by Дарина Гаврилова | 15/10/2019 |
Секс и алергии
Направо си представям, как се ококорвате! – Та какво общо има едното с другото!? Къде е темата за секса, къде за алергиите! Но, да, уважаеми читатели, има много общо едното с другото и то точно в този случай, който описвам по-долу.
Секс и алергии, каква е връзката?!
Ами ако и при вас има такава връзка мужду двете? Прочетете и разберете!
Този път разказът е за един мъж. Трудно намира време за консултация, много е зает в професията си, но явно вече няма накъде и успява да дойде за уречените ден и час.
На хомеопатия съм, с алергии.
Започва разказ за проблема довел го при мен.
Аз съм масажист и работя непрекъснато с някакви масла и явно съм натрупал някак… Незнам, нещо не мога да разбера, ама започват да ми се изриват ръцете. Като пия антихистамини се оправям, обаче не мога да съм непрекъснато на тях. И сега съм на хомеопатия и съм, може би, малко по-добре. Основно това ме притеснява, защото ако продължа с тези алергии трябва да спра да работя!
Не мога още да хвана от какво ми се изриват ръцете и така е от няколко месеца. Три! Освен това имам обриви и около окото. Зимата не съм имал.
Аз по принцип съм алергичен, към полени от десетина години, към треви, към аналгин, към нафта…
По принцип съм чувствителен. И днес се обринах от един крем с капсацин и трябваше бързо да го почистя от себе си.
Чувствам се, все едно съм се задръстил. Подут съм. Под очите ми сенки има непрекъснато. Все едно съм се нагълтал с негативна енергия. Подуват ми се краката. Зимата не, лятото понякога. Аз работя по единадесет часа прав, но сега в студеното време да ми се подуват толкова краката, в края на деня, явно все едно… чувствам се като задръстена кофа.
Това е картината която ми дава за физическото си състояние, което явно вече е непоносимо и спъва живота и работата му. Но стигаме и до личните преживявания, а обикновено те са в дъното на кой да е физически проблем, ако не им обърнем нужното внимание навреме.
Миналата година загубих внезапно баща ми, без никакви…
Семеен съм. От пет месеца живеем с майка ми, но не се разбираме с жена ми по повод на въпроса къде ще живее майка ми след смъртта на баща ми. Иначе си виждам децата всеки ден.
Работя с много хора, но нямам някакви неприятни клиенти. Всичките са ми постоянни клиенти, не са нови и нямам оплаквания, нещо което да ме напряга. Напротив! Все пак човек, като пипа непрекъснато хора, иска или не иска, взима и от тяхната енергия.
Искам да се отърва от алергиите, да си продължа работата и да ми е приятно.
Започваме процеса с техники от енергийната психология по обичайния начин, за да видим, защо и какво е довело до това толкова некомфортно и спъващо професионалната изява на клиента ми явление.
Още с първите действия в процеса, се явява жена му, като вероятна причина за проблема му. Справяме се на този етап и клиентът ми усеща как сърцето му се изпълва с топлина. Разсмива се.
Продължаваме по-подробно с различните видове алергии.
Усещането за алергията към аналгин отпада леко. Но алергията към полени силно се усеща, дори насред студения сезон.
Почва да ми тече вода от носа, не ми е приятно! Не мога да дишам.
Работата ни показва, че една от причините е растението алое, дошло от тъща му, а вероятно с това и неприятни емоции. Освобождаваме ги и
Няма теч от носа, няма сълзене, няма дразнене. Дишам добре.
Пристъпваме към алергенът нафта.
Трябва да я пипна, за да се обрина.
Този път причина за алергията се оказва тъстът. Обръщаме необходимото внимание и в следващия момент клиентът ми си представя как пипа нафта пипа пипа, но:
Нищо! Няма усещане за обриване.
Пристъпваме към усещането за надуване на очите. Там причина се оказва внезапната смърт на баща му и задържаната тъга, неизплаканите сълзи. Когато ги освобождаваме, макар и още леко тъжен, мъжът се усмихва. Продължаваме и разбираме, че следващата причина за проблем е мама. Това също е наситено с мъка. Освобождаваме я. Освобождаваме и мъката свързана с дъщеря му.
Тогава се изправяме пред стреса от внезапността на загубата на баща му. Тук намесен се оказва зет му и неговото отношение, което явно е било в дисонанс с преживяването на клиента ми. Балдъзата и тя има дял в преживяването. Множеството документи, сина, малкото време, през което клиента ми е бил с баща си, а е било хубаво…
Тук работим малко повече, защото темата е преплетена и с темата, че след смъртта му, майка му е зависима от него и това много го притеснява:
Тя няма да може да се оправи сама, ако нещо с мен се случи – няма да може да си плаща наема, ще остане на улицата и това ме кара да се чувствам виновен.
