Колко пъти сте си го казвали с онова тънко разяждащо гласче настояващо да сте по-старателни, по-отговорни, по-упорити, по-…, по-…, по-…? И тази мисъл се нагнетява в душата ви, в мислите ви в действията ви и каквото и да правите, колкото и да влагате от себе си, уменията и знанията си, все нещо не е както трябва, все нещо не е по вкуса ви или по мярката на някой друг. Това ви затормозява и се стараете все повече и повече. Мислите как, какво, защо да направите, за да постегнете онова недефинирано съвършенство, което съществува там някъде и все не успявате да достигнете.
Изтощително. Наистина.
А после се чудите къде изтича силата ви, защо не ви стига времето, защо нямате очаквания резултат.
Разбира се, това е придружено от обилна порция неудовлетвореност, раздразнителност, огорчение, евентуално самосъжаление или просто мъка?
Както и да отразявате модела „Не съм достатъчно добра“, не е ли време да излезете от сянката му и да заживеете собствения си свободно избран модел? Не е ли време да чуете собствения си глас и той да казва:
Браво, справи се чудесно и този път!
Толкова хубаво стана!
Така си се постарала и си личи!
Усещате ли разликата в енергията си?
Е, може значи!
Ако това не е достатъчно и излизат обяснения като:
Ама как така?
Това не е реално.
Да, да, друг път!
може би ще е добре първо да поработите със себе си, за да изчистите тези саботиращи възражения и най-накрая да си получите заслужената и дълго очаквана награда на собствената си похвала, удовлетворение и най-накрая заслужените добри резултати от положеното внимание, старание и усилие от ваша страна, в това с което се занимавате. Независимо какво е то, гарантирам ви, че ще е още по-хубаво, ако го правите от позицията на „достатъчно добра“, „превъзходна“ или „чудесно справяща се с всичко, с което се захванеш“! А още по-добре „чудесна си каквато си“.
Как ви звучи:
Еее, браво! Пак надмина себе си!
Направо си невероятна!
Ама това възможно ли е, ти ли го направи наистина!?
А вие просто да се усмихнете с най-лъчезарната си усмивка и да кажете, като че ли е най-нормалното нещо на света:
Да, аз го направих!
Благодаря, така е/ такава съм!
Е, аз пък направих това филмче за вас, защото и това умея и му се радвам. Надявам се да ви донесе онова удовлетворение, от което се нуждаете!
Сърцето ви е разбито? Чувствате се предадени, изоставени, излъгани, разочаровани?
Може би това ще облекчи страданията ви.
Видеото „ТЕС при Любовна болка“ е вариант на прилагане на Техника за емоционална свобода – ТЕС с готов текст (скрипт) с цел да ви помогне да свалите нивото на емоциите и да ви въведе, на много начално ниво, в прилагането тази елегантна техника в живота ви. За да успеете да се възползвате в максимална степен от ТЕС е добре да я научите в нейната пълнота и цялост или да потърсите услугите на консултант по прилагането ѝ.
Незнайно как, а може би, не съвсем, голяма част от българите засмукаха жадно и безкритично западната култура, веднага щом това стана безпрепятствено възможно. И с тази жадност попиха модели на поведение, които неусетно създадоха силно обострени емоционални рани.
Ако до преди 25-27 г. някоя самотна душа, на 18-23 г. възраст, все още е страдала от любовни неудачи на рамото на най-близък приятел, то сега има сериозни драми от 10 чак до 50 г., добре подклаждана от вносни празници. Ничие приятелско рамо не може да поеме толкова много. Не е и толкова вълшебно, че да се справи с абсолютно всичко натрупано в чужда душа, нали?
Чували сте навярно, че депресивните състояние се очертават особено често и ярко преди празници като Коледа, Нова година, 8 март. Ето, че сега към това време на предпразнични кризи, се прибави и св. Валентин. Един не български, не източно православен празник, но силно притегателен за мало и голямо. Истерията е различно силна. Варира от кротка неразбираща усмивка, на преглътване на „детските болести на човечеството”, заедно с чаша вино, до: „ще се самоубия ако и този път не ме покани на св. Валентин!”.
Но, както и да е! Фактът си е факт! Много хора подчертано страдат не просто заради самия проблем на липса на сродна душа, партньор, другар в живота, споделеност, но болеят още повече от това, че го нямат за парада на чувствата, за „Празника”. Контрастът на има/няма партньор драстично се увеличава, а заедно с това се увеличава и болката от липсата му. Особено ако са се хванали на това хоро – „искам и аз като другите”.
Лоша болка!
Може би сте минали през нея, може сега да я преживявате… знам ли!?
Но ако сте практичен човек като мен, ако сте разбрали, че това е проблем с който сте решили да се справите и ако допускате нестандартен подход в справянето със стандартни проблеми, това което аз знам и използвам в личния си живот и в професионалната си практика, включително за любовни исто(е)рии, със сигурност ще ви свърши доста добра работа, при това осезаемо бързо. Разбира се има една уловка! Трябва да отделите време и внимание на преживяването си. Да вникнете искрено и дълбоко в мислите си, скрити зад тези ваши чувства, които ви измъчват най-силно. Да поработите самостоятелно или с професионална насока (е, може и двете), за да имате самочувствието след това да кажете:
Аз успях, постигнах го и от това сега се чувствам по-добре! Благодаря ти!
на себе си, евентуално и на мен, както са го направили вече мнозина от клиентите ми.
Защо ли!?
Защото не само освобождават болката си, но и място за нов начин на мислене и нови преживявания, които водят да всякакви новости, включително и нов партньор. За това.
Пък св. Валентин, нека си свети, той не е виновен за нищо. Ние сме тези, които допускаме или не, да ни ослепява.