Дневникът на М. Б.

Здравейте, от години вървя в задънена улица, но май вече ножът опря в кокъла и трябва да впрегна всичките си сили за промяна. Надявам се с този публичен дневник да успея да се справя с терзанията ми. Планът най-общо ми е : 1/ да се освободя от тежките ми емоции на страх, ужас, напрежение, които напоследък ме съпътстват постоянно и да направя място за по-спокоен живот, радост …и 2/ да помогна на майка да се излекува от нелечима болест.
Предприети стъпки : Тес с Дари за някои от силните ми страхове/Самостоятелен тес в движение, преди сън, за емоциите в дадения момент./ От вчера музиката на др Хамер от ГНМ – звучи постоянно там където е майка// Прокси за майка/ Хоопонопоно
Страх ме е от развитието на нещата, от болестта на майка, от нейните плачове, думи, когато е неспокойна, да спя, не мога да спя спокойно, защото тя често се буди и плаче.
И преди не ми беше лесно, но след припадъка от преди две седмици нещата се усложниха, а тя се промени доста. Освен това поредната лекарка, която я видя, ( след като излязохме от болницата ни назначиха консултация с невролог) не каза нищо окуражително, а напротив. Макар, че го очаквах, пак ме разтресе дълбоко. (Една от мечтите ми е някой ден да опровергая тези лекари, които заявяват нещо така категорично. И ако е рекал Бог..)
 
Страхът се е загнездил и от време на време става ужас, през другото време е напрежение.
 
Тесам «под постоянно напрежение съм, всеки шум ме стряска; Не мога да мисля за нищо друго. Всичко останало е като фон.
Утре тръгвам пак на работа, след двуседмично отсъствие, заради болестта на майка ми не знам как ще се справя. Преживявала съм нещо подобно с болестта и на татко преди години – ходех на работа и уж се концентрирах, а вършех елементарни грешки, постоянно, и имах избухлив шеф италианец…Не знам защо са ми дадени тези свръхизпитания за моята доста чувствителна натура. Да, човек може да се справи с много изпитания, но на цената на какво ? На липса на нормален социален живот, собствен живот, контакти, семейство…
От години ми тежи страшно факта, че не мога да отида на почивка. Мислех , че ще свикна как всички около мен си организират почивните дни и че няма чак толкова да ме засяга, че аз все не мога, но не става, напротив, натрупва се болката от безизходицата. ( Да, случва се веднъж на много години да отида за 3 дена някъде, с трудна организация).
За ТЕСане имам и много убеждения и емоции, които изникват докато  тесам основните ми проблеми : като например «Ако не се страхувам и съм спокойна, нищо не правя»..
Това е в най-общи линии. В момента по скоро тесам най силната емоция докато получа успокоение, но до 0 не стигам.

8 thoughts on “Дневникът на М. Б.”

  • 1

    Здравей, М.!
    Поздравявам те за смелостта да публикуваш, целенасочеността и самостоятелната работа!

    За начало, на базата на написаното от теб, тук , ти обръщам внимание да работиш първо с:
    1. Случката „болестта и на татко преди години – ходех на работа и уж се концентрирах, а вършех елементарни грешки, постоянно, и имах избухлив шеф италианец…“
    2. Нуждата „Една от мечтите ми е някой ден да опровергая тези лекари, които заявяват нещо така категорично.“
    3. Убежденията „са ми дадени тези свръхизпитания“ за „моята доста чувствителна натура“
    Останалото е по-скоро следствие на това.
    Успех!

    • 2

      Ето какво ми написа днес М.Б.

      Привет,Дари,минавам набързо да споделя нещо за дневника. Към момента не успявам да се придържам към всичко написано в първата част. Просто тесам,понякога без думи и декларации най силните ми емоции,до получаване на някакво облекчение. Използвам и тесането в началото на клипа „Избори и възможности“,някои от думите попадат точно в десятката. Но вървя без посока, тежко ми е….Сама съм в изпитанията, имам подкрепа от някои приятели и брат ми , но чрез интернет…Възникнаха и нови проблеми – раздяла с приятеля ми, точно когато имам отчаяна нужда от подкрепа. Продължавам по малко…

      Хубав ден от мен

      • 3

        По технически причини пак ще цитирам М.Б. която написа следното:

