Наднормено тегло

Наднормено тегло

 Наднормено тегло

Това е въпросът, който вълнува Б.Н.

Ето как описва тя самата емоциите които наднорменото тегло предизвиква у нея:

Срам ме е от тялото ми! Безсилна съм! Толкова години не можах да се справя с този огромен проблем! Омръзна ми вече! Не мога да се понасям така дебела! Неприятно ми е да се гледам! Безнадежден случай съм!

Най -силни са:

Безсилие! Гняв! Срам!

Мислите, които я владеят и които тя описва в първоначалния анкетен лист са:

Не издържам вече! Защо поддържам тези килограми? За какво са ми нужни? Баща ми казваше: „Ще станеш 100 кила няма да можеш да влезеш през вратата!, Ще се търкаляш…….“

Когато трябва да опише има ли физически отклик на тези емоции в тялото Б.Н. казва:

Липсва усещане.

А ето и субективто то ѝ усещане за сила на изява на емоциите и мислите ѝ по скалата от 0 до 10, които по-горе посочва:

Безсилие – 9,

Срам – 10,

Гняв – 4,

Писна ми – 9,

Безнадежден случай – 8,

Не мога да се гледам – 10

Тук е моментът да си призная едно непонятно за мен недоразумение, но факта си е факт! Датата на която Б.М. е поставила въпроса си е 2.1. 2018 г. Извиних и се, защото за мен е голямо неудобството да осъзная, че съм получила това запитване, а то стига до мен пет месеца след това. След като ѝ се извиних, аз я попитах дали проблемът е актуален и дали преживяването и стойностите са такива каквото първоначално е заявила. И ето пет месеца по-късно, тя потвърди, че при нея проблемът си е все същия, независимо, че тя работи с ТЕС. Така че, предизвикателството и за нея и за мен, като консултант от дистанция (Писмени консултации), ще е голямо!

Какви са първоначалните ми насоки за работа към Б.М.?

  1. Започнете с най-силно изявените стойности!

Това значи първо да започнете с емоцията срам и фразата  Не мога да се гледам – съставяте си декларация с тях и тупкате, докато сведете стойностите до 0. Проверете дали следващите по стойност безсилие и Писна ми още са актуални.  Ако трябва направете си нова декларация с тях и тупкайте докато ги свалите до 0!

2. Тупкате с въпросите – Защо поддържам тези килограми? За какво са ми нужни?

Това значи да си съставите декларация с тях и да тупкате, като позволите на отговорите да изплуват спонтанно в съзнанието ви. Запишете си всички отговори!  Споделете ги като коментар под тази публикация за да ви дам следващи насоки.

3. Работете със спомена Баща ми казваше: „Ще станеш 100 кила няма да можеш да влезеш през вратата!, Ще се търкаляш…….“

  • Усетете кое е най-яркото усещане в този спомен – образ, гласът му, интонацията, нещо друго? Оценете колко силно е изявено това усещане.
  • После направете декларация с него и потупвайте докато свалите усещането до 0.
  • Проверете как ви влияе споменът, ако все още го има.

4. Ще обърна специално внимание на „Липсва усещане в тялото“ на заявените чувства и мисли. Това е необичайно! По-често срещаното е да са потиснати емоциите, но тялото да има реакция на мислите ни.

  • Оценете по скалата от 0 до 10 колко силно е изразена  липсата на усещане в тялото, като 10 е максимално голяма липса на усещане в тялото?
  • Предлагам ви следната декларация:

Въпречи че ми Липсва усещане в тялото, когато мисля и чувствам за теглото си, аз избирам да се обичам и приемам такава, каквато съм и да позволя на тялото ми да реагира свободно!

Въпреки, че ме е страх да заявя емоциите и мислите си чрез незабавна реакция на тялото си, то намира начин да реагира, като ме предпази с повече килограми. Благодаря му и сега  го освобождавам от това бреме! Вече е безопасно.

  • Направете няколко серии с потупване и напишете като коментар, какво се промени?

5. Много важно!!!

  • Уточнете целта си конкретно, за да знаем за какво точно работим и да видим дали сме го постигнали! Това е обичайният пропуск на всички работещи по кой да е проблем – липсата на ясно заявена цел. Във вашият случай това значи да зададете килограмите, към които се стремети, евентуално пропорции или форма на тялото. Например – искам да съм 62 кг с талия 74 см, ханш 110 см, обиколка на гърдите 110 см. Или искам да съм 75 кг, да съм подвижна, пъргава така че да мога с лекота да изкачвам 6 етажа пеша и да влизам спокойно в размер на дрехите М!
  • Очаквам да напишете тази цел като коментар отдолу. Нека е кратко и ясно заявена, за да може да я включим в декларация за работа!
  • Работете както Ви предлагам и ако имате още доуточняващи въпроси, задайте ги тук, като коментар. Опитайте се да отделите по 2 часа ежедневно за работа със себе си.

