Голям гняв!

18. април 2018 Разкази 0
Голям гняв!

Виждали сме се. Говорили сме. Останало е едно приятно и вълнуващо чувство на разбиране и сродство.

От тогава мина доста време и ето, че ме търси за среща и консултация. Много се радвам да я приема и разбера с какво да ѝ помогна.

Първо ми дава малко техническа информация – преди години си е купила книгата за ТЕС на Иван Петърнишки, прочела я е, практикувала е, почувствала се е добре, но ѝ е останало чувството за объркване за формулировките  и  „мъгла”. Това я е довело до усещането на т.н. вътрешни съпротиви и допълнително объркване, и постепенно спиране на процеса на самопомощ.

Бих казала, че това е доста често срещан вариант на случване на нещата при доста хора!

Все пак е имала и добрата идея да потърси специалист, в случая мен, за да

Намеря по-точния и правилен подход към съпротивите.

Веднага я насочвам,  чисто технически, каква е процедурата.

Следващото което ми разказва е:

Доста неща направих в полза на себепознанието с цел вътрешна свобода, по-леко приемане на нещата. Докато в един момент стигнах, че може би трябва да започна от най-явните неща, които ме тормозят. Това е, едното, че искам да спра цигарите, но явно не го искам, защото немога да ги спра. А почват да ми пречат доста, защото имам астматични проблеми, дихателни, полипи в носа.

Следващото нещо е емоционалното хранене, което е от време на време, без да съм гладна,  и после не се понасям.

И не на последно място, последните седем-осем месеца, в мен изригна от едни дълбини, голям гняв! Много силно раздразнение, до такава степен, че ми прилошава. Просто виждам как мен ме опустошава.

Нещата, които съм си мислела, че искам да контролирам – кой какво прави, как го прави.

Отделно последните дни, нали имам голяма травма, определено, от отхвърлянето, защото нали така са ми се случили нещата от детството… Не за пръв път съм я видяла тази травма в себе си, въпросът е, че не мога да се справя.

Не мога да се справя на ниво интелект с всичко това. Повечето неща ги знам, обаче това знаене не винаги ми помага в реална ситуация, в момента да реагирам  по начина по който после виждам, че е било много по-добре да се реагира. Първо скачам и после мисля.

Всъщност огромно напрежение ме е натиснало. Някакво много голямо напрежение!

Какво друго – много тежък предменструален синдром почнах да имам, с най-различни вариации, но все по-сериозни за мен. Особено в емоционален план. Изключително силно раздразнение и всъщност неприемане на другите такива каквото са. Все ме дразнят как, какво са казали, как са го правили. Не за всички, но с тези с които повече имам някакво вземане-даване. Другите много добре ги знам нещата, приемам ги, всичко е  ОК! Всъщност когато аз започна да взаимодействам с някого, все съм в готовност да скачам. В смисъл на една постоянна вътрешна нагласа на защита съм. Все едно, че някой нещо ще ми направи. Някой малко нещо да ми каже – че няма да стане, или някакъв надменен тон да ми вкара, или нещо ей такова и аз вече немога да се спра.

Това е голяма мъка, защото си развалям отношенията с хората. В същност на мен не ми е хубаво. По принцип не обичам така. Вярвам, че много неща се потиснати от премълчаване и незнам как да ги изкажа така, че хем да защитя себе си, своята позиция,  хем да не нарушавам на другия…, да не го обидя. Всъщност мен от това ме е страх, да не изкажа собствената си позиция открито, за да не би да не ме приемат или да изляза лоша.

Голяма въртележка! Загубвам се някой път там. Постоянно даже. Става много тежко в един момент и виждам ги нещата и не мога нищо да направя.

Ясно е, че Е. доста е поработила със себе си. Че е разбрала кое е онова, с което е добре да се справи.

Аз съм стигнала дотук, защото аз това съм искала – да изчистя от себе си нещата, които ме спират, без да знам кои са те.

Стигаме до момент на който аз лично много държа, когато работя с клиентите си – определяне на цел, като конкретен резултат.

Искам вътрешно спокойствие. Искам да знам, в момента когато имам стрес, в каквато и да е форма, да не реагирам като заслепена психарка…

Тук я прекъсвам с обичайната към клиентите ми забележка:

Кажи не какво да НЕ, а какво ДА!

Е. се разсмива и заявява с малко моя помощ:

 Да съумея да премисля и да избера реакцията си!

Колко е трудно, защото наистина сме свикнали много да мислим в негативен план! Да работим с НЕ-то, отколкото с …Аз дори не знам как да го формулирам всъщност!? И седиш затапен в това нещо и аз не мога да издържам вече в това!

С повечето хора е така. Така сме научени. Това е култура. Възпитание. Ето за това са дошли тези техники, като ТЕС, за да можем най-накрая да преобърнем тази действителност. И това е един от главните проблеми които поставя ТЕС – не да реагираме, а да избираме. За това знам и как да подпомогна формулировката ѝ, защото и аз съм минала през този процес на преобръщане на гледната точка и нагласата, защото съм го работила с клиентите си и защото е масово. И това е най-хубавото, което може да се постигне, като реален резултат. Разбира си има още много все хубави резултати, които постигаме, но главната цел на ТЕС е емоционалната независимост, нали така? За да сме адекватни в преценките си. Свободни в изявата ни.

Да! Освен това искам сила, увереност. Това ти дава въобще реална преценка на нещата, ясна визия, твоята позиция каква е, защото като се заслепя, нестига че не знам какво искам, но ми става лошо и после съм като … ей-така, нямам сили. Този гняв, това нещо, много е силно!

