Наднормено тегло

Наднормено тегло

 Наднормено тегло – това е въпросът, който вълнува Б.Н.

Ето как описва тя самата емоциите които наднорменото тегло предизвиква у нея:

Срам ме е от тялото ми! Безсилна съм! Толкова години не можах да се справя с този огромен проблем! Омръзна ми вече! Не мога да се понасям така дебела! Неприятно ми е да се гледам! Безнадежден случай съм!

Най -силни са:

Безсилие! Гняв! Срам!

Мислите, които я владеят  и които тя описва в първоначалния анкетен лист са:

Не издържам вече! Защо поддържам тези килограми? За какво са ми нужни? Баща ми казваше: „Ще станеш 100 кила няма да можеш да влезеш през вратата!, Ще се търкаляш…….“

Когато трябва да опише има ли физически отклик на тези емоции в тялото Б.Н. казва:

Липсва усещане.

А ето и субективто то ѝ усещане за сила на изява на емоциите и мислите ѝ по скалата от 0 до 10, които по-горе посочва:

Безсилие – 9,

Срам – 10,

Гняв – 4,

Писна ми – 9,

Безнадежден случай – 8,

Не мога да се гледам – 10

Тук е моментът да си призная едно непонятно за мен недоразумение, но факта си е факт! Датата на която Б.М. е поставила въпроса си е 2.1. 2018 г. Извиних и се, защото за мен е голямо неудобството да осъзная , че съм получила това запитване, а то стига до мен пет месеца след това. След като ѝ се извиних, аз я попитах дали проблемът е актуален и дали преживяването и стойностите са такива каквото първоначално е заявила. И ето пет месеца по-късно, тя потвърди, че при нея проблемът си е все същия, независимо, че тя работи с ТЕС. Така че, предизвикателството и за нея и за мен, като консултант от дистанция, ще е голямо!

Какви са първоначалните ми насоки за работа към Б.М.?

  1. Започнете с най-силно изявените стойности!

Това значи първо да започнете с емоцията срам и фразата  Не мога да се гледам – съставяте си декларация с тях и тупкате, докато сведете стойностите до 0. Проверете дали следващите по стойност безсилие и Писна ми още са актуални.  Ако трябва направете си нова декларация с тях и тупкайте докато ги свалите до 0!

2. Тупкате с въпросите – Защо поддържам тези килограми? За какво са ми нужни?

Това значи да си съставите декларация с тях и да тупкате, като позволите на отговорите да изплуват спонтанно в съзнанието ви. Запишете си всички отговори!  Споделете ги като коментар под тази публикация за да ви дам следващи насоки.

3. Работете със спомена Баща ми казваше: „Ще станеш 100 кила няма да можеш да влезеш през вратата!, Ще се търкаляш…….“

  • Усетете кое е най-яркото усещане в този спомен – образ, гласът му, интонацията, нещо друго? Оценете колко силно е изявено това усещане.
  • После направете декларация с него и потупвайте докато свалите усещането до 0.
  • Проверете как ви влияе споменът, ако все още го има.

4. Ще обърна специално внимание на „Липсва усещане в тялото“ на заявените чувства и мисли. Това е необичайно! По-често срещаното е да са потиснати емоциите, но тялото да има реакция на мислите ни.

  • Оценете по скалата от 0 до 10 колко силно е изразена  липсата на усещане в тялото, като 10 е максимално голяма липса на усещане в тялото?
  • Предлагам ви следната декларация:

Въпречи че ми Липсва усещане в тялото, когато мисля и чувствам за теглото си, аз избирам да се обичам и приемам такава, каквато съм и да позволя на тялото ми да реагира свободно!

Въпреки, че ме е страх да заявя емоциите и мислите си чрез незабавна реакция на тялото си, то намира начин да реагира, като ме предпази с повече килограми. Благодаря му и сега  го освобождавам от това бреме! Вече е безопасно.

  • Направете няколко серии с потупване и напишете като коментар, какво се промени?

