Потърсих Дарина в труден момент. Бях изчела много книги за положителното мислене, за отърсването от неприятни състояния, но нямаха някакъв ефект. Имах физически смущения – задух, сърцебиене, виене на свят, борих се с натрапчиви мисли и хипохондрия. Мислих, че ми има нещо, че може да съм болна. Въртях се в един кръг от песимизъм и чудене кога ще свърши всичко това. Имах нужда от помощ. Не мислих, че ще успея сама да си помогна. Попаднах на правилия човек и не сбърках с решението си да потърся помощ от специалист. Още с първия сеанс изчезнаха тези състояния и натрапчиви мисли. За тези състояния е имало причини и чрез ТЕС успях да преработя убежденията си за себе си и живота, които са ме довеждали до тези състояния. Премахнаха се неприятностите в мен. Дарина помага и е не само специалист, но и приятел.
Мислех известно време, как да започна, но ще импровизирам, защото са много нещата.
От около десет години се занимавам с болните ми родители. Първо татко, сега майка. Майка има деменция и общо взето целия ми живот се върти около това, въпреки, че аз искам да постигна други неща. Обаче това е на първо място. Някак си всичките ми усилия и енергия са насочени към нея, да ѝ помогна. И точно сега дойде моментът да Ви помоля за среща, защото преди една седмица тя получи припадък и по спешност отидохме в болница, стояхме четири-пет дни там, колкото да ни стабилизират и ни върнаха. В момента сме в къщи, обаче стресът все още стои в мен. Майка се възстановява. Аз също, но все още съм доста стресирана. Все нещо ме притеснява – да не би да има нещо. Не знам как да обясня всичките ми емоции!? Стресирана съм доста. Натоварено ми е доста. Понякога съм много отчаяна. ТЕС използвам спорадично, така да притъпя някоя по-силна емоция, но не съм постигала съществен успех – някаква промяна в личния ми живот или в това на околните…
Клиентката говори напрегнато, бърка изрази, поправя се, спира думите си. Сякаш се върти в себе си и търси мястото си. За да ѝ помогна още в разговора, я питам, какво иска да постигне. Започва да пуфти, да се чуди, да мънка и накрая изрича:
Не знам. Може би да третираме последните емоции, които покрай…
Но това не е цел, не е нещо конкретно по което да отчетем, че е постигнат резултат. За това отново я питам. Ето какво ми отговори втория път:
Да, искам някак си да стъпя на по-горно стъпало. Повече да си повярвам, като че ли!? Че мога да променя и своя живот, и на майка. Да не спирам да вярвам в чудеса. Да имам повече енергия в себе си.
С леко замисляне и треперещ към плач глас несигурно добави:
Да направя живота си по-щастлив, по-спокоен, по-смислен. Защото всъщност, все едно всичките ми усилия и енергия, която влагам, сякаш не водят до абсолютно нищо. Само се изцеждам все повече и повече. Отчайвам се. Същевременно не постигам нищо в живота си и… и не знам как да го формулирам…
Вече имам достатъчно ясна картина за ситуацията на клиентката ми, затова организираме информацията и пристъпваме към работа стъпка след стъпка към излязлата наяве, с малко помощ, цел.
Безнадеждността и отчаянието ѝ десет години да се занимава с болни родители са на предела си. Безсмислието и безперспективността ѝ също. Състоянието ѝ хич не изглежда добре, направо като да е в задънена улица без указания накъде и как би могла да намери изход и лично бъдеще.
Започваме с потупването. Повтаряме всичко изречено от нея. Гласът ѝ започва да засича от едва удържимото усилие да продължи да потиска емоциите си. Овладява се и ги затиска, сякаш да не рухне. Опитва се да е делова и да ги прикрие. Защитният механизъм сработва, но не я притискам, давам ѝ възможност прилагайки тактики за работа да ѝ съдействам в освобождаването на преживяванията. Получава се. Постепенно се успокоява, защото усеща че процесът е щадящ, подходът ми с уважение и внимание към личността ѝ и чувствата ѝ. Иначе ми дава чудесна обратна връзка за сетивните си реакции и това много помага! Доверява се на процеса и печели! Отчаянието вече е спаднало на 50%!
Това я окуражава, като лична непредубедена констатация, и продължаваме. Дори започва да изпитва удоволствие от процеса, увлечена от лекотата с която протича и интересните картини, които изникват в съзнанието ѝ. Процес приличащ на игра, а толкова резултатен.
Добре е!
Казва го дори с усмивка и потвърждава:
Усмихнато ми е отвътре.
Не усещам да има отчаяние вече.
Чувството за безнадеждност също е отпаднало. Усещането за изтичане на енергия също. А как се чувства тогава?
Спокойна, облекчена.
Нещата сега изглеждат като част от някакъв път.
Установяването на този резултат за минути работа, влива още повече ентусиазъм и ищах да продължим, затова го правим, като изследваме и другите пътечки очертани в разговора ни. Заемаме се с остатъка от усещането за стрес от случката преди седмица. Справяме се успешно.
Много е добре, пулса ми се успокои тотално.
Дори изчистваме целия спомен за преживяването, така че и помен да няма за станалото.
Сега на преден план излиза да се справим с мъката по гледането на болните родители цели десет години. В основата ѝ лежи загубата на бащата.
Татко ми дава любов, плаче ми се.
Очите ѝ се насълзяват, притихва, гласът ѝ спада. Но казва:
Като светлинни потоци получавам.
Проверявам, как се чувства след този цикъл от потупвания.
Силна, като че ли с всичко мога да се справя.
Това ми светва с червената лампичка на опитния консултант и го разработваме, за да може и тя да разбере, защо не е съвсем добре. Историята скрита в този отговор се разплита, а резултатът е:
Сега изглежда малко преувеличено, май мрънкам прекалено много.
Но този начин на мислене, също е модел, който несъзнателно обслужва и притегля в живота си причини, каращи я да мрънка. Разплитаме плетката на подсъзнанието и веднага има промяна.
По-стабилна и по-спокойна съм.
А онова, което сега съзира в тези десет години е:
Любов.
Но… все още ме е страх за майка ми, като си помисля за нея, че е безпомощна.
Тук имаме явно нарушаване на потока на грижи и отговорности от родител към дете и когато разглеждаме темата, стигаме до майката на майката, която явно не е успяла да даде очакваната грижа и внимание на дъщеря си и тя на свой ред на своята. Така е поставила в недобра позиция клиентката ми, като очаква и получава майчина грижа от нея. „Лекуваме” тези очаквания на „болната” връзка с внимание и нежност.
Майка е спокойна и усмихната. И аз съм по-спокойна и облекчена.
Точно тогава се случи нещо интересно, в съседната стая (сесията бе през интернет), майката «тупва» и клиентката ми отива да ѝ съдейства. Това отново показва колко силна е проявата на обратна зависимост на родителя от детето, като да е негов родител, и че има още много да се работи. Все пак, клиентката ми отнася в душата си облекчението и прозрението, кое е здравото, градивното и лечебното в отношенията им и нейното собствено към себе си и ситуацията. Далеч по-спокойна и стабилна в душата и мислите си ми казва:
Далече съм от целта си, пък и тя е много обща, но вече знам над какво да работя и ще продължа.
Умислена е, хем по-спокойна, хем на прага на една реалност съпротивляваща се на вътрешния ѝ стремеж кам изцеляване и на естествения и здрав ред на отношения в семейството.
Давам ѝ още насоки за самостоятелна работа, а как тя ги е приложила и каква полза още е имала, засега остава неизвестно за мен. Уви така стоят нещата понякога, оставам без обратна връзка, но с доверието, че клиентите ми са направили най-доброто за себе си към даден момент и след моята подкрепа. Че са продължили да работят самостоятелно до постигане и на неосъзнатите си цели, а те винаги са продиктувани от обич и зачитане на собствената ценност.
