Предпочетена като жена не съм, нито избрана! През цялото време във връзките, които съм имала, имах едно такова чувство.
Имах една дълга връзка, в която на два пъти хванах приятеля ми, че ми изневерява.
С друг партньор, докато имахме връзка и въпреки, че знаех, че нямаме бъдеще, защото е женен, стана така, че ми изневери с друга жена, не с жена му!? Отново не бях по някакъв начин предпочетена, като жена!
Когато бях във връзка с трети партньор, който също имаше съпруга от много години и въпреки, че той каза, че се разделя с нея заради мен, когато вече бяхме заедно, той си хвана и друга любовница и аз пак се почувствах непредпочетена.
Винаги съм имала нуждата да се чувствам предпочетената, а сега излиза, че всъщност винаги съм била предпочетената! Сега го осъзнавам! Аз съм предпочетената, като жена!
Боже! Когато мама е била бременна с мен и още неомъжена, баща ми е имал и друга жена, без да са женени също, освен майка ми, но всъщност е избрал мама! Сега осъзнавам и това!
Разказвам историята малко отзад напред, защото в консултацията с методите на енергийната психология тръгнахме от толкова различно място, че никоя от нас, нито клиентката ми, нито аз, можехме да предположим, че ще се стигне до такова прозрения в любовния ѝ живот и партньорските ѝ взаимоотношения и дали е предпочетена, като жена или не.
Но факт!
Започнахме от това, че като дете, се е чувствала некомфортно да бъде сравнявана в училище с другите деца заради простата причина, че в училище се пишат оценки и тя без усилия е получавала отличия и похвали, а други деца не. Малкото момиче се е чувствало тъжно и състрадаващо другите деца. Предпочитало е да не бъде видимо с успеха си и давано за пример пред другите. За нея е било естествено да прави нещата които ѝ харесват без очаквания, а изведнъж това я прави изтласкана на показ в училищната система. Лоша работа!
Странно ли ви се вижда, леко смешно? Вероятно доста от вас ще се подсмихнат и махнат небрежно с ръка – „Детски работи”. Да, може би! Но за клиентката ми това бе жива драма, която много ѝ пречеше да се изявява към днешна дата в работата си.
Изненадате ли се?
Да, виждате ли как са преплетени посоките в които един детски проблем може да даде сериозни поражения? Освен това в този разказ ви давам само една мъничка част от тези следствия. Мрежата е много по-голяма и разплитането ѝ отне доста внимание и време.
Но да се върнем на онзи ключов момент, който развърза така хубаво възела на тези аспекти в живота ѝ!
Не съм ОК, някой друг да страда, защото аз съвсем естествено, без да съм се пънала, получавам отличие! И при мама е така, и при баба. Всъщност, майката на баба е починала и баща ѝ се омъжил повторно. Мащехата се е чувствала много неудобно да бъде съпруга, защото е имала усещането, че за да получи нещо друг трябва да загуби. В случая да бъде съпруга на мястото на починалата съпруга.
Историята съхранена в подсъзнанието на клиентката ми ни отвежда още по-назад във времето. Там разбираме, че майката и бабата на мащехата са се чувствали по същия начин. Накрая развръзката идва от:
Виждам група жени. Този начин на мислене е техен. Те са голи. Това не е случайно! Това символизира възможността на жената да дава живот. Че всичко е цикъл. Че за да се родиш, някой трябва да умре. Че за да има добро трябва да има лошо. То е някакво разбиране за кръговрат, а не въпрос на взимане и даване. Не, ааа… трябва да го осмисля!… Тези жени имат мъдростта, че едни неща се случват и не е въпрос на ощетяване и придобиване при вземането и даването, а че така се случва в живота и това е нормално. Да, това символизират!
Тази мъдрост за приемане на живота и нещата носи удобство и увереност на жените в поредицата. Разбиране, че когато се получава нещо, то не е защото е взето от някой, а защото нещо е приключило, независещо от нас и това което се е появило е дошло да бъде на мястото му. Това, че ти си се озовал там е друг въпрос.
Старият закон, че природата не търпи празни пространства!?
Да, да! Че всъщност нещо идва, за да възстанови целостта! Тоест, това че сме получили нещо е не защото сме взели от някой, а защото сме на мястото на което това нещо се е озовало и ние сме го получили. Което всъщност е много хубаво! Ааа!? Всъщност, когато получаваш, ти възстановяваш баланса, не си взел от някой!
Я, наистина ли е така!?
Изненадата ѝ наистина беше голяма – отвътре да ѝ дойде такъв ъгъл на виждане на ситуацията, такова различно разбиране.
Да! То не е защото ти си ограбила, за да получиш, а защото такива са законите на Вселената. Нещо идва, за да си изиграе ролята. Овакантява се място. Ако ти си подходящия за това място ти получаваш ролята. Ако не беше ти, щеше да е друг. Всеки е там, където може да се справи с ролята и допринесе нужното и на него да му бъде дадено нещо.
Развръзката продължава.
Буквално виждам и преживявам как мащехата се чувства на мястото си вече! Благодарна за това, че е получила тази възможност. Тогава и баба почва да чувства, че получава защото заслужава, а не защото е ощетила някого. Уф, много добре се чувства от това баба! А мама чувства получаването вече като награда, а не като наказание (буквално!). Сега няма наказани и наградени. Има приемане!
А как се чувстваш ти сега?
Ами да, не се чувствам виновна, че съм била предпочетена и избрана, а радостна от това, че съм спечелила и получила. Такъв е животът! Заслужила съм си похвалата в училище.
Живот За На Пред На Ли!? – ще възкликна пак аз! Животът е голямо училище. Не мога да се насладя на прозренията и мъдростта, която достигате с блеснали очи от изненада, че и тя е част от вас, жива, силна и съзидателна, помитаща всякакви деструктивни нагласи и безплодни убеждения. Включително и такива дали сте предпочетена, като жена! Остава само да си позволите да развържете възлите на вашите позатегнати от опъване тегоби! Хайде, да видим кой е най-смел да се почувства силен, здрав, уверен, успяващ и възнаграден в живота си чрез методите на енергийната психология?