5. Много важно!!! Уточнете целта си конкретно, за да знаем за какво точно работим и да видим дали сме го постигнали! Това е обичайният пропуск на всички работещи по кой да е проблем – липсата на ясно заявена цел. Във вашият случай това значи да зададете килограмите, към които се стремети, евентуално пропорции или форма на тялото. Например – искам да съм 62 кг с талия 74 см, ханш 110 см, обиколка на гърдите 110 см. Или искам да съм 75 кг, да съм подвижна, пъргава така че да мога с лекота да изкачвам 6 етажа пеша и да влизам спокойно в размер на дрехите М!

Очаквам да напишете тази цел като коментар отдолу. Нека е кратко и ясно заявена, за да може да я включим в декларация за работа!

 

Работете както Ви предлагам и ако имате още доуточняващи въпроси, задайте ги тук, като коментар. Опитайте се да отделите по 2 часа ежедневно за работа със себе си.

Желая успех на общото ни начинание

Дарина Гаврилова вашият консултант енергийна психология

 


19 thoughts on “Наднормено тегло”

  • 1
    B.N. on 01.06.2018 Отговор

    Здравейте, и благодаря за изчерпателните насоки! Вече втори ден работя върху срама. Изключително ми е трудно да го намаля, камоли да го изчистя! Срамът от тялото ми е първото и най-ранно неприятно чувство. От много ранна детска възраст се срамувам, че съм едра.

  • 2
    B.N. on 02.06.2018 Отговор

    Понеже не можах да въздействам на срама изобщо, не се намаляваше ни най-малко, извиках на помощ „тежката артилерия“ 🙂 Това е златна светлина, която до сега при трудни и упорити усещания винаги е помагала. Посмекчи положението и тук. Не се намали срама, но ме отведе до информация. А именно, влизано ми е по насилствен начин в личните граници от малка(категорични заповеди, бой, незачитане на потребности и нужди). Нямаше място в семейството за мен. Родителите бяха вглъбени в живота си и проблемите си, аз пречех, бях излишна. Оттам и първите промени в тялото ми на 10-11 г.възраст, растях(напълно нормално), но за мен нещо не беше наред. Бях едра(но не дебела!) и започна срам и стремеж да прикривам корема, дупето и бедрата. Чувство че не съм наред, нещо ми има.
    Навън в обществото, като излизам навън усещам, че има навсякъде критици, които ме критикуват най-безжалостно как изглеждам, и съответно с мен нещо не е наред по природа, следователно нямам право да заемам място, нито навън нито вкъщи. Чудя се как не съм развила анорексия при тези усещания, че не бива да съществувам, че съм нещо сгрешена. Нещата не се отнасят само за външния вид. Не можех дълги години да заявя себе си(поне това съм го научила в някаква степен). Стремеж да влизам в по-малки дрехи и обувки. До ден днешен все ще купя по-малки обувки и дрехи, които седят неизползвани и чакат да отслабна за да ги нося. Важно е да се отбележи, че когато бях слаба и хубава и сега когато съм дебела и несимпатична, се чувствам по един и същ начин за тялото си!
    Също така, работейки години с ТЕС по темата, дори и с практик, разкривайки доста информация от миналото, дори пренареждане на матрицата, не съм успяла до сега да намаля теглото си! И сега направих пренареждане. Моето 13 годишно Ехо иска да се махне в друго семейство. И при други случаи отново това е било желанието. Там където има любов, приемственост и спокойствие.
    Ще продължа с останалите усещания и по някое време отново ще се върна на срама.

  • 3

    Браво Б.М.! От това, което чета, мога да дам още две основни насоки.
    1. Срамът е следствие, за това трудно ти се получава, но е път към началото на историята ти. От една страна можеш да работиш с фразата “ Изключително ми е трудно да го намаля, камоли да го изчистя!“, защото тук има съпротива и убеждения, които ти пречат, от друга да проследиш срама към момента на пораждането му. Това води към втория съвет, който ти частично си направила.

