Неудовлетворена

Неудовлетворена

Неудовлетворена

„Неудовлетворена“ е главната заявка на клиентката ми. Но да започнем от самото начало…

Ми то е много комплексно. Аз много пъти съм ходила при най-различни видове, ъъъъ, съм пробвала хороскопи, врачки, терапии, психолози… защото проблемът не е от вчера. От поне 2-3-4 години е. Така че нещо не се чувствам съвсем ОК със себе си!

Това, което ми казаха от хороскопа фактически ми затвърди това, което сама си усещам, което всички хора ми казват независимо дали са психолози, дали са врачки и т.н. И за това смятам, че по някакъв начин е по-добре това да се разреши, защото…

Проблемът е такъв, че от доста време не се чувствам по никакъв начин… Правя различни неща, но нищо не ме  удовлетворява. Не се чувствам щастлива. Чувствам се постоянно самотна. Постоянно се оплаквам. Не мога да … Чувствам се като цяло неудовлетворена. В смисъл не мога да намеря нещо което да ме прави щастлива, въпреки че има такива неща. Но аз се чувствам супер живееща в някакво като депресия, което не е нормално за моята възраст. Аз си давам сметка. На 24 съм. Аз за това смятам, че е по-добре от по-рано да се започне, отколкото човек като стане на 40г. да се сети, че е нещастен. Нали!? Защото аз ако не се занимавам усещам, че това нещо ще се задълбочава.

И това, което ми казаха от хороскопа е, и аз си го усещам де, че някак си в мен няма никаква един вид като женска енергия. По някакъв начин аз с поведението си, с нещата които… начина по който се държа подсъзнателно има някакъв… Аз хем искам да имам някаква стабилност, връзка в личен план, но по някакъв начин отблъсквам хората. Когато някой например е по-близък с мен, аз го обсебвам. Хората това ги плаши. Те се раздалечават от мен. Това още повече по някакъв начин ме наранява. Все повече ме кара да се затварям в себе си. Просто не мога да намеря нещото което и мястото. Дори място където да живея,  където да се чувствам добре! Защото каквото и да правя, където и да ходя, аз си го нося с мен и се чувствам навсякъде по един и същ начин. Последните пет години съм живяла на три континента в пет държави, но не мога да кажа, че… в смисъл каквото и да правя, с каквито и хора да се запознавам, където и да ходя, аз се чувствам вътрешно едно такова… постоянно състояние на самотност, на депресия… нещо такова. Дори и да има хора, дори и да имам приятели, в един момент не знам – по някакъв начин отблъсквам някакви хора, които са ми близки и от това ми става още по-зле. Това е един такъв кръг, в който се въртя от страшно много време и това нещо се задълбочава. По начина по който реагирам и ситуациите които ми се случват в личен план в последните една-две години, осъзнах че това нещо не е ОК.

Това е за настоящето как се чувствам.

Не мога да си намеря приятел. Искам връзка, но нямам.

Имам и мотив на изоставяне, тъй като съм била изоставена от родителите ми. Биологичната ми майка ме е изоставила, осиновена съм в последствие. Веднага. На единия ден са ме изоставили на другия са ме осиновили. Нямах никакъв контакт с биологичната ми майка. Не я знаех коя е, но я намерих тази година във Фейсбук, но… Тя повторно пожела, в смисъл… Има си тя нейни проблеми, които… просто не иска да има контакт с мен. По принцип това го приемам с безразличие, но все пак ми е някак си странно. А пък жената, която ме осинови е сама жена, без съпруг. Тя също почина преди 10 години. Ей такива неща много са ми се случили, заради които хората ми казват, че имам страшно голям късмет, нали, дори и когато жената, която ме осинови, демек майка ми когато почина, аз директно отидох да живея при нейни много добри приятели, които и те имат деца. Аз имам за някой неща страшно голям късмет, за това което ми се е дало като възможност – да уча в чужбина, да пътувам толкова много, да ми се случват такива неща. Малко хора нали давам си сметка, малко хора биха имали тази възможност да учат в чужбина, да пътуват толкова много, да правят толкова различни неща. И аз осъзнах нали, че съм постигнала твърде много за себе си, но това не означава, че се чувствам щастлива!

Баща под каквато и да е форма няма.

