by Дарина Гаврилова | 25/08/2021 |
Обетите в енергийната психология
Обетите, като явление в работата ми, не са често срещано явление, но все пак съществуват и ето, че тези дни и моя клиентка, в процеса на самостоятелна работа, се натъкнала на обет. Това я объркало и спряла дотам. Заради това, днес ще споделя опит по темата, като се надявам да ви е от полза, ако и вие се натъкнете на обет.
Обетът е форма на обещание, но е по-сериозно и с идеята за дълговечност, пълна отдаденост и посветеност. Обетът е не просто дадена дума, а вричане на душата, пожертване дори на себе си или нещо дълбоко ценно от/за нас. При обет сякаш цялото ни същество се отрича от своето, за да бъде онова, в което се вричаме всецяло и завинаги.
Толкова е сериозно да бъде даден обет!
Има най-различни поводи и причини довели до даване на обет. Натъквала съм се на обети за безбрачие. Обет за бездетие. Обет за отдаденост на Бог, като божия невеста. Обет за самопожертване в името на Бог. Обет за мълчание. Обет за бедност. Обет за отделност от другите хора. Обет за страдание. Обет за мъст. Обет за вярност/лоялност към личност или дейност, идея.
Сам по себе си обетът не е проблем, защото идва от душата и е свързан с дълбоко наше убеждение и потребност, морални ценности, култура, вяра, опитност. Обетите стават проблем, когато е минало доста време, забравени са, а ние искаме да постигнем неща противоречащи им по смисъл. Когато говоря за време, обикновено става дума минал живот. Концепция, която изниква по време на работа с клиентите ми, напълно спонтанно, непредвидено, често изненадващо и за тях самите. Особено, когато не приемат тази концепция и дори я отхвърлят твърдо. Но веднъж преживели лично усещането за „друг живот”, колкото и стъписани да са първоначално, не могат да нзоват по друг начин онова, което констатират. А тези други животи, назад по линията на времето, ги отвеждат в различни векове, вяра, традиции, обреди, самоличност. Там и тогава тази личност е постъпила уместно, според себе си и вярването си, но с тази дълбока клетва е запечатала в полето на енергията си информация с тежест на ненарушим обет. Толкова силен отпечатък, че векове и животи по-нататък, той още стои твърдо и непоклатимо, и влияе на днешния ѝ живот. Най-често, като спънка, защото днешната личност има други вярвания, друга или никаква вяра/религия, друг пол и отношение към брачната институция, социалните отношения, тялото и телесното, морала, традициите и т.н
И в заключение, още една ценна подробност, за да не се ядосвате или съжалявате твърде много.
Обетите можа да са премислени и подготвяни, съпроводени от ритуал по даването им, нооо, може и да са се случили в миг на дълбок и разтърсващ душата момент, напълно неосъзнато, но все така силно и дълговечно!
Как да се справите, когато усетите, че сте блокирани от обет?
Доколкото става дума за работа с методите на енергийната психология, то и в този случай отново или все още, прилагаме същите методи. Помагаме на личността дала обет, да разбере мотивите и ситуацията към момента на даване на обет и да ги преосмисли от гледна точка на дистанцираност, натрупан опит и разширени разбирания. След това да вземе отново решения и предприеме съответните им действия. Когато това се случи интуитивно, от душа, то ефектът е на незабавно облекчение и разблокиране тук и сега. Същевременно се усеща и от личнотста в миналото, и от личността днес, като между тях има хармонична съгласуваност, добронамереност и единение.
Ако, когато четете това, ви се стори трудно или ви плаши да се справите самостоятелно, при натъкване на ваш обет, винаги имате опцията да се обърнете към мен за съдействие.
Надявам се все пак, с тези разяснения освен да съм внесла яснота по темата с обетите, да съм обогатила знанията ви, а и да съм допринесла за по-спокойното ви и сигурно пристъпване към самостоятелна практика.
Смело напред с методите на Енергийната психология и още емоционална и житейска свобода ви желая!
„Живот За На Пред На Ли!?“
by Дарина Гаврилова | 17/08/2021 |
Грубост за разбирателство
Грубостта е отношение и поведение, което никой не харесва, когато са приложени към него. Може да обиди, да нарани, да отблъсне, унижи или потисне. В обичайния случай отблъсква. Може да предизвика и агресивен отговор.