Здравето е болна тема, май за всеки жив човек. Вероятно има изключения, но не случайно все си пожелаваме „бъди здрав”, „живо и здраво”, „наздраве” и т.н. Традиционни поздрави с повод и без повод, но не и без причина възникнали в българската ни традиционна култура. В тези поздрави е заявен стремежът и пожелаването на устойчиво здраве, като най-висша ценност! Народът ни е осъзнавал, че без здраве, няма сила за живот (работа, създаване на дом и семейство) и качествен и дълъг живот в радост и лекота. Загубиш ли здраве, може да загубиш живот и тогава страдаш не само ти, но и членовете на фамилията, а в едно патриархално доскоро общество, ако родителят се поболее, това може да коства живота и оцеляването на цялото семейство и още по-зле, на рода. Не дай Боже да е бащата! Но ако е майката, пак зле, кой ще гледа децата? Да, в миналото семействата не са живеели отделно точно, за да могат да оцелеят по-лесно, като си помагат и поемат взаимно работа и грижи в рода. Днес има доста по-голяма обгриженост на здравето, улеснения в работата и макар семействата да могат да съществуват отделно или само с един родител много по-лесно отпреди, не значи, че здравето не ни е все така важно и необходимо.
Защо ви занимавам с темата за здравето? Защото сякаш на доста хора не им е ясно каква точно е връзката на здравето с енергийната психология и как така се получава да работим с емоции за физически проблеми!? От друга страна, някой си мислят, че търсейки решение на физически проблем, откъде накъде се ровим в емоции и то от стари и отминали истории?
Е, дойде време да дам моите пояснения за това!
Вече повечето от нас, които сериозно гледат на себе си, сме установили, че ако лекуваме само стомах, да речем, а подминем главоболието или болен зъб, и за всеки симптом ходим на различен специалист, той лекува само по неговата специалност. В случая са трима различни специалисти. Всеки от тях дава предписание по неговата специалност без много да съгласува с другия симптом. Най-много да съгласува медикаментите, за да няма взаимно потискане или прекомерно усилване на въздействието на някой от тях. Същевременно на нас ни се иска да дадем контекста на състоянието ни, но няма време за губене и изслушване, лекарите не са там за празни приказки. Но, някой лекари ни казват, че всичко е от нерви и стрес, нали? Но само до там. По някакъв начин ние си знаем, уж, какво ни е, но и ние не правим докрай връзката, само някак усещаме, че може би има връзка. Ако намерим време и сили да обогатим знанията си, тогава напредваме до разбирането и културата на холистичния подход. Но има ли кой да погледне на нас така, особено като става дума за физическото ни здраве. Да, вече има, но обикновено са някакъв вид хранителни консултанти, диетолози, лечители с билки, някои терапевти, а на нас ни се иска да са лекари! Вече имаме поне две поколения възпитание, че само лекарите знаят, разбират и могат, имат авторитета да лекуват здравни проблеми и никой друг. Законите също утвърждават това положение. Няма лошо. Лошото е, че те отричат, а и нямат подготовката за холистичен подход, уви! Традицията на цялостния поглед към здравните проблеми е прекъсната от медикаментозния и технологизиран подход на „лечение на конвейр” на симптома, не причината и с поглед към носителя на съвкупност от симптоми с лице, душа и интелект, строго индивидуални проявления. Слава Богу, вече има единици престрашили се широко скроени личности с медицинска специалност да въведат холистичен подход след придобиване и на необходимите допълнителни знания, но все още са много малко, а и не се рекламират широко. За сметка на това има все по-голямо търсене на точно такива. По света вече има и подхода на обединение на специалисти в центрове за холистичен подход в лечението, където има лекар, психолог и енергиен лечител да речем, които заедно да подпомогнат здравето на клиента си. Също е все още рядкост, но вероятно ще се множат такъв тип здравни услуги. Има потребност, а тя определя пазара. Въпрос на време е.
Но да се върнем тук и сега, и това, което може да направи всеки от нас е първо да се информира сам и разбере онова, което ще се опитам да ви поднеса, като най-обща информация в следващия текст.
Ролята на енергийната психология, с която се занимавам, е да обърне внимание на онова наше неясно или подозирано състояние, което влияе на проявата на симптомите, които заявяваме пред различните лекари. Общото ни психическо състояние, такова каквото е, е резултат от множество събития под чието въздействие се намираме. Събитията може да са както моментни от настоящето ни, така и отминали, дори толкова стари, че са забравени, но под чието впечатление все още сме. Дори и да не го съзнаваме.
Защо е така?
Защото ефектът, който са произвели над нас е толкова силен, че е извън възможностите ни да обработим цялата информация наведнъж. Тогава се създават нещо като депа-информация за преживяното, които биват сложени „настрана” от обичайния поток информация, с която работи съзнанието ни, за да не пречат на съществуването ни и оцеляването ни. В тези депа-информация се съхраняват данни от всичките ни сетивни възприятия, умозаключения, емоционална реакция, произведени за времето на протичане на събитието, което ни е впечатлило толкова могъщо. „Настрана” обикновено се нарича несъзнаваното, подсъзнанието, онази част, която я има, но не осъзнаваме, като информация. Така сме устроени! В енергийната психология боравим с понятието информационно поле. То поема понятието подсъзнание, свръх съзнание, над съзнание, общо съзнание, морфично поле, и т.н. Невидимо пространство изградено от информация, което е навсякъде, около всичко – от клетка до планета, че и отвъд тези размери. Принципно всеки има достъп до това поле, стига да приеме факта, а после и усвои метод за свързване. Някой хора, като ясновидците, екстасензитивните хора, „новите деца” са по рождение с тази способност. Други спонтанно я развиват при дадени обстоятелства, обикновено на травма и/или гранични със смъртта. Трети я развиват плавно чрез употребата на различни практики, като йога, медитация, работа с акашови записи, методи от енергийната психология и други. В миналото чрез дългогодишни наблюдения на явления са стигали до изводи, които днес са залегнали в различни мъдри учения, които ползваме и тепърва се доказват от науката, като енергийната система на тялото от меридиани и аку-точки, чакрите, енергийни тела и т.н.
И така, случва се нещо силно впечатляващо, отвъд границите на нашите способности към същия момент да се справим и/или физически, и/или, психически и/или интелектуално. Имаме два варианта. Или се справяме максимално бързо след това с впечатлението, което ни е претоварило, независимо дали отведнъж или на порции със системна работа, самостоятелно или с помощта на специалист (психотерапевт, консултант енергийна психология, баячка, др.) и сме ОК оттам нататък. Или впечатлението се депозира в несъзнаваното, но си е там и ни влияе, тихичко, но упорито. Колкото по-дълго сме под влиянието му, толкова по-вероятно е да развием физически симптом. (Гледайте този филм ТУК)
Защо е така?
