Искам да бъда чута!

Искам да бъда чута!

Искам да бъда чута!

„Искам да бъда чута“ е вопълът на клиентката ми, около който се завъртя настоящата сесия.

В етап съм на търсене на човек, на начини, на каквото искате, да ме върне към моето си аз. Защото това, което съм в последните години, еми, не съм аз! Така сме възпитавани нашето поколение, че трябва сами да се справяме, а много хора имаме такива проблеми, но не знаем как да подходим и какво да се случва. И това явно ни вкарва в някакви такива ситуации, в които в един момент започваме вече да буксуваме и нещата да вървят назад и да са само с отрицателни знаци, за съжаление.

Така се заговаряме с Н. когато дойде при мен за консултация.

В йогата не можах да намеря спокойствието, което търсех. А и се отприщиха стари неща, които аз съм имала явно, като заболяване, и започнаха да излизат всичките едно след друго, едно след друго.

Обяснявам ѝ, че това може да се получи и при работа с методите от енергийната психология, но поне, като излязат такива затрупани стари проблеми могат и да се отработят веднага. Защото това са дълго потискани неща, които стоят в нашето информационно поле. Дали на ниво тяло, дали на ниво емоции, дали на ниво интелект или другите нива, но си стоят някъде изтласкани. Когато провокираме с нещо, йога, хомеопатия, или друг подход, те започват да излизат, което е целебен процес, но добре е да може да мине безболезнено. Иначе, само по себе си е хубаво, че се случва.

Преминаваме на конкретния повод, Н. да ме потърси.

Проблема според мен съм си аз самата. Някой хора търсят вина в другите, но аз мисля, че човек трябва да започне от себе си.

Тук се радвам да чуя тава, защото мисля по същия начин, още повече, че работата ми с енергийната психология винаги доказва този подход и позиция като правилните и възможните да повлияем света извън нас, променяйки света в нас.

Определено не намирам общ език с децата си. Тийнейджъри. Момче на 16 и момиче на 13. Някак си с нея до миналата година по- намирахме общ език, общи интереси, но сега вече и тя влезе в някаква такава фаза, в която аз не мога да се справя. Определено не мога да намеря език. Желанието ми винаги е да помогна, но не се получава така! Получава се, че досаждам и непрекъснато ги тормозя по някакъв свой си начин.

Тук Н. не издържа и се разплаква.

Аз години не бях ревала! Но тука, не знам!? Последните 6-7 месеца какво ми стана!? Просто…

Със съпруга ми изобщо не сме на едно мнение за нещата. Ако може да скрием глава, да минат проблемите, ама те не минават, за съжаление! Някак си не успявам… Като от различни планети сме.  Може би емоцията влияе много, де да знам!? Лоша шега ми играе на мен, защото аз, като съм ядосана, като съм нещо, така, превъзбудена и превишавам тон, ето така! Викам. Мъжа ми ми вика: „Ти не говориш в момента, ти викаш.” А всъщност идеята ми е, че искам да бъда чута, защото никой не ме чува.

Предупреждавам, говоря, предупреждавам, говоря, и точно това, което съм предупредила, никой не ме чува и то обикновено се случва след това и мен след това ме е яд. Направо съм бясна, нали, че не мога да стигна нито до децата, нито до мъжа ми!

Това е общо взето.

Сега за родителите – те са си родители! Те изобщо не ме разбират! Все се надявах, че сега, като имам нужда те ще ме разберат. Обаче, тц, всеки си е… Всеки си гледа неговото спокойствие. Като имат нужда си е ОК, добре дошли, ама аз като имам нужда – да се оправям! И някак си останах сама. Имам една приятелка с по-големи проблеми и от моите. Въобще… Влязох в някакъв омагьосан кръг и не знам как да изляза.

Гълтам езика, стискам зъби, карам се на себе си, търся някакви начини…

Не мисля, че проблемът е от децата ми, сигурно аз не ги разбирам.

Искам да имам добра комуникация! Искам да бъда чувана! Искам аз да чувам добре и да разбирам! И да реагирам добре! Защото в повечето случаи при мен емоцията е много силна и много първична. Не я овладявам. Мисля, че ако в тази посока се случат нещата – да съм малко по-спокойна, по някакъв начин и на тях да им вдъхвам това спокойствие и увереност, може би положението няма да е точно така.