    2. „Срамът от тялото ми е първото и най-ранно неприятно чувство“
    Препоръката ми е – връщане с матрицата към момента на създаване на това чувство и проверка, дали не е от още по-ранен период и чии??? Работа там по всички излезли чувства, мисли, физически усещания.

    3. „Нямаше място в семейството за мен.“ – Тук ще да има предистория!
    Препоръката ми е – също с Матрицата, връщане назад във времето и момента на зараждане на това усещане. То може да не е твое, а прието, като твое. Не се притеснявай да си позволиш да ти излезе информация от когато и от когото и да е тя! Ако имаш притеснения от това, първо работи с това притеснение.

    4. Може да работиш и с всички последствия на тези двете които съм посочила, а ти си описала в отговора си, но като допълнителна работа. Използвай ги като за проверка, когато свършиш работа по точки 2 и 3!

    Успешна работа! Чакам следващия ти напредък.

  • 4
    B.N. on 07.06.2018 Отговор

    Здравейте отново! Работих над поставените задачи. Срамът към тялото ми не става ясно откъде е. Започнах да потупвам пред огледалото, преди да изляза навън, и да описвам с пособности от какво точно ме е срам(как изглеждат бедрата ми, корема и т.н.) Подобри се доста срама, понякога 8,…7, дори и 6 от 10! Коренът на срама все още е неизвестен.
    За това, че не е имало място за мен в семейството е сегашно разсъждение. Когато стигам до моето малко аз, то се чувства виновно и лошо.
    Виждам много ясни липса на граници и на защита! От там и чувство за безпомощност. Всеки би могъл да влезе в пространството ми с всякакви намерения. Чувство че всички са по-висши, по-хубави, по-умни, и въобще с всичко са по-…. аз съм най-нисшата и последната…
    Явно процесът ще е дълъг. Но продължавам да потупвам върху срама и чувството за малоценност когато се появи.

  • 5
    B.N. on 07.06.2018 Отговор

    Потупвам върху- безпомощна, уязвима, виновна. Липса на граници- всеки може да нахлува в пространството ми. Нямам защита срещу насилие, гняв и лоши неща. Аз-ът липсва.

  • 6

    Браво Б.Н.!
    Наистина се иска повечко упорство в такива моменти.
    Моята препоръка тук е да си зададеш въпроса (докато се тупкаш) – Кога за първи път може да са нарушили границите ми? Нека се озова там и го разбера по безопасен за мен начин.
    Между другото, понеже тук явно има травма и неосъзнат страх, тя да бъде припомнена може да започнеш с подготовка. Това означава първо да работиш със страха да стигнеш до спомена, понеже там има много болка –емоционална, евентуално физическа. С декларации като / Въпреки, че не си позволявам да си спомня, защото искам да се защитя от преживяното тогава, аз… Въпреки, че тогава не съм имала ресурса да е справя, сега съм по-голяма, знам и мога повече и вече разполагам с много и различни начини да се справя. Избирам да го направя с цялата си любов, разбиране и приемане веднага щом съм готова. Хайде, продължавай смело!После опиши какво се случи!
    Успех!

  • 7
    B.N. on 12.06.2018 Отговор

    Привет отново Дарина 🙂 Появяват се толкова много чувства и блокажи, че едвам смогвам. Уморявам се, но толкова много искам емоционално освобождение, че продължавам пак и пак. Сега срама е доста намалял, около 4-5, но се появи онова чувство за нищета и малоценност, което е обхванало целият ми живот във всички сфери. Тук е доста голям блокажа и работата.
    С храненето има положителна промяна, но ме е страх да я кажа, да не би да изчезне. Доста пъти е ставало така, работя върху дадени проблеми, разрешавам ги или правя „разкритието на века“, свалям няколко кг.и след известно време старата песен на нов глас 🙁 Би ми било по-лесно да запиша няколко минутно видео за да споделя подробности, трудно е да се опишат, но тук не виждам такава опция.
    Благодаря ви за вниманието което ми отделяте и за куража!

