Лора Цветанова
Огромно благодаря и от мен, Дари!!! Съвсем очаквано (щом го правиш ти
) беше приятно, изчистващо, зареждащо и много ДариТЕСавско.
Чакам с нетърпение следващата ТЕС разходка.
Юлияна Янкова
Прекрасно замислена и осъществена инициатива.
Разходка на Витоша по лек и приятен маршрут през горичка, равен терен и придобиване на нови знания.
Уникално!Безкрайна благодарност на прекрасната Дари Гаврилова, с която имах щастието и радостта да се запозная днес и да достигна неподозирани висоти в собственото си емоционално преживяване и развитие.
Ненатрапчиво, меко, приятно, същностно изживяване, което отключва и освобождава! Благодаря от сърце!
Дари, прекрасна си!
Обичам те!
И те прегръщам!
Събрали сме се да работим с техниките от енергийната психология в група, на тема „Без болки и алергии”. Идват още двама, мои клиенти, с които сме имали прекрасни сесии. Единият от тях е тих млад мъж, още несигурен в употребата на ТЕС, но затова пък с чудесни резултати от съвместната ни работа. Всички в групата работят за болежки, само той за алергия. Изпитва запушване на носа с трудно дишане. Като го разпитвам още малко, се оказва, че преди е било по-тежко, а сега има това усещане само когато излиза навън. Започваме общото потупване, като всеки един от участниците държи на фокус собствения си проблем. Когато стигаме до първата проверка, мъжът с алергия докладва, че всъщност е много напрегнат в работата, заради шефа и, че:
Не мога да го дишам… но няма как да променя това, той ми е шеф!
Чудесно, много обичам такива заявления! Защо ли? Ами след малко ще разберете…
Продължаваме със следващата серия от потупвания, като се стремя да обхвана всички участници в групата с техните преживявания, осъзнавания и болежки. На следващата проверка, младият мъж, с алергията, казва:
Ами той е по-възрастен от мен, длъжен съм да го уважавам!
О, още по-добре! Натъквам се на още едно класическо клише-повод за проблеми.
Не е нещо ново, но дали си давате сметка как от сляпа лоялност към „по-големите”, някой за когото сме решили доброволно или по принуда, че е нещо повече от нас, спираме да мислим и започваме автоматично да се подчиняваме? Да, при доста хора го има, включително и при мен го имаше, но хубавата новина, както винаги е, че с ТЕС можем да променим автоматизма и отново да включим трезвия разум. Да започнем отново да преценяваме дали някой наистина е „по-голям” от нас, което автоматично да означава, че той е по-прав, по-добър, по-силен, по-умен, по-можещ, по-знаещ, по-способен, по-красив, по-здрав и т.н., или не. Иначе казано връщаме свободата на собствената си преценка от позицията на уважаващи себе си достатъчно големи хора, които да решат на кого, за какво и доколко да се доверят.
Когато изтупахме и тази серия от убеждения, емоции и физически усещания в групата, пак попитах човека, какво мисли и чувства сега.
Знаете ли каква беше реакцията му? Една спокойна и широка усмивка и заявлението:
Какво, като е по-възрастен, това не означава, че е прав! Всъщност, неговото мнение не ме касае, аз добре си върша работата и той го знае.
Как мислите, какво стана с алергията му?
Ами нямаше я! Заяви, че диша свободно, че нищо не го притеснява и това е минало. Че се чувства свободен да има собствена преценка и да постъпва според нея. Като тук не говорим за своеволничене или поведение в нечий ущърб, а просто за върнато усещане за стойност, за пълноценност, здраво самочувствие.
Е, сега разбрахте ли, защо толкова обичам изрази като „Няма как да променя това, той ми е шеф!”, особено когато работя с методите на енергийната психология!?
А вие по отношение на кого правите такова и подобни заявления? Как мислите се отразява това на вашето здраве? И още един въпрос – вие към какво, пардон, кого сте алергични? Кого/какво не можете да понасяте? И от кога сте така? А до кога смятате да търпите това положение?
Ако вече сте решили да се справите, браво на вас! Нали разбрахте и как още може да стане това?
Освободете се от алергията си, дишайте отново с пълни гърди! Живот За На Пред На Ли!?
С това цикълът от истории от фестивалните ни дни в ШАТРА 41 приключва.