Искам да разбера къде искам да живея! Къде се чувствам добре? Да си намеря работа, защото аз постоянно сменям държави, континенти, работа, какво ли не и искам да си намеря някакво място на което да се чувствам добре. Независимо къде. Най-нормални неща – място на което да живея, да работя, да имам връзка. Най-нормални неща които хората обикновено имат.

Това е бързо изречения образ на живота на Ж. към момента.

Пристъпваме към работа, заявяваме най-остро проявените преживявания на Ж. и емоционалната им наситеност.

Самотна съм. Чувствам го в сърцето.

Тупкаме. Справя се.

Добре ми е.

Има борба в мен, в цялото тяло.

Пак тупкаме.

Сега чувствам сигурност.

Има още малко самотност, като болка, тежест.

Тупкаме още.

Добре е. Имам любов в сърцето. Някак си е хубаво. Аз съм си аз. Тук и сега се чувствам по-добре. Няма обсебване.

Продължаваме така и за работата ѝ.

Получавам нещо ново, което ми е приятно да работя, добре ми е. Но ми липсва достатъчен стимул, че не знам какво да правя, а това води да не се чувствам обичана.

После Ж. потъва във вътрешния си свят и работим там докато не заявява:

Чувствам се по-успяла! Удовлетворена! Чувствам се добре навсякъде по света, но трябва да има някой с мен!

Продължаваме да работим с това, че не може сама.

Сега имам спокойствие, принадлежност, чувствам се по-обичана, но има тъга.

Работим и за тъгата прокраднала се в душата ѝ докато и тя се стапя. После работим с напрежението, усещането за затруднение. Тогава Ж. се чувства:

Достатъчно обичана. Достатъчно обичаща.

Освен това:

Няма депресивни състояния, няма усещане за зацикляне.

Вече има усещане за принадлежност. Добре е навсякъде по света. Щастлива. Остава да поработим за нуждата от връзка. За това тупкаме още. Първоначално нуждата се трансформира в желание, а после в освобождаване. Стопило се е и усещането за зацикляне.

Имам усещане за пропускане на настоящето. Не мога да го контролирам!

Работим и с тази тема. Наградата е, че Ж. се чувства:

Прегърната.

Объркана съм! Толкова неща се променят сега. Като някакъв студ в мен е.

Ж. потупва, за да се освободи и от това объркване от промяната. Справя се отлично, макар процесът да е странен за нея. Всъщност доста от клиентите ми ми казват, че не са подозирали „колко дълбоко може да се работи с ТЕС, че „изглежда странно” и не разбират как, ама „някак си работи”, което често ги хвърля в недоумение, удивление и възхита едновременно. И ако това не спъва процеса, просто се подхилвам „под мустак” или съвсем открито се смеем заедно. Но ако е повод процесът да забуксува, справяме се по абсолютно същия начин – с още една порция ТЕС.

Време е да поработим и с усещането за „не съм щастлива”, което се оказва че има дълбоки корени поколения назад. Резултатът е усещане за:

Свеж въздух. Любов. Радост. Добре ми е! Не ми трябва повече. Удовлетворена съм.

Какво става със „самотна съм”? Ами същото. Тупкаме, освобождаваме:

Затихва, изчезва, няма го.

Ж. отговаря все по-отпусната и спокойна. Интонацията на превъзбуденост и препускащото говорене са станали едно тихичко и бавно говорене. Междувременно са изчезнали и усещането, че се оплаква, че няма какво да я направи щастлива, че има задълбочаващ се проблем. Вместо това има усещане за:

Дом.

Стопило се е и „нямам женска енергия”, „търся стабилност”. Сега е с усещане за:

Стабилна. Имам връзка. Свобода, вместо обсебващо поведение.

Това води до усещането, че става по-близка с хората, подкрепена, в доверие.

Това ме приспива супер много!?

Справяме се и с този резултат от дълбоката ѝ трансформация с едно две потупвания.

Сега имам тонус. Жизнена съм!

Вече се смее звънко, усетила и забавната страна на процеса:

Като фокус!

Да, понякога е като фокус, но преди това виждате, свършихме доста работа. Пренаписахме убеждения които само пречат и дойдоха такива, които са в синхрон с настоящето ѝ вместо с миналото. Освободихме емоции които тежат и отворихме място за нови които да я подпомагат в живота ѝ оттук нататък.

