Страхът на един баща
Интересни истории от трите дни в ШАТРА 41 – нашата щастлива шатра за енергийна психология
История четвърта
Страхът на един баща
Както вече разбрахте, работим си ние, група ТЕС-ентусиасти, на жегите под напечената от лятното слънце ШАТРА 41 и към нас се присъединява един от доброволците на събитието „Фестивал на здравето и спорта 2017”. Темата ни за групова практика този път е ”Да се справим с най-големия си страх”. Темата е широка и дълбока. Знаете, че хората си колекционираме и отглеждаме какви ли не страхове, страхчета и ужасии. Този път в групата са се събрали за отработване – страх от болка в крака, страх от кучета и всякакви животни, страх от привличане на негативни събития в живота със собствените мисли, страх за живота на близките, страх от отхвърляне, страх от промяна, страх от това да остана бездетна, страх от това да говоря за страха, да не би… и, страхът на един баща – как да осигуря бъдещето на дъщеря си!? Да, това не бе всичко, имаше и други лични страхове за начало, но няма как да изпиша всичките. Ако ви трябват още, погледнете в себе си и ви гарантирам, че ще откриете доста, дори и да твърдите, че нямате. Ще се изненадате, колко неосъзнати страхове стоят зад кулисите на нашето ясно съзнание и ни движат или спъват в живота. Още по-интересното откритие е, че става точно както сме си ги „курдисали“, дори да не знаем кога и как сме го направили.
Може би разбирате, че няма по-важен и по-маловажен страх. Както виждате всички изброени страхове звучат сериозно, лично, болезнено. Но ме заинтригува страхът на този баща. Дали защото по-малко мъже си признават страховете. Дали защото по-малко мъже изобщо посягат и то публично към работа със себе си. Дали защото, беше точно толкова откровен и открит в болката си на родител, колкото и жените, и това го открои в очите ми? А може би и заради специфичния, но неизказан страх на много от бащите в съвременна България!?
Каквото и да е, за него избрах да ви разкажа днес.
Този човек, също не беше чувал за ТЕС – техниката за емоционална свобода, още по-малко да я беше използвал. Намина край ШАТРА 41, за да ни съдейства за нещо. Прояви интерес към ставащото и дойде да научи нещо ново и различно. Престраши се да опита и знаете ли, не само че му хареса заради всички безценни осъзнавания които осъществи, заради голямата лекота и облекчение, които получи, интересната синхроничност с работата на една от участничките, но и заради задружния и топъл климат на споделените ни чувства, мисли и подкрепа на хора. А те са безценни винаги!
Как от страха на един баща за осигуряване бъдещето на неговото дете, се стигна до усмивка? Ами с потупване. Сериозно потупване.
Не се уплаши от мислите си. Не се уплаши от прозренията си. Не се уплаши, че с тази техника бъркаме неусетно и дълбоко в душите си и вадим неудобни за разбиране истини.
Беше всеотдаен в работата си и успя! Пребори се със себе си. Поне там и тогава, докато вглъбено, интензивно и упорито потупва заедно с всички нас.
Споделената в групата история беше, че е разделен с майката на детето си и го отглежда с много внимание и трепет. С искрената грижа то да има онова осигурено и спокойно детство, нелишено от внимание, любов, разнообразие, смисъл и топлота, материална сигурност… Такова, каквото той не е имал с неговия баща!
С всеки изминал кръг от потупвания по ТЕС-точките, той разбра, че проектира спомените от своето тежко детство върху нея. Чу и осъзна, че и той като бащата на една от участничките в групата, от незнание как да се държи с дъщеря си, може би дава не само повече от необходимото, но и дава, без да забелязва, че детето му всъщност няма същите интереси като него, няма същите стремежи, каквито има един възрастен човек и, че това не просто е нежелано, но някак смущава и дори блокира детето му да върви по собствения си път. Знаете ли как само въздъхна, когато осъзна и усети с цялото си същество, че дава и прави пре-достатъчно, че не е необходимо да носи отговорности, които не са търсени от него и въпреки това е чудесен човек и баща! Сякаш му пораснаха криле. Не можахме да го удържим да идва и на следващите ни групови занятия и да води със себе си и детето си, за да „прихване колкото може повече” от ставащото в щастливата ни шатра за енергийна психология!
Каква радост за мен, като консултант. Та нали тъкмо за това направих този ТЕС-маратон от практики, обучения и демонстрации!? За да може повече хора да усетят крилата си и да полетят с тях към онази вътрешна свобода, която могат само и единствено те да си дадат!
Да, не всеки успява просто ей-така да пуска нежеланите мисли и емоции и му трябва нещичко, за да се справи, но дори и тогава може да не успее. И ето, сега имаме един безценен инструмент като ТЕС и веднъж научени как да го използваме да можем, дори и с никого да не споделим грижите си, да се справим леко и прекрасно, дискретно и ефективно, с доказали трайност във времето постижения. Е, понякога и с моя помощ, но аз го правя с огромно удоволствие и непрестанен стремеж да ви подтикна сами да успеете, знаете го.
Обичам тази работа. Обичам тази техника. Обичам тези родилни мъки, където от болката на душите, винаги се ражда много любов. Толкова много любов… Но спокойно бликаща, мека, внимателна, безусловна, търпелива, неангажираща… летяща!
И пак това любопитство – а какво стана с другите участници в групата ”Да се справим с най-големия си страх”?
Все чудесни неща.
Страхът от болката в крака, след множество трансформации в спомени, сълзи, тъга, стана жажда за спорт и движение.
Страхът от всякакви животни и кучета с няколко серии от потупвания по точките съвсем отпадна, за радост на тяхната доскорошна притежателка и се замениха от весела усмивка тип „от ухо до ухо”.
Страхът за живота на близките доведе собственичката им до осъзнаването, че непрекъснато отлага вниманието към себе си, защото в нея е живо вярването, че тя не заслужава любов, грижа и внимание, а това доведе и до освобождаването на това подмолно за радостта от живота ѝ бреме. И какво друго да се получи освен озарено от светлина и усмивки, сякаш преродено, същество!?
Е, не всеки успя да се справи докрай, защото да си признаем, понякога плетениците от убеждения и врасналите в тях емоции е доста гъста и сложна за разплитане и иска по-продължителна и упорита самостоятелна работа или още по-сериозно задълбочена работа с консултант. Но нали за това съм аз!?
Ако и вашата емоционална плетка иска повече внимание и опитен детектив, заповядайте както на индивидуална сесия, така и на ТЕС-разходка или някое от другите ни групови занимания. За целта обадете ми се и се абонирайте се за получаване на известия от сайта ни jivnali.net , включете се в групата ни във Fb ТЕС-разходка или следете страницата Живот За На Пред На Ли!?
До нови срещи!
Дарина Гаврилова консултант енергийна психология
Бъдете размахващия крила родител на собствената си вътрешна свобода!