  • 8

    Колко хубави новини, Б. Н.! Браво!
    Сега е точният момент да се справите с разочарованието от миналите неуспехи, страховете и блокажите породени от това. Препоръката ме е:
    1 Направете си декларации за всяка една фраза от своя коментар и тупкайте до 0!
    2. За видео – снимате се и ми пращате файла, а аз го публикувам. Мисля, че така може да стане.
    3. Продължавайте упорито точно сега и се наградете да всяко постижение. На ТЕС език това означава да си направите поздравително порупване от сорта на:
    Тъкмо защото постигнах…успеха описвате…, аз се приемам и обичам все повече. Браво на мен! Дори и да се появят нови проблеми, аз избирам да се справя с лекота, радост и успешно и с тях! Избирам да знам, че заслужавам това!
    Хайде, с вас съм Б. Н.!

  • 9
    B.N. on 16.06.2018 Отговор

    Привет. Както винаги става с храната, нещата отново тръгнаха надолу. Каквито и разкрития да направя, колкото и нормално да започна да се храня, колкото и добре да се чувствам…рано или късно нещата се развалят. Изпитах огромно разочарование от това, че не свалям(само около 1кг, а целта е поне 25кг.) Последваха безсилие, гняв и…..закована на същото. Да, има отработване на неприятни усещания, има разбиране и чувство на лекота, но килограмите не помръдват. Открих, както и други пъти, че когато се храня усещайки храната и прекарвайки през тялото вкусът ѝ, се насищам истински и с малко количество. Вярвам че това е пътят, но в един момент изчезва това усещане и се връща старото тъпкане, при което само небцето се насища и то за малко, и после чувство за глад и отново тъпкане на една бездна дето няма запълване!Ето и чувството на безнадеждност и пак отначало започва гоненката. Разочарование, безнадеждност, яд, гняв и много омръзна ми. Е, поне със срама се подобриха значително нещата, там където не искаше да помръдне. Благодаря ви Дарина за вниманието и насоките. Ще продължа да работя, въпреки че сега съм в спад. Ако имам подобрения отново ще пиша. Днес просто ми се плаче от безсилие.

  • 10

    Здравей Б.Н.!
    Точно сега е моментът „Въпреки това“ да продължиш. Точно това е и разликата между хората, които успяват и които не. Вярвам, че ти искаш и можеш да успееш. Освен това, нормално е да има спадове, моменти на слабост и желание да се откажем, защото скритата болка плаши и от любов към себе си предпочитаме „по-малкото и познато зло“ от онова, което несъзнателно приемаме за по-голямото зло. Заради всичко постигнато и непостигнато до тук, точно сега препоръката ми е да продължиш с:

    1. работи с фразата „Както винаги става с храната, нещата отново тръгнаха надолу“!
    2. работи с фразата „рано или късно нещата се развалят“!
    3. работи с фразата „разочарование от това, че не свалям(само около 1кг, а целта е поне 25кг.) Последваха безсилие, гняв“
    4. работи с фразата „в един момент изчезва това усещане и се връща старото тъпкане, при което само небцето се насища и то за малко, и после чувство за глад и отново тъпкане на една бездна дето няма запълване!“!
    5. Крещи и тупкай с „омръзна ми“!
    6. но преди всичко започни със „сега съм в спад. Днес просто ми се плаче от безсилие.“!8. А между всяка негативна сесия си направи една позитивна с „Въпреки, че имам още какво да направя, за да постигна Х кг, аз се приема и обичам с тялото и личността ми, такава каквато съм! Да, има отработване на неприятни усещания, има разбиране и чувство на лекота, и се поздравявам за това, аз го постигнах! Избирам винаги да се храня усещайки храната и прекарвайки през тялото вкусът ѝ, да се насищам истински и с малко количество!“

    7.Продължавай въпреки себе си за себе си! Черпи сила от онази част от себе си, която иска за онази част от себе си, която унива! И този път се справѝ! Нали за това помагам. Знаеш ли колко много хора в този момент тръпнат с теб в желанието им и ти и те да успеете!?
    Прегръщам те! До скоро!