Променена, Ж. отиде да стяга куфарите за поредното пътуване. Както се бяхме уговорили, ми се обади след няколко дни, за да ми каже колко ѝ е леко, че всичко с нея е ОК и че животът ѝ на двадесет и четири годишна продължава с пълен напред.

Това ме радва и помага да продължавам и аз с нелеката задача да ви съпровождам и подпомагам в личната ви трансформация, не само с минимум болка, но дори и през смях, когато е уместно.

Още интересни разкази от сесии с клиенти

 

Дарина Гаврилова консултант Енергийна психология и специалист Неврографика

„Живот За На Пред На Ли!?“

jivnali.net

Консултации


 

Искам да бъда чута

Искам да бъда чута

Искам да бъда чута!

„Искам да бъда чута“ е вопълът на клиентката ми около който се завъртя настоящата сесия.

В етап съм на търсене на човек, на начини, на каквото искате, да ме върне към моето си аз. Защото това, което съм в последните години, еми, не съм аз! Така сме възпитавани нашето поколение, че трябва сами да се справяме, а много хора имаме такива проблеми, но не знаем как да подходим и какво да се случва. И това явно ни вкарва в някакви такива ситуации, в които в един момент започваме вече да буксуваме и нещата да вървят назад и да са само с отрицателни знаци за съжаление.

Така се заговаряме с Н. когато дойде при мен за консултация.

В йогата не можах да намеря спокойствието, което търсех. А и се отприщиха стари неща, които аз съм имала явно като заболяване, и започнаха да излизат всичките едно след друго едно след друго.

Обяснявам ѝ че това може да се получи и при работа с методите от енергийната психология, но поне като излязат такива затрупани стари проблеми могат и да се отработят веднага. Защото това са дълго потискани неща, които стоят в нашето информационно поле. Дали на ниво тяло, дали на ниво емоции, дали на ниво интелект или другите нива, но си стоят някъде изтласкани. Когато провокираме с нещо, йога, хомеопатия, или друг подход, те започват да излизат, което е целебен процес, но добре е да може да мине безболезнено. Иначе само по себе си е хубаво, че се случва.

Преминаваме на конкретния повод, Н. да ме потърси.

Проблема според мен съм си аз самата. Някой хора търсят вина в другите, но аз мисля, че човек трябва да започне от себе си.

Тук се радвам да чуя тава, защото мисля по същия начин, още повече че работата ми с енергийната психология винаги доказва този подход и позиция като правилните и възможните да повлияем света извън нас променяйки света в нас.

Определено не намирам общ език с децата си. Тийнейджъри. Момче на 16 и момиче на 13. Някак си с нея до миналата година по- намирахме общ език, общи интереси, но сега вече и тя влезе в някаква такава фаза, в която аз не мога да се справя. Определено не мога да намеря език. Желанието ми винаги е да помогна, но не се получава така! Получава се, че досаждам и непрекъснато ги тормозя по някакъв свой си начин.

Тук Н. не издържа и се разплаква.

Аз години не бях ревала! Но тука, не знам!? Последните 6-7 месеца какво ми стана!? Просто…

Със съпруга ми изобщо не сме на едно мнение за нещата. Ако може да скрием глава да минат проблемите, ама те не минават, за съжаление! Някак си не успявам… Като от различни планети сме. Може би емоцията влияе много, де да знам!? Лоша шега ми играе на мен, защото аз като съм ядосана, като съм нещо така превъзбудена и превишавам тон, ето така! Викам. Мъжът ми ми вика: „Ти не говориш в момента, ти викаш.” А всъщност идеята ми е, че искам да бъда чута, защото никой не ме чува.

Предупреждавам говоря предупреждавам говоря и точно това което съм предупредила никой не ме чува и то обикновено се случва след това и мен след това ме е яд. Направо съм бясна нали, че не мога да стигна нито до децата, нито до мъжа ми!

Това е общо взето.

Сега за родителите – те са си родители! Те изобщо не ме разбират! Все се надявах, че сега като имам нужда те ще ме разберат. Обаче– тц! Всеки си е… Всеки си гледа неговото спокойствие. Като имат нужда си е ОК, добре дошли, ама аз като имам нужда – да се оправям! И някак си останах сама. Имам една приятелка с по-големи проблеми и от моите. Въобще… Влязох в някакъв омагьосан кръг и не знам как да изляза.

