Аз правя ТЕС – 1 история

01. декември 2018 Аз правя ТЕС 0
Аз правя ТЕС – 1 история

Аз правя ТЕС 

1 история

Здравейте приятели на „Живот За На Пред На Ли!?”

Това е моят днешен гост. След малко ще ѝ дам възможността сама да се представи.

Това е първото интервю от поредица, която поставям, в която да покажа възможен ли е ТЕС в България от българи при българския ни начин и условия на живот. И съм поканила много хора, които тепърва ще гледаме в поредица от интервюта, за да разкажат своя личен опит от ретроспекцията на вече постигнатото години назад. Има хора, които 10 години са правили ТЕС. Има хора, които по 5 години са правили ТЕС. По 3 години. Но всеки от тях вече говори от личния си опит, личното си преживяване, личните си впечатления. И ги споделят с охота пред мен за всички нас.

Надявам се да ви е интересно, да ви е полезно, да ви запали да правите ТЕС!

И, не ми остава нищо друго освен да започнем – с първия ни гост от поредицата!

Би ли се представила, коя си ти?

М. – Здравей, Дари, благодаря за поканата!

Д. – Здравей!

М. – Много ми харесва това, което правиш с тези интервюта!

Казвам се Мая и правя ТЕС от 2008 година, като същевременно започнах да се занимавам с това като професия. Започнах да водя други хора да го правят. Обучих се в повече техники, не само ТЕС, от енергийната психология, и отделно от това се занимавам също с преподаване – учител съм по математика.

Д. – Вече трето поколение, доколкото аз знам.

М. – Трето поколение учител съм, да, и по двете линии – и по майка, и по баща, имам баби и дядовци учители по различни неща. И имам и семейство, с което също основно се занимавам. Шестчленно семейство, без домашните любимци.

Д. – Ъ-хъм. И повечето членове са деца, не са родители. Ха-ха-ха. Искаш ли да кажеш?

М. – Ха-ха-ха. Какво да кажа? Ами имам четири деца. Най-голямото в момента е на 13, най-малкото на пет-шест години, някъде. И всъщност аз правя ТЕС, откакто голямото дете беше родено, няколко години, след като се роди голямото дете, тоест преди да се роди второто ми дете.

Д. – Ъ-хъм! Това всъщност е и следващият ми въпрос –

Ти ли срещна ТЕС, ТЕС ли срещна теб, кога и как стана това?

М. – Стана точно така, че всъщност първото си дете родих със секцио, с Цезарово сечение, поради разни диагнози от лекарите – раничка на шийката на матката в предраково състояние с допълнително… вече не ги помня диагнозите … папиломен вирус и незнам-си-каква дисплазия! Има ги някъде документите.

Д. – Но сериозни диагнози!

М. – И всъщност стана така, че когато мислех да… планирах първата си бременност още, отидох първо на лекар, за да проверя дали е подходящо да започна да забременявам. И лекарят каза: „Не, не можеш сега да забременяваш, имаш раничка в много тежко състояние, трябва първо да я изрежем и след това!” И, голямото щастие, оказа се, че вече съм била бременна! И не успяха да направят тази операция, защото по време на бременност не се прави. Казаха: „Еми хубаво, айде, ще раждаш така, със секцио трябва да бъде, задължително!” – Уж! А истината е, че дълбоко в себе си не вярвах, че е задължително, но нямах какво да направя много в своя защита тогава! Нямах тези инструменти, които сега имаме. Нямах подкрепа от другите хора около мен. Така че… така или иначе първото ми дете дойде със секцио. И след това все още нямах нищо почти в своя защита. Лекарите казваха: „Ето сега вече правим операция!” И не помня, близо година мисля че се мина, след като се роди първото ми дете. Имах насрочен час за операция. Бях си направила необходимите изследвания – рентген на белия дроб и не помня какво още. И тогава имах късмета една приятелка да срещна, два дена преди насрочената операция, която ме пренасочи към един енерготерапевт, екстрасенс или както искаш го наричай. Пак голям късмет, защото отмених часа за операцията! Този енерготерапевт така и не постигнах пълно лечение с него, но не е в това въпросът! След него пробвах още с билки, с хомеопатия. Не бях открила моето си нещо, да го кажем! И на една среща на майки, тогава още около създаването на сдружение „Естествено” – тогава кръговете от майки се зараждаха. Нашите кръгове. И там бях закъсняла за срещата и на края на срещата едно от момичетата отиде при един от бащите там! Той не беше още баща, но жена му беше бременна, но няма значение. Отиде при един от бащите там и му каза: „Какво казахте Вие в началото на срещата?” – защото аз го бях пропуснала, бях закъсняла – „Какво е това нещо?” – И той тогава каза: „Ами това е… тупаш се на някои места и казваш някои неща.” И това оскъдно нещо, тази оскъдна информация мен ме запали. Поисках да го науча това нещо и попитах веднага: „Какви неща се казват!?” Все едно, че още веднага като изляза, щях да ги кажа тия неща със… Просто ме запали! Просто по някакъв начин го усетих много близо до себе си. И той тогава ми каза: „Това е Техника за емоционална свобода, съкратено ТЕС.”