Изчистваме това усещане за вина и вместо него в клиента ми се влива ново усещане, което вече е просто отговорност.
Най-голямото ми притеснение е, че сега майка ми не живее при мен. Защото трябва веднага да напусне жилището.
Явно дял за това притеснение има и сестра му. Освобождаваме притеснението и това довежда до още малко лекота в повече, в душата на клиента ми.
Няма вече стрес от внезапна промяна свързана със смъртта на баща му или негова евентуална невъзможност да помага на майка си, която да го блокира и води включително до физическите му неразположения (подуване на крака, подпухване на очите).
Идва ред за работа с убеждението, че е неизбежна обмяната на енергия с клиентите. Разбираме, че това идва от негов учител, прехвърлил му собствените си разбирания. Настъпва още по-силно облекчение от усещането за обриване при докосване на клиентите, за подуване на краката. Освен това клиентът ми вече усеща и възможността да контролира, с кого да обмени или не, енергия.
Когато проверяваме отново първоначалните показатели разбираме, че вече няма обрив, подуване, парене, сърбене, невъзможност да се работи, оттичане по ръце, крака, очи. Остава усещането за зачервяване на ръцете.
Усилило се е усещането за неразбирателство със съпругата.
Тук поставям въпросите ребром!
Ама аз знам какво ни пречи! Сексът!
– без да се замисли най-накрая казва клиентът ми. И ето я на, най-накрая излезе връзката между секс и алергии!
Вече е ясен основният проблем – жена му има проблем с нагласите си по отношение на секса. Оказва се, че ги е приела от майка си. Когато променяме тези нейни нагласи, усещането за проблеми в сексуалните отношения в тази семейна двойка отпадат. С това окончателно отпада и усещането за алергична реакция при клиента ми. Без значение е дали ползва етерични масла, капсацин или друго, колко, на крак ли е дълго време или не, обменя ли енергия с клиентите си или не!
Продължаваме още малко работа с темата секс и спънките да го бъде по един пълноценен начин. Причината пак идва откъм съпругата и заучените от книгите модели на мислене, поведение, отношение към сексуалността. Когато изцеляваме това у нея, те отпадат и усещането в клиента ми става коренно различно. Започва да се смее с глас, видимо ведър и облекчен. Да, объркан е от процеса и скоростта, с която настъпват обратите и казва извинително:
Ами за първи път правя това и съм като първопроходец!
Пак се смее шегувайки се със ситуацията. Видимо подпухванията около очите му вече ги няма и освен, че сам усеща това, усеща и прилива на енергия ако и да е късна вечер след края на дългия му работен ден. Беше добър финал на консултацията ми, а и работния ми ден и се оттеглих доволна, в собствения си живот.
Забелязахте ли какво е станало, скъпи читатели? Секс и алергии, каква е връзката, как са започнали нещата, откъде, как са се развили…
Аз ще повторя, за да вникнете още по-ясно в процеса на зараждане на поставения проблем!
Клиентът ми принципно е чувствителна натура, аз ще добавя – и деликатна да изрази чувствата си, за това ги задържа в себе си. Така задържайки раздразнение към роднини е развил дразнение към материи, които те са въвели в живота му – растения, нафта. Затова всеки път, когато в живота му тези материи се появят и влезе в досег с тях, тялото му реагира с дразнене на физическо ниво проявяващо се като алергична реакция. Върху това се натрупват и по-новите му неизразени преживявания.
Най-силното от тях е от недоразумения в разбирането и приемането на проявите на сексуална близост в двойката. Както излезе в консултацията те са възникнали от възпитанието на съпругата му от майка ѝ, книгите, които някога е чела и нагласите, които те са ѝ създали, а тя приела за верни. Това отдалечава партньорите и раздразнението от невъзможността за топло докосване се запечатва и пламва в дланите на клиента ми. След това всяко докосване до неговите клиенти, поради естеството му на работа, само напомня за тази невъзможност за докосване с интимния партньор и това провокира още нажежаване в ръцете. Ръцете са зоната изразяваща вътрешния му конфликт между желание и невъзможност за желаната близост. Те видимо са зачервени. Всяко средство, което да улесни докосването още повече допринася за подчертаване на конфликта и липсата на „гладки отношения” в двойката, а капсацинът, дооформя избухването в моментална остра алергична реакция, защото е сам по себе си огън! Е, огън в огъня на конфликта какво друго да даде освен мехури от изгаряне, но миниатюрни под формата на множество пъпчици, парещи, сърбящи, зачервени, до непоносимост!?