Гълтам езика, стискам зъби, карам се на себе си, търся някакви начини…

Не мисля, че проблемът е от децата ми, сигурно аз не ги разбирам.

Искам да имам добра комуникация! Искам да бъда чувана! Искам аз да чувам добре и да разбирам! И да реагирам добре! Защото в повечето случаи при мен емоцията е много силна и много първична. Не я овладявам. Мисля че ако в тази посока се случат нещата – да съм малко по-спокойна по някакъв начин и на тях да им вдъхвам това спокойствие и увереност, може би положението няма да е точно така.

И проблемът и целта са ясно изявени.

Тупкаме, макар да ѝ е трудно да изрече, че обича и приема себе си. Процесът тръгва лесно и върви добре, ту през смях, ту през сълзи. Освобождаваме силни отрицателни емоции приличащи ту на огнена топка, ту на стена, а в замяна Н. усеща прилив на топлина, лекота, ново начало.

Има надежда! Супер!

Възкликва тя при поредното преодоляване на негативната си гледна точка. Процесът ѝ е все по-забавен заради неподозираните асоциации на нейното подсъзнание поднесени като образи които се появяват в съзнанието ѝ.

Гледам да не помня лоши неща!

Заявява в един момент Н., като пълна контра да продължи процеса. И малко след това изниква следната случка от детството ѝ.

О, това е много отдавна! Бяхме още деца. Беше една такава ситуация в която се опитах да направя най-доброто, което можеше да направи едно дете, сигурно на 12 г. съм била, а в отговор получих шамар!

Н. се разплаква от неразбирането и обидата нанесена ѝ тогава.

Направих най-доброто което можех! Не разбирам защо да съм виновна и защо за пореден път ми се карат заради сестра ми!?

Това ни отвежда още по-назад във времето, когато Н. е само на 6 г.

На една поляна сме и си играем със сестра ми. Без да искам я бутнах и тя падна назад много близо до една коса. Тогава за първи път баща ми ме наби.

Н. вижда малкото си Аз:

Свила се е на топка и не мърда.

Не съм виновна!! Не съм искала да го направя! Не разбирам!

Н. хлипа като онова шест годишно момиченце.

Потупваме интензивно в ритъма на емоциите. Помагам ѝ с няколко похвата от енергийната психология да се справи с това преживяване, така силно и живо запечатано в подсъзнанието ѝ и след малко Н. вижда:

Стоя права. Баща ми ми се извинява. Казва ми че съжалява, че ме е ударил и че не съм виновна. Приемам го. Всъщност той е виновен, че е оставил нещо остро там, на мястото на което си играем.

В следващия момент Н. пак се разтриса в ужас:

Не смея да му го кажа, защото ще ме удари пак!

Работим с бащата и причината да се държи така. Виждаме го как мълчи гузно.

Съжалява. Нищо не казва.

Тупкаме.

Малката Н. вече се чувства по-спокойна.

Тъжно ми е.

Продължаваме с потупване за справяне със силно въздействащите травми.

Сега иска извинение.

Той трябва да е по-внимателен! Той трябва да ни осигури тази безопасност и да не се налага да мислим за това нещо.

Възмущава се Н., а после вижда в съзнанието си:

Съгласява се. Казва, че се извинява.

Чувствам се чута и разбрана най-накрая. Прегръщаме се. Добре ми е.

След това  сцената просто изчезва от паметта на Н. Остава само споменът, че я е имало.

Сигурно и аз така съм правила с децата ми.

Мисли си този път с вълнение Н.

Връщаме се на идеята, че е имало травмиращ спомен и работим с това.

Тук излиза още една драма, която не позволява на Н. да приеме факта, че баща ѝ може да се промени.

Не вярвам, не го приемам! Той токова пъти е обещавал и се е извинявал. Иска ми се, но не мога!

А случката е следната:

Ето че пак се случи!

На 12 съм. Газя в един дълбок сняг, за да търся ключ от апартамента, защото се оказа, че някъде съм го загубила моя ключ. И се сетих да отида до леля ми, защото тя имаше в себе си ключ. През това време заведох сестра ми на училище. Само че се оказа, че тя се била намокрила в снега, но не ми го е казала. И аз докато ходих при леля си, за да взема ключа да се върна да отключа апартамента, тя се прибрала и седи отпред пред апартамента с мокри крака. Така я заварва баща ми. И когато аз идвам, всъщност получавам шамар и нали, за това че „някъде съм се вяла”, че „съм се мотала вместо да взема да се погрижа за сестра си”!

