Живот през смъртта

Живот през смъртта

Живот през смъртта

Когато загубиш родител и дълго скърбиш. Когато сякаш не живееш собствения си живот, а този на загубения родител. Когато чертите на лицето и тялото ти започват да приличат твърде много на покойния. Когато се хванеш, че гласът, мимиките ти, фразите ти сякаш ги говори покойният, а идват от теб. Когато и другите го забележат и ти го кажат. Когато започнеш да боледуваш и все повече да губиш сили и живец. Когато животът ти сякаш е напълно объркан и дори сякаш блокира. Когато усетиш, че умираш и не можеш да спреш това, дори да си мислиш, че искаш да живееш и живееш…

Явно не живееш собствения си живот.

Май, дори не живееш.

Живот през смъртта. Живот през траур. Живот през живота на покойния. Живот смърт? Смърт живот…

Какво научих?

Как някой загубил родител, живее в траура си цял живот и така е оцелял. И това е станало модел за живот на поколенията.

Как някой се чувства свързан с покойните си родители, като се свързва с идеята за смъртта им вместо идеята за живота им и така изоставя енергията „живот“ и приема енергията „смърт“, като несъзнателен избор.

Как някой е живял през радостта от живота, но не е оцелял дълго така. И това е станало модел, как е опасно да се живее.

Как някой се е отказал от модела „живот през радостта от живота“ и е приел модела „живот през траура“, за да оцелее. И така изпуска да живее собствения си живот.

Как този, отказал се от модела „живот през радостта от живота“, за да живее „живот през смъртта“, престава да живее и постепенно губи живот.

Как отказалия се от „живот през радостта от живота“ е загубил усещането що е то и попада в силно объркване за място и посока.

Колко страшно се преживява да предпочетеш отново собствения си модел „живот през радостта от живота“ вместо „живот през смъртта“. Сякаш предаваш  покойния родителя, рода си, а така и себе си, като се откъсваш енергийно от модела „живот през смъртта“.

Колко жизнеутвърждаващо и изцелително е, когато избереш да останеш верен на собствения си модел „живот през радостта от живота“, но почетеш избора на модел на оцеляване на рода през модела „живот през смъртта“. Защото благодарение на оцеляването на рода, през неговия модел на живот, те има теб, сега, тук и така. Свободен си да живееш по какъвто модел можеш да оцелееш и предадеш живота нататък. Не губиш силата и подкрепата на рода, ако следваш собствения си избор за начин на оцеляване, защото, запазваш идеята за живот, а това е главното. Така почиташ вложената енергия на рода да го има, да е жив чрез теб. Ако намериш отново своя собствен модел за „жив в живота“ то така най-добре почиташ рода и живота и си отваряш място за собствен живот.

Живей себе си и своя живот!

Тогава естествено е всичко да си дойде на мястото и животът да е „жив живот“ вместо „жива смърт“.

Какво направих?

Дадох си възможност да разбера това. Признах си го. Приемам отзи опит, като вече научен урок. Споделям го с вас, които се нуждаете от него. Ако ви е ценен, коментирайте отдолу, вие какво почувствахте, вие какво осъзнахте, как вашето тяло реагира на всичко това, докато четете моите думи! Дайте си шанс за излизане от модела „живот през смъртта“.

Живот За На Пред На Ли!?

Дарина Гаврилова, вашият консултант Енергийна психология и специалист Неврографика

jivnali.net


Leave a Reply

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.