Допълнителното емоционално натоварване от неизразената мъка от внезапна загуба на бащата, се натрупва като торбички от неизплакани сълзи около очите на клиента. Медицината може да го третира като картина на алергичната реакция, но в енергийната психология залагаме на натрупания емоционалния заряд и установените изводи станали модели на живот.
Безпокойството, да загуби стабилност или почва под краката си, ако остане без работа, заради невъзможността да работи заради алергията, вкарва в повишена тревожност клиента ми. Специфичната и конкретна физическата реакция на тялото на този човек е да увеличи краката чрез подуване. Така те стават по-големи, за да крепят клиента на мястото му, в живота му, привидно давайки му онази стабилност от която има нужда, за да може устои на предизвикателствата, а и да подкрепи и майка си, която е в нестабилна житейска ситуация. Това допълва цялата картина и я оформя, като някакво заболяване. Да медицината и тук сигурно има какво да даде като диагнози, вероятно много и различни. Важното обаче е, конкретният човек да разбере неговите конкретни причини за проява на тези симптоми и да се справи с тях, за да се върне в онова физическо състояние наречено „здрав”.
Секс и алергии, каква е връзката?!
Още ли се питате? Надявам се, че не, защото това обяснение ви дава още по-ясна картина за връзка между емоции и здраве. В случая между емоции, секс и алергии!
А ето и отзива на клиента, няколко дни след сесията ни:
Първия ден след консултацията ни имах малко обриви, но завехнаха бързо. След това досега съм добре. Нищо ми няма! Работя си.
Усмихвам се наум, за продължението на подобренията и от сексуално естество.
А вие?
А вие желаете ли да разплетете необясними за вас ситуации или да подобрите връзката с партньора си?
„Живот За На Пред На Ли!?“
by Дарина Гаврилова | 08/10/2019 |
Блокиран сексуален живот
Моят проблем е, че моят бивш приятел, с когото сме разделени вече три години, отказва да ме остави на мира. Преди една година започна много агресивно да преследва всичките ми контакти. На жените говори, че съм много чиста и невинна, и много ми мислел доброто, а на мъжете точно обратното. И аз се почувствах предадена, блокирана и си помислих „Стоп! Той ми пречи да живея.” В един момент – три месеца нерви, защото се оказа накрая, понеже работим заедно и той е програмист, че като е влизал в компютъра ми, ми е сложил записваща програма и ми следи както околните разговори с всички, така и какво съм правила на компютъра. С всички хора се свързва! Аз се почувствах без право на личен живот! Основно ми пречеше да продължа напред с друг човек. Аз го преодолях, но това има сериозни последици – отрази се на здравето ми много сериозно. Блокираха ми хормоните. Дадох си сметка, до каква степен ме е вкарал в дупка. Отрязах абсолютно всички приятелки, даже и сестра ми, защото тези хора са манипулирани! Той е много добър говорител, очарова ги и те му вярват без да говорят с мен защото той на всички говори: „Абсурд да ѝ кажете, защото ще стане голям скандал, нищо не ѝ казвайте!” – и никой не говори директно с мен! Защото от моята гледна точка изобщо не стоят така нещата, както той ги представя. И аз за това се почувствах предадена, абсолютно, и отрязах всички.
Умишлено почнах психически да приказвам: „Добре съм, здрава съм.” След два месеца хормоните се подобриха доста, но още имам последици в интимната част. Просто нещо ми пречи, да имам сексуален живот. Правят ми изследвания – нищо не откриват! Но не мога. И аз реших, че или има някаква връзка с него, защото той определено не иска да ме остави на мира, или трябва да изкараме травмата.
А най-интересното е, че компютърът (след като го занесох, аз си дадох сметка, че ме е следил и поисках да го преинсталират наново), се счупи, изгоря му дънната платка!
Сега вече аз успях и нов приятел мисля си намерих, но не мога да си консумирам връзката! Чувствам се ядосана, блокирана се чувствам. Чувствам се изостанала, защото това ми внушават майка ми и роднините, всички! Цялото село ме коментира! Броят ми годините. Чувствам все едно си губя времето. Защото и работата съм спряла. Най-много е наранено моето достойнство, защото от мъжете с които е говорил, ме гледат с една усмивка, с една насмешка, и никога не ми казват директно нищо. От това, може би, ми пострада най-много здравето, достойнството!
Това беше притеснено изреченият проблем и началото на срещата ни с тази клиентка. Ще я нарека Е.
Влизаме в процес с прекрасните методи на енергийната психология. Усещането:
Изостанала, стара мома.
Прераства в острото.
Не мога да дишам от самота Все едно нямам семейство! Никой не ме разбира!