Аз се погрижих! Аз я заведох до училище! Откъде да знам, че са ѝ мокри краката!? Нямаше ключ и трябваше да намеря ключ! Съжалявам че съм го загубила, но…

Аз му го казах! И тогава му го казах, но той пак ме удари и ми потече кръв от носа дори!

Н. преживява емоциите на онова 12 годишно неразбрано дете, което явно все още е.

Искам да вярвам, че може да се промени, но не мога!

Н. е изморена, тъжна, невярваща… Тупкаме, подреждаме образи, емоции, знайна и скрита информация. Не е лесно в този момент за нея. Няма как да предам в този разказ всички образи, мисли и чувства които, като разбъркан калейдоскоп изскачат от миналото ѝ и се препитат с настоящето ѝ, за да подреди едно и си спомни друго. За мен предизвикателството е по-голямо и заради съпротивата ѝ към ставащото в съзнанието ѝ. Включвам нови и нови похвати в сесията с идеята да съм ѝ максимално полезна и да успеем да постигнем заяванета от нея цел. Но…

Аз много връзвам нещата между миналото и настоящето. Не знам! Гледам го по различни начини. Не знам! Аз го познавам по този начин!

Упорства в знаенето, не в чувстването Н., а при работата с методите на енергийната психология се водим предимно от усещането, не толкова от знаенето, защото то е нашият вътрешен и неподправен глас.

Пак същото! Удря ме и ме прегръща! Това е! Винаги! След като го е направил почва да се извинява.

Явно Н. не допуска по-голяма промяна от постигнатото. Не е готова. Правим заключително потупване, за да може да затвърди напредъка, който допусна да преживее.

Ситуацията не изглежда напълно добре при проверката, но емоционалното натоварване свързано с бащата е толкова силно, че Н. има съответната голяма съпротива. Освен това процесът ѝ е твърде нов и различен и тя изпитва съпротива и към него.

Да, случват се такива неща! Приемам го и я насърчавам да работи колкото може повече самостоятелно и с нейното темпо.

Как така стигнахме до баща ми, само не разбрах!?

Възкликва тя удивена, но същевременно схваща връзката между осъзнатата и проявена от него затвореност, агресия, липсата му на връзка между него и неговите родители, липсата на добра връзката между него и малката Н., а към днешна дата и липсата на адекватна връзката между Н. и децата ѝ. От себе си ще добавя, заради вас, четящите този разказ, защото там и тогава Н. е оформила опита и вярването за „искам да бъда чута“ поради явната липса на разбиране от страна на баща ѝ.

Аз някак си не мога да видя, много ми е сложно, защото емоцията и знанието ми за това което се е случило е много силна и не ме пуска. Аз по принцип с въображението добре играх, не ми е проблем да си представя нещо да го видя и да го кажа, обаче не мога да погледна отстрани. Не мога да го погледна!!!

Чувствам, че съм добър човек макар, че от време на време губя и тая почва, нали. Но има хора около мен, които по някакъв начин ме карат да се съмнявам в това дали съм добър човек. Пък други, които са около мен, като споделя това нещо, ми казват: „Недей изобщо да го мислиш!”.

Разбираме се, че има какво още да работи по себе си и своето преживяване. Давам ѝ насоки и препоръки. Малко по-ведра и умислена за това, което току що е осъзнала в процеса, а то не беше никак малко, Н. ми се усмихва и се разделяме.

Сега, като пиша този разказ, се вълнувам за Н. Минало е време оттогава. Отново съм провокирана да намирам по-безболезнени и лесни варианти за преодоляване на хронифицираната душевна болка. Да съм още по-гъвкава и възможно най-рано да предусетя момента в който да я хвана във въздуха и да не допусна клиента ми да влезе в нея, а само да я маркира и освободи. Без излишна драма. Така и съпротивата ще е предотвратена. Резултатът по-добър. Финалът по-слънчев. Това е искреното ми желание за всеки един случай, който бива споделен в студиото ми „Живот За На Пред На Ли!?” за консултация с методите на енергийната психология.  Дали се получава, ще кажете вие, моите клиенти. Но ако още не сте мой клиент, а искате, то потърсете ме и заявете желанието си за консултация!