Ако психиката ни не успее да се справи максимално бързо и изтласка проблема към подсъзнанието, тогава се намесва биологията, на чисто животинско/биологично ниво, за да се справи на това ниво. Тогава сработват други механизми, изработени с хилядите години еволюция на биологичните видове в борбата за оцеляване, резултат на което е и човекът в днешния му вид. Биологията се подчинява на нейните закони, но все пак връзката между психика и биология е и в обратна посока!!! Ето тук е и разковничето, което ни касае пряко и на което обръщам внимание с тази статия – здравето, като страничен ефект.
Но нека първо дам един елементарен пример, за да ме разберете по-ясно как силното впечатление се пренася на физическо ниво, ако психиката не се справи на момента или скоро след това.
Да речем, че имате детенце, което тръгва на детска градина за първи път. Може да сте му разказвали, показвали водили да играе в двора на детската градина, но реално детето никога не е ходило на детска градина. То ви има доверие, винаги е с мама, татко или баба, друг познат и доверен човек. Но идва денят, в който остава сам само в непозната стая с други непознати дечица, една-две жени, които може да е виждало един -два пъти, но обикновено не е, а мама, татко или баба ги няма, те остават зад няколко врати, неизвестно къде, но не са там, с детето. Това трае неизвестно колко дълго, защото детето няма представа за време, а за него е още по-дълго, защото не е веднага, тук и сега, което то може да възприеме с логиката си. Объркано, уплашено, само – различни миризми, предмети, хора, движение, звуци, порядки, светлини, и сякаш това трае безкрайно. То реве, вика, но в отговор никой от мама, татко или баба не идва. Да, може някоя от тези непознати жени да го гушнат, нахокат, или подминат, но то не познава и не очаква това. Появява се усещане за изоставеност, мъка, себеотричане и какви ли не други подобни преживявания точно в този период. Масово! Идва момента в който да дойде някой от тези доверени близки да го вземе от детската градина и прибере в къщи, разпитвайки с приповдигнато настроение – «как си, хареса ли ти, игра си си, папка ли», а в отговор да има едно покрусено и вяло дете, което да не казва нищо или да гледа ококорено и още по-объркано.
И ето ги двата варианта на развитие – или детето веднага забравя и се гушва силно в родителя, който го прегръща и обяснява калка го обича, чака, иска и му дава цялата си обич в този мамент и детето светва утешено, или изтласква стреса от преживяното изоставяне в подсъзнанието и леко живва бидейки удома с близките и познатото. Но! Следващия ден се събужда с рев, писъци, рита, дърпа се и прави какво ли не, за да не отиде в детската градина отново. Защо? Защото вътре в душата си то е все още ужасено от изоставянето в чужда и непозната среда сам само, но не може да го обясни и преживее, да разтовари стреса чрез споделяне или другояче. «Държи се като зверче» – мислите си вие. Забелязвате ли, като уплашено ранено животинче – реакция на биологично ниво? Историята може да продължи така – завеждат го насила, нали трябва да се иде на работа. По пътя го увещават, обясняват, но накрая пак го оставят само, там. Топло е и е зачервено, диша през устата, стои сърдито в градината. Това се повтаря няколко пъти и детето има траен извод и впечатления за изоставеност. С времето то сякаш приема и привиква, отпуска се, нещата се нормализират. Но, де речем отива на детски лагер за първи път девет години по-късно. Изведнъж още първия ден на лагера се разболява. Защо става така? Защото в подсъзнанието на детето е останъл споменът за «опасност от изоставяне на ново място с нови хора, миризми, звуци, ред, само» както тогава, в детската градина! Ако родителите не го вземат, здравето му ще се пооправи, но ще затвърди идеята «изоставено». Ще порасне и отиде на работа за първи път, но веднага ще се разболее и то тежко, в несъзнателен спомен за изоставяне и стремеж да предизвика да дойдат мама и татко да си го вземат от там. Причината е същата – дълбоко скрития спомен за изоставеност при това затвърден с жизнения опит.
Забележете и още една специфика – всеки път, когато е имало възможност и тялото е подавало сигнал за внимание чрез симптоми, показващи отслабване на физическото ви здраве. Ако не се обърне това внимание, следващия път в същата или подобна ситуация, силата на симптомите се увеличава, за да принуди сякаш да бъде предприето действие решаващо проблема на «изоставеното дете». Още с първото оставяне има «сълзи и сополи», девет години по-късно има «температура, сълзене и хрема», на работа «температура, сълзене, хрема и фарингит» да речем. Така тялото казва все по-настойчиво – пазя спомен за сълзите тогава, пазя спомен, че виках, но не дойдохте тогава, пазя спомен, че не ми мирише на мама, моя дом, а на нещо лошо за мен – новото и непознатото тогава, пазя спомен, че се чувствам изоставено и боли оттогава.
Тук се добавят още усложнения под формата на взимане на химически препарати за потискане на симптомите, но те не решават проблема «изоставяне»! Но дори няма да разглеждам тази добавена трудност, защото примерът ще стане много сложен за проследяване, а целта ми е обратната, да схематизирам и дам най-обща представа за логиката болест-емоции и как да ги ползваме за водачи в справянето с проблем чрез енергийната психология.
И така, да речем, че сме се разболели в първия работен ден, вече сме достатъчно зрели и приемаме холистичния подход! Нека ви напомня какво написах по-горе: «връзката между психика и биология е и в обратна посока!!!» Сега е моментът да използваме това и от симптома да стигнем до първото преживяване, споменът за което е изтласкан в информационното ни поле/ подсъзнанието. Понеже аз работя с методите на енергийната психология, ще дам яснота от тази гледна точка. Прилагайки ги спрямо наличните симптоми – запушен нос, сълзене, болящо, зачервено гърло и т.н. ще стигнем в съвместната ни работа до осъзнаване на спомена и съхранените там емоции, образи, умозаключения, ще ги разтоварим от тежкия им заряд на преживяването на онова три годишното детенце, което сте били тръгвайки на детска градина, за което това тогава е било «краят на света». Работим с вас тук и сега, когато вече сте голям, самостоятелен, опитен човек. Вече сте в състояние да разберете в пълнота, имате силите и знанията да се справите с онзи момент и най-накрая да осъзнаете, че не сте изоставени, а само оставени за кратко. Това ви носи интеректуалното разбиране. С него идва и новата емоция на успокоение или дори развеселявене – «ама как съм могла да си помисля това, разбира се, че мама и такто ме обичат, кой ще си изостави детето в някаква си детска градина!?» Може дори да се разплачете от облекчение от смъкнатия емоционален товар и сякаш няма по-чакано и пречистващо преживяване от това за вас и вашия живот. Чувствате, че здравето ви е силно, както душата лека. После възкликвате – «Боже от къде тръгнахме, някакъв запушен нос, пък къде стигнахме – изоставяне в детската градина!?» и пак се разсмивате. В следващия момент осъзнавате, че дишате спокойно и леко. След седмица осъзнавате, че сте зрави като млад бик. След година установявате, че или не боледувате, или карате много леко и неусетно някоя «настинчица» ей-тъй, да не ви завидят че сте толкова здрави, а някъде там, може да ви хрумне – «Чакай малко, ама наистина енергийната психология работи! Аз вече не се разболявам, като започна нещо ново!»