Оказва се, че това усещане се е оформило при завръщането и оставането ѝ в Родината, когато
Бях усмихната и щастлива, че се връщам на пролет, но цялото внимание бе към проблемния ми брат и все едно бях излишна. Майка ми ми каза, че трябва да става каквото иска той. Навсякъде, дори и в моя дом, на който си имам право. Чувствам се толкова бясна, бездомна, излишна!
Емоциите са силни и дълбоки!
Толкова години живях в чужбина, като бездомна. Връщам се у дома, а отново се чувствам без дом!
Но ето, че и тази история има предистория.
В студентските ми години. В общежитието. Бездомна, безпарична и в толкова затруднено положение. Много се ядосах, на баща ми, защото имах нужда от средства за образованието си и професионалното си развитие, а той вложи всичките пари в строеж на къща на село. Това ме принуди да се върна на село и вместо да завърша и работя каквото аз искам – високоплатена специфична дейност, родителите ми искаха да ме пратят на посредствена работа в съседното градче. Имах нужда от подкрепа, а те не ми я дадоха. Нужна ми бе само еднократна помощ, да ми даде тласък, нищо повече!
Още тогава се почувствах, че изоставам много. Толкова съм гневна! Край с моята кариера! Вместо в чужбина, на село! В паника съм. Какво ще правя сега!? Какво ще стане? Направо съм отчаяна! Безизходица!
Отчаянието ѝ е като огромен мрак, в който сърцето ѝ изтръпва, задушава я, смразява я със студа си и тя нищо не вижда. Чува как родителите ѝ си говорят, все едно тя изобщо не съществува.
Явно така ми е писано! Така ми е написано от Господ!
Повтаря в отчаянието си тя, от позицията на онова младо момиче, което е била. Променяме това убеждение оформило се в съзнанието на клиентката ми Е. и тя светва в лъчезарна усмивка:
Свободна съм!
Сега си мисли:
Ако искаш нещо иди и си го вземи! Ентусиазирана съм.
От това ѝ става леко. Историята, което прочетохте, както сами виждате, се промени напълно! Усещането за бездомност, липса на подкрепа и внимание вече не съществуват за нея. В същите ситуации тя се чувства спокойно, на място.
Сега виждам брат си спокоен, търсещ помощ и разбиране. Пак е център на внимание, защото е проблемен, но вече съм забелязвана!
Усещането „предадена” с бившия приятел е изчезнало също, заедно с усещането за насмешка от „цяло село“ и „приятелите”. Но има какво още да се направи с усещането за блокиран сексуален живот.
Стоп, внимавай да не се подлъжеш от фалшивата му обич!
Чува тя в съзнанието си.
Сигнал, като бяла гореща топка в дробовете и гърлото ми, която толкова бързо се движи, че… няма спокойствие! Като преграда в мен, от целофан, пречи на изчезването ѝ.
Но се справяме, както обичайно става с методите на енергийната психология, бързичко и леко. И, както много често чувам по време на консултация:
Трудно ми е да повярвам, че толкова бързо може да ми мине и искам да си оставя нещо, да свикна да мога да дишам. Не съм готова! Страх ме е да приема, че мога да се чувствам добре. Сякаш ако повярвам, че го няма проблема, той може да се върне. Свикнала съм с него.
Отделяме внимание на всички тези съпротиви изникнали накуп пред пълния успех в прогреса на Е. и в един момент тя хем се страхува, хем започва да се подсмихва, защото се заиграваме с темата в малко по-шеговит тон.
Свикнала съм с мизерията!
Заявява и избухва в смях.
Как може да е така лесно да се отърва от усещането за мизерия!? Не може така!
Пак „забива крак” тя. Но… иска ли питане, справяме се!
Остава проблем с бившия, с когото все още имат общи финансови взаимоотношения по служебен път. Богатият ми опит обаче, ме е научил на много „хватки” и за „запечени ситуации”, и за „запечени бивши партньори”. Вмъквам ги в процеса на Е. Тя следи с интерес и прави всичко по силите си, за прогреса на личното ѝ освобождаване от проблемите, колкото и странно да изглежда това понякога.
В съзнанието ѝ се показват картини на действия, които трансформираме с търпение, уважение и разбиране. Това носи добрата промяна, от която идва изцелението на болната свързаност на бившия ѝ приятел с нея. Резултатът е той да я освободи от себе си. Преживяването на Е. е:
Вярва, че ще бъде щастлив и с друга.
Плаче ми се. Такова облекчение!
Прощавам му! Беше страхлива любов това!
Сега си спомням, когато съм го обичала.
Пак проплаква тя, но този път с топлота и онази любов на Човек към Човек.
