Язва на стомаха, хемороид…

Това са физическите оплаквания на Жена на около 62 г. Л.

Проблемът ми е със стомаха – язва. Имам и язва на дванадесетопръстника и на моменти започва да се обостря и подува. Хемороид на дебелото черво, който се изсипва и напоследък се обостря. Искам да се справя с дебелото черво, защото язвата, нали се знае, зависи дали ще съм нервирана, каква храна… Може да съм спазила храната, но като имаш проблем и се бориш с него и тя реагира. Пък ти и едното и другото да съчетаеш за деня – не. Мога да го овладея, като че ли. Мога да не ям примерно, да съм нервирана през деня. Мога да го реша, мога да не го реша, да го ликвидирам до вечерта, но не съм яла цял ден. И тя си трае. Докато хемороида се появи, от къде се появи, какво стана там!? И бих искала той да се успокои, защото подпритеснението ми е…, нали! Искам да се храня спокойно, защото имам страх от самата храна, то ми е хубаво това, ама не знам вътре как ще се резорбира и къде какво ще се случи и да не ми се подува така, да ми тежи, и най-вече дето този вътрешен… вена, кръвоносен съд, казаха, под някаква форма, как се случва да се…

Сега понеже, нали ме „нападна” от 2-3 седмици, си спомням, че бях доста млада. Не знам дали съм била на 35-6-7 г. и пътувахме за морето с децата, си спомням, че бяха още малки и пътувахме с влака и  усетих така една болка ниско долу в ануса и за да притъпя тая болка, седнах на прозореца. Имаше нещо като перваз издадено, и така на по-твърдо, за да се натисна, щото като се натисна беше по-добре. И премина. Не му обърнах внимание. Що следващата година пак така се появи!? Викам сага то нормално, все пак жив човек, то…значи доста от отдавна, нооо…

Чувствам се жизнена много. Нищо че съм емоционална. Обичам хубавите хора, хубавата приказка, музиката харесвам, много ме разполага, нали, и ми разтапя душата. Дразня се, нервите ми идват от това от възмущенията на хората. Излизам навънка и вече не мога да срещна един нормален човек с който да говоря, да ме чуе, за да ми отговоря. Аз говоря едно, те ми отговарят друго и от там се дразня и спирам дори да контактувам. Само и само, за да не се дразня себе си. Обичам и хората, и животните и цветята, дето се казва, но те до такава степен ме отблъснаха някак си, че се усамотих, удѝвих се малко. Ма не ми пречи де, пак имам дух.

След този поток от изговорени мисли и преживявания,  настъпва избистряне на усещанията. Разбира се с помощта на техниките за емоционална свобода. Малко по-малко излизат стари терзания, в които се коренят днешните ѝ проблеми.

Въртящата се болка – върти, върти, която ме притеснява – от къде се появи? И съм притеснена, и до кога?

Трябва да се организират, багажа, децата, те са малки, нещо да не забравя, а да потрябва на морето. После ще трябва да ходя до аптеката, мъжа ще ми мърмори. Както веднъж ми мърмори половин час, че съм забравила, че все нещо не съм се справила. Досадно е , нервно, потискащо… Изживявам го, че е елементарно нещо, дребно, но припомня, че нещо не съм се сетила. И потиснато ми е, в главата го усещам, помрачава ми се настроението и седя…И ставам разсеяна повече, един вид сама се обвинявам, че не съм мислила достатъчно много.

Пак съм се разсеяла. Пак забравих нещо! Защо пак забравих!?

Всичко е на мен, сандвичи, багаж, вода. Тежи ми от многото неща. Пропускам някой дребни. Губя апетита, потискам глада, за да не пропусна всичко което имам, за да свърша първо ангажимента който предстои. Предпочитам да свърша всичко, което ми е в главата, за да не ми тежи и после храненето. Може и с по-малко да се нахраня, но трябва да свърша всичко.

Нямам право да отделям внимание на храненето, първо работата, първо отговорностите. Ако не си изпълня отговорностите ще ме гризе съвестта, ще ме заболи стомаха, ще съм виновна.

Още от 17 – 18 г. станах много отговорна, защото бях много виновна. Тайна, която е между майката ми и мен – дъщерята, за мъж, който не е таткото и в последствие се получи конфликт между двете и се наложи да се каже истината на баща ми… и стана…

Чувствам се толкова уязвена от майка ми, че трябва да кажа истината! Толкова съм уязвена!

След като се освобождава от тази емоция на Л. ѝ олеква и е доволна вече, вместо виновна, че е казала истината.

Стигала съм до плач, от болка и обида, че майка ми така се държеше с мен. Казваше ми „Ти си проста, ти си тъпа”, а аз просто защитавах позицията си.

Зле ми е, неразбрана съм, ядосана, мъчно ми е, че тя не ме разбира. Тя никога не ме е разбирала! Душата ме боли.

