Застиване

Застиване
Все идва един момент в живота, когато изпадаш в задънена улица. Ни да се предадеш, ни да се бориш. Не знаеш какво още да направиш, кого да потърсиш, какво има да става… Пълна мъгла и неведение. Умора. Униние. Правеното не дава особени резултати, макар да има подобрение. Неправенето дава почивка и носи полза, но не и решение. Четенето сякаш носи разбиране или надежда, но и това не е достатъчно. Някой специалист помага, но…
Стигаш границите си във всички посоки и все едно нищо. Застинал си.
Тръгвайки от едно такова положение, ето на какво се натъкнах.
На предизвикателството да затвориш очи и да си представиш, че напълно се предаваш, отказваш от борбата и застанал на ръба скачаш в дълбокото на водопада.
Онова, което последва бе неколкократно раздвояване на съзнанието.
Едната част стои на ръба и не смее, застинала в нерешителност, другата скача.
Скочилата се съзнава в безкрайно падане. Пак застинала в нищото.
Онази която цопва в дълбокото също се дели на две. Едната изскача на повърхността ухилена, като в реклама за козметика. Другата безкрайно потъва, застинала в това.
Застиналата осъзнава, че има два варианта – да се предаде и стигне дъното, евентуално оттласне или да се бори да изплува още преди това. Да, и в двата отива нагоре и живее. Но се случи отново пак да се носи без енергия, в застиналост, ни жива, ни умряла, някъде надолу и надолу.
И тогава изскача едно по-дълбоко ниво на осъзнаване на проблем за съществуване на границата живот-смърт. Шокът на една душа, която се бори за своя Бог, но е убита от Бог в същия момент. Изненадата ѝ и неспособността да осъзнае ставащото са толкова големи, че е застинала в момента на смъртта си и тази памет се е съхранила и възпроизвежда, на ниво душа, а оттам и на ниво биология, търсейки да бъде разпозната и освободена от това безизходно състояние.
Заради клюката, ще разкажа обстоятелствата на тази душа!
Има племе с вожд, който е и божество/ носител на божественото, който „коли и беси“, а останалите се подчиняват и служат. Има друго племе, което дава лице на вярата си и божественото чрез тотеми. Мирни, благи, задружни, равнопоставени по права и спазващи уважение според йерархията на биологията – стари-млади. Душата е на един от първото племе – човечец, който за да съществува е част от тази структура на подчинение на вожда-богоравен. А вождът не приема другото племе с неговите вярвания и го напада. В битката, човечецът се бори за своя вожд-Бог, но три от тотемите на мирното племе, последователно падат върху него и изненадващо го убиват. Убит от Бог в боя за Бог… Застиването на душата в недоумение от очертания конфликт на ума е факт и е запечатан в своята неразрешимост. Това става програма на душата, която си върви като част от нея в различните превъплъщения. Търси да бъде проявена, разрешена и освободена.
Какво научих
Не е новост за мен, че има проявяване на феномена превъплъщение на душа в различни животи. Не е новост и това, че се съхраняват необработени програми, станали такива, заради липсата на ресурси някъде, някога, да бъдат преработени от личността проявяваща душата.
Но постановката „убит от Бог в борбата за Бог“ e твърде любопитна. Тя демонстрира, че когато вярата се отнася към личност, присвоила си божественото, това носи борба за надмощие, за власт, контрол, налагане на лични правила. Потвърждава правилото, че когато отнемаш чужда роля, нарушаваш естествения ред и потока на живота. Дори, ако си само служител на властимащия, ти реализираш неговата програма и споделяш и неговата отговорност, съответно наказанието. Целта е да бъде поправена грешката и всеки да си гледа неговата работа. В случая вожда да не се прави на Бог. Да приеме човешката си позиция и естествения ред на водачество. Или онова, което наблюдаваме в другото племе, като илюстрация на по-добра форма на естествения йерархичен ред. Първо е Божестеното, после биологичното, а в него старейшината, после членовете на племето по реда им на раждане.
Какво последва
Героят на разказа – душата, се разплака, разбра откъде е дошло объркването, потърси опрощение от Божественото и се сдоби с онзи мир, който донесе мир и на човека носител на проблема със състоянието на застиване.
Какво вие ще си вземете от разказаното, ще преподредите в собствената си душа и ум, зависи само от вас. Моето свърших, веднъж като намерих развръзката и втори път, като споделих с вас този опит. Ползвайте го със здраве и споделете нататък!
Дарина Гаврилова, вашият консултан Енергийна психология и специалист Неврографика