Осъзнат стопанин, щастлив домашен любимец!
Интересни истории от трите дни в ШАТРА 41 – нашата щастлива шатра за енергийна психология
История втора
Осъзнат стопанин, щастлив домашен любимец!
Събрали сме се за поредната и финална среща в ШАТРА 41, за да научим как да бъдем полезни чрез ТЕС на домашния си любимец. Всички са любопитни да открият, кое е онова специално нещо, което им предстои да научат и са леко нетърпеливи в столовете си. Обяснявам основните положения при работа с ТЕС при животни, птици, или друг по-екзотичен представител на фауната, който биха могли да отглеждат в домашни условия. Идва време да практикуваме. Един е притеснен за ослепялата си стара котка, която безпомощно се блъска във всичко и после мяука нещастно. Друг се притеснява от буйнствата на третото, най-невръстно кучешко попълнение в дома си. А това, което ще разкажа, е също котешка история за стопанката, чиито котарак е оставен за отглеждане
на село, при майка, където го тормозят местните котараци и той милия все е наранен и аз много страдам, даже малко се чувствам виновна, сякаш съм го предала…
Ето това е нещото, което обикновено търсим с ТЕС – как се чувстваме, какво мислим! Дори и когато става дума да помогнем на друг, пък било то и домашен любимец, винаги започваме с ТЕС за онзи, който иска да помогне. Основен принцип в работата с енергийна психология, като онзи в самолетите е: „Спаси първо себе си, за да можеш да спасиш и детето си!” Разбира се в ТЕС звучи леко по-различно, но смисълът е същият. За да можем да сме полезни на някого, първо трябва да сме най-малкото адекватни, а най-добре безпристрастни. Едва тогава можем да сме обективни и полезни… ако все още има за какво. След малко ще разберете защо е така!
Връщаме се на нашата случка.
Стопанката първо работи със своите емоции, както препоръчва ТЕС. В процеса си, тя осъзнава не само вината си, че го е изоставила, но и съжалението, което изпитва към изоставеното животинче, минава през различни емоционални състояния и осмисляния, докато накрая не стига до… усещането за мъка и тъга, които е изпитала, но не е освободила, когато е починал татко ѝ, а тя самата се е почувствала изоставена! Няколко потупвания по-късно това я връща дори по-назад във времето, когато е починал дядо ѝ, а тя е била още малка, и пак същото – чувства се изоставена, сякаш даже предадена!
От гледната ми точка на консултант с енергийна психология, това е типично, като работим с ТЕС – изникват потулени и неизживени емоционално заредени спомени, чакащи реда си да се справим с тях.
За това да ви напомня, защо: „Първо спаси себе си, после детето!”
След като стопанката успешно се справи с всичко това, което е проектирала като емоции върху котарака си и когато вече ѝ е ведро и спокойно, при поредната проверка на групата, кой до къде е стигнал с осъзнаванията и емоциите, тя весело заявява:
Ааа, котарака си е много добре там, свободен и щастлив, няма какво да го мисля!
Придружено с весел поглед, пълно душевно спокойствие и лекота в душата.
Ще ви изненадам ли, ако ви кажа, че същото се случи и със стопанката на сляпата котка. И тя, след като се освободи от собствените си емоции осъзна, че нейната котка няма емоциите и мисленето на човек, а просто приема котешкия си живот, такъв какъвто е и всичко си е съвсем наред за възрастта на която вече е. Но стопанката, сега спокойна и рационално мислеща, след сериите от водено групово потупване, а не под давлението на несъществуващи котешки емоции, разбра, че просто трябва така да подреди къщата, че да няма как котката ѝ да се блъска в нещо. Разбира се и тя приключи работа с широка и ведра усмивка.
О, любопитни сте и за палавото кутре!? И там имаше щастлива развръзка, макар стопанката да мина през още по-драматични поредици от много осъзнавания на собствените си емоционални препратки в миналото. В поредици от случки и изводи направени в тях, станали повод за нейните интерпретации на поведението на кученцето. Остана ѝ малко работа за домашно, но с опита да работи с ТЕС, през трите дни на обучение и много практика, в които тя активно участваше, вярвам са ѝ дали още по-добро умение и самочувствие за самостоятелна успешна работа. Важното е, че и тя си тръгна с усмивка, олекнала душа и готовност да се справи с обективните обстоятелства, а не с несъществуващи проекции. Даже, доколкото си спомням, май си призна, че:
В помръкналата ни къщи стана толкова весело и забавно откакто дойде този малък разбойник! Всъщност много си го обичам!
Ако и вие искате да преживеете лично такива вълнуващи осъзнавания на самите себе си и да преобразите света, в който живеете, а и този на домашните си любимци, заповядайте както на индивидуална сесия, така и на ТЕС-разходка или някое от другите ни групови занимания. За целта абонирайте се за получаване на известия от сайта ни jivnali.net , включете се в групата ни във Fb ТЕС-разходка или следете страницата Живот За На Пред На Ли!?
До нови срещи!
Дарина Гаврилова консултант енергийна психология
Осъзнат стопанин, щастлив домашен любимец, вече разбирате защо, нали!?