Вината и Бог
Вината и Бог
На пръв поглед изглежда странно, ако директно заявя, че има пряка връзка между двете в живота ни. Да, философски съждения винаги и навсякъде могат да се направят, но идеята е, дали забелязваме в собственото си проявление механизма на зависимост между двете?
Дали когато чувстваме вина, заради нещо казано или сторено от нас? Дали когато чувстваме вина, заради нещо ненаправено (неказано и несторено)? Дали когато чувстваме вина заради някой друг и неговото поведение? При това вина по отношение на приятели или роднини, които не са нашите непълнолетни деца!!! Може да е и вина заради организация към която се числим – семейството, населеното място, държавата, фирмата, етноса, религиозната общност, общност по интереси и много други, които не ние сме създали!!!
Защо така настойчиво подчертавам обстоятелствата, които ви давам? Ето тук е ключът към важния отговор, който свлича непоносимия товар от чувство за вина от душата.
Какво научих?
Ако чувстваш вина по отношение на родител, партньор, приятел, общност, нещо или някой, несъздадено от теб, включително себе си, то ти се поставяш в позицията на по-старши, на родител, на създател, в крайна сметка на създателят на всичкото, на когото присвояваме името Бог. Т.е. „аз създадох това и отговорността е моя“.
Например – чувствам се виновна, че съседката си изхвърля боклуците през прозореца. Явно се поставям в ролята на неин родител/ възпитател/ учител/ еко полиция…, който не е успял да я научи/ превъзпита. А всъщност не съм!
Или – чувствам се виновна, че не спасих живота на майка си и тя почина след продължително боледуване. Явно се поставям в позицията на родител или Бог, от когото зависи съществуванетоq добруването и смъртта на човека. А всъщност не съм!
Или – чувствам се виновна, че не казах НЕ на вкусната торта, след всичко друго изядено. Ако се поразровим в причината за тази невъзможност да поставяме границите желано-възможно, току-виж излязло, че се е наложило някога да избираме между мама и татко при развода им, караницата им или неуместния въпрос на някоя лелка: „Ти кого обичаш повече, мама или татко?“. Явното тук е, че за да има избор, се налага заставане в ролята на родител, на съдник, на Бог. На някой по-голям от мама и татко, който да поеме отговорността за проявлението им и отсъди. Но детето не е по-голямо от тях, не ги е създало, не ги е възпитало то. Тогава тази невъзможност да се разкъса на две, защото природно му е заложено да е тяхно производно при това по равно, го изпълва с вина. Невъзможността за избор и отграничаване се запечатват, като програма. А тя си работи докато не я открием и освободим напрежението в нея.
И много други ситуации ми хрумват, дори сама споря със себе си и още проверявам тази находка за връзката вина-Бог, но спирам дотук с примерите.
Какво правим оттук нататък?
Например да експериментирате и разберете дали тази връзка вина-Бог е валидна и при вас, и дава същия резултат на облекчение, който аз констатирах? Току виж свалите дългогодишно бреме от плещите си и животът ви стане някак по-лек и приятен!
Как да подходите?
- Направете си списък със ситуациите в които изпитвате вина.
- Започнете с една ситуация от списъка и вижте дали вие сте създател на човека/действието? Поровете по-назад във времето ако трябва. Запишете си до каква находка стигнахте.
- Направете го с всички ситуации от списъка.
- Е, какъв е отговорът в повечето случаи? Вие ли сте причината или някой по-голям, Бог?
- Споделете ми и да обменим опит!
Може да ми пишете в коментар, точно тук, където четете публикацията.
А сега прегърнете себе си и нека Животът продължи!
Дарина Гаврилова, вашият консултант Енергийна психология и специалист Неврографика