В търсене на смисъла
В търсене на смисъла
Дали вече е намерен или още го търсим? Дали става от само себе си или трябва да се направи нещо специално, за да го разберем? Ако става от само себе си, ще го разбера ли, като се случи? Ако трябва да направя нещо специално, то какво трябва да е и кога? Защо някои сякаш се раждат с усещането за смисъл, а други дори с търсене, целенасочена работа по въпроса все не успяват да го формулират или разберат в какво за тях е той, големият смисъл!?
Ето какво научих
Понякога без да се усетим, смисъл на живота ни става това да оздравеем. Веднъж оздравели и почувствали доброто в това, става така, че пак се разболяваме. Пак оздравяваме и пак ни е добре. Но после пак се разболяваме при това по-тежко. Защо, защо защо? Защото това ни е дало смисъл. Живея, за да си докажа, че мога да се преборя, значи съм голямата работа и с това се чувствам значима, успяла, удовлетворена. Хубаво е нали!? Ама не съвсем, когато това е станало скритият смисъл на живота ни и всъщност пречи да го живеем пълноценно.
Понякога учим едно, после второ, после трето и като се обърнем назад в живота си излиза, че не спираме да учим в университети, курсове, професии. Не че използваме наученото, макар сами да сме го поискали, харесали, то да ни е накарало да се чувстваме прекрасно докато учим, взимаме изпити и дипломи, храним ум и душа, запознаваме се с нови области от живота и откриваме цял нов свят от опитност. Да, харчим доста ресурси, времето е кът, енергията също, липсваме на близките си. Но, това сякаш е по-силно от нас. Явно ученето е станало фокус и смисъл на живота ни. Но и капан, спиращ живота.
Понякога животът ни минава в търсенето на смисъла му. Търсим го в човек, среда, дейност, място, учение, практики за самоусъвършенстване и къде, и как ли още не. Междувременно попадаме в такива невероятни приключения, опознаваме живота от всички страни, сблъскваме се с чудеса, макар не всички да са от приятните… Но продължаваме и продължаваме и все нещо не е „тамън“. А какво се оказва? Че смисъл на живота ни е станало търсенето на смисъл.
Какво ли да направим?
Ето какво предлагам – кратка ретроспекция, кои са нещата, които най-много мислим, най-много вършим, най-много чувстваме в собствените си 24 часа през всички години, които помним досега, където сме. Какво се откроява? Дали това не е скритият ни смисъл да сме живи?
И о, изненада! Смисъл може да се окаже всичко!
Да спасявам.
Да ме обслужват.
Да остана център на внимание.
Да мога все да се забавлявам.
Да се отърва от отговорности.
Да докажа, че съм добра и заслужавам обич.
Да превъзпитам мама.
Да накажа света за злините му.
Да…
Да не скучая в този живот! Затова по-добре с проблеми, предизвикателства, съпротиви, всичко друго само не и скука! Убийствена е.
Е, открихте ли своя смисъл вече? Ама честно.
Смятате ли да си го обслужвате и занапред?
А от вас ли идва или е унаследен по подразбиране този смисъл?
Споделете с мен и нека помогнем на Живота да продължи!
Дарина Гаврилова, вашият консултант Енергийна психология и специалист Неврографика
Някога много отдавна в миналия век, когато бях млада и се питах за смисъла на живота, осъзнах, че смисълът на живота е това, което човек сам избере за себе си. Аз, примерно избрах обикновен живот – да имам любим, да изградим семейство, да работя смислена работа…
По-късно, в началото на този век, поради стечение на обстоятелствата ме преследваше мисълта, да приключа с живота си – не виждах смисъл да го продължавам. Точно тогава хората около мен ми дадоха нов смисъл. Примерно, да се грижа за другите, да им помагам, да променям себе си и света към по-позитивно и слънчево…
Преди 13 години родих децата си и те промениха и живота ми, и смисъла му. Примерно, да обичам, усещах в себе си фонтан от обич да струи; да съм смирена и благодарна; да уча и да обучавам…
Напоследък, пак съм се замислила за смисъла – искам да оставя нещо прекрасно след себе си, което да облекчава живота на хората.
В различните периоди от живота, ние се променяме, смисълът се променя.
Но нека живеем с хубавите и тежките моменти, с успехите и несполуките си така, че да си е заслужавало.🙂
Благодаря за коментара! Да смисълът се променя и слава Богу! Понякога е явен, силно зареден и недвусмислен, води ни и ни подкрепя. И колко хубаво, че някой те е подкрепил отново да намериш смисъл, когато си се позагубила.
И един-два въпроса:
– Дали става с мислене или с почувстване, откриването на личния смисъл?
– Дали има разминаване, ако и по двата начина стигаш да отговор?
– Трябва ли личният смисъл да съвпада с обществения, как го чувстваш?