Трябва да летя след една седмица, аз много летя, но имам фобия от летене. И сега като си помисля и…
Започва още в първото ни чуване по телефона бъдещата ми клиентка.
Няма да летя след една седмица, промениха се нещата.
Разбирам в началото на работната ни среща. Това ни дава пространство за работа, ако не успеем с една сесия да се справим. Виждаме се за първи път и още не е ясно има ли и какви подводни камъни, които да увеличат обема от работа.
Преди години тръгнах на терапия заради страха от летене. Слава Богу, се качих на самолет на 40 и колко години, София-Виена! Това беше бойното ми кръщение. Беше ме страх, преди да съм се качвала и това е интересното. Такъв ужас изпитвах! Първия полет нямаше проблеми, обаче втория такава паническа атака направих, че мъжът ми… имаше чувство, че щях да умра.
Второто беше терапевтично, до Варна. То беше кратко само 45 минути, нямаше за кога да… Направих паническа атака, ама за кратко. Тогава бях на хомеопатия, ама не пих подходящата.
Третото летене вече беше малко по-дълго и с три полета. Аз направих паническата атака на първия полет само.
Разпитвам по-обстойно и излиза следната информация:
На първия полет пътувах с едната ми дъщеря и майка ми, за да не я е страх, че сама лети чак до… много далече, с прекачване. Аз повече се страхувах за нея. Тя нямаше проблеми. Дъщеря ми беше гид (водач), аз не съм ходила по летищата, а тя се оправя и ми показва.
Само ни заведе до пътеката и там аз забих поглед в земята и само с крайчеца на окото виждах някакви планини, там, нещо… Парализирана от страх, но интересното, без паник атака. Страха бе, че не мога да контролирам положението. Притиска ме. Човек когато го затворят в асансьор, в метрото, е повече… от затворените пространства, в сравнение. И като се сетя на колко голяма височина съм и че не мога да сляза на секундата… А не мога да кажа защо искам да сляза. Не знам това!
Мен не ме е страх от катастрофа, че ще умра, че пада самолета.
Аз всъщност съм отпреди този полет така. Страх от асансьора, от метрото…
Каня я да потърси още по-назад в живота си тези състояния.
О, още от дете сигурно! Аз имах много панически атаки, като дете.
Веднага ми отговаря тя.
Кога беше първата паническа атака?
Ооо, още много малка! Сега се опитвам да си спомня… Може би десетина годишна да съм била.
Пътувах от баба и дядо до едно близко село. С автобуса. Имаше спирки на често, но после има едно такова място, където няма къщи и той… и аз се стягах така… то при паническите атаки всичко спира все едно и…
Ама много е мъчително, между другото! По-мъчително е и от мъката, понякога. Направо ужасно! Който не го е изпитвал не знам как да го разбере.
Връщам я на историята с автобуса.
Той автобусът не може да спре… Това състояние ми е много трудно да го обясня и от какво ме хваща тази паника.
После вече много зачестиха. Ей така се е случвало от мисълта, че цялата земя не е под краката ми и…
И се задълбаваше, че тогава не съм взимала никакви мерки. Тогава нямаше (като се има предвид на какви години съм) нито хомеопатия, нито… Имаше един психиатър и толкова, на онова време!
Влизаме в още подробности и детайли за преживяването ѝ. Това е необходимо, за да разберем, точно при нея, какво се случва, кога и как. Защитената и сигурна атмосфера на разговора позволяват спокойно да обсъдим тези иначе ужасяващи я подробности.
Като заизлитаме, там е големият ужас. После вече спира. След това все едно съм си тука. Рядко по време на полета. Даже не си спомням да е имало.
Една година летях до Индонезия. Реших, че вече трябва да се маха това нещо (страха от летене и паническите атаки) от живота ми и много исках да отида там. Полета бе София – Доха и Доха – Денпасар. И на първия полет почна това гърчене и всички гледат и си има нали… После ми се смееха на моето поведение… То много кратко време се вижда да трае, но на мен ми се вижда безкрайно. На втория полет е по-слабо при излитането.
Професионалния ми опит ме подтиква да разбера, какво знае за момента на раждането си и научавам, че раждането ѝ е било:
…позабавено и майка колко часа се е мъчила, незнам, но има, нещо там се е случило. Чак като си е умила лицето с една билка донесена от Божи гроб за родилки и като че ѝ олекнало и ме е родила.
Искам да се чувствам свободна. Не като спра билет другата седмица и отсега да се започва. Особено като се успокоя и си залягам и напира, напира, ескалира напрежението и вече малко преди вратите на летището да стигна и – изпускам си жилетката, губя си личната карта и става мазало.
Първия път, като летях, аз се разболях. Хрема. Все едно толкова бях настинала! Отслабнах! А когато пътувах за Варна, няколко месеца така се бях задръстила, че тука в синусите и носа, всичко беше… не мога да дишам бе! Обаче си казах, че ще го преодолявам това, платила съм толкова много средства, ще се справям! Тогава в главата беше… петно. Лекарите казват синузит, ама аз там като отидох ми се отвори всичко!
Сега съм добре, носа ми е леко запушен, но като ще летя се запушвам нацяло.
Хващаме се на работа. Разбираме кои преживявания са по-силни, кои по-слаби, независимо, че преди са работени с хомеопатия, психолог или със самостоятелни опити за преодоляване.
И първите резултати се занизват като мъниста:
Божествено се чувствам!
Себе си се чувствам.
Израстване.
Добре съм.
Като дете.
Невероятно, свободна като че ли най-после съм пуснала голям товар и животът ми е потръгнал. Толкова ми е отприщено всичко. Свобода, лекота…
И това е само при подготвителната работа. Следващите резултати идват от работата по първите признаци за паника в живота на клиентката ми.
Ще хвръкна, цял живот съм го чакала това!
Приземена, като след изтощение си легнеш в леглото и ти е добре.
Изчезва усещането за затворена в пространството, гърчене от страх, стягане, липса на земя под краката, паника при излитане или присмех. Останало е леко напрежение от навик да го има, преди летенето.
Страх ме е да не би да се върне паниката!
Толкова типично усещане, когато някой клиент дълго е преживявал един и същи страх и хем му е дискомфортно, хем вече се е нагодил и свикнал да го има, като част от живота му. Сякаш проблема е на ластик и уж се отдалечава, но после се връща с голяма сила и това стресира отново и отново потърпевшия. Той жадува облекчение, но и не смее да повярва, че е възможно то да настъпи окончателно. За всеобща радост с техниките на енергийната психология има справяне и ние го постигаме на този етап.
Сигурност, като да си преминал през голяма трудност и да си успял да се справиш. Удовлетворение.
Уверена. Силна съм.
Вече няма усещането за напрежение, губене на вещи, отслабване от стрес, запушване на носа до разболяване.
Вече нямам страх от летене, само спомен, че ме е било страх.
Като заклета перфекционистка в работата, обръщам внимание и на тази подробност. Това за малко ни праща в идея за минал живот, но картинката напълно се намества.
Ха-ха-ха! Да се чудиш къде да ходиш – толкова места има на които да се иде, че не мога да им смогна в този живот! Нетърпелива да тръгна.
Спокойна, като приключила една много тежка страница и период. Уверена, на място съм. Отпусната. Щастлива. Удовлетворена. Леко ми е. Аз съм си, истинската, като освободена от маски, театър, чужди страхотии, нещо наслагвано от разни събития!
Представя си полет с всички подробности, нали искаме да сме изчистили напълно неосъзнатите страхове скътани в уж незначителни подробности.
Доизчистваме ги и тя се вижда дори в кабината на пилота!
Летенето е равно, хубаво!
Нямам търпение да тръгна, такова удоволствие!
Работим и за напрежението в метрото. Клиентката ми добива усещане за сигурност в него. Сега вече спокойно може да стигне с него до летището.
