Защо искате, каквото искате
Защо искате, каквото искате
Случвало ли се е да си мислите, че искате нещо? Ей така, без да си давате сметка защо го искате. Даже си вярвате, че го искате! Но когато ви попитат, за какво ви е това, какво ще го правите, изведнъж да разберете, че не знаете. Може да излязат обичайни отговори, някак автоматични, като заучени, но във вас да я няма убедеността, сигурността, знаенето, че е така, че е вярно. Сякаш там някъде се губи смисълът на желанието, енергията му.
В една такава ситуация, заради което пиша днес, разнищването и търсенето на коренната причина премина през лабиринта от твърдения, емоции, заучени фрази и реакции, докато не стигна до съкровения отговор, избликнал с порой от горчиви сълзи. Сълзи на болка от емоции и откриване на дълбоко забитото трънче. Сълзи на осъзнаване и облекчение.
Желание за обич и забелязване.
Какво научих
Когато майка от рода загуби едно от децата си и в мъката си се отдаде изцяло на паметта за починалото, престане да обръща внимание на живото си дете, то в съзнанието на живото може да се прояви модел „Да съм умряло, за да ми обръщат внимание. Да ме няма, за да ме обичат“.
Това съчетано с нежеланието на друга майка от рода да зачене и роди, но заела инатливата позиция, че ще го направи. Същевременно страхуваща се от аборт, но и от това да спре да се развива като професионалист, заради още едно дете.
В резултат, детето в утробата ѝ прихваща всички тези страхове и колебания. (Хваща ги заедно с множество друга информация, която се предава по рода, през поколенията опитности, разбира се! Това по принцип важи за всички хора, не само в този конкретен случай, нали знаете вече?) Тогава още с раждането, бебето е по-тихо от тревата, като мъртво, за да не създава проблеми. Не смее да шукне, за да не ощети майката, държи се като умряло, за да бъде оценено добре, да бъде поне положително погледнато. Евентуално обичано. Тогава майката си мисли и коментира: „Бебето е тихо и не ми пречи, спи си, мълчи си, кротко е, лесно се гледа и мога да си върша работата.“ А човекът, който пораства от бебе с такива програми, живее полу-живот полу-смърт. Бори се, опитва се, иска, но животът не върви, защото го няма истински живителният заряд съчетан с усещане за лична значимост и стойност.
Добре че вече има методи, които да помагат достигането на скритите спънки и освобождаването им от подсъзнанието, колкото и далече в миналото да са се породили, при когото и назад в поколенията да се е случило! Така желанията придобиват плътност, стойност и реализация, защото са заредени с любов, от онази, животворната.
Желая ви точно такава сила във вашите „искам“!
Дарина Гаврилова, вашият консултант Енергийна психология и специалист Неврографика