Желая успех на общото ни начинание!

Р.S. Тя повече не писа и нямам обратна връзка какво е направила.

Дарина Гаврилова консултант Енергийна психология и специалист Неврографика

„Живот За На Пред На Ли!?“

jivnali.net

Консултации


 

Да бъда повече жена

Да бъда повече жена

Да бъда повече жена

Така я почувствах темата, по която искам да работим днес – да бъда повече жена! Прекалено много ми тежи това, че се справям по мъжки с живота.

Смее се свенливо клиентката ми Х.

Много ми се иска да съм жена във всяко едно отношение! И сигурно сама няма да мога да се справя. Трябва с помощ.

Насилвам се с някой неща умишлено. Да не ги правя. Примерно за да си сменям гумите на колата, умишлено си налагам да не ходя аз, а да ангажирам близки, приятели, зет ми, да ходят да ми сменят гумите на колата, защото аз не искам. За мен това е много… Знам, че мога да го направя, но не искам. Това искам някой друг да ми го върши!

Започваме да работим с подадените преживявания и на емоционално, и на ментално ниво.

Усещането за тежест се оказва като аура около Х., но когато успяваме да го освободим, тя започва да се чувства с подчертано женско присъствие съпроводено и с усещане за „много слънчева топлота и женска красота“. Но изниква неясен страх в тялото.

Сякаш страх за оцеляването ми.

Разбира се справяме се и с него с няколко вълшебни стъпки с  техника от енергийната психология, защото той не ѝ е полезен вече с нищо. Вместо това, като награда за свършената работа съвсем спонтанно и напълно логично тя се сдобива с ново усещане –  за женско присъствие. Това води и до още една желана и много интересна трансформация – Х. вижда в съзнанието си как мъжът, като събирателен образ, сам предлага и осъществява мъжката си помощ. Така Х. усеща, че:

Сега дори не се налага да търся помощ. Някой друг съвсем естествено ме обгрижва, както мен, така и колата ми.

Но това я кара да се чувства освен:

Хубаво и приятно ми е. Това е ново усещане за мен, но… Малко ми е странно.

Проследяваме това чувство и в съзнанието ѝ извиква образа на бащата – „объркан, със страх в себе си“. След това се явява и неговата майка – „сериозна, намръщена, облечена в черно, но с бяла кърпа на главата“. Следват много силно изразени символични, направо ритуални действия и още образи, заредени с много смисъл. От образите проявяващи се в съзнанието на Х. става ясно, че там се е зародил проблемът. Извършва се трансформация на това ниво, която внимателно проследявам и подкрепям. Виждаме как тази намръщена баба явно не получила подкрепата, насърчението, обичта, да се прояви като жена, заради условията, предразсъдъците и конкретните ситуации, в които е живяла, когато ги получава от своите родители, изсветлява. В съзнанието на Х. „образът ѝ засиява, изпълва се с любов“. Това потича като нова енергия към клиентката ми и резултатът е Х. да се разплаче от:

Облекчение, умиление, нежност,

от възстановения баланс между мъжката и женската енергия и роли в живота.

Откакто навлязох в света на енергийната психология, съм удивена и се възхищавам на съхранената в подсъзнанието памет за информация, за която дори не подозираме, но която носи много много значение и програми, предопределящи живота ни тук и сега в различна степен – от незначителна до огромна. Още по-възхитена съм, как в себе си съдържаме и знанието, тази информация да бъде пренасочена, оползотворена по нов начин и той да дава вместо негативни позитивни последствия. Най-хубавото в цялата тази „игра” е, че резултатът се чувства веднага и се разпознава ясно и еднозначно. Ако има някаква трудност тя е, че може би не всеки се сеща или знае, как точно да „играе играта”. А аз съм щастлива, че съм намерила пътя и достатъчно начини да го правя за себе си и клиентите ми, най-вече.

Много е хубаво да се чувствам напълно жена. Сега няма нужда да се насилвам да се държа като жена.

Виждам как плува потопена в новото си изживяване Х.

Достатъчно ми е за днес! Нямам нужда от нищо повече в този момент!

Х. е толкова усмихната и щастлива, че сякаш не иска да говори, а само да присъства в това толкова ново и опияняващо усещане, което несъзнателно е търсила и жадувала.

В съзнанието и изникват образи как мъжете вече искат да я защитават, ухажват, да се грижат за нея в един хармоничен и мил процес на взаимодействие между нея, като жена, и тях.

„Да бъда повече жена“ сега как ти звучи? – питам.