Д. – Да!

М. – Каза ми също: „Моят сайт е „емоздраве“, от емоционално здраве, „точка инфо”. И общо взето аз запомниюх само ТЕС и емоздраве! Не запомних цялото – Техника за емоционална свобода. Не го бях запомнила! Отворих сайта, видях книгата, видях как изглежда. Все още не бях запомнила Техника за емоционална свобода. И отидох на „Славейков” (площад, с книжен пазар в гр. София – бел. Д.) и казах: „Добър ден, търся книга за ТЕС!” Те казват: „Какво е това ТЕС?” И аз казвах: „Не знам! Не помня! Не мога да си спомня! Но го търся.” Ха-ха-ха!

Д. – Ха-ха-ха.

М. – И има си, те, нали знаеш, има си специализирани сергии, които си продават само такава литература, и жената от тази сергия каза: „Да, да, знам какво търсите, ето Ви книгата на Иван”. Взех си я. „Изядох” я веднага! И в този момент пък, в неговия форум, той си беше оставил телефонния номер. Записах си телефонния му номер в моя апарат и всъщност това ми даде увереност, че имам връзка с него. Защото, нали знаеш всички книги, които предлагат такива техники за самолечение, имат едно предупреждение – „Не правете това сами вкъщи!”. Или „Не го правете без наблюдение!”– и така нататък – „Това може да бъде опасно!”. Аз не знаех тая техника дали наистина може да бъде опасна или не. Нищо не знаех за нея! И си казах – записвам му телефона и давам смело. Ако има нещо, веднага звъня. Все пак в България е човекът, във Варна, но все пак България.

Д. – Да.

М. – И смело! И сега, десет години по-късно, не се е наложило, ха-ха…

Д. – Ха-ха!

М. –… да потърся мнение, да открия някакъв дефект или да потърся помощ, защото нещо не е наред с Техниката. И така! След това вече много бях правила ТЕС! Всъщност, в началото си казвах – ще пробвам с нещо мъничко, пък после ще почвам с раничката! Поиграх си с дребни неща. Даже май не беше и много успешно, няма значение! И казах – айде, почвам с раничката! И той тогава беше пуснал във форума една процедура, около 40 дена я беше дал, „Предизвикателството”. Ти я знаеш много добре! И започнах „Предизвикателството”, което включва правене на ТЕС по 10 пъти на ден, с пиене на вода всеки път. И това го правих, независимо къде се намирам. Включително на една екскурзия до Гърция с колеги, аз по 10 пъти на ден  спирам, чакам ги другите напред, а аз тупам. В автобуса – аз съм на последната седалка, тупам.

Д. – Ето на това се казва постоянство!

М. – Където и да се намирам, все пак не го правех пред тях, нали, не исках да ми задават въпроси. Но винаги намирах уединение. Аз тупам по 10 пъти на ден, това можеш да го сметнеш колко пъти на час.

Д. – Точно като въпрос на живот и смърт си го приела, сериозно и самоотвержено!

М. – Да, да! И тогава много неща си измислях как да визуализирам. Защото самото повтаряне на фразите ми, там има някакви фрази, които се повтарят, самото повтаряне не е достатъчно да ти ангажира цялото внимание. Измислих си сума ти визуализации, които да ми ангажират вниманието, така че постоянно да съм фокусирана върху това, което искам да направя и да кажа. И така! Един месец по-късно, или там 40 дни като минаха, пак отидох на лекар. Те изследванията се забавиха. Не знам дали далече им беше лабораторията, но… отивам да си взимам изследванията. И резултатите са много добри. Тоест, няма абсолютно никаква раничка. Докторът много се ядоса. Запали цигара. Допуши си я. М… да, беше сърдит!

Д. – Изненада голяма – проблемът го няма!

М. – Да, проблемът го няма! Избягах от ножа. Бееее, много… Няма папилома! Няма раничка! Нищо. Нищо!

Д. – Няма и обяснение.

М. – Да! Мъжът ми поиска второ мнение. Каза: „Не, не! Това може да има грешка!”. Второ мнение – пак няма нищо! След това периодично съм имала някои други прегледи – пак потвърждава се, че няма нищо! Папиломата не се лекува, между другото, само да ти кажа!

Д. – Да, по документи, официално, тя е „нелечима”.

М. – Тя е „нелечима”. Да не говорим, че раничката, какво степен там – трета, четвърта, с дисплазия също. Няма значение точно коя! Но дисплазия също имах.

Д. – Който се интересува, може да прочете, във форума на Иван Петърнишки, когото тя е срещнала…

М. – Да, Иван Петърнишки, е човекът, когото срещнах тогава!