Наблюдавали ли сте собствената си реакция при грубост към вас?
А вие били ли сте груби някога, за нещо, към някого? После как ви отвърнаха? Как се почувствахте след това? Какво направихте?
Спомням си един случай от миналото ми, когато попадайки след изморителен преход в планината и обилно намокряне от студен дъжд в хижата-цел, се случи нещо странно за мен. Да, бях изморена и замръзнала, исках топла вода, почивка и храна. Хижата принципно ги предлагаше, пък и бяха предплатени, следователно очаквани от мен и утешително предвкусвани. Но!… Едва пристъпила прага на хижата заварих навалица от хора в същото положение, а банята заключена, топлата вода ограничена, а хижарят-готвач груб, недодялан, зле организиран, че и стиснат. Лоша комбинация точно за този ден, за този момент, за мен. Разфучах се някъде от края на опашката и се задействах. Открих хижаря, попитах защо банята е заключена, защо няма топла вода, защо, защо, защо… Естествено последваха къде гласни, къде полугласни ругатни, псувни и проклятия, обилно придружени с мърморене и всякакви цветисти размисли от негова страна. Каква щедрост само, ама в неправилната посока. Възпитано си замълчах, все пак не исках нищо извънредно, ненормално, неморално или незаконно, нали така!?
Върнах се на опашката да си потраквам със зъбки от студ. Но, изведнъж от някъде се намери ключ, баните бяха отворени, водата пусната, потока от чакащи организиран и опашката бързичко привърши, а от банята заизскачаха щастливи червенобузи туристи. После се напълни и столовата, вдигна се весела глъчка. И аз успях да намеря мястото и порцията си редом със спътниците ми.
Точно тогава, когато прекосявах пространството, лавираща между маси и хора, онзи псуващ сърдитко, вече леко подпийнал, ме спря и покани на неговата маса. Само мен. Това ме обърка, но реших да приема поканата. Все пак, предвидливо поканих една приятелка да дойде „да ме пази“. Ха-ха, сега ми е смешно, като се сетя, какво последва!
Седнах, предпазлива и на тръни, какво би могло да последва.
Хижарят ми предложи напитка, поглади покривката, тропна отривисто по масата, погледна ме право в очите и заяви, че пие за мен!
Ококорих се въпросително.
Последва по-дълго изявление, как той не канел всекиго на масата си, как уважавал възпитаните, преми, директни, хора, които казват каквото мислят, търсят своето, без да са груби. Колко много съм го впечатлила и спечелила уважението му. Как оттук нататък, от каквото и да имам нужда, той е изцяло на мое разположение. (И спази думата си на трезва глава – успях да си изпера дрехи с топла вода, в леген, с препарат, дори да ги изсуша до печките в неговата кухня! Еехеее какъв лукс за онези времена!)
Хлъц! …
Интересен скок от грубост към разбирателсто!
Защо си спомних това, точно днес ли? Защо го споделям с вас?
Защото напоследък ми се навира в очите същата тема, за връзката между грубост и разбирателство, но в нова светлина.
Ето каква е тя през призмата на Енергийната психология.
Когато в сесия стигнем до работа с персонаж, който не сме ние, а приятел, познат, починал, обикновено от негативното ни преживяване се стига до общуване с любов, с уважение, с благодарност, с разбиране или поне неутрално, по-делово, но целящо изясняване на драматични отношения, причините за тях и трансформирането им към по-добро. Ако има изблик на емоции, то той обичайно е на тъга, гняв, самосъжаление, подобни. И клиентите ми спокойно ги заявяват, но когато имат порив да са груби, цинични, дори жестоки и агресивни, не смеят. Срам и страх, вина и възпитание, ги възпират да са честни пред себе си и мен. Критикът в тях е толкова силен, че натискат спирачките си, с което още повече усилват проблема с който целим да се справим. Изглежда много често бъркаме възпитание с честност, а не бива. Това е още нещо, което има да се преодолее по време на работата ни. Но най-тежко изглежда е проявата на спонтанност без цензура и ограничения, като подчертавам, че става дума за действие само и единствено в полето на представата. Иначе казано в полето на мислите ни, на фантазията ни. Разбира се с наблюдението, воденето и подкрепата ми като консултант.