Постепенно болката отслабва, огорчението също.  Л. разбира, че и майка ѝ не е издържала на напрежението на живота, че е имала своите проблеми, бори се сама в живота. Л. успява да прости на майка си и да получи и нейното извинение. След това Л. усеща как двете с майка ѝ са помирени и лошото е зад гърба им. Чувства се спокойна, освободена. Сближена. Обгръща ги хармония. Но това е за кратко, защото трайното убеждение на Л. е: „Майка ми е студен и лош човек, властен, контролираш, обиждащ”. А това убеждение е още от 10 годишната ѝ възраст, когато малката Л. е взела страна на баща си, в караница между родителите, а майка ѝ я нахоква, че се намесва.

На Л. и е болно и криво, че двамата родители не се разбират и тя се чувства неприятно, свива се в себе си и в стомаха, уплашена.

Постепенно с употребата на техниките от енергийната психология, 10 г. момиченце чувства облекчение от страха и свиването в стомаха, особено след като заявява на родителите си, как се чувства заради тях. Настъпва успокояване. Придобива усещането, за възможност да се справя и конфликтите  на хората не са заради нея. Разбира, че всичко може да се промени. Но, тогава изплува: „Тя (майката) ни има за роби! Та разпорежда, тя командва и тя прави конфликтите, а ние с баща ми трябва да слушаме.  С другите хора е добра, по принцип не е лош човек, но с близките се държи така.”

Когато Л. обръща внимание на тази специфика на майка си, излиза, че майка ѝ се чувства виновна заради нещо, което остава скрито в миналото, но Л . успява да освободи и тази вина от душата си и тази от душата на мака си, при което двете вече са свободни, близки, простени напълно. Вижда как отношенията между майка ѝ и баща ѝ са мирни, топли, близки, а детенцето Л. е щастливо и сигурно, че за на пред ще бъде все така – мирно, тихо, кротко и щастливо.

Живота и на 17 -18 г. Л. вече е по-спокоен и комуникацията с майка ѝ по-добра, защото майка ѝ вече е по-спокойна. Липсата на бащата в дома е споделена и отношенията тихи, нормални, дори изпълнени с разбиране, споделеност и обич. Другият мъж вече не е необходим на мама и сякаш никога не е съществувал.

Л. на 35-7 г. още е притеснена.

Мъжа ми си оправя само неговия багаж, а аз всичко останало. Това започнало още когато то Л. е на 24 г. Мъжа ѝ все забравя да си вземе нещо от багажа и тя се нагърбва да се оправя с всичко, за да не пропусне нещо дребно, но важно и после да се ядосва. Защото си мисли

„не съм съвършена, не съм перфектна”.

Бях будно дете всичко предвиждах, много разсъждавах, но на 19 г. трябваше да подготвя всичко сама, да сготвя да ошетам, да приготвя масата, за посрещане на баща ми, и нещо не се справих. Бях пропуснала нещо… Бях отчаяна и оставих цялата маса, ей тъй, всичко да повехне… Имаше осуетяване на кацането, пустинни ветрове и на нашето летище буря…Той се забави…

Отчаяна съм, провалих се, не успях да предвидя всичко!

Върнах се и хляба изсъхнал, цветята увехнали.

Отчаяна съм. Провалих се. Не мисля достатъчно! Трябва още повече да мисля! Провалих се! …

След малко с участието на енергийната психология Л. вече заявява:

Мога да мисля! Достатъчно мисля. Трудно, но може да се предвидят нещата. Не чак всичко, но достатъчно. Достатъчно добра съм, даже мисля много добре. Дадох максимума на който съм способна в този момент!

Л. вече се чувства удовлетворена, реализирана, спокойна, организирана. Леко ѝ е. Вече няма да има такова напрежение за подготовка и всичко ще бъде по-леко и по-добре.

35-7. г. Л. спокойно оправя багажа, своя и на децата. Децата са облечени. Пътуват. Седнала е в купето. Добре ѝ е. Мисли си кога ще пристигнат, как сутринта ще видят морето. Няма и спомен от мисли за болка или болка в стомаха и ануса. Вижда се на брега на морето, как вдишва слънцето и бриза, аромата на водорасли, мазут и колко е приятно…

О, толкова съм спокойна в момента. Чувствам се добре, въобще не ми е до лекар! Аз съм един здрав човек! Мога да карам доста дълги години така здрава и бодра. Искам да ходя някъде!

О, ако излезе нещо ненадейно, мога веднага да го парирам, имам сили веднага да се справя! Хич не ми пука, кой какво си мисли.

Л. е толкова енергизирана. Изригва обзета от възторг, ентусиазъм, настроение.

Връщайки се към процеса, през който току що е преминала Л. казва:

Ама аз се преборих на ново с тях и, като че съм победител!? Преосмислих всичко. И вече ми олекна.

Стомаха –  нищо ми няма.

Ануса, тука имаше нещо към крака и към мускула, а сега вече не го усещам. Вече чувствам, че се случва нещо. Има промяна!

Ако и вие желаете подобна развръзка за себе си и вашата ситуация, потърсете ме!

Дарина Гаврилова – консултант в справянето в стандартни ситуации с нестандартни подходи

Живот За На Пред На Ли!?