Д. – …и да прочете. Историята на Мая я има.

М. – Даже има точно степените на раничката.

Д. – Да, да, за това го казвам!

М. – Да!

Д. – Защото е много впечатляващо. Много хора от историята на Мая сме се запалили, като потвърждение, че ТЕС наистина работи.

М. – Даже след време чух, че някаква жена се излекувала от „рак на матката”. Оказа се, че това съм аз!

Д. – Ха-ха-ха.

М. – Каза ми го моя близка приятелка. Ха-ха-ха-ха. Историята преминала през няколко човека и …

Д. – И вече има легенда!

М. – Да! … и, като стана ясно казах: „Не, спокойно не е било рак, предраково състояние, да го кажем така!

Д. – Но е достатъчно красноречиво като реален резултат!

М. – Да! И взимам си от първия лекар първите изследвания и казвам – ето сега вече имам картбланш, да започнем да правим второ бебе! Познай какво!?

Д. – Какво?

М. – Вече съм била бременна според изследванията. Пак! Повтори се това нещо, че още преди да имам изследванията, аз вече всъщност съм била бременна. Ми, Божа работа!

Д. – Абсолютно!

М. – И така. Второто бебе се роди. Нормално. Там нямаше нужда от секцио. Третото. Четвъртото. Също се родиха нормално. И през цялото това време съм правила ТЕС за различни неща.

Между другото установих, че по време на раждане е трудно да правиш ТЕС!

Д. – Наистина ли!? – Ха-ха!

М.С. – Да! Мислех си, че ще мога. Мислех си, че ще се поддържам с това, но толкова ти е изменено състоянието по време на раждане, че … даже по време на раждането…

Д. – Но успя да родиш, все пак! Ха-ха-ха-ха!

М. – А бе, трудно! По време на едно раждане даже се обаждах за помощ отвън, на друг човек. Помогнаха ми и това ми освободи процеса. Аз просто не можех да си помогна!

Д. – Да! Важното е да знаем, вече от опита който имаме, че дистанционна работа с така нареченото енергийно поле чрез ТЕС е възможна!

М. – Ооо, да!

Д. – Има и много други практики. Важното е, че дистанционно може да бъде помогнат този процес!

М. – Да! Освен това, дистанционно тогава ми изпратиха хомеопатия! Обадих се на един приятел. Поне усещанията ми работеха! Даже сигурно и на теб съм се чудила! Чудих се на тоя, на тоя, на тоя, на тоя? И казах не, на този ще се обадя! Обаждам му се и му казвам – трудно е, не мога да родя. Половин час след това процесът просто се отпуши и малко след това родих. И после му се обаждам и казвам – ти какво направи!? Той казва: „Ми избрах ти хомеопатия (той с махало избира хомеопатия) и ти я  пратих.” – Викам – „Ми как ми я прати!?“ – „По въздуха!” – Ха-ха-ха!

Д. – Ха-ха!

М. – Какво хомеопатично ми изпрати? – „Ами, не помня! Тогава, когато съм го избрал съм го…”

Д. – Звучи фантасмагорично, но факт е, че практикуваме тези неща, че те дават своите резултати. Не караме никой да вярва в това нещо и да го предпочита да го прави! Доволни сме, че ние го правим. На когото му харесва, може да експериментира.

За други области от живота прилагаш ли ТЕС?

М. – В началото, когато открих Техниката, първия месец, когато правих ТЕС само за раничката, тогава много фантазирах за какви области може да се прилага ТЕС – за компютърни вируси, за хлебарките в дома… Не, не сме имали хлебарки, но си го мислех също като вариант. И за какво ли още не! Сега установявам, че нямаше време за всички тия неща, за всички тия капризи бих казала. Но пък за толкова много области съм прилагала ТЕС! За какво ли не!? И даже аз си съставих модел на работа, който е: всеки дискмфорт под ТЕСлата! ( ТЕС-жаргон, означаващ сериозна работа с ТЕС по даден проблем – бел. Д.)! Тоест всяко, абсолютно всяко нещо, което по някакъв начин ме кара да не се чувствам добре, ако в момента не мога да приложа ТЕС, при първа възможност да го приложа! И имам невероятни случки от това нещо!

Д. – Слушам!

М. – Попадам на един семинар, който има домакини, които само ни настаняват, и водещи, които са съвсем други хора. И мен нещо не ми харесва домакинята как ме гледа! Тя нито ми води семинара, нито… Почти нямаме нищо общо! Но просто… А тя не ме гледа лошо. Тя никого не гледа лошо! Обаче не ми се усмихва. И мен не ми харесва това, че не ми се усмихва! Прибирам се вечерта след семинара. Тупам, тупам, тупам, тупам, тупам, тупам – защо не ми се усмихва, как се чувствам, нали, всичко както си е! (Процедурни детайли от ТЕС – бел. Д.) Нали, минава ми. А между другото от другите курсисти чух да я обсъждат също, че не се усмихва! Познай какво става на следващия ден?

