От страха да споделя, през предателствата в училище, до липсата на подкрепа от мама. Така се развива плетеницата от емоции на едно момиче.

Прочетете тази история от практиката ми на консултант енергийна психология! Тя е поредната от цикъла с проблематика касаеща децата и училището. Този път на фокус е темата с доверието/ споделянето и какви могат да са някой от факторите, които да го изграждат или разрушават. Надявам се този пример да ви послужи да се ориентирате в собствения си живот на родител или този на детето ви, да е ценна отправна точка да се справите самостоятелно или в консултация с мен!

Приятно четене!

Р. е още ученичка, но пратена ми от татко си. Да, обикновено майките  ме търсят, сякаш само те са родители на децата си, но този път е един баща. Грижовен баща. Притеснява се, че дъщеря му таи своите грижи, измъчва се, не споделя, а той се безпокои за нея и търси деликатен начин да ѝ съдейства. Обичат се. Отношенията им са чудесни. Хвали децата си, като отговорни, самостоятелни и разумни. „Добри деца!” Но ето, съществува този малък проблем и той иска да се справи и с него.

Подхващаме разговор с дъщерята, Р. Тя е леко притеснена, но това е естествено, като за първа среща за работа. Все пак още не знае какво точно предстои да се случи. Обяснявам ѝ на кратко и започваме.

Всъщност, който вече е идвал при мен или поне е гледал някой от видеоклиповете за това как протича една сесия с методите от енергийната психология, знае, че е много интригуващо приключението да опознаеш скритите си чувства и механизми на мислене. Също така знае, какво огромно облекчение се изпитва на края и как живота неусетно се преподрежда към по-добро, сякаш магически, през следващите дни и месеци.

Какво сподели с мен Р.

Татко мисли, че имам страх да споделям, което донякъде е така, може би защото… Не знам… При тате се научих на много отговорност и дисциплина, защото той много държи на дисциплината, докато при мама не беше така. Там при нея се иска, просто като ми каже да направя нещо, ако го направя – направя, ако не – няма значение. Докато при тате не е така и ако не направя нещо, което ми е казал ми се кара и то много, когато съм безотговорна в някой ситуации. И общо взето, там вече имам страх да споделям с него. Страх ме е от реакцията му.

А имаш ли нещо конкретно, което да искаш да споделиш, което да те тревожи и да не можеш да споделиш, да не си успяла?

Не!

Да, аз нямам проблеми. Подбирам си приятелите, компанията с която излизам. И ако се случи нещо, винаги има някакви караници в една връзка  между приятели и така нататък, но аз се справям с такива неща. Нямам проблеми с такива неща! Като цяло всичко ми е наред.

Започвам с уточняващите въпроси – колко те притеснява „карането на татко”,  колко те е страх да споделяш и т.н. когато Р. доуточнява:

Много зависи с кого споделям. Има хора, на които не се доверявам. Като цяло има двама, трима на които се доверявам, не повече.

Все пак разбираме, че страхът от споделяне с татко е най-силен, може би защото той е най-важната фигура в живота ѝ сега.

Започваме с потупването и голямата усмивка на Р.  Постепенно изваждаме притеснението свиващо стомаха ѝ, страховете ѝ, докато на тяхно място се намества доверието.

Идва ред на образи от стари спомени, които са заседнали в съзнанието ѝ. Освобождаваме и тях, за което тя получава още повече доверие, като вътрешно усещане.

Процесът тече толкова леко с това чистосърдечно създание, че за кратко свършваме много неща.

Следва разкритието, че има притеснение от яда на татко, когато не се разбира с мама и по-конкретно с нейните понякога „ненормални действия, които ми влияят лошо”, защото „те не се разбират много добре”.

И когато споделя, че съм направила нещо такова с мама, той ми се кара. Неприятно ми е.

Изчистваме „неприятното”, после липсата на достатъчно доверие и тогава доверието и уважението на Р. към тати е пълно.

На преден план излиза темата „мама”. Честите караници с нея, понеже тя, в представите на детето, не е достатъчно грижовна, отговорна и даваща любов майка. Общуването им не върви добре или по-скоро мама не общува добре с нея.

Явно засягаме доста болна тема в живота ѝ. Но Р. бързо се справя и с това. И вече вижда майка си, като любяща майка, с която също може да споделя вълненията си.

Следващото е темата с „верните приятели” и страха, пускаме го и тя получава силното усещане за сигурност, уважение и още доверие.

