Джуджета и изпити!? Каква връзка може да има всичко това помежду си?

Тревожна майка ми се обажда, за да работим за фобиите на дъщеря ѝ А. Момиче на 13 години.

Идват заедно.

Майката:

Основният ни проблем е, че тя се страхува да стои сама в къщи. Ако трябва да отиде от една стая в друга звъни на някого – на мен, на баща си, на баба си, на леля си… До тоалетна, ако трябва да отиде, също звъни по телефон. Трябва да си говори с някого по телефон през цялото време. Казва, че да се движи сама по улиците не я е страх. Днес беше огромен напредък. Дойде с метрото до центъра, до офиса ми, сама. Да, аз я взех от спирката, но това беше немислимо да се случи допреди дни. Не знам какво я накара днес да се престраши и да дойде, нямам представа!?

Дъщеря:

Ми мама не можеше да излезе от работа и да дойде да ме вземе.

От какво те е страх най-много?

Да седя в къщи сама. Защото може да има нещо в къщи с мен.

Какво може да има в къщи с теб?

Джуджета.

Откъде знаеш, че може да има джуджета в къщи?

Ами татко разказваше един свой сън на кака, преди 1-2 години, но не чух всичко. И накрая, като чух той какво разказа и се стреснах. И оттогава съм така.

Преди това било ли те е страх да си сама в къщи?

Не толкова много.

А тогава от какво те беше страх?

Да не влезе някой в къщи, крадец.

А от къде знаеш, че може да влезе крадец в къщи?

Просто го знам.

Преди това било ли те е страх да останеш сама в къщи?

Не, преди това не съм оставала сама.

Тогава тя е била 4-5 клас. Не се сеща да е имала други страхове.

Сега.

В някой случай, като си вдигна главата ми се струва, че има нещо в стаята. Или ако нещо шуми, си мисля, че може да са джуджетата.

Страх от джуджетата до степен 5-6 (по скалата от 0 до 10).

Страх от крадци 2-3.

Страх от спомена за съня на татко 8-9.

Струва ми се, че виждам джудже  6-7.

Шум от джудже 6.

Майката:

Страхът на дъщеря ми е проблем на степен 7-8.

Звъни за всичко, 9-10 е проблем.

Трябва да говори с някого през цялото време, е проблем на степен 9-10.

Проблем да е на улицата 9-10.

Започваме работа едновременно. Всички тупкаме по ТЕС-точките. Разбира се обяснявам къде се намират, но винаги работя заедно с моите клиенти.

Първо работя с щерката.

Тя заявява нейния страх от джуджета и ми ги описва, така както ги вижда в съзнанието си. Страх я е, не само че ги има, но и че сами се поканват в стаята ѝ, без да ги е очаквала.

Представяме си, че тя вижда едно такова джудже и започва диалог с него. В този разговор, А. разбира, че джуджето няма да ѝ направи нищо страшно. След малко тя вече не е толкова уплашена. Чувства се добре, дори и да има някакъв шум около нея в стаята ѝ, разпознава, че идва от съседите. Осъзнава, че вече няма защо да звъни на мама или друг, докато е сама в къщи, защото вече не се страхува.

Представата за съня на татко ѝ вече я кара да приеме, че:

Той наистина може да е видял джудже, не да го е сънувал, но това ми изглежда малко странно, не страшно, малко се учудвам…

Изведнъж си спомня за разказ на нейната учителка по химия, която разказвала в час, че „има много извънземни на нашата земя, които се грижат за цветята, за водата и природата. Че те са много по-висши същества от нас“.

Това е странно, защото не сме свикнали да го виждаме. Че е нужно всички да свикнем с тях и всички да осъзнаем, че не са страшни, а за това ни трябват стотици години време. Тогава светът ще е по-различен. Всичко ще е по-хубаво. Хората ще са по-добри един към друг. Няма да са толкова егоистични– само за себе си, а за всички. Парите няма да ги има. Няма да живеем според това колко пари има някой. Ще живеем по друг начин. А магическите същества са ни помогнали за всичко това.