Д. – Слушам?

М. – Идва и ми усмихва с най-широката си усмивка. Разказва ми това-онова. Разказва ми, че еди-кога си ще се жени. Кога ще им е сватбата. Въобще всичко, съвсем! Досега сме си добри приятелки. Много добри приятелки!

Д. – Много хубаво звучи!

М. – Да. Имам един познат също, който, да речем че работим близо, само на здравей-здрасти. А и  нямаме и повод за повече общуване. Обаче някак си с колегите от неговия офис се разбираме. Но точно той не ми се усмихва! Не ме гледа лошо, никога не ме е гледал лошо. И пак – ТЕС. Тупам „защо не се усмихва, как се чувствам от това“… И съм го забравила. Няколко месеца по-късно  по едно време той се приближава отдалече, аз въобще не съм очаквала, и с ей такава усмивка – „Здрасти, здрасти!” – и се разминаваме. Досега ми се усмихва, винаги!

Д. – Такива уж невинни, дребни неща, но факт е, че има резултат! Нищо друго не си правила, предполагам, само ТЕС?

М.С. – Тогава да, само ТЕС съм  правила!

Д. – Тоест, може да свържем резултата с тези наши действия с чиста съвест.

М. – Ъ-хъм! И според мен, като се прави ТЕС дори и за най-малките неща, това освобождава и по-големите.

Д. – Да, то води до натрупване като ефект и справяне и с по-големите.

М. – Да!

Д. – За децата си прилагаш ли ТЕС?

М. – За това как аз се чувствам с децата или когато те не са добре?

Д. – Темата „деца”. Доколкото ти си родител все пак на четири деца!?

М. – Ами изключително много съм правила ТЕС за това как аз се чувства спрямо децата, спрямо родителството.

Д. – То това е правилната постановка в ТЕС – когато ние смятаме, че нещо ни е проблем, изследваме защо имаме това отношение към нещото като факт, а не самия факт. Тоест, да, това е подходът!

М. – Правила съм и ТЕС на самите деца. Понякога, много често, не ми се получава с тях… ха-ха!

Д. – Защо?

М. – Не знам защо, но много пъти ми се случва – потупваме за нещо, потупваме, потупваме, м-м-м за нещо физическо, че ги боли. „Минали ти? – „Не! Усили се.” – Добре, айде“ … Ама то, детето, като му се усили е трудно да го убедиш да продължи! Айде, възрастен човек ще му кажеш – а, значи има процес, трябва да продължим, за да премине! – възрастният някак си го разбира. Обаче на детето да му кажеш: „А, хубаво че те боли повече, айде да продължим“ – и някак си, хъм…При тях не се получава точно така. Предпочитат да спрем. Освен това те, децата, понякога си искат да ги боли!

Д. – Ъ-хъм!

М. – Имам…Значи, когато… Имам едно от децата ми с, което ми е най-трудно да му помагам в неговото неразположение. С всички методи, не само с ТЕС. И затова, когато на него нещо му има, аз дигам ръце, най-често вече. Обаче веднъж, каква беше историята? А, боли го главата. Температура. Имаше температура, точно така! Боли го главата. И аз му казвам (Това вече не е от ТЕС, но няма значение! Вече е симоронски подход.): „Хайде да дадем болката на Прасето!“ – Той: „Как така!?” А той е примерно на 7-8… на 7 години някъде. А Прасето, това е една мелница за отпадъци, която имаме под кухненската мивка и се включва с течаща вода, и тя мели. И казвам: „Ми ето така – взимаме един лист, нарисуваш ми на него болката в главата как изглежда, и я смиламе с Прасето! И той вика: „Ми това няма да стане!”- Викам – „Ми айде да пробваме!“ – Взехме един лист, нарисува си болката, включихме Прасето, дадох му я, казвам му:  „Мина ли ти главата?“ – Казва: „Мина ми.”.  И аз, ха-ха-ха, не мога да повярвам!  „Вярно ли е?“ – Викам – „Ми добре!“. Обаче после, по-късно, пак: „Боли ме главата.” – викам:  „Ми да го дадем на Прасето?“. Той казва: „Не!”. И аз тогава се почувствах свободна – след като той не иска да го даде на Прасето и знае, че работи, аз какво мога да направя!? Вдига температура, боли го главата, викам: „Ами добре! Хубаво!“. Мина се един ден, пак го боли главата, и другите деца казват: „Хайде да ходим на зоопарк!“. И аз казвам: „Ми да годим, ама него го боли главата. Не можем.“. И той скочи и каза: „Бързо, Прасето!” Ха-ха-ха…

Д. – Ха-ха-ха!

М. – Тоест, той не иска!

Д. – Липсвал му е мотив. Сега като го има, щом реши – може.