До нови срещи приятели на ТЕС и енергийната психология!
Не се колебайте да ми пишете, за да се похвалите с вашите резултати от работа с ТЕС или Пренареждане на матрицата с ТЕС.
Истории от ШАТРА 41
Една малко крива в началото история и с отворен край, но… все пак ще я споделя с вас. Може да се припознаете в нея и да стане повод да се справите с нещо свое.
Бяхме се събрали в ШАТРА 41 за да поработим с темата „Изобилието е и за мен”. Местата пак бяха уплътнени, но се присъединиха още няколко участника, наместиха се и се включиха във вече започналото потупване. Между тях и една дама която ме попита:
Ама Вие какво имате предвид под изобилие!?
Отговорих ѝ че изобилието има много варианти, но най-общо го свеждаме до изявата му във физически/ материален аспект; ментално/ идеи, решения; духовно/ вдъхновение, творчество, любов.
За останалите, както обикновено, преобладаващата тема за липса на изобилие, беше сведена до темата пари – дългове, кредити, работа за пари, късмет за пари… Някой изпитваше недостиг на идеи. А тя заяви, че всъщност има всичко, постигнала го е с много труд и материалното си е в изобилие за нея, че винаги има достатъчно идеи, че всичко ѝ е наред. Но когато споменах любов… чак усетих как тя потръпна в себе си! Това още повече я открои. Явно се развълнува и започна да потупва съсредоточена в преживяването си заедно с всички нас.
След първия кръг потупване тя вече беше осъзнала следващото скрито в душата ѝ откровение:
Страх ме е да реализирам връзка.
Продължихме да потупваме. Лицето ѝ бе скрито зад големи тъмни очила, но устните ѝ потрепваха, изричайки полускрито истините, които все повече я вълнуваха.
Пак стигнахме до момента с проверка на прогреса на всеки един от участниците в груповата ни работа с ТЕС. Нейното новото осъзнаване бе, че търси „перфектната възможност“.
На следващата проверка, беше достигнала до това, че ѝ липсва усещане за връзка с другия пол. След още потупване, се разбра, че всъщност напълно е изгубила доверие в мъжете. По-нататък изплуваха още страхове, лични спомени и когато и това беше изтупано от душата ѝ тя каза:
Всъщност около мен има много мъже, но те са свързани с работата ми и някак не върви да търся връзка там.
Следващото, което научи за себе си и начина си на мислене бе, че изглежда тя не иска каква да е връзка, а качествено, пълноценно преживяване…
И така, нейното откровение пред нея самата се развиваше и задълбочаваше, достигайки до досега неосъзнати нейни истини, които тя не просто осветяваше с помощта на ТЕС в груповата ни практика, но и освобождаваше от обременяващия ги смисъл, с което получаваше свободата да продължи да изследва и още повече да освобождава себе си.
Уви, времето не стигна тя да приключи своята сесия по този явно добре укрит и потиснат проблем, но имаше един силен и добре фокусиран старт, усвояване на процес за самостоятелно боравете с тази привидно несериозна техника и общата ни практика, дала ѝ пример и опит, които са незаменими.
Последното, което си спомням за нея, бе – едно скромно и притихнало момиче, смирено пред големината на личните ѝ прозрения и силата, които те притежават да преобърнат живота ѝ в по-добра посока. Силата на трансформацията възможна много по-бързо, леко и трайно именно с техниките от енергийната психология, каквато е и техниката за емоционална свобода – ТЕС.
Нека да пожелаем успешен край на нейния процес и едно пълноценно любовно преживяване, достойно да бъде наречено изобилие от любов!
Разбира се и другите участници постигнаха забележим напредък, всеки по неговата тема и пак се разделихме с много усмивки, благодарности и уговорки за още съвместно потупване, както за дните на фестивала, така и в индивидуална сесия.
А вие заслужавате ли изобилието да е и за вас?
Истории от ШАТРА 41
Тя е в ШАТРА 41 още преди аз да съм дошла. Усмихва се и чака. Познавам я от някъде, но не се сещам от къде, с толкова много хора ме среща работата ми като консултант с енергийна психология. Втурва се да помага като доброволец и е плътно с всички нас от първия да последния ден, във всички групи и работи без да се спре!