Има любопитство какво ще стане. На седалката в самолета съм. Егати кефа! Гледам към планините, облаците… Дремвам си. Мотая се по пътеката в самолета. Екстра е, много хубаво летене!
Прекрасно се чувствам!
Така е засега в представите на клиентката ми в края на работата ни. Давам още насоки и очаквам обратна връзка за това, как се е случило предстоящото летене.
Невероятно е това което се случи сега. Лишавала съм се от толкова много, пропуснала съм толкова пъти да си доставя удоволствие… Много ми е странно това. Не мога да повярвам, че нещо толкова тежко го няма сега. Странно е как се преодолява.
Пипваме за последно и тези усещания.
Спокойна съм. Наместена. Много ми харесва така.
Настъпва мълчание за момент, което е изпълнено с дълбочина, мир и самовглъбена свързаност, нещо се донамества на онези нива, които не могат да се опишат с думи. После идват въпроси за техниката, за работата ми и други клиентски любопитства. Откликвам и на това. Умът има нужда от своето рационализиране, така сме учени. Цялата сесия протича извън захвата на ума и сега той е гладен за своето.
Много благодаря! Толкова беше интересно!
Първата обратна връзка е след дни. Случила се е лека паника в подземен гараж, където клиентката ми забравя къде е паркирала и решава, че колата ѝ е открадната.
Аз и друг път съм го правила това, но сега бяха вече пуснати щорите и нямаше как да изляза. Иначе съм ОК.
На момента отработваме случката.
Приземена се чувствам вече. Добре съм. Вече няма усещане за затвореност и паника.
Вече бях забравила този случай, мина време. Един ден клиентката звънна и ми разказа, че полета бил много отложен и не успяла да провери ефекта от работата ни. Похвали ми се, че имавече билет да лети, че не е забравила да ми разкаже и се смееше развълнувана от любопитство, какво ли ще се случи.
Дни по късно се обади още сутринта на деня ми и разказа:
Полета мина прекрасно. Не беше дълъг, но все пак е полет. Имаше някакъв ужас и си взех хапче за всеки случай. Но се оказа, че е с изтекъл срок на годност още преди 6 години. Полета мина с такава лекота, че беше чудесно. Беше прекрасно преживяване. Самото излитане стана плавно и неусетно.
Остана ми недоверие, че може да се реши проблема с метода. Но такива значителни панически атаки съм имала, 10 години терапия и… Невероятно е за мен да изчезне с такава проста техника!
А на връщане нямаше никакво напрежение, бях напълно спокойна.
Разказва ми и други вълнения и преживявания от живота си и оставих на нея да реши дали сама или с мен ще завърши напълно лечебния процес. Вече знае как.
За довиждане ме благослови с мили думи и усмивка. Отвърнах ѝ с пожелание за лек полет много пъти и в много посоки. А аз започнах деня си заредена и удовлетворена от чутото.
при взимане на кръв, болница, лаборатория, изследвания, кръвно, здравни теми
Част 2
Панически атаки и как да се справим. Това проследяваме заедно с вас благодарение на моя клиентка, обърнала се към мен и енергийната психология. В Част 1 може да прочетете историята на процеса ѝ по справяне от самото начало. А сега продължението!
На втората ни среща, клиентката първо сподели, че нищо от това, което сме работили не се е появило повече. Говорела е свободно и без реакция по теми за здраве, лекари, болници, кръв. Водила е пак дъщеря си за изследване и всичко е било спокойно.
Аз съм много приятно изненадана как се чувствам и се надявам да продължаваме така, да разчистваме останките по пътя напред!
Трябваше да отида отново да ми вземат кръв. Бях добре до последно, доста спокойна. В навечерието започнах да мисля – ето сега ще разбера дали ми е минало, дали пак ще има реакция. Продължих да мисля и в чакалнята. Стана ми тежко дишането и сърцето ми започна да бие тревожно. Манипулацията мина добре, жената си свърши леко работата, но ми остана тревожно.
Това стана повод за работа и още разкрития назад във времето. Оказа се, че е имало и предишен случай на припадък на детето при инжекция поради алергия, пак в лекарски кабинет, години преди това, когато клиентката ми пак е била в позицията на безпомощен свидетел. След това излезе спомен и за неин припадък, като дете в гимназията. Порязан пръст и шев, махане на конци… При махането на конците припада пред ужасения поглед на майка ѝ и… медицинската сестра!
Не знам защо!?
А след това с прилагане на техниките от енергийната психология, клиентката „изведнъж” се сеща, че е чула, как когато е била мъничка, мама припаднала, като била в болница. Едва сега осъзнава, колко неприятно ѝ е станало тогава от този разказ. Плашещите картини, които съзнанието и е създало във въображението ѝ. Това е било съпроводено от усещане за задух, жега, край на напрегнати часове и дни по посрещане-изпращане на близки хора, преживявани от майка ѝ. Създали са се плетеници от връзки между елементи в преживяването, които допринасят за проявяването им в същата заплетеност и сега.
Поправяме ги, като ги освобождаваме от емоционалния багаж и образите магически се трансформират в неутрални или положително заредени. Разбира се съпроводени са с нов начин на мислене, също градивен и естествено породен. Нещо, което е желателно за подобрението на клиентката в този и всеки друг случай.
Забелязвате ли повтаряемостта на ситуацията, на симптомите във всяка една от случките?
Ще се запитате, защо това не е разбрано още при първата ни среща с клиентката и защо още тогава не е преработено. Много добър въпрос! Като консултант винаги имам едно на ум, за предистория, особено когато две поколения имат някакъв вид подобни страхове и проявления. Няма как обаче да насилвам клиент, който не е готов психически, а и интелектуално, да осъзнае предисторията си без да е узрял за това. Аз мога да работя единствено с отворени за съдействие ум и душа. Заради това говорим за разлистване на проблемите слой по слой, меко, но упорито, докато свършим всичко, което е обективно възможно да се свърши в съвместната ни работа като екип клиент-консултант. Понякога това иска повече от предположеното време, дори клиентът да е най-лъчезарният и отворен за съдействие клиент на света.
Пристъпваме към работа, за да извадим и изчистим отново онези детайли крепящи преживяването в нейната реалност. Детайлите са много и няма как да опиша всички. Важна е общата картина и нишка на разказа, как се стига от една случка с някого някога до проблем към днешна дата, как можем да открием това и поправим за благото на клиента.
А ние се справяме доста бързо и леко с поредния неприятен спомен. Той вече не я притеснява по никакъв начин, дори не прави впечатление с каквото и да било. В резултат това води до промяна и в спомена ѝ за първия припадък на дъщеря ѝ.
Притеснява ме нейният поглед. Той е нещо, към което изобщо не искам да се връщам и присещам в онзи момент. Кара ме да се чувствам ужасно!
Работим и за този поглед докато не остава и бегъл намек за проблем. Докато самата дума „паника“ губи смисъл, не просто негативна емоционална обвързаност.
После се справяме с темата за високото кръвно и навързаните там предистории. С очакването и любопитството дали пак ще има паническа атака. С подчертаното себенаблюдение, съмнение, спомени, че нещо е имало…
Впечатлена и удивена от резултата, клиентката ми побърза да постави и друг спомен-проблем, носещ ѝ напрежение, за справяне. Финансов. Случка с откраднати пари на работното ѝ място от нейни колеги. Това довело до повече работа в кризисната ситуация на ограничени финанси и спасяване на компанията от фалит, но вече с намален брой служители.
Това ми дойде малко множко, защото аз винаги съм идвала с желание на работа. Винаги съм обичала работата си. От тринайсет години съм в компанията. А сега, от година и половина, а и напоследък, чувствам че стресът ми е в повече и има едно нежелание да идвам на работа.