Още интересни разкази от сесии с клиенти

 

Дарина Гаврилова консултант Енергийна психология и специалист Неврографика

„Живот За На Пред На Ли!?“

jivnali.net

Консултации


 

Ревност откакто се появи бебето

Ревност откакто се появи бебето

Ревност откакто се появи бебето

трета част

„Ревност откак се появи бебето“ е поредната част от серия посветена на темата Ревност, за да може по-плътно да обхванем въпроса. Дано ви е полезен този пример, за да се справите по-добре във вашия процес!

Идвам с конкретен проблем, който не мога да опиша точно. С голямата ми дъщеря която е на 3 г. Ревност от нейна страна откакто се появи бебето. 10 месеца вече. Говорим за някакъв начин да привлича вниманието ми, въпреки че дето се вика допреди 2-3 месеца почти не му обръщах внимание на бебето, за да може тя да не ревнува. Тоест цялото внимание така или иначе беше отново насочено изцяло към нея. Нито съм спряла да се занимавам с нея, нито нищо! Обаче понеже стартирахме с мъжа ми един бизнес, последните два месеца луднахме. Почти не ни виждаха децата и това нещо се засили сигурно стократно! Тръшка се, реве, постоянно „искам мама, искам мама”. Аз давам всичко от себе си така или иначе. Колкото мога. И само не искам някой да ми реве на главата безсмислено. В смисъл такъв, че ако има някаква реална причина някой да реве, съм ОК, нали – ако падне, ако я заболи, ако ѝ е лошо, да реве! Обаче тя реве без нищо и не иска да ми говори, не иска да каже защо реве! А тя говори, тя се изразява, сърди се, всичко както си му е реда. И не иска да ми каже какви са причините за нейните ревове. В следствие на това нещо аз почвам да истерясвам и ставам изключително груба. Викам по един час без да спра, крещя, обиждам, наричам я с грозни думи, от сорта на „мърла, нищо не заслужаваш…” Никога не съм ѝ казвала, че е лошо дете, обаче емоцията, която аз показвам, тя вероятно я възприема по тоя начин. И ѝ казвам „не ми викай мамо”, незнам си какво и… тя: „няма я мама” в мое присъствие… „няма мама, няма  мама”.

Ей такива неща! В смисъл такъв, че не знам как да се справя с тоя проблем, да ѝ покажа че я обичам. Т.е. тя да разбере, че я обичам. Даже стигам до… мъкна я из къщи, като парцал, хващам я за ръката и я мъкна, удрям я по дупето, до синки е стигало, в смисъл такъв, много грубо се държа. И след половин час на нея нищо ѝ няма, идва да се гушка и аз я гушкам. Обаче това не може да продължава така, защото това е последните няколко месеца и за мен това не е нормално!

Не съм имала време и да дойда при теб в самия зародиш на нещата поради простата причина нали, че нямах време, дето се вика и да се изкъпя, камо ли да…

Та това ме тормози!

Не съм сигурна дали аз се дразня за това, че тя иска допълнително да ми отнеме времето? Дали защото аз нямам време за себе си? Аз много съм уморена, между другото и може би това също ме кара да съм раздразнителна! Какво друго? Раздразнителна съм към собственото ми дете! А я обичам всъщност. Много я обичам! Не можем да се стиковаме нещо с нея и тя малко „катър” си е такава. Абе инат човек бе, инат човек! Аз ѝ викам „какво ревеш, кажи ми искаш ли да те гушна, искаш ли… какво искаш да направя?”.

Разиграва ме – „направи ми ориз”, „направи ми карамел”, „направи ми едикакво си”… Аз правя. Явно да ми изпробва търпението ли, и аз не знам!? Правя правя правя и тя „не, не искам, не, не искам”. И то в един момент аз сдавам багажа! Затова и се разболях! В смисъл, то не е само хрема, оня ден не можах да стана от леглото. Буквално! И всъщност и тя се разболя и последните няколко месеца боледува от ангини. Това са някакви неизказани неща, а тя не иска да говори. Иначе знае как да ме разиграва и може да ми каже „мамо искам гуш”, примерно!