Но да се върнем на историята за един крак. Нейният крак.
Още от петък вечер, той става тема за нейната работа и така си остана до последно! Да знаете само колко истории се оказаха побрани в този един крак!?
Първоначалната ни тема бе „стресът” и как да се освободим от него. За тази жена, стрес се оказа нейният скован, причиняващ ѝ болка крак и малко след първите потупвания от него се разкриха силни, едва удържани неизляти емоции, които щом им обърнахме малко внимание се отприщиха като бент. Сълзи за една загуба проплакани сега за първи път, след шестте години откак се е случила. Ето го първото мини чудо – болката отпадна, кракът се раздвижи, а първата новина от следващата сутрин бе и че има бонус-ефект! Свободно навеждане с докосване на върха на пръстите на краката, нещо до тази сутрин невъзможно от дълго време.
Мислите ли, че не се зарадвах!? Та това е толкова вдъхновяващо! Поредният успешен случай доказващ ефективността на тази наглед простичка Техника за емоционална свобода– ТЕС.
На втория ден продължихме с другите ни теми за лекции и групово потупване, но каквото и да работехме, за тази жена все на пръв план изскачаше темата за нейния крак. Този крак, станал лице и символ на блокираните ѝ преживявания, изтласкани в страни от фокуса ѝ на внимание, но продължаващи да влияят на реалността ѝ. Обичайно явление за всеки, неуспял да се справи своевременно с някоя впечатляваща го житейска ситуация. Но този един крак стана и нейното разковниче за свобода и щастие. Това също е обичайно при работа с енергийна психология. В най-големия ни проблем се крие и неговото решение, само да се престрашим да работим с него!
Тя го направи и успя! Преследваше крака си, както той нейния живот от няколко години вече. От там излязоха болката от загубата на баща ѝ, а преди това и на дядо ѝ. Излязоха усещане за безсилие, срам, мъка. Излезе усещането за обездвижване в прекия и преносния смисъл. Излязоха усещането за невъзможност да спортува. Съмнението, че дори и да го направи, ще се справи. Излезе и усещането за неувереност в проявлението ѝ като жена. Толкова упорита, борбена, умна и активна е в живота, все едни по-мъжки характеристики, в които тя е напълно уверена и горда. Но точно този дисбаланс се проявява на физическо ниво, като проблем с левия ѝ крак.
Открихме си още и паника, в този един крак, но се справихме и с нея. Беше като шапка на вълшебник от която излизат зайчета, гълъби, цветя, звезди, навързани разноцветни шалове… само дето първоначално изглеждаха като синджир от страшни емоции, вярвания и спомени. Но ефектът в крайна сметка бе на радост, лекота, огромно облекчение, способност да се диша с пълни гърди, отново да се мечтае и планира, свобода в движенията на тялото и една нова увереност в себе си, довела я и до заявлението:
Аз искам да уча това и да го работя! Като теб. Толкова е полезно. Невероятно е! Щастлива съм. С думи не мога да го опиша!
И до много благодарности, похвали, още помощ в работата около трите ни нажежени до бяло дни в ШАТРА 41.
Благодаря ти! Благодаря и на крака ти, че те доведе при мен! Дано този вече не един, а два здрави крака те отведат навсякъде където пожелаеш в този живот, но ако нещо се появи с идеята да ти пречи, вече знаеш поне два вълшебни начина – ТЕС и пренареждане на матрицата с ТЕС, нали!?
Ако и при вас има един крак, ръка, глава, стомах, ухо… които да ви спъват в усещането за свободна изява в проявлението живот, не се колебайте да промените това.
До нови срещи!
За живот не на един, а на два крака, пък били те и само духовни!
https://jivnali.net/istorii-ot-shatra-41/
Както вече разбрахте, работим си ние, група ТЕС-ентусиасти, на жегите под напечената от лятното слънце ШАТРА 41 и към нас се присъединява един от доброволците на събитието „Фестивал на здравето и спорта 2017”. Темата ни за групова практика този път е ”Да се справим с най-големия си страх”. Темата е широка и дълбока. Знаете, че хората си колекционираме и отглеждаме какви ли не страхове, страхчета и ужасии. Този път в групата са се събрали за отработване – страх от болка в крака, страх от кучета и всякакви животни, страх от привличане на негативни събития в живота със собствените мисли, страх за живота на близките, страх от отхвърляне, страх от промяна, страх от това да остана бездетна, страх от това да говоря за страха, да не би… и, страхът на един баща – как да осигуря бъдещето на дъщеря си!?