  • 11
    B.N. on 20.06.2018 Отговор

    Привет Дарина! Благодаря за насоките и куража!
    Работата се проясни в три направления: 1)много силно чувство за малоценност, 2)откъснала съм се от хората и 3)прекалено втренчване в тялото и теглото, а оттам и в храната- тук се включват ядене с постоянно чувство на вина и много често обмисляне за това какво, колко и кога да ям. Това е присъщо за хранителните разстройства.
    Това, което правя е да потупвам аспектите на чувството за малоценност (даже и сънища виждам с този мотив). Да се свързвам с хората, като това включва да предизвиквам в себе си чувство че съм част от цялото, също така и да усетя принадлежност към женското царство. Да не му мисля какво колко и кога ям, а опростявам до това- гладна съм, яде ми се това и това, ям го, по възможност усещайки храната и когато съм сита приключвам. Сменям посоката на мисли ако се отплеснат към храната.
    Потупвам също така, когато ми дойдат чувствата на безпомощност, гняв и писна ми, до кога още. Потупвам и върху насоките които ми давате.
    Продължавам!

  • 12
    B.N. on 20.06.2018 Отговор

    Също така, ако има други като мен, които в момента работят по този въпрос, ще се радвам да се включат със своите истории. Би било много полезно за мен. 🙂

  • 13

    Отлично, Б.Н! Много ти се радвам!
    Вече поканих хората, които проявяват интерес към темата, да те подкрепят на страницата на „Живот За На Пред На Ли!?“ във Fb и тук.

  • 14

    Потърсих B.N. за да разбера къде се изгуби и дали още работи, знаейки, че не ѝ е лесно да го прави сама. Ето какво ми отговори тя:
    „Здравей Дарина!
    Много ти благодаря за подкрепата!
    Това с наднормените килограми явно се оказва мисия невъзможна за мен. Работя, отчайвам се, почивам си, пак работя, пак се отчайвам…..но няма помръдване на килограмите. Работя върху последните неща, които бях споделила, те са все още много актуални- силен комплекс за малоценност, отдалечаване от хората и мисли за това какво, кога, къде и колко ще ям, плюс чувство за вина, защо изядох едикакво си.
    Много се притеснявам, че никога няма да мога да облекча тялото си с поне 25 кг.
    Може би съм от най-зациклилите случаи на тази тема.
    Ако имам новини, ще пиша.

    Още веднъж, благодаря ти от сърце!“

    Скъпа B.N., пренасям разговора ни тук, защото, повярвай ми, това е проблем за наистина много хора, които също като теб се отчайват без време и решават, че точно на тях няма да им се случи желаното. А изход има! Аз съм преодоляла достатъчно много собствени бариери и несполуки, клиентите ми с моя помощ също са преодоляли своите, за да твърдя, че можеш, че може и, че сега изглежда трудно, дори невъзможно, но след време ще разбереш големите ползи от стореното днес с ТЕС и другите техники, които прилагаш.

    Препоръката ми сега е:
    1. Работи с очакването, че си представяш нещата по определен начи, а не става. Че очакваш веднага да отслабнеш видимо, а не става. Че искаш моментална промяна, а не става.
    2. Непременно работи с „Може би съм от най-зациклилите случаи на тази тема.“ Станало ти е здраво закрепена програма, но е време да я трансформираш! Това е програма тип автосаботаж.
    3. Фразата „Това с наднормените килограми явно се оказва мисия невъзможна за мен.“ е също такава програма. Изтрий я от плочата си и отвори място за нова, която ще се появи спонтанно, когато старата вече я няма.
    4. Ако прецениш, че чак толкова не можеш сама да се справиш, помисли си за варианта сесия на живо или по скайп с мен. Да, патена ще е, но знам, че ще видиш процеса, себе си и живота си по нов начин.
    5. Не спирай да пишеш тук, независимо какво, защото това ще те държи в тренировъчен ритъм и ще ти създаде навик да се грижиш по добър начин за себе си и доброто си! Това също ще ти даде допълнителни бонуси с времето.
    Прегръщам те! С теб съм!