Радвам се, че той поема отговорност, замисля се вече, какво е станало, какво е направил. Виждам как се чувства пораснал, иска ми прошка. Радва се и гледа усмихнато, защото „е качил още едно стъпало”.
Вече го няма усещането да съм блокирана от него.
Когато я питам как се чувства сега по отношение на настоящата си връзка и секса Е. ми казва:
Виждам се спокойна, без проблеми и без болки, но не се виждам във връзка с този човек.
Проверявам дали напълно сме свършили работа. Останала е част от усещането да е преследвана. Това ни отвежда към друга случка.
Една жена, която познавах от много малко време и на която споделих проблема си. Тя направи грешката да публикува една снимка в социалната мрежа и така, те я намериха. Говорих с нея по телефона, но все едно говореше бившия ми приятел. Тя имаше същото отношение. Почувствах се преследвана и предадена. Много силно! Изложих се да ѝ кажа болката си. Забавляват се за моя сметка! Гневна съм. За моя сметка си разнообразяват скучния живот! Срам ме е от някакви недорасли дечица!
И така открито заявявайки потиснати спомени, емоции, мисли, и тупкайки, с Е. достигнахме до:
Егати какво облекчение!
Чувствам се по-силна, контролът отново се връща в мен! Това си е моята сила! Връщам си я при мен.
Сега чувствам някаква тежест, все едно съм си стъпила на мястото. Тежа си на мястото с тази, моя, сила!
Е. усеща и как:
Клетките ми също се изпълват с жива сила, стабилни са, а хормоните ми се рестартират. Ето това са моите хормони! Чувствам се здрава, силна и сексуална!
Но:
Още имам някакъв страх… Ето тук в тази чакра, като неувереност и нестабилност. Като празнота, сякаш няма енергия там.
Сочи зоната на първа и втора чакра тя. Продължаваме още малко съвместата ни работа, за да е максимално завършен и успешен процесът, за клиенткта ми, а моето удовлетворение на консултант, който си е свършил работата, на ниво.
Вече не ме стресират лекари с прибързани диагнози. Справям се добре!
Реди тя в унеса на процеса, вглъбена в своите усещания, осъзнавания, виждания.
Запълва ми се тялото, става плътно. Виждам енергията как се върти, свети и успокоява зоната.
Но процесът тече така силно, че тя осъзнава тялото си зона по зона в цветовете присъщи за чакрите, как се изпълва с жизнена енергия и се усилва, изцелява я и я подрежда. Дори и неосъзнати блокирани зони, сега биват осветени, балансирани и запълнени с придошлата енергия.
Красиво е да я слушам и наблюдавам осияна в тази вътрешна светлина на спокойствие и сила.
Вече нямам нужда от «подсладители»!
Смее се весело Е.
Свободна съм, безразличен ми е проблемът. Виждам нещата, като нещо отминало, което не се отнася за мен.
А какво става със сексуалния ти живот, как го усещаш сега? – Питам клиентката си.
Виждам си го страхотен!
Смее се хем свенливо, хем с бясък в очите тя. Представя си:
Приятелят ми е много доволен! С него съм. Щастлива съм
И добавя:
Виждам и родителите си, как ме уважават, спокойни сме. Радваме се.
В работа се справям отлично.
Вече няма пречки пред мен, все едно всичко вече е факт в този момент.
Коментираме още малко току-що станалото. Давам необходимите, за пълния успех на процеса ѝ напътствия и препоръки, и се разделяме. Сега Е. има шанс за много повече развитие и успех в живота си във всяко едно отношение и искрено се надявам, един ден отново да се срещнем и да ми разкаже, как се е развил той след тази красива сесия!
Предполагам и вие сте любопитни. Любопитно ли ви е да опитате и видите сами, какво се случва с живота ви, когато се осмелите да се справите с проблемите блокиращи вашето свободно развитие и изява?
„Живот За На Пред На Ли!?“
by Дарина Гаврилова | 02/10/2019 |
Гола и свободна
втора част
(„Гола и свободна“ първа част)
След миналата ни среща имах чувството, че мога да покоря света, беше ми много готино!
Така започва клиентката ми тази среща-продължение.
Обаче следващите три-четири дни беше направо нещо…някакви емоции! Значи всичко, за което говорихме (на първата консултация) бе ей-така на повърхността и с мъжа ми също се карахме за някой неща. Точно това, за което сме говорили (на първата консултация)! Сякаш, за да го обработим по някакъв начин с него ли!? И той – «С тази терапия какво, гледай каква си!» – а аз като кълбо от нерви бях буквално. И знам, че по принцип има такъв период някакъв, при някой хора …
Лечебна криза!