Ето така, здравето се явява като страничен ефект на работата с методите на енергийната психология, защото вие идвате насред историята си, някъде там, когато ви предстои нова работа и имате неясно притеснение, но не знаете защо. Тогава работим с тази заявка, стигаме до някоя изтласкана в подсъзнанието история, и изведнъж установявате веднага или след време, колко по-леко и по-здраво живеете.
Само не забравяйте, че това е един свръх опростен хипотетичен пример за връзката здраве-емоции. Да, той стъпва на реалността, но обикновено ситуацията, с която идвате е с повече от една заявки, множество емоции, образи, изводи и поредица от какви ли не спомени навързани в сложна мрежа изплетена не само във вашия живот, но захваната поколения назад във времето. Иска се също време и търпение за разплитането, постоянство и активно сътрудничество и от ваша страна – нали го правим за вас и вашия живот! Здравето идва понякога по-бавно, не в очакваната степен и характеристики. Особено ако проблемът е много сериозен, дългогодишен и съпроводен с какви ли не лечения привнесли усложнения, хронифициране, операции.
За това, мили хора, ако наистина ви е грижа за здравето ви, учете, мислете и действайте холистично, защото ако вие не го сторите, никой няма да го направи вместо вас, може само да ви сътрудничи, докъдето разрешите. Важното е, че има все повече прекрасни начини за самопомощ и помощ в сътрудничество на специалисти, знания и опит. А сигурна съм, че като ви кажат: «Бъди здрав», не искате да си измърморите – «а бе нали съм жив, какво здраве!» – Живот За На Пред На Ли!?
Тримата мъже и ролята им в живота на една обикновена жена, с обикновен на пръв поглед проблем. Такъв, като на мнозина – сърцебиене, замайване, болка… Но какво общо има всичко това с енергийната психология, с която се занимавам?
Ами много просто! Теорията на енергийната психология го казва ясно – неизлекуваните емоции, задържани в душата ни, с времето създават физически проблеми.
Сами знаете навярно, че колкото и да ходим на лекар и да спазваме предписания, пием лекарства, сменяме лечения, когато лекарите не намират никаква видима и доказуема причина за физическите ни неразположения, самите те казват, че е от стрес и да си почиваме, да гледаме да сме спокойни и подобни. Повечето хора хем го знаят, хем остават с въпроса – ами сега какво да правя?
Правете ТЕС, например! Но, ако знаете и ползвате ТЕС и пак не стават нещата?! Тогава аз, като консултант, щи ви подсетя най-любезно да ми се обадите, нали това ми е работата! Опитът, знанията и уменията ми са на ваше разположение. Елате да се справим с онзи стрес, който ви тормози и чиято причина не ви е ясна или трудна за самостоятелно справяне, с удоволствие ще съдействам и на вас! Така както стана и с тази моя клиентка, и тримата мъже, които „извади от ръкава си“.
Сърцебиене имам от два месеца. Кардиологът каза, че сърцето е в ред, но това продължава. Често ми се замайва и главата.
Болка получих откъм лявата плешка и тръгва към рамото, напред към гърдата вече в течение на седем-осем месеца. Правих изследване на щитовидна жлеза, кръвна картина – всичко е в норми. Изписаха ми хапчета за нервите да пия. И това е!
Почнах да си мисля, понеже тази болка не минава, а аз преди съм имала невралгия, че може да е от това. Но не минава! Почнах да си мисля какво ли не. Моята майка вика: „Всичко ти е в главата” и така!
Притеснявам се от всичко това. Много! Тревожа се. Гневна съм, защото правя ТЕС, а не ми минава, не се получава, а преди се е получавало!
Оказва се, че гневът е огромен и по-важното, че е породен от гнева свързан с бившия, който:
Уж се разделихме като хора, но в един момент се оказа, че стана десет години не е потърсил сина си! Явно това ми тежи много!
Когато това излиза наяве, работим и гневът се стапя и ѝ става значително по-спокойно. Вижда ценното и доброто, което ги свързва – детето! С това отпада сърцебиенето и тежестта, която чувства допреди малко.
Ха, ето че излезе първият от тримата мъже!
Болката в плешката е:
Все едно някой с шило рови.
Болката в рамото е като „Таралеж в гащите” – както казва народът. Този някой, таралежът, се оказва деверът ѝ, който я гледа с насмешка.
Смее ми се, не ми е приятно.
Сдържа обидата си тя, към явно надменното отношение на този мъж към нея. А тя го е приела в дома си да живее.
Дойде преди година да живее при нас. Не се съобразява абсолютно с никого, с нищо. Това нещо ме дразни. По принцип съм много добра – на никого лошо да не кажа, с всеки да се разбирам. Всичко тая в себе си. Може би за това!?
Когато преработваме ситуацията в съзнанието си тя усеща промяна в отношенията – той се държи с уважение и внимание. Усмихва се благо. В резултат физическата ѝ болка малко по малко изчезва. Важен е всеки напредък в справянето с емоциите ѝ. Вече я няма и болката в гърдата.
Значително по-спокойна съм!
Тържествува тя, тъкмо справила се с втория от тримата мъже.
Обръщаме внимание на остатъка от тревожност заради проблемите ѝ със сърцебиенето, болката, замайването.
Приятелят ми!
Открива с изненада причината.
Ами да, те малко са на контра със сина ми и явно това беше капката от която преля чашата.
Спокойна съм.
Няма замайване. Няма болка. Чувствам се прекрасно!