И проблемът и целта са ясно изявени.

Тупкаме, макар да ѝ е трудно да изрече, че обича и приема себе си. Процесът тръгва лесно и върви добре, ту през смях, ту през сълзи. Освобождаваме силни отрицателни емоции приличащи ту на огнена топка, ту на стена, а в замяна Н. усеща прилив на топлина, лекота, ново начало.

Има надежда! Супер!

Възкликва тя при поредното преодоляване на негативната си гледна точка. Процесът ѝ е все по-забавен заради неподозираните асоциации на нейното подсъзнание поднесени като образи, които се появяват в съзнанието ѝ.

Гледам да не помня лоши неща!

Заявява в един момент Н., като пълна контра да продължи процеса. И малко след това изниква следната случка от детството ѝ.

О, това е много отдавна! Бяхме още деца. Беше една такава ситуация, в която се опитах да направя най-доброто, което можеше да направи едно дете, сигурно на 12 г. съм била, а в отговор получих шамар!

Н. се разплаква от неразбирането и обидата нанесена ѝ тогава.

Направих най-доброто, което можех! Не разбирам защо да съм виновна и защо за пореден път ми се карат заради сестра ми!?

Това ни отвежда още по-назад във времето, когато Н. е само на 6 г.

На една поляна сме и си играем със сестра ми. Без да искам я бутнах и тя падна назад, много близо до една коса. Тогава за първи път баща ми ме наби.

Н. вижда малкото си Аз:

Свила се е на топка и не мърда.

Не съм виновна!! Не съм искала да го направя! Не разбирам!

Н. хлипа като онова шест годишно момиченце.

Потупваме интензивно в ритъма на емоциите. Помагам ѝ с няколко похвата от енергийната психология да се справи с това преживяване, така силно и живо запечатано в подсъзнанието ѝ и след малко Н. вижда:

Стоя права. Баща ми ми се извинява. Казва ми, че съжалява, че ме е ударил и, че не съм виновна. Приемам го. Всъщност той е виновен, че е оставил нещо остро там, на мястото, на което си играем.

В следващия момент Н. пак се разтриса в ужас:

Не смея да му го кажа, защото ще ме удари пак!

Работим с бащата и причината да се държи така. Виждаме го как мълчи гузно.

Съжалява. Нищо не казва.

Тупкаме.

Малката Н. вече се чувства по-спокойна.

Тъжно ми е.

Продължаваме с потупване за справяне със силно въздействащите травми.

Сега иска извинение.

Той трябва да е по-внимателен! Той трябва да ни осигури тази безопасност и да не се налага да мислим за това нещо.

Възмущава се Н., а после вижда в съзнанието си:

Съгласява се. Казва, че се извинява.

Чувствам се чута и разбрана най-накрая. Прегръщаме се. Добре ми е.

След това  сцената просто изчезва от паметта на Н. Остава само споменът, че я е имало.

Сигурно и аз така съм правила с децата ми.

Мисли си този път с вълнение Н.

Връщаме се на идеята, че е имало травмиращ спомен и работим с това.

Тук излиза още една драма, която не позволява на Н. да приеме факта, че баща ѝ може да се промени.

Не вярвам, не го приемам! Той токова пъти е обещавал и се е извинявал. Иска ми се, но не мога!

А случката е следната:

Ето, че пак се случи!

На 12 съм. Газя в един дълбок сняг, за да търся ключ от апартамента, защото се оказа, че някъде съм го загубила моя ключ. И се сетих да отида до леля ми, защото тя имаше в себе си ключ. През това време заведох сестра ми на училище. Само че се оказа, че тя се била намокрила в снега, но не ми го е казала. И аз докато ходих при леля си, за да взема ключа да се върна да отключа апартамента, тя се прибрала и седи отпред пред апартамента с мокри крака. Така я заварва баща ми. И когато аз идвам, всъщност получавам шамар и, нали, за това, че „някъде съм се вяла”, че „съм се мотала вместо да взема да се погрижа за сестра си”!

Аз се погрижих! Аз я заведох до училище! Откъде да знам, че са ѝ мокри краката!? Нямаше ключ и трябваше да намеря ключ! Съжалявам, че съм го загубила, но…

Аз му го казах! И тогава му го казах, но той пак ме удари и ми потече кръв от носа дори!