М. – Колкото и да правя ТЕС с него, какво!? Няма никакъв смисъл!

Д. – Ъ-хъм! Това само доказва… Един от разговорите ни, който ще видите в следващо интервю с мой гост, че ние имаме нужда да минаваме през някаква опитност. Ние имаме нужда дори и от страданието, защото в него научаваме нещо повече за себе си, за света, за нашите възможности. Ако го нямаме това, ние не можем да го научим. Ние можем на базата на това да се изградим, да видим, че сме по-силни, че сме по-знаещи, че сме по-способни или нещо друго. То е индивидуално. Така че, имаме нужда и от болката! Ето, твоето дете така е искало. Ти пък имаш широтата вече да му позволиш то да си мине през неговата опитност без да се налагаш.

М. – Да, тука е вече моята свършена работа – как се чувствам аз от това, като е болен? Виновна ли съм, отговорна ли съм, не съм ли, свободна ли съм от отговорност?

Д. – И все пак в рамките на разумното, нали! За да е в крайна сметка живо-здраво детето!

М. – Е да! Ако вдигне 42 градуса отива някъде, при баща си, и му дава лекарство.

Д. – Правим и това уточнение! Никой не изпада, от нас, в крайности. Разумни хора сме.

М. – Да, да! Даже веднъж аз дадох на едно от децата си лекарства за температура, когато вдигна много висока и вече виждах, че не се чувства добре. Така че… А, също давала съм и друг път! Сега ще ти кажа. Когато нямам сили! Когато нямам сили да работя с детето, да направя нещо. Мога да не правя ТЕС с него, но аз имам други методи, с които да го възстановя от температура, кашлица, сополи, каквото е и да е. Но понякога съм много изморена и нямам сили. И просто взимам противотемпературното и си го давам. С чиста съвест. Може би!?

Д. – Да, и мама има нужда от почивка понякога! Колкото и да е божество в очите на всяко дете, и тя е човек, да знаете!

М. – О, те как обичат лекарства моите!

Д. – Е, то кой ли не обича!? Така сме научени.

Какво се промени за теб, какво постигна ти и как другите го отразиха, откакто използваш ТЕС? Забелязала ли си?

М. – За мен – голяма увереност, че мога да правя това, което искам! Защото, както ти казах в началото, когато ми беше назначено секцио, аз чувствах, че това не е добре и че може да бъде избегнато, но нямах тази увереност и сила, с която да направя каквото и да е, за да го предотвратя. Докато сега я имам тази увереност. И даже понякога съм се чувствала, в началото, когато правих ТЕС имах чувството, че зад мен има една огромна скала от нещо много здраво и стабилно, и мощно, което е зад гърба ми и ме подкрепя. И това е самата ТЕС всъщност! Изключително мощен инструмент и простичък, който винаги ти е под ръка! Другите инструменти, които учих, също винаги са ти под ръка – Квантова синхронизация ако щеш или каквото и да е друго, под ръка са ти.

Д. – Да, защото те не са обвързани с нищо повече, освен нас самите като такива в рамките на нашето физическо измерение.

М. – Да. Включително, дори и да нямаш възможност физически да се потупаш, пак можеш да си представиш или нещо…

Д. – Да! Това също на някои хора още, така, им е като по-сериозно предизвикателство – как така на ум!? – но е възможно, практикуваме го, получава се.

Другите как отразиха твоята промяна? Забелязват ли я?

М. – Аааа… Значи, в началото, когато правих ТЕС, аз повече говорих за ТЕС, както много хора правихме така! Ха-ха! Подозирам, че даже и досадна съм била в някои случаи да карам някого от хората да правят ТЕС. После видях, че да караш и да не караш, който отбира – отбира, който не – не! Така че, престанах. Така че, може би първото, което са забелязали е, че съм станала досадна с това.

Д. – Ха-ха-ха! Всички минаваме през този период! Като ни хване ентусиазмът, че – ауу, страхотна техника, да знаеш!?

М. – Да! Ми не ги разбирам хората що не я „кльопат”!? Не знам.

След това хората, последните една – две години, много ми дават и положителна обратна връзка. Но, трябва да ти призная, че не правя и само ТЕС! Доста други неща. И всъщност примерно хората, които знаят, че правя ТЕС, отдават промяната ми на ТЕС. Хората, които знаят че правя Старгейт медитации, отдават промяната ми на Старгейт медитации. Хората, които знаят, че правя Симоронски техники, отдават промяната ми на Симоронски техники. Ха-ха-ха! Така че всеки си обяснява…

Д. – Но аз питам теб в момента – ти на какво го отдаваш и те дали го отразяват.

М. – Не, ти питаш хората как го отразяват. Така че, всеки според мен си има някакво негово виждане, но общо взето положително.

Д. – Ъ-хъм, добре!

А как биха изглеждали нещата според теб, ако не беше направила тази крачка към Техниката за емоционална свобода?