Ето, виждате ли, като се изчисти един проблем довел до конкретно оплакване, се открива друг, който също търси да бъде изчистен, за да има оптимален ефект и резултат за човека? Той започва да осъзнава стресовите фактори в живота си и колко излишни са те. Как едно напрежение води до друго. Натрупването до симптоми на физическо ниво. Но също така, че са поправими и желанието за максимална лекота и свобода за живот нарастват с всяка практика с Енергийна психология. (Това ще разнищим друг път.)
При следващ разговор клиентката бодро подема:
След последната ни среща съм добре. Даже се учудвам – няма абсолютно нищо. Не мога да повярвам, че няма нищо. Няма лоши мисли, няма лоши чувства, което не знам на какво го дължа, но е добре! Не съм работила със себе си, защото не виждам за какво да работя. Няма паника, няма сърцебиене, няма я тревожността. Влязох в една рутина, която ме кара да се чувствам комфортно. Влязох отново в спортния си график и се чувствам добре. Правя и йога, много ми помага.
Тук се подсмихвам леко, защото е често явление, клиент да не разбира пряката връзка между нашата работа с Енергийна психология и безпричинното щастие и спокойствие, които го завладяват, дори когато идва с конкретен проблем, решим го и той осъзнава това на момента.
За „довиждане“ се разбираме с клиентката след време да влезе в близки на проблемните ситуации и да провери, дали ще има негативни реакции, нещо което да напомни, че е имала проблем и да ми съобщи резултата.
Говорим си за любопитната страна на станалото по време на сесиите, логиката на станалото в живота ѝ и нейната роля, както като пострадавша, така и като ключов фактор в решението. Тя е удивена, силно впечатлена и започва все по-добре да разбира както себе си, така и смисъла на енергийната психология. Изникват още теми по които се присеща, че може да си помогне по същия начин.
Чувството е много приятно! Отпускащо. Готова съм за ваканция!
Завършва тя.
Изпращаме се с усмивки, заредени и окрилени.
–––––––––-
Ето какво ми написа след време, като обратна връзка:
Здравей Дарина,
Да, измина повече от месец.
Извинявай, че не се обадих по-рано, както обещах.
Не съм имала панически атака. Чувствам се много добре.
В края на месец Септември ще ходя да ми вземат кръв за рутинен преглед.
Ще ти пиша след него, ако има нещо.
Но за сега се чувствам прекрасно.
Благодаря ти много.
Колко до дъщеря ми – вчера имаше няколко имунизации и всички те минаха без проблем.
Тя работи няколко седмици в болница през летния стаж.
Не се оплака от нищо.
Благодаря ти отново за помощ ти.
До скоро!
Не ми е писала и знам, че всичко е наред с нея и дъщеря ѝ. Починала си е добре, презаредила е с нови впечатления и емоции. Усмихвам се и пазя топлия спомен от успешната ни съвместната работа. Тази енергия ми е необходима за следващия случай и клиент. А какви ще са те!? Бъдещето ще покаже и вие, скъпи читатели-клиенти.
при взимане на кръв, болница, лаборатория, изследвания, кръвно, здравни теми
Част 1
Ограничавам се от доста неща вече – мисля предварително къде отивам и да не се получи паническа атака (ПА). Спрях да тичам в парка. Тепърва ми предстои да съм свободна с мъжа ми и да се радваме на живота, да пътуваме, а паническите атаки ме притискат да стоя в къщи и да не правя нищо от това.
Аз съм щастлив човек, общителен, активен и това е голяма новост за мен, нетипично е. Неприятно е да трябва да давам обяснение, ако се получи в офиса, където работя. Трябва да избягвам подобни теми за разговор, когато съм с приятели, което ограничава общуването ми с тях. А проблемът заема все повече време и мисли в живота ми – едно 80 % поне! Ако не съм заета с нещо, вниманието и мислите ми веднага отиват в страха от паниката. Трябва да слагам една маска, че съм усмихната и ми е добре, а всъщност не е така. Много ми е трудно да го правя, защото аз съм много искрен и честен човек.
Всичко това започна няколко месеца след една случка с дъщеря ми. Бяхме с детето да ѝ вземат кръв, в една лаборатория. Тя припадна, въпреки, че я държах за ръката. Падна, удари си главата отзад и я пукна много лошо. Кръв имаше навсякъде наоколо, представяте си. Това, което ме шокира беше, че медицинската сестра избяга навън! Аз трябваше да извикам бърза помощ, да потърся телефон… неща, които не би трябвало аз да правя в този случай. Всичко свърши нормално. Отидохме в болница, зашиха ѝ главата, изписаха я. На момента се справих много добре, не се паникьосах.
Започнах да изпитвам панически атаки всеки път, като отида на доктор, като започна да мисля за отиване в лекарски кабинет, за изследвания. Елементарните неща станаха изпитание, даже меренето на кръвно. Получавам панически атаки. Получавам вълни студени/топли, особено чувство на безпомощност, задух. Всяка паническа атака е различна. Развих високо кръвно по същото време, което най-много ме плаши, защото аз никога не съм имала високо кръвно, аз съм активен човек, не се заседявам на едно място, все правя нещо. Сега взимам лекарства за кръвно. Развих и страх да летя. Когато съм в затворено място, когато се чувствам притисната в тясно помещение, имам паническо чувство.
От този момент нататък първо започнах да чувствам някакво ограничение в себе си и така няколко месеца. И вече от два-три месеца става страшно, започнах да изпитвам особените усещания, паника.
И ето, вчера на работа, една колежка донесла апарат за кръвно. При самата мисъл за това на мен започна да ми става лошо. Нещо напомни ли ми за доктори или проблем от здравословен характер, в мислите ми възниква едно вътрешно напрежение. Въпреки, че се опитвам да се овладявам, в някой случаи не мога. Тогава сърцето ми започва да бие силно, мисля си – ето кръвното ми ще се качи и то започва да се покачва. Оттам идва мисълта – о, аз ако сега припадна, какво ще стане; не искам да съм на публично място; искам да съм защитена; искам някой, който да знае, как да реагира, ако стане нещо с мен!
Все по-често паническите атаки спохождат хора подложени на постоянен монотонен стрес в ежедневието, който се натрупва неусетно или са преживели силно впечатляващо ги събитие с негативни емоции. И при двата случая се генерира психическо напрежение, което не е по силите им да освободят. Всеки намек за още от онова, което ги е вкарало в напрежението действа като спусък. Тогава напрежението избухва под формата на всички онези физически симптоми типични за паническите атаки – сърцебиене, треперене, задух, потене, замайване, усещането, че всеки момент ще изгубят съзнание или умрат. Това само по себе си внася безпокойство, страх до ужас и още паника, към вече съществуващите. Преживяванията се задълбочават с времето и необяснимостта си. Отключват още физически и емоционални проблеми. Първоначално започва ходене по изследвания, търсене на медицинска причина за всеки отделен симптом. Хората с ПА търпят присмех, недоверие или явни упреци за поведението и състоянието си, непонятно за околните. В целия този път накрая получават яснота за произхода или името на състоянието си, но това само по себе си не ги лекува, не им дава отново нормален живот. Изправени са пред въпроса – „Какво да направя сега, как да се справя, как да се освободя от този кошмар и да живея отново познатия ми допреди паническите атаки живот?”
Варианти има, но доколкото моята практика е в областта на енергийната психология, ви предлагам развитието към подобрение, до пълно справяне само и единствено с методите ѝ.
След първоначалната заявка на проблема и обстоен разговор, с клиентката ми пристъпваме към конкретна работа с елегантния и фин инструментариум на познатите ми методи.
Първото подобрение настъпи още от предварителния ни разговор, само защото клиентката бе успяла да сподели свободно наличието на проблема си и получи необходимото изслушване с внимание и разбиране, каквито обичайно проявявам към клиентите си.