Много е хубаво! Това беше въпрос, който много дълги години е трупан и стои. Явно и животът ме е принуждавал. Аз в един момент усещах във връзките си как едва ли не не се чувствам пълноценна жена и не ме виждат, като жена. Виждат ме едва ли не като равноправен партньор. Това ми беше голям проблем.

Е, както имахте възможността сами да проследите, този трупан и утвърждаван с поколения проблем, беше разрешен в рамките на тази една среща и донесе скрития потенциал и ценност на бисерчето – иначе дразнител в мида.

А вие имате ли насъбран товар, който осъзнавате, че е време да освободите и да се разгърнете за по-красив и естествен за същността ви живот?

Още интересни разкази от сесии с клиенти

 

Дарина Гаврилова консултант Енергийна психология и специалист Неврографика

„Живот За На Пред На Ли!?“

jivnali.net

Консултации


 

Не искам да ходя на почивка сама

Не искам да ходя на почивка сама

„Не искам да ходя на почивка сама!“

Работили сме. Това е поразместило скрити и потиснати емоции и сега идва с назрели за решаване травматични спомени.

Ето какво заявява в предварителния ни разговор  Х.

Странно. Емоции които си мислех че съм приключила с тях, се появиха и ме … незнам. Може би трябва да поработим с тях.

Приключих с една връзка. Силно казано е приключих. По-скоро връзката приключи. Много наранена излязох оттам. Уж си простихме с човека, но точно след това започнаха едни емоции да врат! И вчера пак, по същия начин.

Трябва да го освободя това нещо!

Във връзка с всички емоции които се надигнаха в мен, общото е че се чувствам недооценена. Чувствам липса на доверие. Чувствам липса на взаимност. Излязоха много спомени. Всъщност поредица от събития.

Започнаха началото на миналото лято. С приятеля ми бяхме планирали малка почивка заедно. Живеехме далече един от друг. Често отивах при него въпреки всичко, пренебрегвайки работата си, а тя е много натоварена. И когато дойде моментът, той каза: „Съжалявам, но сега имам други ангажименти, иди да почиваш някъде сама.”

Това е моментът който изключително много ме нарани!

Поканвам я да си спомни този момент в който това се случва, макар да е било преди време.

О, аз даже си спомням много ясно къде бях! В колата на булевард „България”, прибирах се към вкъщи и говорех с него по телефона.

Това е много характерно за емоционално заредените спомени, били те един миг или развити в течение на няколко години – да си спомняме извънредно ясно подробности и детайли. За това ги използвам, когато работим с техниките от енергийната психология, за да може по-целенасочено и ефективно да се справим с травмите на клиентите ми.

Не искам да ходя на почивка сама!  Това много ме травмира!

Това избухва от спомена на Х.

Аз съм ходила много време на почивка сама, защото не е имало с кого! Много съм разстроена, обидена съм! Аз толкова много дадох за тази връзка, а накрая получавам едно абсолютно безразличие! Чувствам се излъгана. В началото той тръгна с много големи обещания. Шокирана съм! Не го очаквах. Сама съм в цялото това преживяване. Чувствам се предадена.

Прилагаме техниките от енергийната психология и емоциите постепенно започват да стихват,  да се наместват.

Тогава споменът ѝ ни отвежда в по-стара случка. В нея също се чувства предадена.

Х. вижда себе си вкъщи, седнала и:

Шокирана съм! Пак съм недооценена, предадена, по същия начин!?

Това ни отвежда още по-назад във времето, където Х. е на 31-2 г. Вкъщи е. Пак е в шок.

Търсим още по-стара случка и да! – отиваме 10 години по-назад където Х. е с първото си гадже.

Бях изгубила майка си тогава.

Отиваме още по-назад когато Х. е на 17 г. във флирт и пак е в шок.

После се озоваваме още назад във времето, някъде в детството ѝ:

Усещам ситуации, в които винаги изпадам в шок. Някъде към първи клас съм. Вкъщи съм. На двора сме. С майка. Бяхме ходили с деца на разходка с градския автобус, през деня. И съм шокирана, защото ми дават много строго наказание, защото „не е трябвало да го правя”.

Тогава за първи път Х. се е почувствала шокирана, за това спираме и работим точно с тази случка. Когато шокът отпадна като водещо състояние, Х. споделя:

Пак съм обидена, наранена, защото родителите на другите деца не са постъпили така с тях. Сърдита съм. Предадена. Не съм искала нищо лошо да направя. Винаги съм била внимателна.

Знам че родителите ми са били притеснени, но аз не бях сама, а с още много деца.