Да, това не бе всичко, имаше и други лични страхове за начало, но няма как да изпиша всичките. Ако ви трябват още, погледнете в себе си и ви гарантирам, че ще откриете доста, дори и да твърдите, че нямате. Ще се изненадате, колко неосъзнати страхове стоят зад кулисите на нашето ясно съзнание и ни движат или спъват в живота. Още по-интересното откритие е, че става точно както сме си ги „курдисали“, дори да не знаем кога и как сме го направили.
Може би разбирате, че няма по-важен и по-маловажен страх. Както виждате всички изброени страхове звучат сериозно, лично, болезнено. Но ме заинтригува страхът на този баща. Дали защото по-малко мъже си признават страховете. Дали защото по-малко мъже изобщо посягат и то публично към работа със себе си. Дали защото, беше точно толкова откровен и открит в болката си на родител, колкото и жените и това го открои в очите ми? А може би и заради специфичния, но неизказан страх на много от бащите в съвременна България!?
Каквото и да е, за него избрах да ви разкажа днес.
Този човек, също не беше чувал за ТЕС – техниката за емоционална свобода, още по-малко да я беше използвал. Намина край ШАТРА 41, за да ни съдейства за нещо. Прояви интерес към ставащото и дойде да научи нещо ново и различно. Престраши се да опита и знаете ли, не само че му хареса заради всички безценни осъзнавания които осъществи, заради голямата лекота и облекчение, които получи, интересната синхроничност с работата на една от участничките, но и заради задружния и топъл климат на споделените ни чувства, мисли и подкрепа на хората. А те са безценни винаги!
Как от страха на един баща за осигуряване бъдещето на неговото дете, се стигна до усмивка? Ами с потупване. Сериозно потупване.
Не се уплаши от мислите си. Не се уплаши от прозренията си. Не се уплаши, че с тази техника бъркаме неусетно и дълбоко в душите си и вадим неудобни за разбиране истини.
Беше всеотдаен в работата си и успя! Пребори се със себе си. Поне там и тогава, докато вглъбено, интензивно и упорито потупва заедно с всички нас.
Споделената в групата история беше, че е разделен с майката на детето си и го отглежда с много внимание и трепет. С искрената грижа то да има онова осигурено и спокойно детство, нелишено от внимание, любов, разнообразие, смисъл и топлота, материална сигурност… Такова, каквото той не е имал с неговия баща!
С всеки изминал кръг от потупвания по ТЕС-точките, той разбра, че проектира спомените от своето тежко детство върху нея. Чу и осъзна, че и той като бащата на една от участничките в групата, от незнание как да се държи с дъщеря си, може би дава не само повече от необходимото, но и дава, без да забелязва, че детето му всъщност няма същите интереси като него, няма същите стремежи, каквито има един възрастен човек и, че това не просто е нежелано, но някак смущава и дори блокира детето му да върви по собствения си път. Знаете ли как само въздъхна, когато осъзна и усети с цялото си същество, че дава и прави пре-достатъчно, че не е необходимо да носи отговорности, които не са търсени от него и въпреки това е чудесен човек и баща! Сякаш му пораснаха криле. Не можахме да го удържим да идва и на следващите ни групови занятия и да води със себе си и детето си, за да „прихване колкото може повече” от ставащото в щастливата ни шатра за енергийна психология!
Каква радост за мен като консултант. Та нали тъкмо затова направих този ТЕС-маратон от практики, обучения и демонстрации!? За да може повече хора да усетят крилата си и да полетят с тях към онази вътрешна свобода, която могат само и единствено те да си дадат!
Да, не всеки успява просто ей-така да пуска нежеланите мисли и емоции и му трябва нещичко, за да се справи, но дори и тогава може да не успее. И ето, сега имаме един безценен инструмент като ТЕС и веднъж научени как да го използваме да можем, дори и с никого да не споделим грижите си, да се справим леко и прекрасно, дискретно и ефективно, с доказали трайност във времето постижения. Е, понякога и с моя помощ, но аз го правя с огромно удоволствие и непрестанен стремеж да ви подтикна сами да успеете, знаете го.