Когато започна и конкретната ни съвместна работа, започнаха да излизат и детайлите изградили и заздравили мрежата от моменти на страх, объркване, неразбиране и множество още емоционални, образни и ментални отпечатъци, станали основа на паническите ѝ атаки. Медицинският стол, на който седи дъщеря ѝ, напимер, като символ запечатан в съзнанието ѝ на неприятното произшествие; собственика на лабораторията, като фактор за правилно функциониране и организация на лабораторията и т.н. Но това бяха само явните, видими с просто око детайли. Все пак дори това бе достатъчно, за да отпадне и страха от летене в затвореното пространство на самолета, усещането за високо кръвно при покой. Разгърна се отново усещането за безпрепятствено удоволствие от физическа активност, като ежедневното тичане.
Все още имаше да излязат скритите причини довели до именно такова събитие и следствия, като паническите атаки. Заради това поведох клиентката си отново към „бърлогата на мечката”! В случая болничната обстановка и всеки намек за здравословен проблем. И ето излиза първото – страха на дъщерята, направо фобия от кръв, която тя, като майка отразява. До степен да не смее да пристъпи прага на болница и дори помисли за такова нещо. Стъпка по стъпка се справяме с това притеснение на тема кръв, докато тя може спокойно да преживее въображаемо вземане на кръв.
Знаеш ли, преди аз дори не исках да помисля за такова нещо!
Но за да има едно дете фобия, значи има предистория, която обичайно идва откъм родителите. Така излиза и този път в практиката ми! Ето каква се оказа случката – един ден, когато майката не може да придружи детето за кръвно изследване, то преживява болезнена и силно травмираща манипулация. Работим с този спомен на детето, чрез майката, докато не остава и следа от преживяното, а майката вижда в съзнанието си, как детето ѝ може и само да отиде, дори гледа съвсем спокойно, като най-нормалното нещо на света, как ѝ взимат кръв. Разбира се това веднага се отразява на клиентката ми и тя се засмива радушно и с голямо облекчение!
Сега има спокойствие и увереност, по-леко ми е и освободено. Щастлива съм! Много съм любопитна да видя, какво ще почувствам в действителността.
Този отговор очаквайте и вие в следващата ми публикация, където разказът продължава.
Грубостта е отношение и поведение, което никой не харесва, когато са приложени към него. Може да обиди, да нарани, да отблъсне, унижи или потисне. В обичайния случай отблъсква. Може да предизвика и агресивен отговор.
Наблюдавали ли сте собствената си реакция при грубост към вас?
А вие били ли сте груби някога, за нещо, към някого? После как ви отвърнаха? Как се почувствахте след това? Какво направихте?
Спомням си един случай от миналото ми, когато попадайки след изморителен преход в планината и обилно намокряне от студен дъжд в хижата-цел, се случи нещо странно за мен. Да, бях изморена и замръзнала, исках топла вода, почивка и храна. Хижата принципно ги предлагаше, пък и бяха предплатени, следователно очаквани от мен и утешително предвкусвани. Но!… Едва пристъпила прага на хижата заварих навалица от хора в същото положение, а банята заключена, топлата вода ограничена, а хижарят-готвач груб, недодялан, зле организиран, че и стиснат. Лоша комбинация точно за този ден, за този момент, за мен. Разфучах се някъде от края на опашката и се задействах. Открих хижаря, попитах защо банята е заключена, защо няма топла вода, защо, защо, защо… Естествено последваха къде гласни, къде полугласни ругатни, псувни и проклятия, обилно придружени с мърморене и всякакви цветисти размисли от негова страна. Каква щедрост само, ама в неправилната посока. Възпитано си замълчах, все пак не исках нищо извънредно, ненормално, неморално или незаконно, нали така!?
Върнах се на опашката да си потраквам със зъбки от студ. Но, изведнъж от някъде се намери ключ, баните бяха отворени, водата пусната, потока от чакащи организиран и опашката бързичко привърши, а от банята заизскачаха щастливи червенобузи туристи. После се напълни и столовата, вдигна се весела глъчка. И аз успях да намеря мястото и порцията си редом със спътниците ми.
Точно тогава, когато прекосявах пространството, лавираща между маси и хора, онзи псуващ сърдитко, вече леко подпийнал, ме спря и покани на неговата маса. Само мен. Това ме обърка, но реших да приема поканата. Все пак, предвидливо поканих една приятелка да дойде „да ме пази“. Ха-ха, сега ми е смешно, като се сетя, какво последва!
Седнах, предпазлива и на тръни, какво би могло да последва.
Хижарят ми предложи напитка, поглади покривката, тропна отривисто по масата, погледна ме право в очите и заяви, че пие за мен!
Ококорих се въпросително.
Последва по-дълго изявление, как той не канел всекиго на масата си, как уважавал възпитаните, преми, директни, хора, които казват каквото мислят, търсят своето, без да са груби. Колко много съм го впечатлила и спечелила уважението му. Как оттук нататък, от каквото и да имам нужда, той е изцяло на мое разположение. (И спази думата си на трезва глава – успях да си изпера дрехи с топла вода, в леген, с препарат, дори да ги изсуша до печките в неговата кухня! Еехеее какъв лукс за онези времена!)
Хлъц! …
Интересен скок от грубост към разбирателсто!
Защо си спомних това, точно днес ли? Защо го споделям с вас?
Защото напоследък ми се навира в очите същата тема, за връзката между грубост и разбирателство, но в нова светлина.
Когато в сесия стигнем до работа с персонаж, който не сме ние, а приятел, познат, починал, обикновено от негативното ни преживяване се стига до общуване с любов, с уважение, с благодарност, с разбиране или поне неутрално, по-делово, но целящо изясняване на драматични отношения, причините за тях и трансформирането им към по-добро. Ако има изблик на емоции, то той обичайно е на тъга, гняв, самосъжаление, подобни. И клиентите ми спокойно ги заявяват, но когато имат порив да са груби, цинични, дори жестоки и агресивни, не смеят. Срам и страх, вина и възпитание, ги възпират да са честни пред себе си и мен. Критикът в тях е толкова силен, че натискат спирачките си, с което още повече усилват проблема с който целим да се справим. Изглежда много често бъркаме възпитание с честност, а не бива. Това е още нещо, което има да се преодолее по време на работата ни. Но най-тежко изглежда е проявата на спонтанност без цензура и ограничения, като подчертавам, че става дума за действие само и единствено в полето на представата. Иначе казано в полето на мислите ни, на фантазията ни. Разбира се с наблюдението, воденето и подкрепата ми като консултант.
Когато си позволите да сте истински и честни в емоциите си, били те и свръх агресивни, извън всякакви норми на изразяване и поведение, може да установите колко бързо и щастливо може да настъпи желания обрат в състоянието ви, отношението ви и реалността ви.
За да ме разберете по-добре, ще ви дам малък и пресен пример.
От месеци се договарям да бъде извършена определена дейност от взаимна полза. Това ме измори, донякъде разочарова и почти отказа. На път бе разваляне на отношения. И ако допреди се опитвах да потупвам себе си по обичайния модел за прилагане на Енергийната психология, то този път директно се взривих във фантазни действия, без никакви ограничения. Бурно, направо стихийно, без задръжки. Изненадващо и за мен самата възникнаха картини на действия, които иначе биха ме потресли, толкова агресивни и неочаквано динамични бяха. И изведнъж получавам новина – започваме! Работата потръгва, но по някое време пак спънки, емоционални избухвания, обвинения, тръшкане, игнориране и какво ли още не. Замълчах си, но в първия свободен момент, пак си позволих да пусна енергията да свърши своето и илюстрира моите емоции в полето на фантазията ми. Пак имаше сцени на агресивен изблик, но този път далеч по-слабо, по-кратко, но все така ефективно в реалността – получих нещо, като извинение, търсене на мир. Изглежда не всякога общуването с внимание и любов дават резултат. Понякога дори против собствените ни ценности, отсрещната страна търси внимание тип „агресия“, уви!
