Уверена в себе си

„Уверена в себе си“ сякаш винаги е предпоставка за успешен живот и реализация на себе си в коя да е област на живота ни. Въпросът е успяваме ли и колко? Кога и защо губим увереност? Можем ли отново да си я върнем, кога? Дали увереността е това, което си мислим за нея, четейки книги и гледайки филми или е съвсем различно изживяване, когато го почувстваме чрез тялото и душата си?

На тези, а и други незададени въпроси обръщам внимание днес в този разказ, с който искам да ви подтикна да забележите по-ясно връзката ви със самите вас и как това оказва влияние на връзката ви с другите. Надявам се да бъде като ваше огледало и да ви стимулира да предприемете онези действия, които да ви доведат до нужната ви промяна!

За мен свързването с хората е много важно. Аз много държа на отношенията си с хората. Но в момента се чувствам толкова затворена, че въобще не мога да се отворя! Депресирана съм, непрекъснато плача, ограничила съм се в общуването, защото се чувствам обидена, наранена, предадена. Това е вече повече от половин година.

Познато ли ви е това – свиваме се в черупките си и страдаме, защото не сме намерили начин да се справим в общуването, но от това ни боли повече, защото е само временен начин да се справим, не е добро трайно решение и в крайна сметка, най-много ние теглим от тази си реакция.

А това естествено влияе на всичко друго, на отношението ми с децата, а те са три, на абсолютно всичко! Отношенията с колегите ми се разпадат. Оказа се колко е важна подкрепата на колегите ми, те са ми като приятели и много близки хора за мен. Едва когато я няма осъзнах, как е било като фундамент за мен. Усещам се като в безтегловност сега.

Не съм си давала сметка, колко важно е, това да се чувствам уверена в себе си.

По принцип цял живот съм имала самочувствието, че съм уверена в себе си и, че аз се справям. Колкото и да е трудно, аз знам, че мога да се оправя. А сега и това усещане ми изчезна. Все едно, че буксувам. Още малко и ще ревна, не се притеснявам от това да плача, но се чувствам просто толкова извън себе си, толкова нецентрирана, че някак си от най-малкото външно  нещо, аз съм ей така, плача! Докато преди никога не съм се чувствала толкова зависима от нещо извън мен, от отношението на другите, приемането или неприемането, оценяването или неоценяването. Винаги съм имала някаква увереност вътре в себе си, която ме е държала независима от това какво става около мен. Докато сега съм абсолютно, каквото става в контекст, каквото става отвън, аз веднага го отразявам и може да ме захлупи на пода и да рева.

Започна се с непосредственото ми обкръжение от хора, приятелки, а преди това с майка ми – загубих контакт с нея и се почувствах много наранена и предадена, после това започна да се репродуцира с други хора около мен. Така вече около година. Сега плача, имам ниско самочувствие и нямам онова „уверена в себе си”. Дори спрях да карам кола.

Искам да съм уверена в себе си, вътрешно стабилна!

Тя е работила, за да се справи с обидата и предателството, но ѝ стоят недовършени.

Аз го искам, но не го усещам, мисля, че съм го отработила, но съм затворена.

И да, доста често се случва, устремени към справяне и жадни за бърз добър изход, да скрием проблема, добре да го натъпчем в някое ъгълче в подсъзнанието и да живеем, уж сме се справили, но не би! (За ваше успокоение да напомня, че го правим абсолютно несъзнателно!!! Просто инстинкт за самосъхранение и реакция на любов към себеси!!!) Само сме сложили капака, бутнали зад вратата, стъпили върху купчинката под килима… но, проблемът си стои там в тъмното и излъчва ли излъчва своите сигнали. А ние се чудим какво ни е криво, ревливо, без енергия, сприхаво, без късмет… такива нещица. Затова подхващам процеса и клиента, както аз си знам, а някой от вас също, и постигаме онова, което може да се нарече сериозен прогрес, промяна, осъзнаване, търсен и получен положителен резултат.

Водя я търпеливо и внимателно. Така стигаме до първото ѝ справяне:

Мога да не съм винаги големия и силния възрастен. Все едно съм свалила нещо огромно от гърба си.

После следват още и още осъзнавания и промени към по-добро:

По-цяла съм, сякаш се връщам към себе си.

Приемам красотата на даването и се чувствам все едно си спомням забравено усещане. Защото даването и получаването са балансират не по начина който знаем, а по друг начин. Леле, колко съм била глупава! Аз го знаех това нещо, но после го загубих, а сега се спомних, че го знам, все едно си го върнах! Балансът на вселенско равнище се пази!

Припомням си колко свързана се усещам с майка ми. Когато тя може да се справи значи и аз мога.

Ако обичаш няма как да те е страх. Ако те е страх, няма как да обичаш. Всъщност ако обичаш, няма значение дали могат да се върнат стари отношения или не могат. Това ме води към някакво приемане – мои са изборът и решението, какво аз правя и това чувство на очакване, че трябва да направя нещо. Или правя нещо, за да се махне чувството и не ме е страх, какво ще стане като го махна, или правя нещо, за да удовлетворя чувството!

Получавам разбирането, че ако майка ми не иска да е свързана с мен, това не означава, че аз не го заслужавам. Виждам, че ми е важно свързването, но ако се втурна прекалено много към него, губя себе си. Когато съм свързана със себе си, аз определям, колко да отдам внимание на свързването.

Сега усещам неща, които теоретично знам, но сега преживявам през тялото си и е много различно.

Все едно си казвам – ей, аз съм тук, обърни се към мен! И ако аз съм наясно със себе си, нещата по един или друг начин се наместват. Имам усещането, че трябва да тръгна да се преоткривам, както сега, в това.

Не бива човек да се приема толкова насериозно, радостно ми е. Даже съм способна спокойно да изслушам уроците по пиано на децата!

Колко е хубаво да си с изпразнена глава!  Чувствам се като надишана с хелий и онзи глас. Като някой да е смъкнал нещо много тежко от мен и да го е махнал, така леко. Не съм спала през нощта, а имам нужда и заради умората, и заради възрастта, но сега съм пълна с енергия!

И ето така, нейната увереност в себе си бе възкресена, задействана, а промяната на емоционално, интелектуално и физическо ниво, веднага бе усетена! Тя много отчетливо видя разликата в края на работата ни спрямо началото и трезво отсъди мястото си и значението си в собствения ѝ живот, силата си и границите си.

За да се случи и с вас, ще се наложи да се срещнете или вие със себе си и непоколебимата решителност да преодолеете всяка видима и невидима спънка, или пак същото, но чрез мен, като по-безстрашна спрямо вашите страхове и достатъчно опитна, за да не им се дам, като вас понякога, когато ги видя. За целта на последното, спестете време и разочарования, като ми се обадите и заявите среща-разговор за съвместна работа!

Дарина Гаврилова вашият консултант Енергийна психология и специалист Неврографика
jivnali.net

Записване за Индивидуална консултаци

https://jivnali.net/%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%81%D1%83%D0%BB%D1%82%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%B8-%D0%B8-%D1%86%D0%B5%D0%BD%D0%B8/%D0%B8%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D0%B2%D0%B8%D0%B4%D1%83%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B0-%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%81%D1%83%D0%BB%D1%82%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F/