Х. отново е много наясно с това как стоят нещата, с някой взаимовръзки. Само не работи самостоятелно, а предпочита да работим заедно за по-бързо и ефективно справяне. На принципа на пра-баба ми – ако имаш малко останало брашно, дай го на майстор да ти го омеси.

Консултацията тече по обичайния си тертип. Ревността е оценена на „поне 8”, тръшкането на „150”:

Тридесет пъти на ден се разревава и ми мрънка на главата с „мама искам мама мама мама…” и това не спира!

Така и за другите – между 10 и 100 по скалата от 0 до 10, приета като показател при работата с техники от енергийната психология.

Искам да укротя самата себе си и да премахна това раздразнение в следствие на нейните… Да ѝ покажа по някакъв начин, по верния начин, че я обичам, защото моят явно е неверен щом се стига до такива неща!

Ама ти ми кажи – занимаваме се с бизнес, аз го правя на 90% защото мъжа ми работи; обръщам им внимание на тия деца; тя ходи на детска градина; след детска я взимаме, като не е болна… Коя жена ще седне да я учи на други неща, нали, животните на английски, примерно, цветовете на английски, каквото и да било? Казва „искам да правим сладки”, и айде маменце в 10 часа през нощта ще правим сладки! В смисъл, казват ми: „Ти си ненормална, аз няма дори да се сетя да правя сладки на детето, та камо ли в 10 ч. вечерта!” , за да ѝ покажа че отдавам времето си на нея!

Вече е крайно време да започнем с потупването, защото градусът на емоциите е висок и няма накъде да отлагаме.

Първото което отработваме е усещането на Х. за „истерясвам”, после гнева, после раздразнението, тежестта. Тук леко запънахме, но се справихме, а с това настъпи лекота, чистота и:

Пуу, трябваше в 3 ч. през нощта да дойда при теб!

И се смее.

Е, това не е възможно! Така да ми олекне!

Нивото на емоциите спадна драстично още с първото потупване на нива между 5 до 0.

Ред е на „сдавам багажа”, защото се откроява по-силно. Пак потупваме.

Не, не! Аз не смея да покажа това пред всички!

Все пак се оказва, че отношение към този проблем имат и мъжа ѝ, и майка ѝ, и татко ѝ, и бебето ѝ, и дъщеричката ѝ, и бабата на мъжа ѝ, и нейния мъж – дядото.

Тук излиза една история.

Бабата „по принцип е лош човек”.

Справяме се с дружни усилия с бабата, въпреки съпротивата на Х. да ѝ отделяме внимание, защото щом нещо се появява като информация в процеса на консултация, значи то е важно, а щом имаме съпротива да го работим, значи непременно трябва да го преработим!

И ето, веднага щом бабата бива изцелена от „лошото” и се извинява, цялата енергия се обръща към добро, леят се сълзи от щастие. В следствие на това Х. осъзнава как доброто потича към нея и оттам към всички свързани с нея в тази ситуация, включително дъщеря ѝ.

Стигаме до темата със споделянето на отговорността. Разплитаме още няколко енергийни плетки попити несъзнавано, но поддържащи аспекти на проблема. Образите и взаимовръзките изненадват Х., но така е, несъзнавано вземаме и даваме невероятни програми, които правят действията и живота ни! В тази плетеница се натъкваме и на:

Дядото. Уф и той беше един катър!

Спомняте ли си, също като дъщеричката?

Естествено обръщаме му необходимото внимание, за да може енергията на емоциите и мислите да се освободи. Х. вижда в съзнанието си как и дядото бива изцелен и дава подкрепа и прегръдка. Това води до още сълзи на облекчение. Още повече спокойствие в Х.

Ох, плаче ми се. Чувствам, че по някакъв начин съм била лоша.

Тупкаме.

Виждам как дъщеря ми ми се извинява, аз на нея също. Тя ми казва, че я е било страх да не си тръгна. Разплаква се после се засмива. Прегръщаме се.

Потупваме още малко за наместване на емоциите между тях двете.

Олеква ми. О, виждам как бебето прохожда!?

Плаче ми се от щастие! Много е хубаво!

Това беше нещо като допълнителна награда – неочакван ефект и за бебето, макар там да не е констатиран проблем. Но пък разбирам, че тази програма вероятно вече е спирала пропълзяването и прохождането му.