…Да лечебна кризичка! И минаха три-четири дни, нали и изведнъж – ааа, някакво спокойно. Ама без да мисля, без да го анализирам. И оттам като се почна с него по тия сексуалните неща… Лудница! Ха-ха-ха! И много яко! В смисъл направо започнах да ги чувствам нещата. Докато преди все го мислех, примерно от сутринта, как вечерта, какво да правя… Никакво отпускане нямаше! Трябваше ми психическа подготовка и все да го мисля, и все не става, и все не го чувствам, и все – айде по-бързо да минава… А сега беше направо ей-така, чак не мога да се позная! В смисъл всичко… не всичко, но направо много така, отпусната бях! Първите два-три дни много голяма разлика и той го забеляза и вика – «Леле, все така да си! Какво ти става?» – и аз му казвам – « Е ми не искам да казвам нещо, ама от терапията е! Нямя как, нали…!?» – и така до ден днешен! Такова чудо, направо, ха-ха-ха! Има какво още да се желае, обаче!…
И примерно друг път той ми казва – «Хайде сега така да пробваме, айде по друг начин.» – а аз – «Ми то сега май неее, ми то така неее…» – все нещо да се оправдавам. А сега беше супер! И той чак просто!…
С приятелите му започнали да се обясняват… Оказва се, че май доста жени имат някакви задръжки, неща и не знам с неговите приятели!?… Не знам, хората около мен ли са така или не си признават, не говорят!? Преди и аз нямаше с кого да споделя това нещо. Някак трябва първо аз да кажа: «Абе знаеш ли аз имам проблем», за да започнат и те. Една, тя е много готина, се притеснява от бюста си и не смеела само по тениска да е, защото е «много гола» и някакви такива неща, да!
Аз отдавна съм осъзнала, че проблемът не е до външността, а до това, как се чувстваш. И при мен не е до това, как изглеждам, а по-скоро до това, какво аз мога или не мога. Искам да мога да си направя нащата, които искам, а не да стоя напъхана в ъгъла и да си казвам «искам това да направя, ама не мога да го направя»! Аз не съм от тия дето ще кажат «ми то държавата ни е смотана» или «еди-кой си ме спира». Аз знам, че аз си се спирам. Никой не може да ме спре ако си вярвам или ако си поставя някаква цел.
И между другото, не знам дали е съвпадение, обаче откакто работихме по отношение на изкуството и тия неща, получих три нови предложения! Дали е съвпадение… Според мен не е! Не, не! Аз вярвам в това, че не е! А и другото, за което работихме – предложиха ми стаж, това беше някъде три дни след консултацията, на супер удобно за мен място, и не се чувствах некомпетентна за първи път! Даже ми беше много странно, чак се учудих, да! И започвам стажа и мога да си довърша образованието! След това ми предложиха да рисувам за едно събитие. Друг ми звънна за рисуване… Но какъв е проблемът!? Почнах да получавам покани, но пак има «дали ще се справя?» . Едно чувство на «не съм достатъчно добра» и това хем е доста променено, хем знам, че ми се свива сърчицато. Ето това не съм го доизчистила! Това «не съм достатъчно добра» направо ме съсипва във всяка една сфера на живота!
Колко хубаво, мисля си, значителен напредък има, много радост, окриление, същевременно избистряне на проблемите за работа, което прави целта още по-забележима! Това е голям стимул за клиентката ми, затова незабавно се захващаме да доразнищим поставените теми и да напреднем колкото е възможно повече.
А има и друго. По принцип трябва да почвам работа. Обаче аз не искам да работя като преди! Какво ли не съм работила и вече не искам да си давам времето просто за някакви пари. Искам да правя някакви неща, които са ми приятни. Не искам да правя компромиси със себе си. Обаче с мъжа ми сме „на нож“, само ме пришпорва и това ме побърква! Вътрешно гласът ми е много силен – Няма да започваш! – Знам, че е «много егоистично», «трябва да се изкарват пари», обаче не мога просто, не искам да правя повече компромиси с това! Просто искам да изкарвам доходи с нещата, които обичам да правя! Не знам дали това може да се отработи.
Може разбира се!
Но мъжът ми е много последователен, той е на една работа от десет години примерно, а аз съм много вятърничева, или от зодията, не знам, ама пак нещо много се саботирам. Отначало супер много се ентусиазирам, а после губя интерес. И супер много ме е подкрепял, а сега ми казва: «Няма, стягаш се и започваш да работиш, да изкарваш пари». Ама не искам изведнъж да се окажа на педесет и да съжалявам, че не съм работила, това, което ми е на сърце и някаква супер нещастна!
