Заявява клиентката ми, седнала насреща, за да сподели какво я води насам за консултация с мен.
Последната една година има много промени. Чета разни неща, ходя на някакви практики, обаче в началото човек си остава само с четенето. После започнаха да се случват позитивните трансформации и сякаш сега усещам, че е време всичко да тръгне, да се финализира, така да се каже.
Проблемът дойде от…, не знам вроден или от възпитанието, не мога точно да го назова, но сякаш е един корен, който дава отражение в много сфери от живота.
Самокритика и страх от критика. Сякаш каквото и да правя винаги ще бъда укорена, обвинена, че съм сгрешила и не го правя като хората. И това във всяка една сфера! Примерно – дали ще поставя чашата така или иначе, че не мога да танцувам пред хора и съм имала нужда от стимулация (пушене, наркотици… с каквото се сетиш, да! Може елементарно да звучи, но просто искам така да си танцувам от душа и сърце без да…
Искам да започна по-хубава работа без да си мисля, че всички са супер по-добри от мен. В университета по същия начин – по-късно „влизах в час”. Моите колеги бяха по-малки, съответно винаги си мислех, че те са по-умни, много по-добри. Просто във всяка една сфера! Имам някакво такова чувство, че не съм достатъчно добра. И проблемът не е точно с външността, а с вътрешните ми качества. Примерно, аз учих рисуване и учителя, като погледнеше какво рисувам, аз просто се вцепенявах. И пак си пропилях шансовете, а по-късно започнах да бягам, нали, тинейджърски изпълнения. И сега по-късно, когато съм голяма, осъзнах, че пак не се чувствам достатъчно добра. Пак се чувствам комплексирана от другите. И аз така действам – по-добре да избягам. Не, че не съм добра, но по-добре да си стоя в някой ъгъл и да… не се знае!
Другото, което е, не мога да изпитвам оргазъм, в истинския смисъл, и това пак е вид изява на която аз не мога да съм главно действащо лице. Просто когато аз трябва да съм в центъра, дори когато ме снимат и трябва пак да съм в центъра на вниманието, спичам се! Стоя като някакво дърво такова.
И пак казвам – имам някакъв напредък. Преди бях доста по-зле! Пътувах с градския транспорт и в мен едно такова напрежение, стои на топка, не ми беше комфортно, а сега вече е ОК! Не ходех на магазина, сега вече ходя, но все едно някой тръгва да те удря, ти се – хъ-ък… и не дишаш просто! В смисъл така съм се чувствала цял живот. А сега вече си ходя, даже се кефя. Или ходя на фризьор и вече – аа… сякаш кой знае какво и… пречеше ми супер много! И още такива ситуации имам, но те са дребнички. И не, че имам някакъв супер прогрес, но…
Вече искам коренът да бъде унищожен и да си живея живота! А имам и дъщеричка и виждам как попива от мен, всичко попива и искам да се оправя.
И мъжът ми е много добър и търпелив с мен, но виждам, че вече му писва и много искам да се оправя!
Напоследък съм в доста приповдигнато настроение и това ми пречи да работя, да вляза в действието на ТЕС.
Започваме работа. Оказва се, че работените дребни неща все още са доста силни. Клиентката се притеснява от това, че процесът я поставя в центъра на внимание и се сеща още нещо:
Последните дни забелязвам, че си броя. Не знам как се получава, това е малоумно, но… Да речем, че си говоря с теб и изведнъж започва да тече, като паралелна мисъл, раздробявам човешкото лице на отделни части и започвам да ги броя, да ги сумирам. Или като гледам телевизия или предмети и започвам да си деля на разни части и да си ги броя. А най-тъпото е, че аз трудно смятам на ум. Аз съм човек на изкуството и съм по-хаотична. Нямам нищо общо с цифри! Даже не ме кефят! Просто съм учудена защо!? Това ме разсейва, най-малкото. А, и почнах да си броя глътките вода! Това ми пречи, притеснява ме. Аз по принцип съм шматка, някой говори – забравям, обаче като броя имам чувството, че забравям дори цели разговори! Някой нещо ми казва и все едно нищо не ми е…
Продължаваме да работим. Стигаме до хубавото преживяване в процеса. Тогава избликва следващото:
Искам да си продавам картините, а не да работя някаква тъпа работа! Само че мъжът ми… Не може само на него да се разчита. Искам просто да отпуша този канал, който ме спира! Аз знам, че не мога да продавам на този етап. Сякаш имам около мен плексиглас и си действам в това заграждение и гледам света, но не мога да мръдна.