  • 15
    Ariya on 04.07.2018 Отговор

    Здравейте, дами! Не разбирам смисъла терапията да се показва публично и не бих писала ако не смятах, че това, което ще кажа може да помогне. За мен на първо място основното, което трябва да направи Б.Н. е се свърже с фитнес треньор и да й бъде изготвен хранителен режим и тренировъчна програма. Физическата промяна ще доведе и до психическа, а срамът ще се замени с гордост от постигнатото. Изглежда липсата на прогрес при свалянето на килограми е основното, което „храни“ психологическите проблеми. Моя скромен съвет на неспециалист е: харесахте си някой треньор, който ще ви подкрепя в процеса (може и онлайн) и следвайте стриктно препоръките му за хранене. Също може да видите какви трансформации има из нета, аз съм фен на Extreme Weight Loss, има го в youtube. Успех!

  • 16

    Здравейте Ariya!
    Ако не виждате смисъл, то е защото не сте запозната с тази моя услуга.
    Ако не сте специалист, защо препоръчвате нещо недобре познато?
    Все пак благодаря за коментара! Хубаво е, че се включвате. Но, ще ви обърна внимание на следното, защото много хора разсъждават като вас.
    Има доста интересни предавания за сваляне на килограми на хора тежащи към 150-200-300 кг. Тренират ги най-големи фитнес и здравни специалисти. НО – големият проблем, в който всички в един момент се запъват, е психологическия! Емоционалната причина хората да започнат да трупат килограми. И докато не се справят с нея, тренировките спират, хората се демотивират, връщат се към старите навици и… всичко се проваля или става през много болка, воля, усилия, още физически травми. Обратното, когато се работи преди всичко с психологическия проблем, причина за започването на трупане на килограми, и той бъде решен, тогава на човека много естествено в един момент му идва желание за спорт и движение, за смяна на начина на хранене и вида храна. Тогава няма увисване на кожата или други допълнителни проблеми, защото душа, ум и тяло са в синхрон и вървят заедно в оптимален за индивида режим.
    Повечето хора с наднормено или поднормено тегло са с в силен емоционален дисбаланс по няколко основни причини – емоционално/психическо малтретиране, сексуално/физическо малтретиране, липса на внимание и обич. Ако индивида не се справи с първопричината за проблема си, ако не се тъпче с храна, ще започне да пуши или пие, да го избие на друга наднорменост само и само да потисне емоционалната болка. Това не е решение според мен.
    Иначе съм съгласна, че съчетанието на физически и психически подход дава отлични резултати и съм за!
    Помислете си и ще се радвам да отговорите.

  • 17
    B.N. on 11.07.2018 Отговор

    Здревейте, аз съм убедена че проблема с килограмите е емоционален! Преди да се убедя в това, години наред изпробвах какви ли не диети, записах се на фитнес, когато и това не проработи, си купих гимнастически уреди, които по-късно се превърнаха в закачалки за дрехи. Работила съм с психолог, психиатър, арт терапи, метода Силва, медитация, чета приложна психология, години наред участвах в програма за анонимните хиперядящи(тя е подпрограма от анонимни алкохолици). Работих и с ТЕС инструктор по тази тема. От всичко съм взела много полезни неща и имам огромен напредък. Това е процес, който продължава и до днес. Знам, че ще успея, въпреки че се отчайвам на моменти.

  • 18

    Здравей отново, B.N.!
    Радвам се, че пак пишеш и, че не си се отказала!
    Четейки последното ми хрумва:
    1. да се тупкаш с „Отслабването е дълъг и труден процес, с който трябва да се боря!“ Тази фраза съдържа поне два проблема – боренето, като постановка и, че отслабването е процес, евентуално труден и дълъг. Т.е. не може да стане веднага. А ти очакваше бързи резултати, нали?
    2. Каква е преобладаващата емоция от това, че толкова много неща си направила, толкова дълго време, по толкова различни и все полезни начини, а резултатът не е желания? Отговори си и тупай със съответната емоция!
    Чакам да прочета какво правиш, чувстваш, мислиш.
    Хайде, успешно потупване!