Но след спонтанния детски протест, съхранен така живо в Х. и излят на един дъх след дългогодишното му потискане в душата ѝ, сега отново от позицията на малка, Х. осъзнава, че:

Може би наистина е имало опасност за всички нас (децата) и сега сякаш се извинявам на майка си, осъзнала ситуацията по-добре. После се прегръщаме с мама и двете плачем. Казваме си колко се обичаме.

Сега наистина разбирам защо мама е била толкова строга с мен. А тя просто много ме е обичала и е била привързана към мен, а аз все съм я съдила за това. Сега разбирам, колко неразумно и дори опасно е постъпила малката Х.

С това отпадат огорчението от наказанието и всички други негативни емоции и изводи,  като предадена или наранена.

Когато поглеждаме отново случката, трансформирана в съзнанието на  Х., ситуацията вече изглежда по много различен начин:

Сега всички сме на това пътуване, заедно с родителите и сестра ми. Това беше някаква крайна спирка на автобуса и беше много красиво наоколо. И съм много щастлива, весело е, усмихваме се. Чудесно е! С цялото си семейство съм, с близките и съм много щастлива.

След тази прекрасна трансформация проверяваме как това се е отразило на предната случка, тази с флирта – в нея Х. е по-спокойна, по-сигурна, като една нормална случка от ежедневието.

Проверяваме и по-предишната случка. В нея 21 г. Х. е много по-уверена в себе си, казва каквото мисли и не се наранява, не се обижда от поведението на момчето. Мисли си:

Я си гледай работата – и махва с ръка с пренебрежение.

А Х. от случката когато е на 31-2 г. Смело заявява:

А ти знаеш ли какво причиняваш на себе си, като се държиш по този начин? –  и си тръгва. Мисля си, че мъжете наистина не знаят какво са притежавали в мое лице и какво губят.

Връщаме се и на първоначалната случка. Да видим какво се е променило в нея!?

Обвиненията, които тогава бяха отправени към Х., тя приема  философски:

Човекът наистина има някакви проблеми и се опитва да защити себе си.

Сега тя усеща състрадание вместо гняв и упреци. Чувства се:

В готовност да помогна, помъдряла, по-зряла. Чувствам се добре и спокойна. Напрежението, което имаше във връзката вече го няма.

А случката в колата? – питам аз.

Някак по-спокойно провеждам разговора и го приемам като нормален факт, че няма да можем, и мисля какви други варианти мога да намеря, в крайна сметка това да се случи. Да има ваканция. Винаги би могло да се намери вариант. Чувствам се нормално и спокойно. Като не може сега по друго време ще го направя. Ще реша какво да направя тези дни и като дойде моментът ще го направим заедно.

В крайна сметка, Х., седнала срещу мен се чувстваше помъдряла, уверена, без следа от чувство за недоверие, с усещане за взаимност и доверие.

Виждам всичко, като страничен наблюдател, сякаш някаква сила имам. Това е недоразумение по-скоро, не проблем.

Всъщност вече има един приятен спомен за човека, за взаимоотношенията, за приключването на отношенията. Няма никаква натоварваща емоция.

Приканвам Х. сама да погледне в бъдещето си.

Тази картина съм я виждала и друг път. В нея участва точно този мъж. Красиво е. С много хубави взаимоотношения. Прегръщаме се и всичко има в тази прегръдка, прошка, доверие… много е красиво! Чувствам се точно такава, каквато бих искала да бъда – спокойна жена, която изпитва сигурност и подкрепа до нея, без да се налага да се бори за каквото и да било.

Защо „бих искала”? – забелязвам тънкия нюанс.

Защото все още правя много мъжки неща, а не бих искала да се занимавам с тях – ремонта на колата, смяна на лампата…

Обръщам внимание и на този аспект, като проблем в живота ѝ, и познайте – явява се татко в съзнанието ѝ, който ѝ дава подкрепата, която някога не ѝ е дал, с което Х. се чувства още по-подкрепена, като жена:

Сега съм жената изпълнена със спокойствие и сигурност.

А след кратко смълчаване и осъзнаването:

… Хъм, излезе ми една фраза – трябва да се науча да получавам!

Но оставяме това осъзнаване за следваща консултация, защото е дълбока тема искаща отделно внимание и сили.

В края на настояшата консултацията Х. е приятно отпусната, ободрена от зареждащите емоции и нова гледна точка, с блеснал поглед и специална усмивка, още по-женствени нотки в тембъра на гласа.

Това ме кара да се чувствам удовлетворена от работата си и щастлива за нея. Нямам търпение да посрещна следващия случай, готов да бъде разрешен към по-добро.

А вие отлагате ли да се погрижите и за собственото си добро?

Още интересни разкази от сесии с клиенти

 

Дарина Гаврилова консултант Енергийна психология и специалист Неврографика

„Живот За На Пред На Ли!?“

jivnali.net

Консултации