Разнищваме темата с внимателния и забавен подход на енергийната психология. Редят се образи, емоции, съждения в странната плетеница съхранена несъзнателно. Излизат драматични спомени от най-ранното ѝ детство, които провокират много тъга. Излизат страхове, несигурност, вина, но се справяме и с тях. Облаците се разсейват един по един. Трансформираме случките изплували от миналото. От тинейджърските години, от ранното детство, от бебешките годинки. И е тъжно, и е смешно, на моменти едновременно. Но накрая любовта потича през поколенията към нея. Идват осъзнавания, разбиране, сълзи от нахлулите нови и силно положителни емоции съпътствани от здрава мисъл към собственото ѝ място в света, значимостта ѝ. Настъпва лелеяното усещане за вътрешна свобода, която ѝ позволява да се почувства:
Втурвам се и танцувам ей-така, за себе си, свободна и щастлива!
Това вади на показ още скрити в рода потиснати емоции и тайни, които бързичко и успешно разнищваме. Резултатът е:
Сега виждам как се реализирам в продажбите. Задвижвам нещата. Преди сякаш съм се самосаботирала. Виждам се как пращам картини в чужбина и се чувствам…, ха-ха, направо не мога да повярвам! Виждам се как държа парите, чувствам се успешна!
А когато стигаме до темата с оргазмите, разбирам, че трябва да поработим още:
Защо някой трябва да вижда, че ми е добре!? Сякаш не искам да споделя, да има свидетел на това!
– изненадващо открива тя в себе си. Това води до много ранен детски спомен, с който работим внимателно и резултатът е клиентката ми да се почувства щастлива и свободна в тялото си, в голотата си, в емоцията на преживяването:
Гола и свободна! Но има още някакво неудовлетворение.
Е, времето ни за работа свършва и темата остава за довършване за следващия път.
Така че очаквайте продължението на разказа, за да научите, какво стана по-нататък!
Междувременно проверете, как стоят при вас нещата по темата вътрешна свобода и външна изява. Това как се отразява на живота ви, включително сексуалния? Виждате ли връзката?
Как се чувстваш сега? – питам я на финала на консултацията ни.
Надъхана! Ох, много ми е добре! Друго си е така, някой като те води. Ето за това дойдох, за да стигна до нещата, които не мога да открия сама и да ги махна. Усещам ги, но някак не успявам сама!?
Смее се звънко и преизпълнена с енергия се втурва навън, към живота. И как не!? Изчистили сме страха от критика, вцепенението да ѝ обръщат внимание, вече има усещане за оргазъм, силно е намалял несъзнаваният стремеж към разсейване чрез броене, притесненията ги няма.
Освен това споделя изненадващо за мен:
Сестра ми нали идва при теб? И един ден ми се обажда и ми казва: „Знаеш ли какво стана с мен? Аз не можех да сядам на тоалетна, дори на новата в къщи.” – тя непрекъснато я мие и чисти и пак не може – „А два-три дни след сесията с Дари изведнъж осъзнавам, че съм седнала на тоалетната и я ползвам нормално!” – Не знам какво сте чистили, какво сте правили, но е дало отражение и на това!
Ех, колко е вълшебна тази Енергийна психология, скъпи читатели, нали!?
Доверието и неговото нарушаване е проблем, заради който с мен се свърза, чрез препоръки, дама на 56.
Има своята лична и неудобна за разговор тема. Не е споделила с никого освен с близка приятелка, която за неин късмет ме познава и знае, че се занимавам с консултации по енергийна психология.