Ето как грубостта, меко казано, във фантазното доведе до разбирателство в реалността. Бързо, ясно и ползотворно за общото ни дело.
Със сигурност знам и мога да твърдя, за кой ли път, честността, спонтанността, били те и груби, дори агресивни или цинични, са прекия път към освобождаване на вашето (стиснато в зъби, юмруци и гърло) напрежение и е по-здравословно и човеколюбиво да ги изразите във фантазията си, отколкото в реалността. Нали помните – за ума няма разлика между видяното в реалността и в представата ви. Той го чете и преживява по един и същ начин и подава същите химични команди към тялото ви. Но по-безопасно за всички е, агресията да бъде изразена и освободена на ниво мисли и представи докато потупвате!, отколкото таена и избухваща наяве по неочакван начин в неочакван момент (Спомнете си за масовите убийства в училища в САЩ от някой унижаван ученик).
Другото, което е важно да уточня с този текст е, че както в реалността някой хора са възпитани от тяхната реалност да приравняват обич и внимание с грубост, така да стигнете до тях може да стане само през техния език. В случая на грубостта или агресия в по-голям мащаб. Никак не е приятно, ако сте мил и нежен човек, но ако обичате някого, може да се наложи за момент да забравите възпитанието и деликатността си.
Същото важи и когато общуваме на ниво души в Енергийната психология. Може да се наложи умишлено да сме груби, за да стигне информацията до другата душа, защото това е запечатано в нея като начин и форма на получаване на внимание и обич. Може само това да е езикът, който разчита и на който общува тя. Това не значи, че не я обичаме или тя нас. Значи само, че е дълбоко запечатано в полето ѝ информация за силна и тясна обвързаност на двете. Ние само използваме този единствен път за комуникация, на който тя реагира адекватно, за да подхванем общуването. Обикновено развръзката е добра, любяща по здрав начин и постепенно променя отпечатъка на модела и го пренася в реалността ни.
В заключение. Надявам се, след като прочетохте „Грубост за разбирателство“, вече да имате куража да рискувате и бъдете спонтанни в представите си и докато потупвате!, дори груби, за да постигнете личната си емоционална свобода, тази в общуването с нечия друга душа и разбирателство в реалността си. Честността в собствения ви свят за истинските ви емоции и мисли, носи добро, мир и свобода да обичаме истински, дори да минава през огъня на по-лошите поведение и обноски понякога.
Война е думата, колкото и да не ми се иска да я употребявам!
Знаете ли, скъпи хора, не ми се пишеше днес. Изморена съм от потока информация които минава през мен, покрай мен и далече от мен, но чрез вас ме достига.
Същевременно в мен бушуват куп мисли и вълнения, които разбирам би било добре да споделя с вас, но скоростта с която се движат е направо свръх голяма и докато седна да напиша една и вече съм на десетата.
Времето е изключително динамично, което се подчертава от свръх разминаващите се посоки на мислене и емоционално преживяване.
Все пак една идея се задържа по-дълго в мен и ето, споделям я с вас.
Във война сме, война за завладяване чрез емоциите ни!
Възможно е да сте прочели или чули вече тази дума, за ситуацията в която битуваме, но аз го осмислям може би по различен начин. Да видим!
Ако досега под война се е разбирало физически сблъсък заради нечий начин на мислене, подкокоросан от емоции (за завоювяне на по-хубавата жена, земя, изтъкване на имперска или верска самовлюбеност) и се е развивала в определена физическа територия по земя, вода или небе, предимно чрез физическа сила. То след това, вариантът бе на студената война – война изнесена по-скоро на ментално ниво, идеологическа и добре подплатена с въоражение за придаване на тежест и авторитет на идеологията и от достатъчна дистанция, чрез комуникациите предимно. Явно модерният вариант сега е войната да е предимно на полето на емоциите! За завладяване на психиката, чрез управление на емоциите, а така и на цялото човечество отведнъж, поголовно, безотказно, без видима физическа сила, но с много жертви – млади и стари, мъже, жени, деца, богати и социално слаби, инелектуално и физически здрави или напълно беззащитни и зависими, от всички религии, социални и професионални общности.
Дълго подготвяни да бъдем водени за носа чрез методи за емоционално въздействие, каквото е рекламата, и свикнали да седим хипнотизирани от бебета пред екраните, научени от същите реклами да имаме поне 3 екрана наоколо – телефон, телевизор, компютър, не остана бидон-вила или персона, която да не е снабдена с облъчвател-хипнотизатор. Толкова сме свикнали да бъдем облъчвани през 15-20 минути за по 5-7 минути, а майсторите го правят за 3 секунди, че дори не го забелязваме отдавна вече. А рекламните куршуми летят отвсякъде – медии, витрини, сайтове, автомобили, сгради, дворове, ученически тетрадки, планини… Обръгваме, но те улучват, винаги улучват. Защото са се прицелии добре, умно! Защото знаят, къде всъщност лови най-много и изпращат нарочните си думи, звуци и образи, да ви проследят и уцелят точно в най-слабото място. Това на емоциите, на душата, на психиката. И вече няма физическа територия, а само и единствено една за целия свят едновременно – психическата.
Бий по страха! Те дори няма да забележат. Удряй здраво, не ни виждат! Няма нужда дори да бягаме, те са замрели в хипнозата си.
Дай им малко захарче, нещо красивичко, лъскавко, шаренко, много динамично, така още повече ще подгонят моркова, а ти през това време дръж и бий, граби души, съдби, животи!
И не говоря за рекламата в прекия смисъл само. Всичко стана реклама, като форма и методи на поднасяне на информация, за комуникация.
Да, ама някой се научиха да не гледат екраните и дори учат децата си на това! Други се научиха да управляват емоциите си и учат близките си на това! Трети се научиха да използват същите тези средства, за да ги неутрализират поне малко, споделят това и намират съмишленици. Здраво мислещи и чувстващи хора!
Но това оформя само по-отчетливо воюващите, не спира войната. Единствено започва да очертава лицето ѝ. Бавно, трудно, но го прави.
Войната е за емоциите ни и кой да ги управлява – ние или някой извън нас, а така и нас, живота ни, здравето ни, съществото ни… Чрез страх, много страх!
Излезте от страха и включете на режим мислене, ако искате да спечелите себе си, живота си, свободата си! Направете го, преди да са ви спрели тока, угасили екраните и оставили на собствените ви страхове в неизвестността, самотата, сковаността от неподвижност на тела и умове.
Психическото здраве е все по-важна тема към днешно време и е добре да ѝ обръщаме равностойно внимание наред с темата ментално и физическо здраве. Едва тогава, когато те са равнопоставени в нашето съзнание и подсъзнание можем да считаме, че сме в баланс, цялостни, устойчиви на всякакви житейски провокации. А едва ли има някой, който да не иска качествен и балансиран живот, в който има енергията си както за физическа активност, така и за ясна мисъл и решения, така и за широко отворена за радост душа.
Заради това днес отново избирам да ви срещна с актуалната към днешна дата тема, но да подходя съвсем практично, че и образователно. За да съм ви в максимална помощ.
Започвам с едно полезно четиво. От него в прав текст най-накрая разбираме обективната ситуация за психическия резонанс на настоящата тема номер едно ”коронавирус”, която явно или скрито пропълзява през всяка възможна пролука до съзнанието и подсъзнанието ни. Много съм доволна да го прочета, не защото написаното е радостно, а защото ни помага да обхванем проблема с един поглед и се огледаме и разберем ние къде се намираме във всичко това. Горещо ви препоръчвам да прочетете пълния текст. А сега малка извадка:
– Професоре, а какъв е регистърът на психичните проблеми и страдания, свързани с COVID пандемията?