А ние доскоро финансово бяхме много зле, супер мизерно, направо нямахме какво да ядем, нищо, че не ни личеше, и той явно се е наплашил! А аз се чувствах като половин човек, все едно недостойна. Не можехме да имаме елементарни битови неща.
Това стана отпреди пет години, буквално откакто се събрахме с него, от първия ден! Мен ме уволниха, на него му намалиха заплатата и нещата тръгнаха назад, назад, назад. В същия момент щяхме да имаме дете и, което е най-странното, за детето винаги имаше каквото му трябва! Не знам как ставаше това, но така стоят нещата. Мизерна квартира, закъснявахме с наемите, непрекъснато взимахме някакви заеми от приятели. Наложи се да се преместим. Идваха някакви приятелки и ми носеха храна, сякаш съм някаква социално слаба… Много, много зле се чувствах тогава! Недостойна, безсилна, сякаш съм по-малко от другите хора! Същевременно знаех, че е само някакъв период, но изобщо не разбирах, защо се случва така и толкова дълго.
Отидохме да живеем при баба ми и дядо ми и вместо ние да помагаме на тях, те трябваше да ни помагат. Чувствах се супер зле и някак виновна, че е така, като недостоен човек се чувствам! Не съм саката, не съм… в смисъл имам възможността, имам всичко и въпреки това нещата не се случват! Много ме е срам да взимаме заеми и да не можем да се справяме с живота, яд ме е, отказвам да повярвам, че това се случва! Откакто сме заедно и сме в някаква дупка! Явно нещо си влияем зле във финансово отношение.
Вече сме влезли в процес и болката ѝ, жива и до днес, се заизлива.
Изведнъж тя осъзнава –
Знам защо е така! Защото трябва да си докажем, че се обичаме при всякакви обстоятелства!
Доизчистваме някой подробности, но историята на чувствата ѝ я връща далеч назад в миналото ѝ, когато е била само две-три годишна. Отначало не разбира какво точно става, но усеща, че е нещо нередно. Постепенно картинката се изяснява, но заедно с това следва отприщването на много заровени емоции, въпроси останали без отговор, детайли в личното преживяване на ситуации. Изпъква нуждата да ѝ бъде обяснено спокойно, с разбиране, като на голям човек. Когато това се случва в представите ѝ, клиентката ми вече се чувства:
Достойно! Явно съм имала нужда, родителите ми да ми повярват, че мога да се справя.
Което ме подсеща отново да се обърна към всички вас, драги читатели – говорете с децата, колкото и малки да са, дори в утробата ви, обяснете им, те разбират! Разбират отношението ви! Като порасна разбират и думите.
Да се върнем към конкретната консултация! Вече много по-бодра и с укрепнало самочувствие заради гласуваното доверие към нея, тя се присеща за още ситуации илюстриращи доскорошната и неувереност в себе си. Обръщаме им мнимание, за да не остане знакова случка, определяща заявенитените проблеми в настоящето ѝ. Когато друго момиченце е рисувало по-добре от нея, когато сестричката ѝ е пяла и танцувала по-свободно и е била по-поощрена, а не „като милостиня за мен“…
И, колко често повтарящото се! –
Пак е момиче!
Чува тя в съзнанието си възклик, който бива произнесен когато се ражда. Заявеното разочарование от бащта, а после разбирам и в душата на майката, се е забило дълбоко в съществото ѝ и ѝ носи толкова унижение, разочарование, яд и куп други неопределими емоции вплетени една в друга, че тя със стиснати юмруци казва:
Тъжно ми е. Те не са осъзнавали.
То е не точно предадена, но… Чувствам се цял живот като друг, заради тъпотиите им! Все едно каквото и да направя – нищо! По-добре да не го правя! О, ужас! Половината от живота ми е бил в това – да съм по-добра от мъжете, ето от къде идва! И бях «на нож» с…
Искам да съм нормална жена!
Колко много емоции и картини я завъртяха и се изтръгнаха от душата ѝ, но това и донесе и ново усещане и разбиране!
Сега виждам майка ми как ме гушка и ми се радва. И татко ми се радва.
Но клиентката осазнава и усещанията на мама от момента, когато е била бременна с нея и които са ѝ били предадени напълно несъзнателно.
Чувства се смотанячка, заради проблеми, които е имала с баба ми. Все да се доказва, каквото и да направи. Криела е даже от нея, че е бременна. А баба ми я е карала много да работи…
Тук забелязваме как се е оформил модел предаван от поколение на поколение, с което ни се налага да се справим, за да има дълбока и стабилна промяна в живота на клиентката ми. Накрая тя има съвсем нова естествено възникнала ситуация в съзнанието си и естествено произтичащите от това градивна емоция и начин на мислене.
