Ето, че пак дойде т.н. женски месец, месец март! И с цялото ми извинение, че съм жена, този път обръщам внимание на мъжа! Нека този 8 март е за мъжа, ТЕС-ащия мъж!

„Как да съм мъж в днешно време?“

Ето това изплува все по-често като въпрос около мен. Жените имат толкова много внимание – от децата, от приятелките, роднините, колегите, всякакви семинари и лекции свързани с развитие на женствеността им, специален ярко и шумно, честван празник… А какво се прави за мъжете? Най-много някой намек, подхвърлен на 2 февруари! Ден на бащата, за който почти никой не е чувал… Но специален, специален празник, като за жената, НЯМА!

Да, ще възразите, че този свят принадлежи на мъжа, като цяло, за това се е наложило жените да воюват за правата си, което е довело и до отбелязването на датата 8 март. Но, ние не празнуваме отдавна това, знаете си! Просто искаме още и още внимание, комплименти, цветя, подаръчета, блясък…

В такъв смисъл, мъжете сякаш остават ощетени.

А днес чух и следното:

…Събраха се много мъже в клуба, размениха телефонни номера, но никоя жена не иска повече контакт, нещата не продължават. И те ме питат кога пак ще има срещи, не искат да ходят на някакъв скъп коуч, дето няма да им каже нищо ново а и „нямат проблеми за решаване“. Те са нормални 35-40 годишни мъже и искат срещи, запознанства, занимания…

Ооо!?

Ееее!!!

Ха!

Значи нямат никакви проблеми, пък нямат жени!? Е как така?

Скъпо им е да са щастливи!?

После обаче, пак ми се завъртяха плочите:

Жени, научете се как да бъдете мили, как да ухажвате мъжа до вас, как да му покажете нежната си страна, как да го предразположите…

О, и:

…Как да привлечете и задържите правилния мъж (вечно богат, вечно млад, вечно красив, вечно здрав…)

Да, това последното е шега с темата!

Но за да се предлагат такива теми на жените и жените да откликват на тях като гладни хиени, говори за пореден път само едно – балансът се е изгубил!

Не се учудвам. И аз съм жена, живея тук и сега, и изпитвам целия разкош на времето в което се подвизавам. Опитвам се да намирам равновесието между желанието за независимост, лична изява, равнопоставеност и конкуренция в работна среда, за парко-места, ако щете и място в градския транспорт (дори и да съм в 10 месец). Приемането на помощ,  закрила,  сила, с мъжката независимост и желание за изява, объркаността и мълчаливото им саморазрушение… Трудна работа! Все пак, не е напълно невъзможна, нали? За това ходим по семинари и се стремим, предимно ние жените, да намерим онова лично развитие, което да върне баланса както в нас, така и в света извън нас.

В този смисъл реших, че за всички нас ще е добре, ако помогна на мъже, решили, че биха могли да се доверят на практиките за самопомощ и да се опитат да разберат „защо жените не им се обаждат“, като потупват заедно с „Как да съм мъж в днешно време?“ Нали!?

Интересно ми е вашето мнение скъпи жени и мъже. В крайна сметка и ние и вие търсим едно и също, но някой правят необходимото, а други не, за да го намерим по едно и също време, на едно и също място, с едни и същи намерения,  с една и съща посока!

Тупкайте и един ден ще се изненадате, как това е вече реалност – мъже и жени в желания баланс…

Надявам се с този скрипт да допринеса  балансът да се случи по-скоро!

Доколкото тази форма на прилагане на техниките за емоционална свобода , е само малка част от големия потенциал на боравене с този тип техники за самопомощ, ефектът би бил още по-добър и осезаем в индивидуална консултация.

Не се притеснявайте да ме потърсите!

Дарина Гаврилова – консултант