Н. преживява емоциите на онова 12 годишно неразбрано дете, което явно все още е.

Искам да вярвам, че може да се промени, но не мога!

 

Н. е изморена, тъжна, невярваща… Тупкаме, подреждаме образи, емоции, знайна и скрита информация. Не е лесно в този момент за нея. Няма как да предам в този разказ всички образи, мисли и чувства които, като разбъркан калейдоскоп, изскачат от миналото ѝ и се препитат с настоящето ѝ, за да подреди едно и си спомни друго. За мен предизвикателството е по-голямо и заради съпротивата ѝ към ставащото в съзнанието ѝ. Включвам нови и нови похвати в сесията с идеята да съм ѝ максимално полезна и да успеем да постигнем заяванета от нея цел. Но…

Аз много връзвам нещата между миналото и настоящето. Не знам! Гледам го по различни начини. Не знам! Аз го познавам по този начин!

Упорства в знаенето, не в чувстването Н., а при работата с методите на енергийната психология се водим предимно от усещането, не толкова от знаенето, защото то е нашият вътрешен и неподправен глас.

Пак същото! Удря ме и ме прегръща! Това е! Винаги! След като го е направил почва да се извинява.

Явно Н. не допуска по-голяма промяна от постигнатото. Не е готова. Правим заключително потупване, за да може да затвърди напредъка, който допусна да преживее.

Ситуацията не изглежда напълно добре при проверката, но емоционалното натоварване свързано с бащата е толкова силно, че Н. има съответната голяма съпротива. Освен това процесът ѝ е твърде нов и различен и тя изпитва съпротива и към него.

Да, случват се такива неща! Приемам го и я насърчавам да работи колкото може повече самостоятелно, с нейното темпо.

Как така стигнахме до баща ми, само не разбрах!?

Възкликва тя удивена, но същевременно схваща връзката между осъзнатата и проявена от него затвореност, агресия, липсата му на връзка между него и неговите родители, липсата на добра връзката между него и малката Н., а към днешна дата и липсата на адекватна връзката между Н. и децата ѝ. От себе си ще добавя, заради вас, четящите този разказ – защото там и тогава Н. е оформила опита и вярването за „искам да бъда чута“ поради явната липса на разбиране от страна на баща ѝ.

Аз някак си не мога да видя, много ми е сложно, защото емоцията и знанието ми, за това което се е случило, е много силна и не ме пуска. Аз по принцип с въображението добре играх, не ми е проблем да си представя нещо, да го видя и да го кажа, обаче не мога да погледна отстрани. Не мога да го погледна!!!

Чувствам, че съм добър човек макар, че от време на време губя и тая почва, нали. Но има хора около мен, които по някакъв начин ме карат да се съмнявам в това дали съм добър човек. Пък други, които са около мен, като споделя това нещо, ми казват: „Недей изобщо да го мислиш!”.

Разбираме се, че има какво още да работи по себе си и своето преживяване. Давам ѝ насоки и препоръки. Малко по-ведра и умислена за това, което току що е осъзнала в процеса, а то не беше никак малко, Н. ми се усмихва и се разделяме.

Сега, като пиша този разказ, се вълнувам за Н. Минало е време от тогава. Отново съм провокирана да намирам по-безболезнени и лесни варианти за преодоляване на хронифицираната душевна болка. Да съм още по-гъвкава и възможно най-рано да предусетя момента в който да я хвана във въздуха и да не допусна клиента ми да влезе в нея, а само да я маркира и освободи. Без излишна драма. Така и съпротивата ще е предотвратена. Резултатът по-добър. Финалът по-слънчев. Това е искреното ми желание за всеки един случай, който бива споделен в студиото ми „Живот За На Пред На Ли!?” за консултация с методите на енергийната психология.  Дали се получава, ще кажете вие, моите клиенти. Но ако още не сте мой клиент, а искате, то потърсете ме на 0889522879 и заявете желанието си за индивидуална консултация!

Дарина Гаврилова вашият консултант Енергийна психология и специалист Неврографика

jivnali.net

Индивидуална консултация


Leave a Reply

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.