Благодаря

Благодаря

Искра

Дари, четох с голям интерес. Искам да споделя тук, че Срещата ми с теб в този живот е едно от най-важните неща, които са ми се случвали изобщо.

Благодаря 

Как да съм мъж в днешно време

Как да съм мъж в днешно време

Как да съм мъж в днешно време

Ето че пак дойде т.н. женски месец – март! И с цялото ми извинение, че съм жена, този път обръщам внимание на мъжа. Нека този 8 март е за мъжа, ТЕС-ащия мъж!

„Как да съм мъж в днешно време?“

Ето това изплува все по-често като въпрос около мен. Жените имат толкова много внимание – от децата, от приятелките, роднините, колегите, всякакви семинари и лекции свързани с развитие на женствеността им, специален ярко и шумно, честван празник… А какво се прави за мъжете? Най-много някой намек, подхвърлен на 2 февруари! Ден на бащата свързан с христянството, за който почти никой не е чувал… Но специален-специален празник като за жената НЯМА!

Да, ще възразите, че този свят принадлежи на мъжа, като цяло, за това се е наложило жените да воюват за правата си, което е довело и до отбелязването на датата 8 март. Но, ние не празнуваме отдавна това, знаете си! Просто някои жени искат още и още внимание, комплименти, цветя, подаръчета, блясък…

В такъв смисъл мъжете сякаш остават ощетени.

А днес чух и следното:

…Събраха се много мъже в клуба, размениха телефонни номера, но никоя жена не иска повече контакт, нещата не продължават. И те ме питат кога пак ще има срещи, не искат да ходят на някакъв скъп коуч, дето няма да им каже нищо ново а и „нямат проблеми за решаване“. Те са нормални 35-40 годишни мъже и искат срещи, запознанства, занимания…

Ооо!?

Ееее!!!

Ха!

Значи нямат никакви проблеми, пък нямат жени!? Е как така?

Скъпо им е да са щастливи!?

После обаче, пак ми се завъртяха плочите:

Жени, научете се как да бъдете мили, как да ухажвате мъжа до вас, как да му покажете нежната си страна, как да го предразположите…

О, и:

…Как да привлечете и задържите правилния мъж (вечно богат, вечно млад, вечно красив, вечно здрав…)

Да, това последното е шега с темата!

Но за да се предлагат такива теми на жените и жените да откликват на тях като гладни хиени, говори за пореден път само едно – балансът се е изгубил!

Не се учудвам. И аз съм жена, живея тук и сега, и изпитвам целия разкош на времето в което се подвизавам. Опитвам се да намирам равновесието между желанието за независимост, лична изява, равнопоставеност и конкуренция в работна среда, за парко-места, ако щете и място в градския транспорт (дори и да съм в 10 месец). Приемането на помощ, закрила, сила, с мъжката независимост и желание за изява, объркаността и мълчаливото им саморазрушение… Трудна работа! Все пак, не е напълно невъзможна, нали? За това ходим по семинари и се стремим, предимно ние жените, да намерим онова лично развитие, което да върне баланса както в нас, така и в света извън нас.

В този смисъл реших, че за всички нас ще е добре, ако помогна на мъже, решили, че биха могли да се доверят на практиките за самопомощ и да се опитат да разберат „защо жените не им се обаждат“, като потупват заедно с „Как да съм мъж в днешно време?“ Нали!?

Интересно ми е вашето мнение, скъпи жени и мъже. В крайна сметка и ние и вие търсим едно и също, но някой правят необходимото, а други не, за да го намерим по едно и също време, на едно и също място, с едни и същи намерения, с една и съща посока!

Тупкайте и един ден ще се изненадате, как това е вече реалност.

Надявам се с този скрипт да допринеса  балансът да се случи по-скоро!

Още скриптове при различни предизвикателства

Дарина Гаврилова консултант Енергийна психология и специалист Неврографика

„Живот За На Пред На Ли!?“

jivnali.net

Консултации


 

Цел – Живот

Цел – Живот

Цел – Живот

От няколко месеца работя с жена, диагностицирана с рак в терминален стадии. Висок туморен маркер, рак на лимфни възли над гърда, резсейки в черен дроб и кости. Лекарката ѝ я подбутвала неколкократно, да се обърне към мен за съдействие, нищо не губи да опита, още повече, че сме учили едно и също,  колежки сме в работата с методите от енергийната психология. Та работим ние с нея към 8 месеца. Още след първата сесия туморният ѝ маркер падна с 50%, за удивление на лекарката и нея самата, лекувана с всички традиционни медицински прийоми. С течение на сесиите всички „разсейки“ изчезнаха, туморният маркер падна под 25 единици, на практика здраве в рамките на нормалното, с всичката доказваща медицинска документация.
Тук ще кажа в скоби, че процесът на разболяване-лечение е тежък, съпътстван от множество странични реакции на конвенционалното лечение и допълнително още и още работа за свършване с методите на енергийната психология. Много часове последователна работа за осъзнаване и освобождаване на вредни модели на преживяване на „себе си“ и резултатите от това. И през цялото това време, жената която е и на години достойни за уважение, работи активно в полза на други хора и тяхното щастливо реализиране, не се спря! Да ви кажа, съмнявам се дали аз бих могла да правя това, ако бях в нейното положение.
Та, да се върна на основното.
Мина се не мина месец и изведнъж туморен маркер 900 заради проблеми в черния дроб.
Познайте какъв беше проблемът, заради който реших да споделя това с вас?
През цялото това време е имало модел на мислене (освен че „от рак се умира“ и множество други, които обезсилихме) и модел „състезание със смъртта“. Тогава разбрах – тя има базова мисъл „ще се мре, но поне да изпреваря и направя каквото мога докато мога“ и когато изпревари смъртта, тя вече можеше да умре! Ето това бе скока на туморен маркер на 900!
Казах ѝ го, пък и тя вече го бе проумяла и работихме по темата.
Пак е в подобрение! Стискайте ѝ палци и внимавайте какво стои зад проблемите ви, като базова идея! Не се състезавайте със смъртта, защото така се фиксирате на нея! По-добре изберете цел  Живот – „Живот За На Пред На Ли!?“