М. – Е, то това значи, че да не е съществувала все едно, ТЕС!?

Д. – Ъ-хъм!

М. – Ми щеше да съществува нещо друго. Все нещо щеше да се появи друго. Живеем във времена, в които тези техники са част от света ни. Щеше да е друго, друга техника щеше да е!

Д. – Добре!

Продължаваш ли да работиш с ТЕС и какво очакваш още, от нея?

М. – Продължавам да работя с ТЕС и не само, както разбра. Общо взето, когато науча нов подход и нова техника, се увличам по него и известно време правя предимно него. После, обикновено, пак се връщам към ТЕС!

Д. – Ха-ха-ха!

М. – Може би най-дълго отклонение направих с техниките, които учех при Алексей Бъчев, Симоронските техники. Около година може би не правих изобщо никакъв ТЕС, а всичко правих само с такива, „алексейски“ подходи.

Д. – Но това пък е начин да разбереш дали една техника наистина работи.

М. – Те си работят и двете, просто известно време имах повече нужда повече време да експериментирам с това. И изводите са ми, че е едно и също. Ха-ха! Въпросът е да направиш нещо! Да не си мислиш: „Ех сега, ако правех ТЕС, ех  сега, ако правех някоя техника на Алексей или нещо си друго, трето, ех сега, ако ако запишех час за Констелации (терапевтичен подход, – бел. Д.), нали!“. Не да си помислиш: „Ех сега!”, а просто да направиш нещо! Каквото и да е! Може да махаш ръце срещу вятъра и… Каквото и да е! Просто да направиш нещо.

Д. – Да! Добре! И  –

Какво за теб е ТЕС?

Може ли така, да обобщиш?

М. – Е, то стана ясно донякъде. За мен е ТЕС е нещо, което винаги ти е под ръка, на което можеш да разчиташ да те извади от най-неприятната ситуация. От всякаква, каквато и да е, неприятна ситуация!

Д. – Тоест ние чрез ТЕС се вадим сами от всяка една ситуация! Защото ТЕС не е някой или нещо. То е инструмент, технология…

М. – Да, за мене е това. Знам, че на много хора им е трудно сами да го правят. Имат нужда някой да ги води. Не знам дали след повече практика не биха преминали към това сами да работят. Но за мен това е нещо, което сам можеш да правиш!

Д. – Ъ-хъм! То в крайна сметка е измислено така – всеки сам за себе си да го прави. Авторът затова го и подарява, затова го разпространява в началото безплатно, абсолютно! Така че да стигне до широката публика, до всеки един гражданин на Щатите първоначално. Така че да могат да си вземат живота и здравето (защото той с тази цел тръгва първо – здравето) в собствени ръце.

Коя беше ти преди ТЕС и коя си след ТЕС? Има ли така, ясна граница?

М. – Същността на човека не се променя според мен. Но нещо се променя!

Д. – Ъ-хъм.

М. – Има нещо, което се променя!

Д. – Какво е то за теб? Можеш ли да го дефинираш?

М. – И което предполагам в наше време с тези подходи се променя повече, отколкото преди време, при един човек между тридесетата и четиридесетата година, нали, човек, който не е ползвал такива подходи. Защото винаги имаш промяна между тридесетата си и четиридесетата си година! Нормално е, естествено е! Но мисля, че с тия подходи промяната е по по-различен начин. И тя става по-… да го кажем, бърза и задълбочена! Тоест, ако за тия десет години без тези подходи, живееш просто живота между трийсет и четирийсет. Да, животът те върти, кара те да се промениш, да си промениш мисленето. Принуден си понякога. Има житейски ситуации!  Но мисля, че с тези техники изживяваш два или три пъти това десетилетие, в посока на разбиране на нещата, на себе си, на живота и т.н.

Д. – Тоест, толкова пъти по-богато, по-интензивно. Така ли да разбирам?

М. – Да! Да! Както казват примерно, времето лекува. Да, наистина, за 5, 7, 10 години една травма я излекуваш, но с ТЕС го правиш за по-малко време! Ха-ха.

Д. – За колко по-малко? Ха-ха.

М. – Ми, зависи от травмата, нали, съответните часове или минути понякога. Различно. И ти вече преминаваш на следващия етап. Докато без никакви такива подходи след тези 5, 7, 10 години минаваш на следващия етап. Не можеш едновременно два етапа да …! Няма как! Те системите ти не могат да го издържат.

Д. – Да, но точно тази разлика исках да подчертаем, затова така го доуточнявам, че ТЕС много ни съкращава времето, в което да се справим. Не че иначе не можем! Не че няма и други подходи! Но тук става доста по-леко, става по-бързо.

М. – Нежно! Става нежно.

Д. – Става нежно, да! И някак си много занимателно. Много добре опознаваме себе си.

М. – Да!

Д. – Изведнъж започваме да се чуваме, да се забелязваме, да се преживяваме по нов начин.