Обичам тази работа. Обичам тази техника. Обичам тези родилни мъки, където от болката на душите, винаги се ражда много любов. Толкова много любов… Но спокойно бликаща, мека, внимателна, безусловна, търпелива, неангажираща… летяща!
И пак това любопитство – а какво стана с другите участници в групата ”Да се справим с най-големия си страх”?
Все чудесни неща.
Страхът от болката в крака, след множество трансформации в спомени, сълзи, тъга, стана жажда за спорт и движение.
Страхът от всякакви животни и кучета с няколко серии от потупвания по точките съвсем отпадна, за радост на тяхната доскорошна притежателка и се замениха от весела усмивка тип „от ухо до ухо”.
Страхът за живота на близките доведе собственичката им до осъзнаването, че непрекъснато отлага вниманието към себе си, защото в нея е живо вярването, че тя не заслужава любов, грижа и внимание, а това доведе и до освобождаването на това подмолно за радостта от живота ѝ бреме. И какво друго да се получи, освен озарено от светлина и усмивки, сякаш преродено, същество!?
Е, не всеки успя да се справи докрай, защото да си признаем, понякога плетениците от убеждения и врасналите в тях емоции е доста гъста и сложна за разплитане и иска по-продължителна и упорита самостоятелна работа или още по-сериозно задълбочена работа с консултант. Но нали за това съм аз!?
Ако и вашата емоционална плетка иска повече внимание и опитен детектив, заповядайте.
До нови срещи!
Бъдете размахващия крила родител на собствената си вътрешна свобода и още по-добър пример за децата ви!
https://jivnali.net/istorii-ot-shatra-41/
Както си работим в ШАТРА 41 – нашата шатра за енергийна психология на „Фестивал на здравето и спорта 2017”, към нас се присъединява млада жена. Сяда в най-отдалечената част спрямо моето място, усмихва се, потупва, разплаква се…
Така я запомних от първото ѝ включване в нашата групова практика с ТЕС.
Дойде и следващите дни и работи активно. Даже ми стана модел за демонстрация на техниката Пренареждане на матрицата с ТЕС, но това е друга история.
Пак имаше много сълзи, но вече знаех мъката ѝ, доколкото я сподели с нас. На последното си идване, понеже беше пропуснала заради семейните си ангажименти да дойда в часа за ТЕС за деца, се включи в ТЕС за домашните любимци. Все пак тя жадуваше да е полезна на детето си – едно хубаво здраво момче, но с леки различия в интелектуалното развитие. Кръстихме момченцето ѝ „моето коте” и така маскирани, работихме за него.
Като всяка майка, обичаща детето си, каквото и да е то, тя много се притесняваше за „моето коте” и неговата социализация. Смяташе, че не умее да контактува с другите, че ги дразни или им пречи, че във всички случаи е в някакъв вид тежест, вероятно страда и се чувства разделен… А коя майка би искала детето ѝ да търпи неудобства, лишения или грубо отношение по някакъв начин?
Може би ви се вижда странно да включваме едно дете към групата на домашните любимци, но познайте! Принципът на работа в ТЕС и работата с енергийната психология, както написах и в история втора, е все един и същ „Спаси първо себе си, за да можеш да спасиш и детето си!”. Технологията на работа е същата, само обектът е различен. Затова не се притеснявайте, още повече, че щом майката го иска, това е най-важното.
Та работим си ние за домашните любимци, а майката на „моето коте” пак се натъжава. Но тъгата е и радост, защото с всеки кръг от потупвания тя започва да разбира… себе си. Осъзнава, че тя се е чувствала така, че има лична история свързана с неприемане, че само тя си мисли, че хората си мислят… Докато накрая започна да вижда реалността –
Всъщност той е много общителен. Непосредствен е и хората го приемат такъв какъвто е. Даже го харесват. Май само аз се притеснявам, пък на него си му е напълно добре!
Нали се сещате какъв е краят!? Прегръдки, усмивки, радостни сълзи от падналия емоционален товар и изчистения от заблудата на стари истории замъглен поглед. И сега не само „моето коте” е щастливо, такова, каквото е, но и мама е още по-щастлива с него и себе си. С един товар по-малко, устремена да учи и помага на много други като „моето коте”.