Това я кара да се чувства:

Както сега, но без страх!!!

А. разбира, че няма от какво да се плаши. Представя си, как:

В час по химия, в урок за водата, идва и едно джудже, което помага на учителката, за да научат нещо за водата. То ще покаже и ще е много интересно да се учи така. Никой няма да се плаши от него, а и на него ще му е интересно. Ще ни учи на различни, от написаното в учебниците, неща.

А това я кара да се чувства  много добре, като с „познати джуджета”.

Искам отново да ми разкаже спомена си за съня на татко ѝ. Запазила е усещането, как са ѝ се разтреперили ръцете.  И това минава с няколко потупвания. Остава моментът на изненада и стряскане от чутото. Пак тупкаме. Излизат още детайли, но интересни, интригуващи, любопитни и в такъв смисъл силно вълнуващи за нея! Потупваме още. Излиза  и нейното учудване, че и татко, и учителката говорят за едно и също, „може би има връзка!?“

Значи може би татко наистина е видял едно от тези създания.

Тупкаме.

Това задоволява нейното любопитство и детето казва, че ѝ е хубаво, че може да стои самичка в къщи, да си учи, да свири и все да ѝ е добре.

Страх от това да е на улицата?

Казва, че:

Докато ходя по улицата, просото ходя и  не мисля за нищо или за различни неща. А в часовете по химия, слушам какво говори госпожата и  ми е интересно.

Проверявам и разбираме, че страхът от влизане на крадци също е изчезнал.

Момичето се усмихва чисто и мило, спокойно отпуснато на мястото си.

Процесът ѝ е бил забавен и интересен. Вече знае, че може да потупва и самичка, ако нещо я развълнува по-силно, където и да е, каквото и да е това нещо.

Проверяваме и как е майката. Тя е тупкала заедно с нас през цялото време.

Проблем няма!

Не ми е напрегнато, не ми е притеснено. Спокойно ми е едно такова и равно.

Проверявам и нейните първоначално зададени проблеми един по един и се оказва, че наистина ги няма.

Смее се от сърце.

Сега отделяме внимание пак на дъщеря ѝ и нейното притеснение за предстоящите изпити в училище.

Вдругиден са ми изпитите по български и математика, които са ми много важни. Притеснявам се дали ще се справя.

По скалата от 0 – 10 е на10.

Чудя се дали има начин да съм спокойна, да знам, че ще се справя, да вярвам в себе си. Все пак съм учила, положила съм много усилия.

Тупкаме, тупкаме, тупкаме и притеснението пада на 2-3.

Ако уча и се старая, не ми трябва хубаво училище за да успея. Чувствам се добре, по- на място, интелигентна, старателна, мога да разговарям с всички. Вече мога спокойно да отида на изпити. Да имам шестица.

Подканям я да разкаже как си представя изпита сега.

Аз съм ходила вече на изпит и съм си изградила една представа. Влизам в стаята и тя е много бяла, изпълнена със светлина, приятна. Кара те да се чувстваш добре. Учителките са много добри. Аз съм с най-тихите децата, най-разумните. Тези, които няма да ми пречат. Дават теста. Всичко ми е лесно. Справям се. Написвам си го и изкарвам 5.85, средно аритметично.

Какво пречи да е повече?

Ами може би, някакви елементарни грешки от недочитане. Чета някаква дума, но прочитам пароним, който е много близко до нея и става объркване. После ме е яд, че такива елементарни грешки… Всеки път! Още от първите пробни изпити през ноември. Една задача не виждам от изпита, че я пропускам изобщо в бланката, и не я отговарям. А при пренасянето на отговорите също допускам грешки, разменям на някой задачи, от което губя много точки. И по математика например, преписала съм грешно условието на задачата и от там цялата грешка.