С това и третият от тримата мъже беше осъзнат, като принос за симптомите ѝ.
Та ето как в основата на нейното сърцебиене, болки и замайване стоят отношенията ѝ с тримата мъже. Всяко премълчаване и затаяване явно не решават проблемите, а само ти отлагат във времето. Но това също не ги лекува! Напротив, както винаги те имат своя таен растеж и натрупване, които обичайно водят до физическа симптоматика и, както сами прочетохте, а вероятно имате поне един такъв случай в живота си, се оказва, че няма физиологична причина според лекарите.
Явно е било писано! Добре се чувствам защото го преминах.
Мога да правя ТЕС!
А какви са вашите открития днес? Можете ли сами да си прилагате ТЕС и да откривате причината за вашите проблеми? Успявате ли да обезсилите тази причина и да оставате незасегнати от нея? Извлякохте ли си някаква поука и своя начин на отнасяне към самите себе си?
Колко мъже сте скрили в своя ръкав!? Я разтърсете да видим!
Травма, накратко, е термин който използваме в Енергийната психология, а оказва се малцина разбират напълно.
Травмата е ефект произведен върху психиката, физиката и интелекта ни при наличието на три компонента едновременно:
1. Изненада/ неочаквано/ неподозирано – нещо става
2. Не знаем как да реагираме/ нямаме ресурс да отиграем ставащото
3. Чувстваме се „сам със себе си“/ изолирани в преживяването – физически, психически, интелектуално сами.
Обикновено изпитваме – замръзване/ вцепеняване/ шок/ вдървяване/ „умиране“ . Такова е физическото, интелектуалното и психическото ни усещане в момента на Травмата.
Всеки път, когато сме в ситуация, която ни напомня по някакъв начин Травмата, ние реагираме по същия начин напълно автоматично/несъзнателно и този автоматизъм сякаш е по-силен от нас и неподвластен на волята, желанието, намерението ни. Това не значи , че не може да бъде изцелен!!! Този сайт е посветен именно на изцеляването на осъзнавани и неосъзнавани травми.
Друг вариант за създаване на Травма е:
непрекъснато повтарящо се събитие, заради което преживяваме:
1. Изненада/ неочаквано/ неподозирано – нещо става.
2. Не знаем как да реагираме/ нямаме ресурс да отиграем ставащото.
3. Чувстваме се „сам със себе си“/ изолирани в преживяването – физически, психически, интелектуално сами.
А това я затвърждава и разширява, хронифицира я.
Травмата може да възникне дори така:
1. Изненадан – не се отмива шампуанът
2. Не знам как да се справя с това, досега не ми се е случвало и нямам опитност
3. Сам съм, не виждам, няма с кого да споделя, няма кой да ми помогне/ обясни какво се случва = див, безпомощен рев, на животно хванато в капан без измъкване, психически замръзва в неведението си за ставащото.
Може да се предположи,
доколкото видеото показва само момента на къпане, че всеки път, при къпане,/ ползване на миещо средство/ моменти на мокрене/ миене на очи/ гол по гащета/ на плаж/ душ-автомат и т.н. ще му напомнят Травмата и ще го карат да ги избягва дори само при идеята да му се случат. Раазбира се необходимо е да посоча, че зависи с какво точно е свързал Травмата напълно несъзнателно по време на случването ѝ конкретния индивид!
Същото става при катастрофа; изнасилване; бебето се събужда, а мама не е там; спъвам се и се протягам да хвана парапета, а такъв няма; оставят ме в болница сам, а съм само на 4 години; и много подобни, могат да ни се случат по всяко време на живота ни и породят Травма.
Важно да се знае!
Травмата може да е напълно забравена, но това не я обезсилва като фактор във формирането на живота ни, действията ни, реакциите ни, здравето ни. Колкото по-дълго една Травма е стояла неразкрита и неизцелена, толкова по-вероятно е проблемите ни свързани и произтичащи от нея да са доста сериозни и изискващи повече усилия и време за справяне.
Важното е, че можем да се справим напълно или частично с Травама или веднага след момента на получаване, ако знаем поне един метод, или на по-късен етап и с помощтта на консултант, но можем – Живот За На Пред На Ли!?
Важно е да уточня и че може да не се получи Травма, ако тя веднага след времето на случване на събитието човекът осъзнае, приеме и освободи стреса от душата, мислите и тялото си.
Важно е да знаем, че при едни и същи обстоятелства един може да получи Травма, друг не. Това зависи от съчетанието на множество фактори важещи за конкретния индивид, моментното състояние на психика, физика, интелект.
Травма може да се случи за стотни от секундата, за минути, за часове, но и за години времетраене на стреса, но все е травма.
Травмите могат теоретично да бъдат делени на големи и малки, но когато си в Травма усещането е напълно индивидуално като сила на преживяване и в такъв смисъл несравнимо. Всяка травма заслужава зачитане и внимание. Никога не знаем какви ще са последствията за индивида и неговото индивидуално изживяване, докато не видим резултатите в живота му. За пример виж това видео
Интимни отношения с партньора. Второ дете, което може и да е първи проблем. Третото е успешен бизнес. Това са трите нещата, с които искам да се справя. Може би не е толкова засукан моят случай, обаче като съм вътре в него и ми се струва, че не знам как да се справя.
Имаме едно дете, но аз искам и второ, и трето! Сега сме в ситуация в която се разбираме, обичаме, всичко ни е наред, но нямаме интимни отношения. След раждането на детето преди 4 години се получи едно отдръпване и съответно почти никакъв сексуален живот. Отначало аз имах желание, говорехме, изисквах и т.н. след което се стигна вече да нямам това желание за интимна близост. Предполагам, че ми повлия това, че след като говорихме да имаме второ дете, той ми каза, че е изморен прекалено много и, че година и половина безсъние още, няма да издържи. Това мен много ме огорчи, тъй като с бебето реално бях аз, през цялото време! Лишавах се от съня си, от всичко, само и само той да може да спи и ходи на работа, да е спокоен. И всъщност заплатих със здравето си и всичко останало, а се оказа, че той не е видял или почувствал никакво облекчение от това. Т.е. моите усилия са били абсолютно напразни.