М. – Да! ТЕС има едно много голямо предимство в това, че се казва с думи, назовава се с думи проблема, който имаш в момента! И защото, когато го освободиш, ти нямаш почти никакъв спомен за този проблем. Няма я емоцията, няма го усещането в тялото, няма никакво усещане за този проблем, освен, че интелектуално си спомняш, че беше казал… Примерно, аз сега си спомням, като примерно – „Клещи, които ме стягат в слънчевия сплит.” – Това си го бях формулирала, но преди… 7-8-9 години някъде! И само това, че имах фразата, по нея мога да си спомня, че никакво усещане няма за това, което съм формулирала тогава!

Д. – Това в крайна сметка е била и фразата, която е отключила, предполагам, и твоето справяне?

М. – Да, аз съм преминала през това. Освободила съм го. Повече не го усещам. И само знам, че го бях формулирала така. Нямам никакъв друг спомен за това нещо.

Д. – Това е една от тънкостите в ТЕС, в която се иска ние да оприличим на нещо състоянието, преживяването, в което сме, и много често, когато започнете сами да го правите, независимо дали самостоятелно вкъщи или с някой консултант – както сме ние двете, ще откриете как сами ви идват думите! Стягане като с клещи. Тежест все едно, че имам бетонна плоча на врата си. Или – краката ми все едно са хванати с железа. От този род сравнения. Защото така ни е по-лесно да изразим, да опишем състоянието, в което сме. И точно този момент ние го хващаме, работим с него и потупването и изведнъж, много бързо наистина, се разтоварва същото това преживяване. И то престава да съществува за нас. С което настъпва и на физическо ниво облекчението.

М. – И толкова престава да съществува, че ти нямаш спомен за това предишния който си бил. Имаш чувството, че винаги е било така. И при клиентите така става. Нали и ти си забелязала!? Все едно, че винаги си е било така, винаги си бил свободен, никой не е ревал за майка си или там, за каквото! Един час по-рано не можеш да го спреш да реве.

Д. – Да.

М. – И спомените се изтриват просто! Тези, травматичните спомени, все едно ги няма.

Д. – Аз на това се натъкнах, когато в едно от интервютата ме попитаха да разкажа някакви неща назад във времето. Аз просто не ги помня! Защото клиенти – много! Лични истории – много! Но толкова съм ги махнала от фокуса си, толкова съм ги разтоварила, че изведнъж поглеждам назад и … няма какво да кажа! Всъщност няма какво да кажа! Трябва да го намеря, да го чуя или да го прочета, каквото съм си записала…

М. – Да, ако има някакъв запис!

Д. – … Да, като някакъв документ, като фактология. Защото в емоционалното ми същество го няма! В интелектуалното ми го няма! На физическо ниво го няма! Това е голямото вълшебство на ТЕС да знаете!

М.С. – Ъ-хъм!

Би ли искала ти да ме попиташ нещо свързано с ТЕС?

М. – Да.

Д. – Слушам?

М. – Защо правиш тия интервюта?

Д. – Ха-ха-ха! Ами както казах и в началото, аз, освен че съм голям идеалист, и стоя зад идеята, както ти веднъж формулира: „Всеки в България да проТЕСа”, и продължавам точно заради това. Всеки в България да проТЕСа, за да видите, че е интересно, да видите, че наистина работи, че може да се прави от всеки един, независимо кой е той, какво работи, с какво се занимава, какви са му проблемите, защото е… Да, вълшебна е Техниката! Правим самите ние със себе си без нищо друго, което да ни трябва, освен да спрем за минута и да си обърнем внимание, да приложим ритуала (да го кажем най-кратко) ТЕС и да видим как – дали ще освободим само конкретна емоция, дали ще освободим нещо по-дълбоко, набор от емоции…

М. – А при съпротивата също много работи и за – „Не искам да правя ТЕС за това”, „Дори и да правя ТЕС, това няма да ме/се промени”, „Няма никакъв смисъл да правя ТЕС за тоя проблем”! И след един кръг вече съпротивата е паднала и почваме.

Д. – Това е вече е, ако влезем в дълбочина да учим ТЕС, за да видим, че тя маха и тези съпротиви, които обикновено са спънка за всяка друга терапия! Ако клиентът каже – „Не! До тука! Край!” и нямаме инструментариум, няма как.  Докато в ТЕС и с това може да се справим.

Та това е, което искам да покажа – че в България, българите, при „българските ни условия на живот”, с „тази икономика”, с „тази политика”, с „тези съседи”, с „тази професия”, с „тези шефове”, с „тези деца”, с „тези кучета”, „котки” и „т.н”…”съграждани”, нали, ТЕС е възможен!, ТЕС работи!, ТЕС ни помага, за да изявим потенциала си!, да покажем най-доброто от нас и, че не зависим от нищо извън нас, освен от самите себе си! Повечето хора се оплакват: „От мен нищо не зависи!”. Напротив, мили хора, точно от нас зависи! Ако всеки сам седне и си премете собствената градинка, и си погледне гредата в собственото око, вместо сламката в чуждото, знаете ли колко хубаво ще стане!? 