Връщаме се към спомена, за да разберем какво точно изпитва в онзи момент.

Аз внимавам. Много. Защото не внимавам достатъчно.

Тя чува гласа на мама в главата си. Изплува спомен, когато е още в първи клас. А мама ѝ казва така, защото когато е имало писане на есе за есенните листа в детската градина (още по-стар спомен, в който спонтанно се връща), тя е прочела грешно условията и мама ѝ казва да внимава за такива грешки.

Забелязвате ли, колко буквално се е запечатала и сега се възпроизвежда, тази програма в живота на А.?

А споменът е:

Ами лежим си в хола с братовчедка ми и с мама, и тя искаше с нещо да ни помогне. Аз ѝ казах, че имаме за домашно да напишем есе. И точно в момента, в който се опитвах да прочета условията, сбърках и разбрах, че трябва да е на друга тема и тогава мама дойде в стаята, аз ѝ казах за какво е есето, братовчедка ми ме поправи и тогава мама каза да внимавам.

Тупкаме се през цялото време.

В един момент А. осъзнава, как ясно вижда и чете условията, сигурна е в това, което чете. И се чувства чудесно, пише хубаво и правилно…

Мама казва браво и ме прегръща и целува, и е прекрасно. Става ми още по-хубаво!

Връщам я в спомена в първи клас, където има първи тестове, за сверяване на нивото.

Справям се прекрасно.

Връщам я на теста по математика и химия.

Всичко си е наред и получавам 6, без грешка!

Тестовете по български?

Всичко е без грешка. Написала съм си преразказа.  Всичко е наред! Чувствам добре, даже много добре!

А за предстоящите тестове?

Чувствам се добре, спокойно.

Ама много ми се доспа…

Засмиваме се!

Това е обичайно явление при работа с енергийна психология, защото сме пуснали напрежението, което ни е държало толкова дълго на щрек и изведнъж разбираме, колко ни е моряло това. Обаче си имаме ТЕС! Потупваме за умората и тя се стапя.

Ето това беше! Чудесна сесия с едно 13 годишно момиче с всичките вълнения на възрастта. И знаете ли какво стана след това? Аз също бях любопитна, разбира се, нали реалността е това, което посочва, дали добре сме си свършили работата.

Ами ето какво:

Здравейте! Обажда се майката на А. След като бяхме при Вас, много добре се чувстваше и много леко. Много щастлива, много доволна. Много добре разположена, как да кажа, към мен и баща си, защото някой път знаете, в тази възраст… Но наистина много добре ѝ се отрази и каза, че иска пак да дойде.

Даже се беше притеснила, колко изобщо не се притеснява за изпитите:

„Ма как е възможно, на мен такива важни изпити ми предстоят, а аз изобщо не се притеснявам!?”

Наистина имаше голям ефект, много добре и много щастлива. А тя щом е щастлива и аз съм щастлива!

Доста висок ѝ беше бала. Влезе в училището, което искаше. В паралелката, в която искаше. Даже мъдрата мисъл, понеже балът ѝ беше така висок и ние искахме в Първа Немска на първо място, но тя каза: „Добре, заради вас ще пиша Първа Немска, но то ще стане най-доброто за мен!”. Второто ѝ желание беше в Испанската с английски. Всъщност там я приеха на първото класиране. И тя каза: „Там искам, не искам второ класиране!”

Наистина много леко, много добре се чувстваше, много спокойна много щастлива!… И така.

Да, ей-така става при работа с техниките от енергийната психология, особено при децата. А аз съм щастлива, че бях потърсена и станах част от това преживяване и успех.

Ако искате и вие да постигнете своите лични успехи, които да ви донесат емоциите, които заслужавате, но не ви се получава ей-така, не се колебайте, позвънете за сесия още сега! Повече подробности за индивидуална консултация с мен може да намерите от ТУК.

Дарина Гаврилова консултант енергийна психология