Изчистваме и притеснението от поединичните предателства, което носи още спокойствие, увереност и доверие в Р..

Момичето се справя с усмивка и с усилието да свикне на ред и дисциплина, защото е навикнала да прави нещата, когато си иска. Освобождава се от вредните навици и идеята, че е безотговорна. Става ѝ по-лесно и по-добре, чувства се още по-отговорна, но от това ѝ става вече леко. Усеща, че сега няма нужда татко да ѝ казва кога какво и как да прави, защото като отговорен човек се сеща сама. Спокойствието в нея нараства.

Бързо свършваме с тези въпроси и подхващаме друга тема – новата среда с новото училище и притеснението от това. То е ново и непознато и носи усещането за страх. Потупваме влизайки в подробностите – наличието на нови хора, които „ти мислят злото”, едни такива „гадни”, както в случки от миналото ѝ.

Спираме се на тези случки за скандали и слухове, за грешни впечатления и изказани лъжи по неин адрес, докато не ги освободихме напълно и те станаха съвсем безразлични на Р. Тогава и пътят към новата ѝ среда стана светъл и радостен.

Търсим дали има още нещо, което да помрачава радостния живот на Р. Това ни води към изчистването на неуважението на един човек към нея. Изчистваме го. Р. вече се чувства уважавана и всичко в отношенията ѝ с този човек е съвършено. Но тогава Р. ме изненадва с:

Аз не го искам. Няма нищо съвършено. Винаги ще има някакъв проблем. Ако всичко е съвършено, няма как да се сблъскаш с нещо различно, нещо ново. Не искам съвършенство, защото така е най-добре, според мен. Защото тогава всичко е наред, винаги всичко е като трябва, нищо не се променя, защото така е съвършено. Не срещаш нови неща и живота става еднакъв. Всичко е еднакво. Става безразлично.

Пак изскача темата с мама. Явно Р. е освободила неусетно още пречки, да довери душата си и ми казва:

Не я чувствам, като близка. Тя не ме разбира, не ме чувства, мисли само за себе си. Винаги казва че ще бъде до мен, че ще ме подкрепя, но нея я няма.

Това носи сълзи в очите но Р.

Работим за „мама”. Тук се налага повечко да потупаме. Р. не иска да е като нея. В детето се е загнездило силното усещане, че мама обича и мисли само за себе си. Все пак се справяме и новото усещане на Р. за мама е, че тя вече има една грижовна майка, която ѝ дава любов, сигурност и подкрепа.

Когато вече усеща подкрепата и любовта и на двамата си родители, които междувременно помирихме чрез малко допълнителна работа с техниките от енергийната психология, прекрасната Р. изживява напълно ново ниво на осъзнаване на силата, увереността и доверието в себе си и живота си.

Излъчването ѝ става уравновесено и спокойно, леко притихнало, след свършеното, но все така мило и светло.

Изпращаме се с топла прегръдка.

Както обикновено, искам обратна връзка, как са се развили нещата известно време след съвместната ни работа. Ето какво става:

Р.

Добре съм. Всичко е на ред! Сега с татко споделих една случка, без проблем. Тя и самата случка, просто я отрязах, безразлично ми е. Вече не се занимавам с чужди глупости.

Баща ѝ:

След сесията Р. „направо грее”. Станала е по-весела, по-общителна. Приели са я в много добро училище без проблем.  Вече си има и  гадже.

И така, това е поредният пример за това, как уж всичко е наред, но не съвсем, как с методите на енергийната психология, това може съвсем да се оправи и как живота от уж добър, може да стане още по-добър. А тогава е по-добре за всички около нас, което прави и техния живот още по-добър… и… Усещате ли как въртележката се завърта с все сила и набира скорост, но в добра посока?

Нека създадем сигурна и доверена среда на децата и у дома, и в училище! Тогава те ще ни отвърнат със същото!

Завъртете своята въртележка и тази на детето си! Донесете си радост и успехи! Дооправете живота си, не отлагайте радостта! Ще ви съдействам с удоволствие.

Дарина Гаврилова консултант енергийна психология

За връзка с мен погледнете ТУК.

За още вдъхновяващи примери погледнете ТУК, ТУК и ТУК.

За да сте информирани за всяка най-нова моя публикация, абонирайте се за получаване на бюлетин от полето по-долу!

До скоро!