Сега, тук има един друг момент, че за да дойде второто дете, аз трябва вероятно да се науча да жонглирам с тия ситуации. Това е едното, което вероятно прави някакъв блокаж в мен. Другото е това, че аз съм му много или малко сърдита. Понеже след майчинството се върнах на работа, реших да напусна, защото нямах време за мъжа си и връзката ми не е като хората и става все по-стерилна; нямам време за детето си; нямам сили. Стоя в един офис и си гледам часовника примерно, като ми се съберат пет дни неспане понеже детето ми е кашляло цяла нощ и аз реално през тези часове, които се изисква от мен да бъда в офиса съм абсолютно непродуктивна. Тъй като съм мотивирана към работата си и искам да бъда добра във всичките си роли, взех решение да напусна работа. Оказа се, че това не повлиява връзката ни, не подобрява нещата в посока интимност. Имам време повече за семейството, имам време и възможност да се развивам и да работя в своята си насока, но интимните взаимоотношения не се възстановяват! Това, което ми хрумна е, дали въобще е възможно успешния бизнес да се съвместява с добри партньорски/ интимни отношения!? Реално аз доста често си казвам – ми щом няма да имаме второ дете или по принцип няма да имаме деца, аз реално нямам нужда, защо да правим секс!? Това няколко пъти ми е минавало през главата. Което си е някакъв инат.
Всъщност се замислям, защото последния път когато правихме опити за секс, почувствах такова изпиване на енергията, че чак почувствах физически болка, главоболие и т.н.! А това е енергия, която аз можеше да вложа в мислене, проектиране и т.н.
И я осени първото за консултацията ни прозрение:
Дали всъщност това не ми пречи на работата?! Защото аз си мислех, че е обратното, че работата ми пречи на интимността в отношенията.
Доста често ми се случва, още в процеса на излагане на проблема, заради обстановката, средата на защитеност, слушане с разбиране и приемане, без осъждане, клиентите ми да започнат да чуват онова, което иначе не чуват в разговор със себе си насаме или с приятелка, и да осъзнаят несъответствието в някои от съжденията си. Това е прекрасно и се радвам да мога да ви го предоставя!
Разказът ѝ продължи:
Желанието ми за второ и трето дете е изгарящо силно!
Смятам, че неговото твърдение за умора от безсъние е… оправдание. Той за да се чувства толкова изморен, по-скоро е защото се е пуснал по течението по отношение на здраве, начин на живот, храна и т.н. Даже говорихме за това и му казах – за мен ти не си здрав човек, ти си болен, защото си млад човек, а нямаш желание за живот, и т.н. и т.н. и това не е здраве. Реално ти трябва да отидеш да си видиш здравето. Разбра се че има проблеми с черния дроб и трябва да пие витамини. Ходи на масаж. Внимава как се храни. В резултат има малко повече енергия. Значи има още неща които да открием, за да извади и да може той да се преобразува.
Дааа, как да се справим с това – хем инат от обида да има интимни отношения и болка и явен дискомфорт даже, когато има и най-бегли интимни отношения с партньора, хем да има две-три деца!?
В съвремието ни, доста семейства минават през подобна ситуация – чудесни отношения преди появата на детето, след това промяна в интимността до изчезване, нежелание за повече деца, загуба на баланс между личното, семейното и работата и към това се наслагва умора, липса на време, депресия… Започва един изцеждащ силите кръговрат, който ако не се спре води до тежки драми, разтрогване на брака, болести на душа и тяло, застой или сриване на професионалната изява. После идват проблеми с децата и куп още последици… Вариантите са много. Не го казвам за да ви плаша! Казвам го, защото това води клиентите ми при мен и чувам от тях. Намерението ми е да ви съдействам да предотвратите каквото може, колкото може по-навреме! При това ви показвам най-общо и по на едро картината, обрисувана от най-често повтарящите се и направо еднакви ситуации в интимните отношения на двойките. Надявам се с това да подпомогна всички вас, които се разпознавате по някой или повече признаци да подходите сериозно към себе си и овладеете по-скоро процеса. Така ще си спестите множество проблеми, енергия, неприятни преживявания и най-вече пари, здраве и време. Дори и парите се преживяват, както ни е известно, но здравето е твърде ценен ресурс, а времето не се връща, каквото и да правим. В такъв смисъл – младостта, годините за създаване на деца и отглеждането им, на радост с партньора и красиви и пълноценни интимни отношения, енергия за живот, творчество, съзидание, развитие, споделяне са ограничени от чисто физическите граници на живота ни. Така ли е?
А сега да проследим какво стана в този типичен случай!
С клиентката ми влязохме в един доста забавен процес, съпроводен със смях. Дали защото тя бе толкова жизнерадостна като натура или защото за първи път работеше с мен и моя подход за използване на методите на енергийната психология и те я развеселиха, има ли значение? Важното е, че резултатите не закъсняха. Да, минахме и през тежки спомени на семейството и рода ѝ от време на време, и това я хвърляше в силен изблик на очистващ плач, но това бе защото е разбрала нещо ново или получила дълго липсващите ѝ отношения на уважение, подкрепа, обич, грижа, доверие.
О, имам нещо като изживяване на детството! То си е мое. Направо ми лепна идеално!
О, да! Минавало ми е през акъла, че може да искам много деца и да им осигуря детството, но сега го разбрах, че това е, защото аз не съм го имала!
Сега мога да приема прегръдката на татко без да се пазя и без да опонирам на всичко негово. Вече се чувствам уверена. Интересно, сега имам и женското смирение – дори и да дойде нещо при мен, аз ще го приема с усмивка и търпение и ще чакам да отмине.
Огорчението към мъжа ѝ е отпаднало заедно с нетърпението и ми казва:
Моите усилия не са били абсолютно напразни, защото любовта и грижата никога не са напразни! Но „интимните отношения искат време”.
Това последното се оказа, е модел на мислене дошъл от баба. Вероятно е нормално за времената в които са живели бабите и пра-бабите ни, та какви средства на превенция от поредно забременяване и почивка на тялото са имали освен въздържание!? Това значи ли, че ние трябва да спазваме същата формула при съвременния ни начин и качество на живот? И да напомня, тези модели се попиват и предават напълно несъзнателно, но от нас зависи, срещнем ли пречка да ѝ обърнем внимание и я проумеем, освободим и дадем път на онова, което работи за нас.
Разбира се открихме и други такива саботиращи модели, които така добре освободиха място, че клиентката ми прихна да се смее, защото:
За мъжа ми е било пречка, че аз съм се чувствала неуверена. Сега сякаш се светна, стои и щрак!- ха-ха-ха. Доволна съм, защото това е затварянето на кръга. Вече нямам нужда да чакам, два дни и възстановяваме интимните отношения, не повече! Да не прекаляваме с бързането! Ха-ха-ха!
