Ревност откакто се появи бебето
Ревност откакто се появи бебето
трета част
„Ревност откак се появи бебето“ е поредната част от серия посветена на темата Ревност, за да може по-плътно да обхванем въпроса. Дано ви е полезен този пример, за да се справите по-добре във вашия процес!
Идвам с конкретен проблем, който не мога да опиша точно. С голямата ми дъщеря, която е на 3 г. Ревност от нейна страна откакто се появи бебето. 10 месеца вече. Говорим за някакъв начин да привлича вниманието ми, въпреки че, дето се вика, допреди 2-3 месеца почти не му обръщах внимание на бебето, за да може тя да не ревнува. Тоест цялото внимание така или иначе беше отново насочено изцяло към нея. Нито съм спряла да се занимавам с нея, нито нищо! Обаче, понеже стартирахме с мъжа ми един бизнес, последните два месеца луднахме, почти не ни виждаха децата и това нещо се засили сигурно стократно! Тръшка се, реве, постоянно „искам мама, искам мама”. Аз давам всичко от себе си така или иначе. Колкото мога. И само не искам някой да ми реве на главата безсмислено. В смисъл такъв, че ако има някаква реална причина някой да реве, съм ОК, нали – ако падне, ако я заболи, ако ѝ е лошо, да реве! Обаче тя реве без нищо и не иска да ми говори, не иска да каже защо реве! А тя говори, тя се изразява, сърди се, всичко както си му е реда. И не иска да ми каже, какви са причините за нейните ревове. В следствие на това нещо аз почвам да истерясвам и ставам изключително груба. Викам по един час без да спра, крещя, обиждам, наричам я с грозни думи, от сорта на „мърла, нищо не заслужаваш…” Никога не съм ѝ казвала, че е лошо дете, обаче емоцията, която аз показвам, тя вероятно я възприема по тоя начин. И ѝ казвам „не ми викай мамо”, незнам си какво и… тя: „няма я мама” в мое присъствие… „няма мама, няма мама”.
Ей такива неща! В смисъл такъв, че не знам как да се справя с тоя проблем, да ѝ покажа, че я обичам. Т.е. тя да разбере, че я обичам. Даже стигам до… мъкна я из къщи, като парцал, хващам я за ръката и я мъкна, удрям я по дупето, до синки е стигало, в смисъл такъв, много грубо се държа. И след половин час на нея нищо ѝ няма, идва да се гушка и аз я гушкам. Обаче това не може да продължава така, защото това е последните няколко месеца и за мен това не е нормално!
Не съм имала време и да дойда при теб в самия зародиш на нещата поради простата причина, нали, че нямах време! Дето се вика и да се изкъпя, камо ли да…
Та това ме тормози!
Не съм сигурна дали аз се дразня за това, че тя иска допълнително да ми отнеме времето? Дали защото аз нямам време за себе си? Аз много съм уморена, между другото, и може би това също ме кара да съм раздразнителна! Какво друго? Раздразнителна съм към собственото ми дете! А я обичам всъщност. Много я обичам! Не можем да се стиковаме нещо с нея и тя малко „катър” си е такава. Абе инат човек бе, инат човек! Аз ѝ викам „какво ревеш, кажи ми искаш ли да те гушна, искаш ли… какво искаш да направя?”.
Разиграва ме – „направи ми ориз”, „направи ми карамел”, „направи ми едикакво си”… Аз правя. Явно да ми изпробва търпението ли, и аз не знам!? Правя, правя, правя и тя „не, не искам, не, не искам”. И то в един момент аз сдавам багажа! За това и се разболях! В смисъл, то не е само хрема, оня ден не можах да стана от леглото. Буквално! И всъщност и тя се разболя и последните няколко месеца боледува от ангини. Това са някакви неизказани неща, а тя не иска да говори. Иначе знае как да ме разиграва и може да ми каже „мамо искам гуш”, примерно!
Х. отново е много на ясно с това, как стоят нещата, някой взаимовръзки. Само не работи самостоятелно, а предпочита да работим заедно, за по-бързо и ефективно справяне. На принципа на пра-баба ми – ако имаш малко останало брашно, дай го на майстор да ти го омеси.