Аз се сещам и от тези будистките неща, за гнева, че успееш ли да го трансформираш, той е най-голямата опустошителна сила, така да се каже… Аз дори немога да си представя, да можеш ти да го овладееш, да боравиш с него, за какво става въпрос!? Това е такъв заряд от енергия!

Пристъпваме към работа по обичайния начин с оценка на стойностите на заявените проблеми. Стойностите чупят границите на обичайната скала и отиваме в другата до 100 и 1000 даже! Това води до доизясняване на проблемите и излизане на още детайли и подробности, което е вече стъпка в справянето с проблемните теми.

Работим интензивно, понякога през смях, понякога през сълзи. Е. потъва дълбоко в процеса. Когато изплува казва, след дълбока въздишка:

Ох, много яко! Направо все едно това съм чакала! Имах чувството, че съм знаела, че точно това ще стане. Не по този сценарии, разбира се, нямах представа как ще стане, но това е … начинът, по който може да се случат нещата. Свързване, чувстване, към общото цяло, а не отделяне от него. Тоест, тази гордост на наранения, обидения, почва да отпада. Всъщност аз се почувствах призната и от това смирена, и да, зачетена! Искам да давам на хората от това.

Продължаваме. И стигаме до следващата база:

Има приемане. Без страхуване, че ще изчезна и, че нещо ще се случи и няма да съм аз повече. Отвореност. Доверие. Сигурност. Упора. Радост. Защитеност. Почит. Значимост. Летене. Свобода. Непоколебимост.

Проверявам какъв е прогреса по зададените теми. Мъглата и объркването са изчезнали. Съпротивите също. Спирането на цигарите вече не е проблем, нито като процес, нито като вещество. Няма и усещане за астма. Полипите се в процес на оправяне и ще се оправят! Спираме и доработваме полипите.

Пак проверявам резултата от поредната доза вглъбяване чрез техниките от енергийната психология.

Имам чувството за наред. Дори и да има нещо, някак си няма нищо. Предполагам, физически, научно може и да има, обаче аз мога да се справя с тях. Всичко е ОК! Дори ми се изправи стойката.

Велико. Много красиво-красиво! Виж как излезе красиво и фино (проблема от момента на зараждането му). Такава лекота!  Без драми. Иначе колко зор.

Аз съм като котва в момента. Все едно цял живот така седя. А това е толкова трудно,  като се опитва съзнателно.

И пак питам – има ли полипи в носа?

Не.

Имаш ли емоционално хранене сега?

Не.

А „не се понасям”?

Не.

Има ли гняв сега?

Не. Няма.

Силно раздразнение?

Няма.

Опустошение от гняв?

Не.

Необходимост от „контрол кой, какво и как прави”?

Не.

Травма от отхвърляне в детството?

Не.

Има ли „разбирам, на ниво интелект,  но немога да се справя”?

Не.

Има ли „знам, но това не ми помага в реални ситуации”?

Не.

Има ли „първо казвам после мисля”?

Не. Има  като – няма значение какво ще кажат. То просто си е естествено и от сърце.

Има ли усещане за голямо напрежение?

Не.

Усещането да те е натиснало нещо?

Не.

Тежък предменструален синдром?

Не.

Все по-сериозно става за мен?

Не. Напротив,  все по-леко става.

Има ли усещането за  отделяне некомуникация с другите?

Не.

А за дразнене от тях?

Не! Това е пълна лудост! Немога да повярвам!

Постоянна вътрешна нагласа за защита, сякаш нещо или някой ще ми направи?

Не! Не! Не!

Много потиснати неща от неизказване?

Не, дори и да има те не са потиснати, лоши неща. Не!

Има ли страх да изкажеш собствена позиция и с това да обидиш?

Не, не.

Страх от това да не те приемат?

Не.

Има въздух. Има спокойствие в максимална степен. Има усещането, че сама избира емоциите си и реакциите си. За сила, увереност, яснота и позиция.… всичко в максимална степен. Плюс по-ясно разбиране как да усещам  – тук, посочва сърцето си, а не тук  – главата.

Чувствам се много добре, защото това тук (сърцето) е по-важното. Това тук (главата) може да съществува, но то е тленно и се отмива като надпис с боички върху които си излял кофа с вода, разнася се като облачетата в небето. То е преходното. Дори и да го има  то не е най-значимото нещо.

Уау!

И така спокойно отпусната след освободения емоционален товар и рушащи изводи Е. ,притихнала и озарена, ме прегръща и прекрачва прага към новия си начин на живот, мислене, чувства. Остават последните и осъзнавания:

Имала съм подобни преживявания в сърцето, но те са си отивали. Постепенно забравям и губя тази връзка със себе си. Много вярвам, че с ТЕС мога да стабилизирам тази връзка. Имам чувството, че направихме голяма стъпка. Така го преживявам. Дори нямам нужда да го мисля това. Просто знам!

 

Пак красив финал на една силна среща със себе си! Сега като си я припомням, докато пиша за нея и аз се чувствам мъдро притихнала и благодарна, че мога да допринеса за такава силна трансформация на възприятията и начина на мислене, отношението и емоционалното състояние.

Ако ви е харесало заповядайте, възползвайте се от услугите, които предлагам!

И не забравяйте да споделите доброто и хубавото с приятелите си, те го заслужават, нали?

Дарина Гаврилова консултант енергийна психология

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Предстоящи събития

4 малки техники

Глътка въздух петък вечер


Вашият коментар

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.