Притисната от спотайваните си с усилие вълнения, които напират в нея, новата ми клиентка започва отдалече своето споделяне:
По принцип не съм гневен и завистлив човек, но ми се случи предателство от близки хора. Съпругът ми ми е изневерил с моя приятелка. Направо е ужасно!
В един момент се оказа, че има задявка, интимност, целувки…
Разбира го случайно, на едно празненство. Сварва ги да интимничат, уж тайно, в някаква ниша.
Главата ми се напълни с кръв, съпругът ѝ беше там! И сега не мога да си представя, как съм реагирала с акъла си!?
Възкликва все още потресена едновременно от шока и свръх адекватната си и цивилизована реакция дамата.
Не съм от кротките, а човек откровен – „право куме в очи!”. А сега…
Тя намира сили да разговаря с със съпруга на любовницата. Всички в завързалата се драма са хора, с които се познава дълги години.
Не съм ревнива, не съм и светица, но да ме предаде човек е голяма болка! Двадесет дни преди това загубих майка му…
А децата не знаят. Не съм им казала. Ще бъдат травмирани, ако го направя.
Единственият човек, с когото споделих е приятелка. Щях да умра, ако не го бях споделила!
Потреперваше от дълбокото в себе си, преживявайки целия ужас, сякаш се случва в този момент отново. Останала дълго затворена с болката от предателството в сърцето си и съзнаваща всички произтичащи евентуални последици по разрухата на една дългогодишна семейна връзка, дамата все още обичаща съпруга си, е търсила сама сили да превъзмогне изневярата.
Искам пак да му повярвам!
Заяви искрено тя, разкъсвана от невъзможността да подчини тази болка на любовта и крепкостта на брака си.
Станах много мнителна, много гневна.
Споделя последствията от изневярата клиентката ми. Същевременно силно страда от разрива и на едно още по-голямо предателство, това на любовницата. Оказва се, че ѝ е роднина, към която е питаела много топли чувства, уважение и доверие.
Обидена съм! Мъртва е за мен!
Искам да я убия!
Излива сдържания досега гняв към нея жената.
Разказва ми и за невъзможността си отново да бъде интимна със съпруга си, защото:
Започвам да си мисля как се е случвал секс с нея.
Разбира се това още повече я отдалечава от близост, доверие, споделяне, да не говорим за щастлив семеен живот.
Не мога да си върна доверието в него. Няма скандали. Не искаме да се разделим. Но съм без крила!
И крайно унила и сякаш без грам надежда в себе си заключава развълнувания си разказ с думите:
Не съм на двайсет години! На мен това ми пречи. А имам деца, внуци. Уж живеем „като бели хора”, но аз не съм същата!
Последва сесия с която да разтоварим затисналите я с тежестта си емоции, запечатани в съзнанието ѝ сцени. Редуват се обида с гняв и разочарование, надежда с омерзение и усещане за крайно предателство. Не е особено лесно да се споделят толкова много силни емоции и твърде лични, интимни преживявания! Но дамата така силно иска да се справи, че преодолява първоначалното неудобство да се довери на непознатата мен, само и само да достигне желаната цел – да възстанови доверието и близостта с обичния си съпруг. Всъщност тя напълно бе изключила варианта раздяла. За нея той не съществуваше независимо от зейналата любовна рана. С цялото си същество на влюбена и предана на връзката си жена, абсолютно честна със себе си и своите кривици, тя искаше своето – дълъг и щастлив личен и семеен живот.
Вложи внимание, искреност и доверие в съвместната ни работа и постигна своето. Резултатът бе осезаем не само за мен. В края на сесията с отново светнали и пълни с живот очи тя с възхита заяви:
Не съм вярвала, че на тия години ще ми се стовари това на главата и ще го преодолея!
Разбира се това е най-добрата оценка, която мога да получа веднага, за извършената консултация първоначално кипяща от потиснати страсти, а после огряна от ведрост, широки усмивки и онази дълбока специфична топлина на дълготрайните любовни връзки между партньори, изпитани във времето и премеждията.