Консултацията тече по обичайния си тертип. Ревността е оценена на „поне 8”, тръшкането на „150”:
Тридесет пъти на ден се разревава и ми мрънка на главата с „мама, искам мама, мама, мама…” и това не спира!
Така и за другите – между 10 и 100 по скалата от 0 до 10, приета като показател при работата с техники от енергийната психология.
Искам да укротя самата себе си и да премахна това раздразнение в следствие на нейните… Да ѝ покажа по някакъв начин, по верния начин, че я обичам, защото моят явно е неверен щом се стига до такива неща!
Ама ти ми кажи – занимаваме се с бизнес, аз го правя на 90% защото мъжа ми работи; обръщам им внимание на тия деца; тя ходи на детска градина; след детска я взимаме, като не е болна…Коя жена ще седне да я учи на други неща, нали, животните на английски, примерно, цветовете на английски, каквото и да било? Казва „искам да правим сладки”, и айде маменце, и в 10 часа през нощта ще правим сладки! В смисъл, казват ми: „Ти си ненормална, аз няма дори да се сетя да правя сладки на детето, та камо ли в 10 ч. вечерта!” , за да ѝ покажа, че отдавам времето си на нея!
Вече е крайно време да започнем с потупването, защото градуса на емоциите е висок и няма на къде да отлагаме.
Първото което отработваме е усещането на Х. за „истерясвам”, после гнева, после раздразнението, тежестта. Тук леко запънахме, но се справихме, а с това настъпи лекота, чистота и:
Пуу, трябваше в 3 ч. през нощта да дойда при теб!
И се смее.
Е, това не е възможно! Така да ми олекне!
Нивото на емоциите спадна драстично още с първото потупване на нива между 5 до 0.
Ред е на „сдавам багажа”, защото се откроява по-силно. Пак потупваме.
Не, не! Аз не смея да покажа това пред всички!
Все пак се оказва, че отношение към този проблем имат и мъжа ѝ, и майка ѝ, и татко ѝ, и бебето ѝ, и дъщеричката ѝ, и бабата на мъжа ѝ, и нейния мъж – дядото.
Тук излиза една история.
Бабата „по принцип е лош човек”.
Справяме се с дружни усилия с бабата, въпреки съпротивата на Х. да ѝ отделяме внимание, защото щом нещо се появява като информация в процеса на консултация, значи то е важно, а щом имаме съпротива да го пипаме, значи непременно трябва да го пипнем!
И ето, веднага щом бабата бива изцелена от „лошото” и се извинява, цялата енергия се обръща към добро, леят се сълзи от щастие. В следствие на това Х. осъзнава как доброто потича към нея и от там към всички свързани с нея в тази ситуация, включително дъщеря ѝ.
Стигаме до темата със споделянето на отговорността. Разплитаме още няколко енергийни плетки попити несъзнавано, но поддържащи аспекти на проблема. Образите и взаимовръзките изненадват Х., но така е, несъзнавано вземаме и даваме невероятни програми, които правят действията и живота ни! В тази плетеница се натъкваме и на:
Дядото. Уф и той беше един катър!
Спомняте ли си, също като дъщеричката?
Естествено обръщаме му необходимото внимание, за да може енергията на емоциите и мислите да се освободи. Х. вижда в съзнанието си, как и дядото бива изцелен и дава подкрепа и прегръдка. Това води до още сълзи на облекчение. Още повече спокойствие в Х.
Ох, плаче ми се. Чувствам, че по някакъв начин съм била лоша.
Тупкаме.
Виждам как дъщеря ми ми се извинява, аз на нея също. Тя ми казва, че я е било страх да не си тръгна. Разплаква се, после се засмива. Прегръщаме се.
Потупваме още малко за наместване на емоциите между тях двете.
Олеква ми. О, виждам как бебето прохожда!?
Плаче ми се от щастие! Много е хубаво!
Това беше нещо като допълнителна награда – неочакван ефект и за бебето, макар там да не е констатиран проблем.