М. – А това става лесно с ТЕС.

Д. – А на всичкото отгоре е лесно! На всичкото отгоре е занимателно! Забавно е! Събира хората, прави приятелства. Светът наистина ни се променя. Първо в нас, а след това и извън нас. Смятам, абсолютно съм убедена, че това е правилният подход. Тези вече близо девет години, в които аз използвам лично ТЕС, ми го доказва много пъти. Аз не познавам някой, който по-интензивно от мен да работи с ТЕС! Честно казано! Ха-ха! Извинявай!

М. – Ха-ха-ха! Аз!

Д. – Ха-ха-ха! Добре де, и ти! Ха-ха-ха-ха! Не, сигурно има и други хора, но познавам най-вече себе си.

М. – Не, има, има познавам хора, но не са терапевти.

Д. – Та с чиста съвест мога да го твърдя. Просто искам да се съберем в момента повече такива хора и да покажем – ето, при нас това и това се случи благодарение на ТЕС, благодарение на всички други сродни подходи, които произтичат от ТЕС или  са близки до ТЕС, независимо че от другаде може да са дошли. И че има смисъл! Заслужава си да опитаме. Заслужава си да чуем, да го направим за себе си, а така и за цееелия този свят, дето го обвиняваме в какво ли не, извън нас.

М. – Има един въпрос, който съм си задавала известно време. Както с теб сега хвалим – ТЕС, ТЕС, ТЕС, ТЕС! И някак си идва един въпрос, такъв хъм, предизвикателен. А защо тогава учим други техники!? Защото ние с теб изучихме много други техники, освен ТЕС. И сега започвам даже малко да си отговарям.

Д. – А-хааа!?

М. – Ха-ха! Не че съм се съмнявала. Аз всяка техника, която съм научила, съм усетила някакво привличане и съм усетила някакво обогатяване. И всъщност много често другите техники обогатяват работата с ТЕС. Ето, както почнах да комбинирам ТЕС и Семейни констелации! Изключително е! Или пък раждат се нови идеи, нови подходи… И твоята нова техника е изключителна!

Д. – О!? Ха-ха-ха!

М. – Откакто я направих нея, аз друго не съм правила. Също не съм правила ТЕС откакто правих твоята техника!  Само с нея вече!

Д. – Ами да, да. Всеки един подход ни дообогатява много. Може би, защото сме любопитни, затова търсим тези различни техники. Защото пък, като погледнеш от различен ъгъл дори едно само нещо, ти го виждаш по различни начини. Това ти носи още информация, още опитност. И така в крайна сметка самите ние се обогатяваме. Самите ние се развиваме. И така изкристализира от опита с най-различни техники и със смяна на гледните точки, с многото опитности, това, което съм направила!

М. – А има хора, за които…Като терапевт, за едни хора прилагаш едно, за други друго. И това също има значение.

Д. – Разбира се!

М. – На някои им пасва Констелации, на други Пренареждане, на трети…

Д. – Констелациите е велик метод! Аз съм го казвала не веднъж. Използвам го аз самата за себе си, защото и аз имам нужда от съдействие понякога, от по-сериозна външна гледна точка, или защото ме домързява, ха-ха! Или защото съм любопитна! Няма значение какъв ми е мотивът. Има няколко техники, които извънредно много ценя и които са застъпени по някакъв начин в това, което изкристализира като моя техника.

Друго искаш ли да ме попиташ? Или да кажеш?

М. – Мисля, че казахме най-важното.

Д. – Добре. Уважаеми хора, продължавайте да гледате тази нова рубрика. И за мен е нова, предполагам и за вас. Да видите как се прави в България, от българи, при „българските условия” ТЕС! Научете! Опитайте! Последвайте сайта! Последвайте страницата ми във Fb! Всички са с името „Живот За На Пред На Ли!?” Кой както иска да го разбира – занапред или за напреднали! Ха-ха, според ъм… имате тази свобода!

Ето и тя има сайт. И двете имаме практика с енергийна психология. Има много колеги, които вече могат да ви окажат съдействие, и за да научите, и за да ви съдействат пряко с работа. Възползвайте се! Това е едно изключително богатство.

Много ти благодаря!

М. – Благодаря! Пожелавам успех на тези интервюта и … Всички в България да проТЕСат!

Д. – Всички в България да проТЕСат!

Дарина Гаврилова консултант енергийна психология

Живот За На Пред На Ли!?

Мая Сидерова

Зона Либерта

За да се свържете с мен за кой да е вид консултация разгледайте:

Консултации и цени

Аз правя ТЕС

2 история


Вашият коментар

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.