Казвам се К. на 19 г.

Моят проблем е баща ми. Изпитвам страх от него, страх да му покажа какво мисля, какво чувствам. Той се държи малко по-… Не ме подкрепя, не ме … Не се интересува, като цяло. Дразни ме това негово поведение, но не мога да му кажа: „Тати спри, не ми харесва!”

Не ми помага. Пренебрежителност проявява. Примерно, наумила съм си нещо да му кажа, чуем се по телефона и всичко е до там.

Всъщност майка ми и баща ми са разведени. Той си има приятелка, която има две деца. Чувствам, че той се грижи за нейните две деца повече, отколкото за мен. Мисля даже, че той не съзнава, че това ме наранява по някакъв начин. Просто казва: „Аз купих на момчето нещо.” Съответно на мен не. Може да не искам така да го чувствам, но така го чувствам. Ревнувам.

Обещава ми. И не прави. Чувствам се излъгана.

Започваме да изследваме, от кога са се зародили тези неприятни за К. емоции свързани с татко ѝ.

К. никога не е правила ТЕС или друга техника от енергийната психология. Показвам ѝ точките и започваме. Работим заедно.

Исках да запиша ветеринарна медицина, но татко не ме подкрепи. Направо ми каза: „Няма да стане нищо от това.” Но аз се записах да уча. Той през цялото време казваше, че е прав, че няма да стане нищо, че не е за мен тази професия и… се оказа, че наистина не е за мен. Завърших и се отказах от това. И той много доволен: „Казах ти!”. Много ми е тъжно заради това.Чувствам се смачкана, ядосана…

К. оценява емоциите си изявени в максимална степен. Тупкаме до степен К да каже:

Свободна съм. Все едно отдавна искам да надскоча това да се чувствам така. Сега чувствам, че може да стане.

Отново се връщаме към случката с баща ѝ и сега К. знае, че това, което той ѝ казва не е вярно. Ядосана е, че толкова време му се е „връзвала” и се дразни на себе си. Пак в максимална степен.

Продължаваме да тупкаме, за да може К. да разтовари и тази емоционална тежест от себе си. Тя преминава през емоционалната болка баща ѝ да е такъв, да е изплакала толкова много сълзи, които си е обещала да не пролива повече. Накрая К. усеща как душата ѝ  се изпълва с любов. В съзнанието ѝ Баща ѝ вече казва: „Може би няма да се справиш, но ще бъда до теб и ще те подкрепям. Щом наистина го искаш, значи така трябва да бъде!” К. е благодарна, защото:

Знам, че ако съм в грешка, ще си е моята грешка. И той ще бъде там. Това ме кара да се чувствам добре. Благодарна. Усмихната.

Отпада идеята на К., че баща ѝ се грижи повече за другите деца, че е смачкана, ядосана, тъжна. Остава чувството, че е излъгана, за това насочваме внимание на там и тупкаме, разбира се!

Усещането, че е излъгана се е събрало в гърба ѝ, като скованост и горящи туптящи възелчета.

Всяко едно възелче е обещание на баща ми, с което ме е излъгал.

Тупкаме докато К. казва, че се чувства пречистена. Търсим конкретна случка, в която К. се е почувствала много излъгана. К. вижда случката, но казва – все едно не се е случила на мен.

Долавям емоции, въпреки заявката ѝ. Подканям я да изговори онова, което не е казала на баща си.

К. говори и се тупка. Така разбира затрудненията на баща си в онзи момент, започнали от неговото детство. Помагаме на баща ѝ, в нейното съзнание, да се справи и получи вниманието, обичта на своите родители, нямащи време за него от работа. Освобождаваме този модел на поведение на родителите, защото той съществува още при дядото, баща на баща ѝ. Дядото се освобождава и вече е способен да даде обич на сина си, а той на своята дъщеря К.

Отдъхнах си!

Но К. много отговорно казва:

Сега не искам нищо от татко, защото той няма възможности. Сякаш са му вързани ръцете.

А татко ѝ ѝ е обещал, по собствено хрумване, кола за завършването на гимназия, за да я зарадва. Но тя не иска, спира го, защото знае, че той няма да има възможност да се справи.

Разглеждаме и това нейно усещане за баща ѝ – „сякаш са му вързани ръцете“. Там татко ѝ чувства, че не може да се справи сам, че има нужда да е обгрижван.

Това пак ни връща в неговото детство, когато е бил на 10 г., в момента в който неговият баща си е купил нова кола. Бил е от първите в селото с такава.

Виждам как тати е отворил гаража, влиза в колата и се прави, че я кара. Да, но не е знаел, че наистина ще я подкара. Натиска съединителя и… забива колата в отсрещната ограда. Разплаква се. Изтичва до вкъщи и баба, дядо, го завличат там и го набиват. Него го боли, че са го набили, а той е искал само да си играе. Не е знаел как да спре колата.

Според правилата на техниката Пренареждане на матрицата, помагаме на детето-татко да се справи с емоциите си от преживяното в този момент, като го тупкаме по неговите ТЕС-точки, и то казва: ”Това не е за игра на малки деца, това е за големи хора!” – така като му е говорел неговият баща, докато го е биел. Тупкаме и по дядото който казва: „Казах ти!” – важно и сърдито, че отговорността е само на детето и майка му, която не го е възпитала „както трябва”.