Когато си позволите да сте истински и честни в емоциите си, били те и свръх агресивни, извън всякакви норми на изразяване и поведение, може да установите колко бързо и щастливо може да настъпи желания обрат в състоянието ви, отношението ви и реалността ви.
За да ме разберете по-добре, ще ви дам малък и пресен пример.
От месеци се договарям да бъде извършена определена дейност от взаимна полза. Това ме измори, донякъде разочарова и почти отказа. На път бе разваляне на отношения. И ако допреди се опитвах да потупвам себе си по обичайния модел за прилагане на Енергийната психология, то този път директно се взривих във фантазни действия, без никакви ограничения. Бурно, направо стихийно, без задръжки. Изненадващо и за мен самата възникнаха картини на действия, които иначе биха ме потресли, толкова агресивни и неочаквано динамични бяха. И изведнъж получавам новина – започваме! Работата потръгва, но по някое време пак спънки, емоционални избухвания, обвинения, тръшкане, игнориране и какво ли още не. Замълчах си, но в първия свободен момент, пак си позволих да пусна енергията да свърши своето и илюстрира моите емоции в полето на фантазията ми. Пак имаше сцени на агресивен изблик, но този път далеч по-слабо, по-кратко, но все така ефективно в реалността – получих нещо, като извинение, търсене на мир. Изглежда не всякога общуването с внимание и любов дават резултат. Понякога дори против собствените ни ценности, отсрещната страна търси внимание тип „агресия“, уви!
Ето как грубостта, меко казано, във фантазното доведе до разбирателство в реалността. Бързо, ясно и ползотворно за общото ни дело.
Със сигурност знам и мога да твърдя, за кой ли път, честността, спонтанността, били те и груби, дори агресивни или цинични, са прекия път към освобождаване на вашето (стиснато в зъби, юмруци и гърло) напрежение и е по-здравословно и човеколюбиво да ги изразите във фантазията си, отколкото в реалността. Нали помните – за ума няма разлика между видяното в реалността и в представата ви. Той го чете и преживява по един и същ начин и подава същите химични команди към тялото ви. Но по-безопасно за всички е, агресията да бъде изразена и освободена на ниво мисли и представи докато потупвате!, отколкото таена и избухваща наяве по неочакван начин в неочакван момент (Спомнете си за масовите убийства в училища в САЩ от някой унижаван ученик).
Другото, което е важно да уточня с този текст е, че както в реалността някой хора са възпитани от тяхната реалност да приравняват обич и внимание с грубост, така да стигнете до тях може да стане само през техния език. В случая на грубостта или агресия в по-голям мащаб. Никак не е приятно, ако сте мил и нежен човек, но ако обичате някого, може да се наложи за момент да забравите възпитанието и деликатността си.
Същото важи и когато общуваме на ниво души в Енергийната психология. Може да се наложи умишлено да сме груби, за да стигне информацията до другата душа, защото това е запечатано в нея като начин и форма на получаване на внимание и обич. Може само това да е езикът, който разчита и на който общува тя. Това не значи, че не я обичаме или тя нас. Значи само, че е дълбоко запечатано в полето ѝ информация за силна и тясна обвързаност на двете. Ние само използваме този единствен път за комуникация, на който тя реагира адекватно, за да подхванем общуването. Обикновено развръзката е добра, любяща по здрав начин и постепенно променя отпечатъка на модела и го пренася в реалността ни.
В заключение. Надявам се, след като прочетохте „Грубост за разбирателство“, вече да имате куража да рискувате и бъдете спонтанни в представите си и докато потупвате!, дори груби, за да постигнете личната си емоционална свобода, тази в общуването с нечия друга душа и разбирателство в реалността си. Честността в собствения ви свят за истинските ви емоции и мисли, носи добро, мир и свобода да обичаме истински, дори да минава през огъня на по-лошите поведение и обноски понякога.
Светли и обични дни ви желая!
„Живот За На Пред На Ли!?“