При проверката ето какво още става:

Бизнесът се получава, няма истерии, няма удряне, няма тръшкане, само малко, ама то от възрастта. Няма раздразнение – успокоение има.

Отпаднали са, направо са изчезнали объркването и незнанието как да се справи с дъщеря си.

И изведнъж ме пита:

А ти знаеш ли благодарение на кого го направихме този бизнес? Аз не съм ти донесла подарък! Ще ти донеса другия път.

Леко се обърквам и питам какво означава това.

Още първия път когато идвах при теб, изчистихме страха ми. Това беше единственото, което ми беше паднало на нула. Страхът от себеразвитие и от това да направя нещо и да го защитя пред света. Ей това, да направиш нещо. Еми, направих го!

Честито! Разсмяхме се с глас и двете.

Да се пребориш с всички институции и всичко по реда си, да отстояваш и да знаеш, че там ти е мястото. Този страх да вярваш в себе си, че можеш да го направиш падна на нула. И то стана така, че трябваше скорострелно да се разкарам от майчинския живот. Ей така, да се заявя! И това дойде от нашата работа с теб!

Много се радвам. Ето това е материализацията на промяната вътре в теб Х.!

Аз знам, че този страх си го надделях. Иначе не бих имала смелост. Защото човек дори да има някакъв финансов гръб, нещо с което да направи дадено нещо, ако няма смелостта, няма да тръгне да го прави, нали!? То никога не се знае дали нещо ще е успешно, защото и сега си имам страхове дали ще тръгнат нещата. Нормално е да има страхове при нещо ново, но като цяло действам безотказно и се справям!

След тази ободряваща вметка от страна на Х. продължавам с проверката по настоящата индивидуална консултация и какво още има да се прави.

Има ли ревност сега към бебето от страна на голямата ти дъщеря?

Съвсем малко.

Доподреждаме отношенията между двете деца на територията на подсъзнанието на Х. докато накрая тя вижда как двете се прегръщат и цялото семейство е щастливо.

Има ли сега ревност?

Не, всички се обичат.

Има ли сега тръшкане от страна на дъщеря ти?

Има още малко.

Работим с тръшкането до всеобщ смях и Х. вижда как дъщеря ѝ:

Сега танцува!

Има ли го „не иска да ми каже защо реве”?

Не!

Има ли „разиграва ме”?

Не. Така като ми го говориш спокойна се чувствам.

Викане по 1 час?

Не.

„Няма мама” има ли?

Не, тя се усмихва!

„Не знам как да направя така, че да разбере, че я обичам” съществува ли като проблем?

Не. По-скоро сега аз като съм по-спокойна и това вече не стои като проблем.

Удрям я – има ли го?

Не.

„Нямам време да се справя в зародиш с проблема” има ли го?

Не.

Детето ми отнема времето?

Не.

„Нямам време за себе си” има ли го?

Абе няма как жена с две деца, бизнес, мъж, къща… откъде да имам време за себе си!? Хората с едно дете реват, че нямат време да се изкъпят и ходят по анцуг с токчета…

Опааа! Хващаме това твърдение и го отупваме:

Чувствам се пълноценна. Имам време за всичко… Тогава ще ходя на фризьор! Вече не е вярно, че нямам време за себе си.

Сдаваш ли багажа още?

Не.

Раздразнителна ли си?

Не, уморена съм.

Доработваме и това. Моделът на поведение е дошъл от мама. Справяме се с него.

Добре съм! Няма умора!

Х. е ведра и се смее от сърце.

Това не е нормална работа! Толкова е странно!

Коментира тя интересните образи и взаимовръзки наблюдавани в съзнанието ѝ и последствията, които изпитва на свой гръб съвсем реално.

Приказваме си още малко, дообяснявам ѝ причината и ролята на образите, които вижда и тя си тръгва, ведра и ентусиазирана да разширява бизнеса, да обича, да се раздава и радва във всички посоки, които я правят щастлива, удовлетворена и пълноценна.

P.S. няколко години по-късно клиентката ми има верига от магазини и две пораснали прекрасни дъщери, същия мъж и много любов между всички.

Втора част – Признание за ревност

Първа част – Ревност

Още интересни разкази от сесии с клиенти

 

Дарина Гаврилова консултант Енергийна психология и специалист Неврографика

„Живот За На Пред На Ли!?“

jivnali.net

Консултации