Това ни отвежда в още по-стара случка от детството на дядото! Там дядото-дете е намерил пушка на тавана оставена от пра-дядото, негов баща. Дядото-дете решил да вземе пушката да си играе, но го дострашало и си направил пушка от пръчка да си играе в градината. Но вечерта, когато всички си легнали, дядото-дете не могъл да заспи, защото му се счували звуци от тавана. Качил се горе, взел пушката и се преструвал че стреля, а тя наистина стреляла. Тогава пра-дядо връхлетял на тавана и го набил.

Работим и с отговорността на пра-дядото, който не е заключил тавана и държи жена си отговорна за „възпитанието на детето, защото това е женска работа, а неговата е да изкарва хляба”, пък той е ходел и е пиел, докато жена му се е грижела за абсолютно всичко. Добра жена, която с малко средства е трябвало да се справи с всичко, за да вървят нещата някак си. Тя е била по-силната в случая. Неговият син, дядото на К. си е казал, че като порасне и стане голям мъж, няма да е стахливец като баща си.

Оказва се, че пра-дядото вероятно не е имал майка и баща и не е знаел, какво е да си обичан и подкрепян. В съзнанието на К. влиза онази сила, наречена Бог, която дава топлотата и подкрепата на детето-пра-дядо, необходими му, за да порасне силно и способно да обича и подкрепя на свой ред децата си. Вече не се чувства само и е готово да поема отговорност за живота и действията си, за семейството си. Чувства се  отговорен и силен мъж и баща.

К. вижда в съзнанието си, как възрастният и отговорен пра-дядо маха патроните от пушката, прибира я както трябва в кутия, скрива я и заключва тавана. При това детето-дядо няма инцидент с пушка, а само игри в двора.

К. вижда и как дядото вече е пораснал и станал също отговорен родител – маха ключовете от таблото на колата, прибира я и заключва гаража. Разговаря със сина си и му казва да не се качва сам, защото на следващия ден ще го направят заедно. Синът вече е горд да е в колата с татко си, който му обяснява всичко за нея. Мисли си, как като порасне ще е същият добър пример за децата си.

Връщаме се в живота на К. където баща ѝ вече има ново отношение към темата „кола”. Мисли си, че е време да покаже на К. каквото знае за автомобилите.

К. казва:

Горда, така се чувствам. Много по-добре съм. Направо летя!

Няма повод да се чувства излъгана, подведена. Чувства, че го обича и му го казва. В съзнанието ѝ неговият отговор е същият – на обич и подкрепа. Обажда ѝ се по-често, за да я попита как е, горд е с нея и каквото и да направи тя, той я подкрепя. К. знае, че няма нужда вече от това, но също така знае, че той е тук!

Трябва ли ѝ още нещо на К. за да се чувства още по-добре?

Защо да не. Срещаме се по-често, баща ми иска да изградим по-добра връзка.

К. е по-разбираща и приемаща.

И тате е човек! Мога да си отворя очите за проблемите на татко. Добре ми е. Чувствам се значима, че знам, че и аз мога да му помогна с нещо, да споделя.

Това води и до един друг извод за К.

То и аз така малко деля – работа за жени, работа за мъже, общо взето, но не трябва да е така!

Вижда промяна в отношението си към мъжката половина от човечеството.

Хубаво е, не е толкова натоварващо. Радват се, чувстват се повече мъже сега.

По принцип ме привличат (привличаха) по-възрастни момчета и мъже, които се държат по-закрилнически, по-бащински. Които ми помагат и ме закрилят и могат да ми дадат съвет, когато искам. А сега вече не изпитвам такава нужда! Чувствам се свободна да съм с връстници. Да така съм по-освободена. Не съм свикнала да общувам с връстници, като цяло, а сега – удобно, спокойно ми е.

Друга промяна настъпила току-що за К. е:

Това, че вече нямам нужда някой да ме поощрява, да ми каже „браво”. Сама си  казвам „браво”! Мога да си кажа сама „браво”.

Я да чуя как го правиш! – подканям я аз.

Браво, моето момиче, браво!

С К. се смеем весело. Цялата грее.

Няма вече страх да изразява чувствата си пред баща си. Няма го и усещането, че не я подкрепя. Няма го дразненето заради него. Няма го и усещането, че е пренебрегната. Ревността е сведена до минимум и тя избира да се справи сама с остатъка от нея и новият лесен начин който усвои в тази сесия – ТЕС. Отпаднало е и усещането, че е излъгана, подведена с неизпълнени обещания. Няма го и усещането за смачкана, тъжна или ядосана.

Да!? С потупване е много просто!…

Спи ми се.

Да, това е така, защото напрежението което я е стягало от дълго време, поради негативните емоции, сега е освободено и усеща умората от него. Но с К. се потупкваме и за тази умора от дългото напрежение. Освежена и весела, с цялата тази енергия която нахлува в тялото и живота ѝ, тя се чувства:

Добре, много добре! Спокойна, в мир със себе си.

Ето как изтече водата – не като сълзи!

Благодаря за доверието, К.!

Радвам се да помогна и на всеки друг, решил да се справи с неудобствата в живота си и предприел първата крачка – да ми се обади.