Благодарна съм за този финал, защото той само потвърждава смисъла да продължа да допринасям с моите „странни техники” за благото на клиентите си.
А за да ми е още по-хубаво и топло на душата, животът потвърди успеха на дамата от сесията ни. След време тя сподели с мен, че връзката с мъжа ѝ отново е близка, доверена и крепка, изпълнена с безусловни интимни трепети, по-внимателна и честна.
А вие желаете ли вашите партньорски и лични отношения да са по-лъчезарни, стабилни и устойчиви във времето и препятствията?
След почивка с триста зора сте се прибрали у дома. Просто хич не ви се прибира? А утре тръгвате към работното си място. В главата ви още се плискат вълнички, свирят щурчета и е пълно безбрежие във времето и пространството на мислите ви. Даже може би не мислите… Каква прелест само! Стрес!
Но сякаш в мъгла долавяте някакъв настойчив и все по-досаден сигнал:
На работа сте, имате деца, не довършен ремонт, баба ви още ви чака да ѝ занесете кашони, баща ви ви е поръчал да минете с колата да… Имаше още нещо, сетете се!
Леле! – стряскате се вие, така сте се отпуснали (най-накрая!), а вече трябва да завъртите колелото на обичайното ежедневие отново и то:
По-бързо, ако може! Никой няма да ви чака все вас! Някой дори не са излизали още в почивка, а вие… Стига ви толкова, че после една седмица ще ви трябва да се стегнете и да почнете да гледате фокусирано. Има толкова неща за вършене! Времето е пари!
Чували ли сте такива подмятания? Аз да. И то не само тези, ами много и най-различни все в този дух. Някой към мен, други към клиентите ми, но откъдето и да са те са факт за мнозина. Естествено това не подпомага особено ситуацията освен да вкара някого в още по-голям стрес който изглежда по-силен заради лежерното състояние на почивка в което още се носите по инерция и след края ѝ.
Затова, за да се справите след голямата годишна ваканция, а и след всяко по-сериозно откъсване от обичайното и после връщането ви към него, ви поднасям с голяма радост поредния си ТЕС със скрипт „Стресът след почивка“, който създадох „по действителен случай“.
Другият ми много силен мотив бе да обърна вниманието ви и на следния доста ясно изразен за мен факт (сигурно и вие сте го забелязали) – есенните разболявания.
Обикновено седмица две след започване на работа започват и по-леки или по-сериозне „респираторни заболявания“. От средствата за масова информация не забравят да прокламират упорито и повсеместно, че „идва сезонът на…“ и „трябва да се вземат мерки против..“. Ефирът е залят от интервюта-клише с лекари, за ваксинации, имунизации, епидемии. И така няколко седмици дори месеци. Разбира се текат и множество реклами за лекарства които всяват необходимата доза страх под претекст „превантивна и своевременна грижа за здравето и комфорта на цялото семейство“ които усилват внушението.
Е, за мен като човек на енергийната психология е от ясно по-ясно, че преходът от спокойствие и свобода към живот в режим тип „бойна готовност“, носи стрес, а стресът води до развиване на болестна симптоматика. Затова ви предлагам, естествено пак като човек на енергийната психология, да се справите леко, деликатно, дори по забавен начин с този преход, чрез средствата на енергийната психология, така че да го няма стресът след почивка, да я няма нуждата от лекарства, а да има ведри, адекватни и спокойни хора не само по-дълго след почивка, но и всеки момент от годината!
Прекалено голяма оптимистка ли съм!?
Мисля, че не. По-скоро съм реалистка и то на базата на личен опит, опит с клиентите ми, а и опита на нарастващото число хора по цял свят практикуваще ТЕС – Техники за емоционална свобода и други методи на енергийната психология.
Е, който е забелязал стресът след почивка и е готов да промени това, да пуска видеото и да започваме!
А ако чуете някой познат да ви мрънка, че и той не е на себе си след почивка, пратете му видеото и го спасете.
Ползотворно потупване с ТЕС при „Стресът след почивка“ и весело ежедневие! Бъдете здрави и щастливи.