– Според изследването, психичните проблеми и страдания във връзка и по повод COVID-19 у нас, са различни и са твърде много. Все пак по-важните и по-разпространените от тях са: стрес, тревожност, страхова невроза, мъка на загубата (poena damni), обсесии (суеверия, фобии и мании), хипохондрия, абнормно поведение, безсъние, кошмари, деменция, параноя и шизофрения.
… А депресията- тя от какво произхожда?
– Депресията е другото страшно нещо, то е на второ място по разпространение, но по-опасност е на първите места в класацията, тоест става дума за униполярната депресия, вследствие пандемията. Тя произхожда не само от самото заболяване, но и от мерките срещу нея, от забраните, обедняването, безработицата, рестрикциите, усамотяването и т. н. Има данни за нарастваща тенденция на разпространеност на това страдание, което според прогнозите на Световната здравна организация съвсем скоро ще заеме второто място в списъка на най-големите опасности за здравето на хората…
…- Какъв е при нас процентът на депресираните? Особено сега по време на пандемията той трябва доста да е скочил нагоре или бъркам, професоре?
– Не, не бъркате. Но при нас този процент, вследствие на обстоятелствата, винаги е два-три пъти по-голям – около 15-18%. При едно по-широко тълкуване на критерия за депресираност, и ако имаме предвид пандемията и състоянието на 2,5 милиона бедни, болни и изоставени стари хора – пенсионери у нас, сега този процент може да е доста по-голям: 35-40%. Двама от всеки петима пълнолетни българи е депресиран…
Може би някой от вас вече са изпухтяли тежко: „Пак ли за това!?”. Други са помръкнали: „Нищо ново, ние това и без друго си го знаем, просто сега е още по-зле!”. Възможно е за трети този текст да им светне като мълния и тепърва да осъзнаят сериозността на ситуацията откъм тази житейска страна, валидна за всички ни, и да възкликнат удивено: „Леле, не знаех!”
От които и да сте, сигурно искате да разберете едно и също в този момент:
– И какво, като знам това?
Аз бих го преформулирала така:
– Как да се възползвам правилно за себе си и близките ми от тази информация, за да си спестим психично отклонение или ако вече имаме някаква степен на проявление на такова, какво да предприема, за да поправя станалото?
Като професионален консултант Енергийна психология, моите много практично ориентирани препоръки са следните (приемете го като полезно упражнение, което винаги може да ви е от полза, но особено сега):
1. На един лист, в колона, впишете отговорите на въпроса – как се чувствам емоционално, заради темата „коронавирус” и всичко произтичащо от това? Например:
– уплашена
– ужасена
– объркана
– ядосана
– досада
– апатична, потисната
– напрегната, изнервена
– безсилна
– тъжна
– паникьосана
– други…
2. Във втора колона впишете отговорите на въпроса – как се чувствам физически, заради темата „коронавирус” и всичко произтичащо от това? Например:
– не мога да спя
– всичко ме сърби
– плача без причина
– разсеяна съм
– напрегната през цялото време, не мога да се отпусна
– припряна, все бързам
– крещя/удрям/чупя/изтървам вещи
– не мога да дишам/ задушавам се/ кашлям
– потя се много
– пада ми доста коса
– стомахът ми все е на топка
– стягане в гърлото, гърдите
– изтръпване на части от тялото или цялото тяло
– замайване
– умора
– вдигам кръвно, сърцебиене
– погнуса/омърсеност/отвращение
– други…
3. В трета колона впишете отговора на въпроса – какви мисли най-често ми минават през главата/ изричам в диалог, заради темата „коронавирус” и всичко произтичащо от това? Например:
– Омръзна ми все това да виждам/чувам!
– Божичко, какво да правя сега?
– Псувня/ругатня към личност/организация/факти
– Пу-пу, да не се случва!
– Няма отърване и мен ще ме стигне!
– Леле, още един!
– Никой не може да се скрие!
– Боже, къде сбърках, какво не направих както трябва?
– Няма да оцелея, ако ме хване!
– Трябва да …
– Фалирах!
– Родителите ми ще умрат, ако…!
– Как да смогна с всичко сега?
– Какво ще стане, ако се разболея, ще оцелея ли/ ако всички вкъщи се разболеем?
– Ще ми стигнат ли парите?
– Побърквам се от ограниченията/ не издържам/ иде ми да…
– Нещо ми става, дали е това, нормално ли е…?
– други…
4. След като сте направили това, ви каня да оцените по скала от 0 до 10, колко силни са проявлениета които записахте и да напишете оценката срещу всяко вписано проявление в трите колони. Например:
– Емоция: уплашена – 8
– Физическо усещане: погнуса – 5
– Повтаряща се мисъл: Пу-пу, да не се случва! – 10
5. Огледайте какво се получи на листа!
– Ако стойностите са под 3, сте сравнително спокойни, добре е да направите нещо за пълно спокойствие.
– Ако стойностите са около 5, необходимо е да се погрижите по-концентрирано за психическото си равновесие по-скоро.
– Ако стойностите са от 6 нагоре, наложително е още сега да започнете грижа за постигане на психическо здраве.
Логично е за онези от вас, които нямат знания или опит да се погрижат при повишени нива на напрегнатост, а и всички, които искат да се чувстват максимално добре, да се запитате:
– Какво да направя? – Към кого да се обърна? – Какво би ми помогнало? Нали едното са емоции, другото са симптоми, а пък тези мисли е невъзможно да са други при тези обстоятелства, няма как да ги променя!
Сега ще ви съдействам и за това!
Обичайната ни култура е да се обърнем към приятелка и споделим в поверителен или небрежен разговор. Да, това временно успокоява и намества някой мисли. Удачно е за леки състояния на безпокойство и ефектът е сравнително краткотраен, нееднозначен, но винаги е приятно да се оплачеш на дружеско рамо, нали!? Не е достатъчно, да знаете!
Друг вариант е да се обърнем кам психолог, психотерапевт, арт терапевт, хипнотерапевт, сродни, по възможност проверени и доказани специалисти. Тук имате реален шанс за подобрение, но ще ви трябва повече време, като ефектът ще е по-дълготраен, по-ясно забалежим, евентуално ще се справите напълно. Ще имате както емоционален, така и ментален комфорт, евентуално и физически в последствие.
Третият вариант е да се наложи работа с психиатър (за най-тежки форми на психически дисбаланс). Не се притеснявайте да потърсите такъв, защото по-добре живи и временно на медикаменти, отколкото полуживи от психични проблеми и нежизнеспособни, неработоспособни, опасни за себе си и околните, част от мрачната статистика!!!
Четвърти вариант е да се обърнете към алтернативни практики, като:
– арома-, цвето-, звуко- и подобни терапии, двигателни и дихателни практики, билколечение, соли, есенции, кристали, рейки, масажни терапии, семейни констелации, регресия, други.Това са леки варианти, с меко действие, изискващи време за разгръщане на траен ефект и в трите направления – емоции, мислене, физическа симптоматика;
– хомеопатия, акупунктура, други. Подходящи са за леки до тежки състояния, за по-кратък период има ефект и е по-траен до пълен и разгръщащ се във времето, също добри едновременно за емоционален, ментален и физически дисбаланс;
– Енергийна психология – техники за самопомощ (може да работите самостоятелно и с помощта на консултант). Ето някой от тях: Техники за емоционална свобода – ТЕС, Пренареждане на матрицата с ТЕС, ТАТ, Лечебни кодове, ЕМДР, Тета лечение, ПЕАТ, други. Подходящи са за леки до по-тежки състояния, но не психиатрични (за тях са по-скоро допълващи), с дълбок, доста бърз и траен ефект едновременно за емоции, физически усещания и повтарящи се мисли).