  • 19

    Ето и финала на съвместната ни работа с B.N. в резюме!
    * Първоначален проблем – Наднормено тегло. Емоции – писна ми вече, гняв, срам, безсилие, безнадежден случай съм, не мога да се гледам, отсъствие на телесна реакция.
    * Време за самостоятелна работа със себе си – Средно около 2 часа дневно.
    * Колко пъти дневно – 2-3 пъти.
    * Колко пъти седмично – Средно около 14
    * Обща продължителност на заниманието – Месец и половина.
    * Как изглежда първоначалноят проблем сега – Все още го има. Кчени още 2-3кг. Срамът е почти изчезнал. Гневът също. Все още има безпомощност и безнадежден случай съм, неприятно ми е да се гледам и отсъствие на телесно усещане от проблема.
    * Какви са емоциите и силата им сега – срам- 3, гняв- 0-1, писна ми- 7, безнадежден случай- 8, немога да се гледам- 5
    * Каква е физическата реакция сега – Само на писна ми- умора, изтощение
    * Какви са мислите ви сега по отношение на проблема – Защо при всеки опит да намаля теглото си, го увеличавам??? Каква е тази обратна реакция на тялото ми? Като чели на всичко случващо се в живота ми, реагирам с „подуване”. Било ухапване от насекомо или външни обстоятелства…
    * Какво още осъзнахте сама и с помощтта на Дарина Гаврилова – Много е важно да дишам дълбоко и да обръщам внимание на дишането си докато ям и като цяло в ежедневието. Като чели дълбокото и бавно дишане ми помага да смеля и усвоя случващото се, то да мине през мен, а не покрай мен
    * Как оценявате собствената си работа по проблема – 9
    * Как оценявате сегашната си ситуация – Откъм килограми -много зле.
    * Какво още искате от себе си – Да облекча тялото си с поне 25 кг.
    * Искате ли да кажете още нещо – Благодаря Дарина за подкрепата ви!

    Ето това успя да постигне Б.М. в самостоятелната си работа и с подкрепата, която допусна да ѝ окажа. Виждам напредъкът ѝ в емоционално отношение, но виждам и необходимостта от още усилия и работа, постоянство и редовност в заниманията. Надявам се да продължи, да не се отказва и след време пак да напише, какво се случва с темата ѝ за работа – килограмите.
    Б.М. Мога само да те поздравя и да ти пожелая да успееш! Радвам се, че участва в този експеримент за сътрудничество и даде пример на мнозина, които имат същия или сродни проблеми. Говоря не само за темата наднормено тегло, но и за това какви могат да са самосъботиращите вярвания, които ни водят и поддържат съществуването на даден проблем.

    За тези, които продължават да работят по темата, давам следните насоки, отнасящисе за този конкретен случай:
    1. Работете по-често и повече време на ден, всеки ден.
    2. Свалете всички емоции до 0!
    3. Работете с всички въпроси, които ви изникват! Стигнете до отговора!
    4. Използвайте осъзнатата и добро за вас и си го ползвайте за още по-голям напредък!
    5. Обикнете се и приемете, че точно сега и такива каквито сте, заслужавате собствената си подкрепа и разбиране! Сами си кажете онова, което най-много се нуждаете да чуете от някой друг! Допуснете да опитате и такова отношение към себе си!
    6. Потупайте ооооще малко!

    Поздравявам Ви, че стигнахте до тук! Приемете фактите и не забравяйте, че Вие правите Живота си, съзнателно или несъзнателно и от Вас зависи да е все по-съзнателно. Съдействах Ви с отдаденост и желание да съм Ви полезна, според компетенциите си и тази форма на консултация „Задайте въпрос“. До нови срещи!
    Дарина Гаврилова консултант енергийна психология
    За индивидуална консултация ме потъсете на тел. 0889522879

Вашият коментар

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.