Да ѝ пожелаем успех и много радост, както на нея, така и на другите родители, като нея и техните „котета”!
А вие искате ли да освободите какво да е бреме от плещите си и да избистрите поглед за реалността, вашата и на близките ви?
До нови срещи!
https://jivnali.net/istorii-ot-shatra-41/
Събрали сме се за поредната и финална среща в ШАТРА 41, за да научим как да бъдем полезни чрез ТЕС на домашния си любимец. Всички са любопитни да открият, кое е онова специално нещо, което им предстои да научат и са леко нетърпеливи в столовете си. Обяснявам основните положения при работа с ТЕС при животни, птици, или друг по-екзотичен представител на фауната, който биха могли да отглеждат в домашни условия. Идва време да практикуваме. Един е притеснен за ослепялата си стара котка, която безпомощно се блъска във всичко и после мяука нещастно. Друг се притеснява от буйнствата на третото, най-невръстно кучешко попълнение в дома си. А това, което ще разкажа, е също котешка история за стопанката, чиито котарак е оставен за отглеждане:
На село, при майка, където го тормозят местните котараци и той милия все е наранен и аз много страдам, даже малко се чувствам виновна, сякаш съм го предала…
Ето това е нещото, което обикновено търсим с ТЕС – как се чувстваме, какво мислим! Дори и когато става дума да помогнем на друг, пък било то и домашен любимец, винаги започваме с ТЕС за онзи, който иска да помогне. Основен принцип в работата с енергийна психология, като онзи в самолетите е: „Спаси първо себе си, за да можеш да спасиш и детето си!” Разбира се в ТЕС звучи леко по-различно, но смисълът е същият. За да можем да сме полезни на някого, първо трябва да сме най-малкото адекватни, а най-добре безпристрастни. Едва тогава можем да сме обективни и полезни… ако все още има за какво. След малко ще разберете защо е така!
Връщаме се на нашата случка.
Стопанката първо работи със своите емоции, както препоръчва ТЕС. В процеса си, тя осъзнава не само вината си, че го е изоставила, но и съжалението, което изпитва към изоставеното животинче, минава през различни емоционални състояния и осмисляния, докато накрая не стига до… усещането за мъка и тъга, които е изпитала, но не е освободила, когато е починал татко ѝ, а тя самата се е почувствала изоставена! Няколко потупвания по-късно това я връща дори по-назад във времето, когато е починал дядо ѝ, а тя е била още малка, и пак същото – чувства се изоставена, сякаш даже предадена!
От гледната ми точка на консултант с енергийна психология, това е типично, като работим с ТЕС – изникват потулени и неизживени емоционално заредени спомени, чакащи реда си да се справим с тях.
За това да ви напомня, защо: „Първо спаси себе си, после детето!”
След като стопанката успешно се справи с всичко това, което е проектирала като емоции върху котарака си и когато вече ѝ е ведро и спокойно, при поредната проверка на групата, кой до къде е стигнал с осъзнаванията и емоциите, тя весело заявява:
Ааа, котарака си е много добре там, свободен и щастлив, няма какво да го мисля!
Придружено с весел поглед, пълно душевно спокойствие и лекота в душата.
Ще ви изненадам ли, ако ви кажа, че същото се случи и със стопанката на сляпата котка. И тя, след като се освободи от собствените си емоции осъзна, че нейната котка няма емоциите и мисленето на човек, а просто приема котешкия си живот, такъв какъвто е и всичко си е съвсем наред за възрастта на която вече е. Но стопанката, сега спокойна и рационално мислеща, след сериите от водено групово потупване, а не под давлението на несъществуващи котешки емоции, разбра, че просто трябва така да подреди къщата, че да няма как котката ѝ да се блъска в нещо. Разбира се и тя приключи работа с широка и ведра усмивка.
Е, любопитни сте и за палавото кутре!? И там имаше щастлива развръзка, макар стопанката да мина през още по-драматични поредици от много осъзнавания на собствените си емоционални препратки в миналото. В поредици от случки и изводи направени в тях, станали повод за нейните интерпретации на поведението на кученцето. Остана ѝ малко работа за домашно, но с опита да работи с ТЕС, през трите дни на обучение и много практика, в които тя активно участваше, вярвам са ѝ дали още по-добро умение и самочувствие за самостоятелна успешна работа. Важното е, че и тя си тръгна с усмивка, олекнала душа и готовност да се справи с обективните обстоятелства, а не с несъществуващи проекции. Даже, доколкото си спомням, май си призна, че:
В помръкналата ни къщи стана толкова весело и забавно откакто дойде този малък разбойник! Всъщност много си го обичам!