Тук идва ред за следващите стъпки от вашето упражнение:
6. Прилагане на съответната практика/ грижа колкото е необходимо, за да сте в онова психическо, ментално и физическо благосъстояние, което да оценяване на стойност 0 – 1 за негативни или 1 – 10 за позитивни, по скалата от 0 до 10.
7. Поддържане на психическа хигиена точно както фичическата, а и менталната – ежедневно! Както всеки ден се къпете, миете зъби, обличате чисто, храните редовно, спите, решете, правите гимнастика, почивате, така и се забавлявате, четете, гледате, образовате, занимавате с хоби/ изкуство, посещавате терапия, отделяте време за самопомощ, четене на специализирана литература за «душата», игри, жизнеутвърждаващи духовни/верски/философски практики, благотворителна дейност.
Надявам се тогава да става все по-малък броя хора от лошата статистика! Нека сме повече хората, които да са спокойни, удовлетворени, устремени, жизнени, весели, психически, физически и ментално силни, здрави, ефективни.
Нека променим статистиката в градивна/ положителна! Вярвам, че тогава и здравето на всички ни ще е по-крепко, устойчиво на предизвикателства, а ако все пак поддадем да можем и бързо да се възстановим.
Да сме в цветущо психическо здраве, скъпи хора и отново да сме заедно!
„Здрав дух – здраво тяло“ – спомняте ли си тази фраза? Аз да и сега ще разберете защо отново я извиквам за вас.
Вчера четох една статия за броя на самоубийствата в Япония заради паниката от Ковид и домашното насилие, пак заради ситуацията. В България тече същия процес, макар едва тук-таме да се споменава за това.
Ние сме различни хора и сме различно устойчиви на стрес.
Нормално е понякога, особено при интензивно облъчване и натиск отвсякъде, да не удържим психическия баланс. Това е достатъчно да залитнем в една или друга посока. При всеки това залитане ще се прояви по различен начин и с различна сила.
На мен консултанта, също ми се случва. Все пак и аз съм човек, при това потопен и в проблемите на клиентите си, освен личните и обществените. Това е освен добра тренировка за мен и отговорност, опитност и възможност да се развивам, както заради себе си, така и заради вас.
Във връзка с всичко това ви каня да се подсетите, че по-добре навреме да се справите с излишния стрес, независимо дали е във връзка с актуалната здравна тема или ваша лична, защото това е предпоставка за справяне с всяко друго нещо в живота ви и този на близките ви.
Заявете културата си на грамотни, съзнателни и интелигентни хора, като се погрижите първо за баланса на личното си психично здраве.
Повечето от вас сте жени, съответно майки и душата на семейство и дом. Ако душата на дома е здрава, то и домът е непоклатим и намира сили да преодолее порива на урагани и сътресения, да покани светлината и създаде нужния уют и мир в гнездото си!
Тези от вас, с които вече сме работили, знаете от преживяното в консултациите, колко дълбока и силна е връзката ви с рода, като цяло, и с всеки член от рожденото и лично семейство. Преживели сте как когато вие се справите това се отразява на обкръжението ви.
Каня всички ви да споделите мнения, предложения и опит за другите. Нека се подкрепим взаимно и се справим заедно със стреса!
От своя страна заявявам, че продължавам да съм на линия за вас и работя максимално упорито и последователно в посока справяне и изход от дисбаланса в който сме заедно с вас, изграждане на здрави устои и умения да се справяте и самостоятелно.
Продължавам да ви приемам и в студиото си, и онлайн по всички възможни канали за връзка, според вашето усещане за сигурност и комфорт. Грижа се и за моите също, за взаимното ни добро.
Бъдете смели да се пожрижите за душата си и климата в дома.
Бъдете живи, здрави и щастливи, но си спомнете олимпийския принцип „Здрав дух – здраво тяло“, нека се грижим и за двете еднакво старателно и трепетно!
Урок по публична изява, пореден за мен и дошъл в момен, който да ме изненада. Малко банален, но май така е с повечето уроци, а именно:
Ако от първия, втория, третия път не разбереш и не се справиш с някое предизвикателство, ще дойде еН-тия път, ще те заклещи и ще ти се наложи да се справиш!
Кое беше това предизвикателство и урок за мен ли?
Ооо, нещо в което се справях на порции през времето – урокът по публична изява.
В студентско време губех „ума и дума” до пълно мозъчно затъмнение от вълнение пред ученици на които трябваше да преподавам. Добре че само за секунди!
Когато заформихме БАРЕП с Мая Сидерова и Ирена Рельовска, ми се наложи да се изявя пред публика, вас, и да демонстрирам ТЕС и водя сесии на живо със случайни представители от публиката. Боже, как ми бумтеше сърцето и смръзваше кръвта във вените! Но никой не разбрал какво ми е отвътре… Брей, много добре!
Но дойде един ден, в който да участвам в ТВ предаване и по случайност не успели да се свържат с мен. Само от тази мисъл щях да умра бавно и мъчително от идеята мен да ме снимат с онези големите камери в ярко осветено студио и всички вперили поглед в мен. НЕ, в никакъв случай, не не и не! Нелогичен, безкраен и тих до бездихание ужас.
Разбира се доста работих със себе си при всеки повод по тази тема. Стигнах дотам, че с удоволствие да съм пред жива публика, да водя едновременно четирима случайни участници от публиката в техните ТЕС сесии, без грам притеснение или несигурност. Бях като риба в собствени води. Чудно усещане. Даже направих специална публична среща за демонстрация и практика на ТЕС по темата публична изява със заснети с камера, отново четирима случайни участници от дошлите с реални техни казуси и моментални резултати. Постигнахме, те тяхното, аз моето, преодоляване на поредния праг от притеснения.
После дойдоха покани за участия в национални радиостанции и ми бе много комфортно пред микрофона, сякаш цял живот мога да правя това.
Мина време и позабравих темата „изява пред публика”. Но съдбата почука на вратата ми, под формата на изненадващо телефонно позвъняване с покана за участие в телевизионно предаване където фокусът дълго ще е върху мен, ще имам да говоря, че и да изказвам собствени и професионални мнения, пак от национален ефир.
Помните ли – ярко осветено студио, вперени в мен камери, че и зрителски погледи и мнения.
Хъм, сетих се насред думнкането на сърцето в гърлото ми, да поискам отсрочка от няколко часа, за отговор. Не за друго, а за да си прибера сърцето на мястото му и спокойно и уверено да дам съгласието си. Знаех че предаването и телевизията са качествени и има смисъл.
Ооо, ето ти възможност веднъж завинаги да се справиш с това, мислех си, явно е време!
И стиснах зъби и се срещнах с безименния си УЖАС! Пък то, какво излезе от подсъзнанието!? Пак някакви „детски истории”! Детски детски, но страхът си е страх колкото и ирационален да е, колкото и опитен „врял и кипял” консултант да съм вече. Добре че сега много бързо се справих и почти веднага стигнах до необходимия емоционален обрат. Светна ми пред очите и ведро и напето казах бодро ДА на второто обаждане.
Пак имаше леки отклонения от обичайното ми поведение поради вълнение, когато вече поджождах към снимките, но любопитството и усещането за ново приключение,определено надделяха. Сега дори имам смелостта да ви поканя да видите резултата от този мой урок по пубична изява. Но моля, не ме съдете строго – хиля се неовладяно в началото, което също е признак на прекомерно вълнение, но после май нещата се получиха.
Да видим дали ще има още предизвикателства и след това, дали напълно съм се справила с това да се изявавам пред публика по най-различен начин!
NB! А-про-по, много ценно издание на предаването, особено с мнението на двамата младежи с увреждания по рождение, от гледна точка на енергийната психология. Каня ви да си сверите часовника на собствената ви ценностна система с тяхната.
До нови срещи където и да е това – в студиото ми „Живот За На Пред На Ли!?“, на улицата или в ефир!