Тук вече се намесва страх, че като дойде другото дете, дали ще успея да контролирам бизнеса.
Продължаваме по пътеките на подсъзнанието ѝ, като едни шерлок холмсовци и откриваме, как бабата е загубила сина си тръгнал някога за Америка. Това така силно се е запечатало в паметта на рода, че е изопачило и повлияло следващите отношения в поколенията, та до клиентката ми, като нарушено доверие, лоши отношение свекъри снаха, лъжи. Справяме се с това предизвикателство и всички съпътстващи го.
Ах свобода, чакам я от толкова време! Справям се, виждам се с второ дете и имам проект за трето. Всъщност бизнеса върви, защото има благополучие в семейството.
Има обаче въпроса доколко трябва да съм открита пред съпруга си. Защото аз знам по принцип, че трябва да съм много открита, обаче като почна да говоря, емоциите ми много напират и реално става така, че излизат емоциите, той се чувства обиден, защото явно не разбира, какво съм искала да кажа, и това няма никакъв положителен ефект.
Тук пак идва модел от баба, която е изгубила вяра, че човек има право да съществува заедно с недостатъците си, да са толерантни с него. От татко идва модел за сдържане на естествеността докато не бъде притиснат. Пра-баба също е намесена. Справяме се с тези модели успешно. Естественият резултат е за хармонични интимни отношения, съпруг с добро здраве, партниране в отношенията. Даже споменът да дисхармония напълно изчезва!
О, желанието ми за деца е много силно, но сега с много щастие и здраво желание! Всъщност през цялото време исках да имам три деца не защото заради моето детства, а защото аз имам огромен потенциал да давам любов и да давам истински възможност на хората, на децата да бъдат деца, да следват себе си, да ги подкрепям и т.н. Всъщност това някак си не мога да го дам само на едно дете, трябва да го дам на много повече деца! Сега усещам, че е възможно.
Освобождаваме една рамка от пра-пра-пра дядо, друга от дядото в резултат на което:
Освободи се мъжа ми от притеснението, че няма да може да даде образование и да се погрижи за толкова деца. Спокоен е и можем да остареем заедно спокойни и щастливи, прегърнати, доволни от живота ни, пълноценен и за пример.
Тук рукват сълзи на удовлетворение и дълбока радост, които пожелавам на всеки да испита. Попиваме ги и продължаваме.
Бизнесът се случва, с много труд, усилия, тук там с някоя грешка, тя е пътеводител, но се случват нещата!
Изцеляваме още няколко програмки свързани с партньорство в бизнеса, неродени деца в предните поколения.
О, за това ли се чувствам толкова блокирана в това!? Те ме търсят! За това ли толкова ги търся и искам да ги почувствам физически и да ги прегърна?
Изненадващо за нея излиза такава информация и още много, с едно чисто разбиране на мотивите на предците, натиск, ревност, възпиране, децата като средство, работна ръка…
Сега виждам едно шумно, голямо, такова семейство, каквото аз искам да имам! Мъжът ми казва – ти си луда, оправяй се с тях! Аз му казвам – дай ми ги, аз ще играя с тях! Той е щастлив, стои и гледа, излъчва благородство, вяра, доверие.
Смее се с пълно сърце, щастлива, изтръпнала от толкова силни емоции на удовлетворение, осъществяване и сякаш пълно разгръщане на личността ѝ с цялата ѝ жизнена творческа женска мощ.
О, чувствам с тялото си, кожата си, в мен се налива, налива, налива, такаааа, до всяка една клетка. Сякаш получавам благословия от Вселената. Чувствам пълнота. Това е, край! Много съм добре! Много ми хареса процеса! Аз обичам такива процеси на развръзка. Винаги съм била такава търсеща и питаща. Това ме устройва напълно, като резултат!
Нейната жизненост и радост удовлетворяват и мен, като водеща в процеса, зареждат ме за още и още срещи и помощ в работата с клиенти. Научих още варианти на взаимовръзка в програмите на поколенията водещи до конкретни последици при съвременниците ми, а това е безценна информация, която тепърва ще пробива път в терапевтичните подходи, които вече се развиват под някаква форма, но не са особено познати и достатъчно използвани.
Ето, че животът ни научи на още добри неща! А вие какво научихте?
Според жена ми имаме сериозни семейни проблеми, които на този етап доста ескалират. Разбрахме се да ходя на семеен психолог, но има неща, които я дразнят. Според жена ми съм инфантилен, не може да се разчита на мен, нямам чувство за тактичност – изтърсвам някоя глупост, от която тя се чувства неудобно. Имам доста инатлив характер и като цяло имам доста черти, според нея, като да не поставям ясни граници на родителите, не поставям ясни граници за своето здраве, за моите неща, все неща които са важни, за да може тя да се чувства спокойна и всъщност уверена, за да бъдем заедно. Това е естествено основата на съвместния живот!
От тези първи думи дотук аз лично чух само какво жена му мисли и изразява, като желания и виждания.
Какво ме доведе при вас е, че…
Аз ходя на психолог от година и половина и имам сериозна промяна. В смисъл вдигнах си самочувствието, започнах да изявявам себе си , знам вече по-добре какво искам, не съм толкова неориентиран. Това за мен е видимо. За нея също е видимо, само че според женами съм станал по-нагъл, по- над нещата, може би е малко обидно – гледам ги по-отгоре, според нея, и това е напрягащо за околните и за нея в частност.
Това, което знам за себе си е, че не съм ориентиран в каква посока вървя. Нямам конкретни и ясни цели. Недооценявам ситуациите. Включително кога какво да кажа. Включително дори, кога какво облекло да избера спрямо ситуацията.
Доста съм доверчив и наивен и всъщност позволявам много на външни хора да ме използват, да ме експлоатират по някакъв начин. Това са неща, които не са ОК, но са така!
Инат имам – понякога „на въпреки” ги правя нещата, защото ми се казва, че „трябва така да стане!”.
Избързвам понякога с нещата – не се замислям или поне не успявам да хвана нещата в цялост, да преценя и да взема правилното решение.