При проверката ето какво още става:
Бизнесът се получава, няма истерии, няма удряне, няма тръшкане, само малко, ама то от възрастта. Няма раздразнение – успокоение има.
Отпаднали са, направо са изчезнали, объркването и незнанието как да се справи с дъщеря си.
И изведнъж ме пита:
А ти знаеш ли благодарение на кого го направихме този бизнес? Аз не съм ти донесла подарък! Ще ти донеса другия път!
Леко се обърквам и питам какво означава това.
Още първия път, когато идвах при теб изчистихме страха ми. Това беше единственото, което ми беше паднало на нула. Страха от себеразвитие и от това да направя нещо и да го защитя пред света. Ей това, да направиш нещо. Еми направих го!
Честито! Разсмяхме се с глас и двете.
Да се пребориш с всички институции и всичко по реда си, да отстояваш и да знаеш, че там ти е мястото. Този страх да вярваш в себе си, че можеш да го направиш падна на нула. И то стана така, че трябваше скорострелно да се разкарам от майчинския живот. Ей така, да се заявя! И това дойде от нашата работа с теб!
Много се радвам. Ето това е материализацията на промяната вътре в теб Х.!
Аз знам, че този страх си го надделях. Иначе не бих имала смелост. Защото човек дори да има някакъв финансов гръб, нещо с което да направи дадено нещо, ако няма смелостта, няма да тръгне да го прави, нали!? То никога не се знае дали нещо ще е успешно, защото и сега си имам страхове дали ще тръгнат нещата. Нормално е да има страхове при нещо ново, но като цяло действам безотказно и се справям!
След тази ободряваща вметка от страна на Х. продължавам с проверката по настоящата индивидуална консултация и какво още има да се прави.
Има ли ревност сега към бебето от страна на голямата ти дъщеря?
Съвсем малко.
Доподреждаме отношенията между двете деца на територията на подсъзнанието на Х. докато накрая тя вижда как двете се прегръщат и цялото семейство е щастливо.
Има ли сега ревност?
Не, всички се обичат.
Има ли сега тръшкане от страна на дъщеря ти?
Има още малко.
Работим с тръшкането, до всеобщ смях и Х. вижда как дъщеря ѝ:
Сега танцува!
Имали го „не иска да ми каже защо реве”?
Не!
Има ли „разиграва ме”?
Не. Така като ми го говориш спокойна се чувствам.
Викане по 1 час?
Не.
„Няма мама” има ли?
Не, тя се усмихва!
„Не знам как да направя така, че да разбере, че я обичам” съществува ли като проблем?
Не. По-скоро сега аз, като съм по-спокойна, и това вече не стои като проблем.
Удрям я – има ли го?
Не.
„Нямам време да се справя в зародиш с проблема” има ли го?
Не.
Детето ми отнема времето?
Не.
„Нямам време за себе си” има ли го?
Абе няма как жена с две деца, бизнес, мъж, къща… откъде да имам време за себе си!? Хората с едно дете реват, че нямат време да се изкъпят и ходят по анцуг с токчета…
Опааа! Хващаме това твърдение и го отупваме:
Чувствам се пълноценна. Имам време за всичко…. Тогава ще ходя на фризьор! Вече не е вярно, че нямам време за себе си.
Сдаваш ли багажа още?
Не.
Раздразнителна ли си?
Не, уморена съм.
Доработваме и това. Моделът на поведение е дошъл от мама. Справяме се с него.
Добре съм! Няма умора!
Х. е ведра и се смее от сърце.
Това не е нормална работа! Толкова е странно!
Коментира тя интересните образи и взаимовръзки наблюдавани в съзнанието ѝ и последствията, които изпитва на свой гръб съвсем реално.
Приказваме си още малко, дообяснявам ѝ причината и ролята на образите, които вижда и тя си тръгва, ведра и ентусиазирана да разширява бизнеса, да обича, да се раздава и радва във всички посоки, които я правят щастлива, удовлетворена и пълноценна.
Ако и вие искате да развиете потенциала си и да се чувствате на място в собствения си живот, като Х., заповядайте за индивидуална консултация!
Дарина Гаврилова вашият консултант Енергийна психология и специалист Неврографика