        Малко отчет от мен: тесам всеки ден, за всичко което ме мъчи. В събота и неделя направих продължителен ТЕС за мен и после прокси за майка, успокоила съм се и съм заспала. Опитах и пренареждане на матрицата за някои случки, за които се сетих – усещам че получавам успокоение много бързо, но е твърде възможно да не изчиствам изцяло спомена, макар и смътно се сещам за него. Все още ми е твърде непосилен животът с неговите изпитания – не мога да спя през нощ
        та, заради неспането и на майка-през деня имам и много задачи. От сутринта ме боли сърцето заради всичко, което ми се случва, дори и да се успокоя малко, после се връща наново. Не знам какво да правя…

        • 4

          Работи в тези 3 направления:
          1. От сутринта ме боли сърцето заради всичко, което ми се случва,
          2. дори и да се успокоя малко, после се връща наново.
          3. Не знам какво да правя…

          Поздрави!

  • 5
    M.B on 15.03.2017 Отговор

    Не пиша толкова често, колкото би ми се искало, но малко трудно си подреждам мислите в изречения. Но иначе тесам всеки ден, винаги когато имам възможност. Тесанията ми обхващат всички аспекти от живота ми, които ме измъчват в момента – липсата на партньор, болестта на майка, както и всяка емоция, която изникне в ежедневието.
    Някои от декларациите, които съм си записала – Въпреки , че съм сам сама в страха и ужаса, в които живея и които нямат нищо общо с „живот“, аз…
    -Къде са ми мечтите, семейството, любовта, приятелите.
    -Въпреки, че ме е страх от гадната, непредвидима болест на майка. аз…
    -Въпреки, че животът ми е низ от отчаяние, страх, ужас, самота и безнадежност, с малки отрязъци от спокойствие, аз…
    -…искам да избягам от къщи 🙂
    -Въпреки че ме дразнят ужасно много хората с дребните си проблемчета…

    Убеждения :
    Самозалъгвам се, че мога да открия човека за мен и да имам семейство…нито имам добри връзки за пример в обкръжението ми, нито ми се е случвало нещо съществено, когато бях далеч по свободна във всяко едно отношениеот сега…
    Няма къде да го срещна , а и толкова рядко попадам на човек, който да ми хареса…Бях готова и на компромиси, но пак не се получи…
    Любов има ли изобщо…
    Изморих се да тая надежда, изчерпах се(точна дума от Тес за любовна болка).

    ///Много хубави насоки, идеи и вдъхновение получавам от споделението истории тук и форума на Иван – съкровищници ,от които гледам да си взема нещо за мен, но има много работа за вършене
    Една от ценните находки – http://emozdrave.info/forum/viewtopic.php?f=8&t=1415&p=28295&hilit=%D0%B2%D0%B8%D0%B7%D1%83%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%B8#p28295

    Дари, как се прави тес за неща, които искаме да ни се случат ? С техника на избора ли е най-добре?
    И още нещо, убежденията се тесат по стандартния начин, нали така, нищо че няма емоция ?

    • 6

      1. Да, би могла да използваш техника на избора! Друг вариант е, да ТЕСаш това, как се чувстваш от факта, че определено нещо не ти се случва, докато не изчистиш всички почувствани и осъзнати пречки пред това желаното да е факт. После ТЕСай как се чувстваш желаното да е вече факт!! Как околните реагират на това, ти самата, може да се окаже, че има скрити спънки и там.
      2. Да, повтаряш и тупкаш, много силно убедена във верността им. Засичаш колко силно вярваш, че са истина, от 0 до 10, за да проследиш спада на силата на това вярване. Разбира се и тук, както и в горния отговор, е добре да се запиташ каква емоция ми носи/ изпитвам заедно с това убеждение, къде в тялото чувствам отклик заявявайки убеждението си. После включи отговора в декларацията си и тупкай по стандартния начин.
      Успех!

  • 7
    M.B on 15.03.2017 Отговор

    Да добавя без особена радост или гордост, но такова е засега положението, вечер, след като се прибера от работа, задължително пийвам алкохол – бира или вино, и пуша цигари- тези, които бях отказала през 2011 г – за да мога да вляза в релси(започнах ги отново след втория припадък на майка преди месец и раздялата с приятеля ми). Те, освен Тес са ми единствения спътник, за да мога да оцелея, докато не знам майка дали ще се събуди на следващия ден. Тежко ми е много…Знам, че не разрешават проблемите ми, но поне малко потушават болката ми.

  • 8

    ТЕС ай и това, което си написала в целия текст, но най-много това: „Те, освен Тес са ми единствения спътник, за да мога да оцелея, докато не знам майка дали ще се събуди на следващия ден. Тежко ми е много“!

Leave a Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.