Според мен имам доста сериозен напредък в справянето с тези неща, но си ги имам. Според жена ми, а тя отиде веднъж при психолозите при които аз ходя, на които тя ме прати, беше много разочарована, много драматична среща са имали, тя не ги хареса, не им вярва. Според нея това, че аз ходя при тях – позитивна и класическа психотерапия, няма да станат така нещата и това няма да помогне! А аз наистина прецених, като отидох, че имам нужда от това нещо и много ми хареса. Аз наистина имам нужда от хора на които да се доверя, на които да кажа, които като попитам, да имам един вид опора. С тях абсолютно нормално си споделям всичко. Те доста насърчават това да изявявам себе си, което на мен ми хареса всъщност! Според жена ми трябва да търся алтернатива и в крайна сметка попаднах на енергийната психология и… сега съм при Вас.
Проблем е, че при нея вече е много малък прага на търпимост и, че по по-друг начин възприема от мен.
Добавя:
Принципно аз съм комуникативен човек, обаче не бих отишъл при хора да ги моля за услуга, аз мога да помогна да услужа, но да помоля ми е доста трудно.
Като цяло не търся компания на хора. През деня съм заобиколен от много хора, с добро настроение, шеги, имат ме за много весел и приказлив, но да си кажа честно се уморявам от това общуване и ми е в повече понякога.
Такива бяха обстоятелствата около клиента ми. Всъщност той ми поднесе един типичен и често повтарящ се портрет обрисуван от много жени за мъжете им, не мислите ли? Аз лично съм чувала същите определения от много жени за мъжете им, с тази разлика, че мъжете масово не са съгласни да се подложат на семейна или индивидуална терапия за проблемите в семейството, а този не само, че се съгласява, но и оценява ползата за себе си. Уви, според жена му не!
Всъщност може да се разчита на мен!
Вярно, че съм инфантилен и инатлив, но много ми се натрапва това отвън и това ме провокира!
Смятам, че добре съобразявам какво да облека.
Силно се впечатлявам какво жена ми твърди за мен.
Опората която получавам от психолозите дава резултат и все по-малко се нуждая от такава.
Още много неща мога да добавя!
Искам да си вярвам и да се слушам! Да имам визия за нещата, да ги усещам – за обстановка, за отношения, за ситуация и да не поставям жена ми в неудобни ситуации, защото тя като ми го каже и се поставя на нейно място и аз почвам да виждам, че до някаква степен това е така.
Всъщност искам да прогледна за същността на нещата!
Аз потискам емоциите си. Все по-рядко и все по-малко, но позволявам още това да го има. Искам да си изживявам емоциите!
Искам да мога да си поставям границите и да ограничавам влиянието на хората. Това е като да слушам себе си. Нека малко да си почина!
Споренето без причина изобщо не ми е приятно, но толкова ми е присъщо понякога, че искам адекватност в общуването и начина на живот!
От доста време вече не съм толкова скръндзав, но имам още път да извървя и искам и това да постигна!
Много говоря, защото аз съм човек с проблеми.
Между другото твърде много се замислям и се губя в това. Психолозите ми казват да избягам от сложното да видя простото, но аз простото не мога да го видя! Зад тази завеса не мога да погледна, трудно ми е!
Въобще не се харесвам, въпреки, че и с това имам напредък.
Дааа! Доста теми за работа ми се отвориха! Дали може само с една консултация да се оправи цял един живот според вас? Ами два съвместни живота? Задавали ли сте си този и подобни въпроси? Нека аз да ви попитам тогава – от колко време осъзнавате, че имате проблем? А от колко време преди това той съществува, знаете ли? Вие правихте ли нещо, за да се справите? Можете ли на базата на това да предположите, колко ще отнеме да се справите от този момент нататък? Ами сили, време, информация? Много съм любопитна да прочета в коментар под статията, отговора ви, споделете моля и бъдете честни със себе си и мен!
А сега да видим, какво постигнахме с клиента ми, как се разви ситуацията в рамките на времето и пространството, които той си разреши.
Започнахме с неговото нехаресване на себе си. И стигнахме до:
Светло ми е в тук, в сърцето. Харесвам се!
От „Не хващам нещата в цялост” стигнахме до:
Не е вярно!
От „доверчив съм” и „позволявам да ме използват” не остана и следа.
От „разочарованата жена” се получи лекота.
От „инфантилен съм” нищо не остана.
От „не може да се разчита на мен” стана точно обратното.
От „липсата на тактичност” стана тактичен, дори „според жена ми” в неговите представи и от това почувства голяма лекота.
Инатливостта се трансформира, както и заядливостта, опърничавостта. Станаха:
Сега съм добър!
Вече не се интересува от темата за „посоката в която вървя”, знае какво, кога и как, има усещането за граници, не прибързва и не пречи на никого, ако недомисли нещо. Взима правилните решения. Отпада и нуждата от външна опора в лицето на психолозите, защото я получава от по-добро място – от баща си! Това разбира се, го кара да се чувства добре и ми го казва с лекота и усмивка.
Вече не му тежи да потърси услуга или помощ, нормално му е.
Необходимостта да се държи по-весело и общително, отколкото чувства също бива трансформирана и клиента ми чувства новото:
Добре ми е!
Нямам усещането да съм човек с проблеми!?
Изведнъж се разсмива той.
Неутрално ми е.
Отвръща за другите негативи, с които описваше себе си. Отпада търсенето му на скритото, на подробностите и губенето в мисли-филми.
Как се чувстваш да промениш толкова много виждания за себе си?
Ами леко ми е! Добре се чувствам, на място!
Мога свободно да изживявам емоциите си, да поставям граници, да общувам спокойно…
Много ми се доспа, така се отпуснах, просто ми е леко!
Благодаря!
… Дори не знам какво да кажа сега!?
Заяви в края на консултацията си с мен клиента ми, поради всички нови впечатления, знания, обрати и начина по който бяха постигнати.
Да, процес с методите на енергийната психология е наистина различен, непознат, странен, изненадващ, приспиващ, какъв ли още не. Може да го опише само човек, който редовно го преживява лично, но дори и тогава, той знае, че всяка среща протича различно от предишните. Нормално е да е така, ние се променяме, предизвикателствата се променят, нашите реакции също. Единственото, което всеки път е едно и също е, че идвате с куп проблеми, а си тръгвате с по-градивно самочувствие, по-добро настроение, нова гледна точка и по-дълбоко разбиране за себе си и света си, приемане на реалността и помъдряване, стига да си го позволите и приемете съдействието ми! Заповядайте да го разберете лично и вие, заявете среща за индивидуална консултация.
P.S. Мили дами, наистина ли сте готови да получите онова, което искате от мъжете си?