А вие искате да преживеете лично такива вълнуващи осъзнавания на самите себе си и да преобразите света, в който живеете, а и този на домашните си любимци?
https://jivnali.net/istorii-ot-shatra-41/
Събрали сме се малка група и работим за онова, което поражда стрес в живота ни. Един казва – мама, друг – неумението да се справя с лошите си мисли, трети – постоянната тревожност, четвърти – скования крак… Най-интересно ми стана с един надничащ в шатрата ни млад мъж, който приседна скромно в ъгълчето на стола и докато обсъждаме с другите техните поводи да се чувстват в стрес, деликатно се включи със своя тема:
Изнервям се бързо, като се върна в България.
Започнахме груповата ни работа, в която, както обикновено се стремя, хем да обхвана всички едновременно, хем да обърна внимание на всеки един с неговите индивидуални преживявания, за да може всеки да усети ТЕС и да има личен резултат.
Стана време да проверим, кой до къде е успял да промени към по-добро, вътрешното преживяване на своя проблем. Всеки докладва как се променят чувствата и мислите му, какво е осъзнал и изненадата си от това да го научи от самия себе си.
Тук стигам до героя на моята история, момчето, което като че ли се извиняваше, заяви:
Изнервям се бързо, като се върна в България
и което до сега не беше чувало или опитвало Техника за емоционална свобода, а директно се включи в нещото, което се случваше в нашата задружна група.
Първото, което то осъзна и още тогава очите му започнаха да се отварят все по-широко беше, че всъщност не се изнервя от всичко в България, а че има някой неща на които той се „връзва”. След следващото кръгче по точките, заяви, че всъщност от него зависи, дали да го прави и, че вече не му е необходимо, няма нужда от това в живота си и просто го освобождава. След още едно потупване, уточни, че дори няма изобщо на какво да се дразни, но има някой некултурни хора, като човек, който си пуснал горящия фас от горния етаж, върху ръката му! След следващото потупване вече мислеше,
Но той бе само един и това не е масово явление!
Накрая, все така скромен видимо щастлив с блеснали поглед и усмивка, заяви че навсякъде по света му е добре, че навсякъде има нещо красиво, ценно добро и вълнуващо и с удоволствие ще се връща в родината си.
След края на груповата практика, докато помагах на една от участничките с по-тежко преживяване да довършим сесията ѝ, подочух в разговор между момчето и явно другите заинтригувани от думите му участници, че той отдавна живее извън България и колко му е тежало да се връща у нас, но сега вече е различно.
Толкова се зарадвах да стана част от тази негова трансформация! Представете си – връщате се в България след дълги години отсъствие, търсите забавления и научавате, че има интересен фестивал в парка, минаване покрай една от многото шатри, включвате се в работата на група хора, без да знаете дори за какво точно става дума, но всички са оживени и съсредоточени едновременно, правят някакви странни тупкания по главата, лицето и тялото си и насред всичко това влизате с един не много добър начин на мислене и преживяване на живота си, а излизате съвсем различен – с голяма усмивка в сърцето!
Случайността както винаги си знае работата – да се върнеш в родината считана за мащеха, за да разбереш, че тя все още е майка; за да научиш ТЕС; за да осъзнаеш, че си свободен да избираш преживяванията си; за да осъзнаеш способността си да обърнеш мирогледа си с няколко потупвания, колкото и странно да изглежда; за да видиш колко малко е нужно понякога, за да постигнеш нещо голямо!
Благодаря ти, нови приятелю на ТЕС! Надявам се да прочетеш тези няколко реда и пак да идваш в България. Да се похвалиш с нови ТЕС-постижения, а блестящата ти усмивка да е все на лицето ти!
Какво стана с другите участници в груповата ни работа със стреса? И те се справиха отлично!
Вие искате да преживеете лично тази трансформация, вместо само да четете за нея?
https://jivnali.net/istorii-ot-shatra-41/