Сякаш някакъв голям товар падна от плещите на мама! Сега има сила да се справи, тежи на мястото си и не е безгласна буква! Сега е ОК, усмихва се, гали мен, бебето, и ми се радва, че съм момиче и не ѝ пука изобщо, че това е така, кой какво ще каже и т.н.! Баща ми също е така. Виждам как отива да черпи приятелите: «Момиченце е, момиченце пак!»
Клиентката ми вече звучи по съвсем нов начин и свети с широката усмивка на бащата, който преживява в съзнанието си, а и в своята собствена усмивка, почувствала това ново отношение към себе си.
Щастлива съм, чувствам се приета!
Сега съм спокойна да пея, да танцувам, достойна за внимание и без да се притеснявам. Вече приемам наградата за това като достойна.
Готова съм да се сблъскам с проблемите!
Защо „да се сблъскаш”!? – питам я и това води до още едно изчистване на модел за съществуване чрез извоюване.
Трябва да се боря! Защо трябва да се боря?
Клиентката осъзнава момента, в който това убеждение за борба за живот се е оформило у нея и му обръщаме необходимото внимание, за да може само след минути то да стане съвсем различно.
Сега се чувствам полезна, удовлетворена, пълноценна – правя и ми се получава много добре!
Няма и помен от правене и постигане чрез борба.
Доизчистваме и притеснението да се представи според очакванията на другите, да се изложи, да разочарова.
Междувременно се усеща светеща в синьо, дори вижда духовния си водач, за нейна и моя изненада, който ѝ казва, че има още две задачи за справяне, за да се чувства напълно достойна. Това ни води към сцена на агресия между баща ѝ и майка ѝ, когато е била мъничка и много се е уплашила, неразбирайки какво точно става и от ударите на татко, изкривените им в крясъци физиономии. После и подобна сцена още едно поколение назад. След трансформация към доверие, приемане, любов, те се отразяват при клиентката ми, като независимост от външни фактори за нейното самочувствие.
В процеса ни изниква още едно паразитно убеждение на саможертвеност, като недостойна.
По-важно е да помогна на другите, защото рядко се дава такава възможност, отколкото да мисля за себе си и моите страхове.
С подтекст – „недостойна да си обръщам внимание и да се погрижа за моето добро, не съм важна, или поне не съм по-важна от другите и тяхното“. Оправяме и това.
Накрая тя осъзнава, че:
Вече съм на пътя си и с всяка крачка пред мен се разкрива още от пътя. Има реализация, достойнство, тежа си на мястото и сякаш другите могат да черпят от мен.
Послушала насоките дадени ѝ от нейния духовен водач, удовлетворена, щастлива, с авторитет.
А сексът? – питам я.
Ха-ха-ха, всичко е добре!
Изпращам я с взаимното усещане за удовлетвореност от процеса и стабилна нова насока на осъществяване в собствения ѝ живот. С това срещите ни не свършиха. Обикновено е необходима последователна работа за да променим лошите навици градени години наред в деструктивно мислене, оценяване и реализиране на себе си, но началото на личното ѝ и градивно самоутвърждаване бе поставено.
Ако и вие търсите начин да осветите скритите спънки в осъществяването си и да се почувствате по-уверени, свободни и щастливи да градите собствените си идеи за живот, заповядайте!
–––––––––––––––
P.S. Животът илюстрира промяната постигната по време на консултациите ни така – клиентката ми смени няколко пъти незадоволителни работни места, преодоля с моя помощ сътресението от прехода от един начин и ритъм на живот към друг, но успоредно с това започна все повече да твори, да получава поръчки, да се изявява. Изгради творчески профил в интернет пространството, приет много радушно. Започна все повече да се справя самостоятелно и необходимостта да я подпомагам естествено отпадна. Дори се квалифицира в техниките, с които работихме заедно и сега може да се каже, че ми е колежка, което много ме радва. А една картина, подарък от нея, радва душата ми всеки път щом я зърна.
Знаеш ли, когато започнах да се занимавам преди много години, бях с една свита топка в корема, непрекъснато в мен. Не се чувствах ОК със себе си навсякъде, особено сред хора, но и в къщи, и сама… А сега се чувствам, колкото и да имам проблеми и да искам това да оправя, онова да оправя, просто сега се чувствам наистина такава – Аз! Не знам как да ти го опиша!? Сега някак си живея и знам, че съм готина, че се обичам и съм готин човек. Сякаш едва сега съм започнала да живея! Нямам думи да ти благодаря за това!
А аз благодаря, че имам такава чудесна професия и упорити и последователни в личното си израстване клиенти!
„Живот За На Пред На Ли!?“
