Имам желание за семейство, но се чудя дали ще стане както трябва!? Чувствам безпокойство в стомаха.
Дали и вие осъзнавате и разсъждавате така, когато обмисляте желанията си от подобен калибър? Какви са вашите страхове, притеснения и неясни вълнения?
Хайде да видим, как се разви това желание по време на работата ни чрез Неврографика!
Разглеждаме темата ѝ „Желание за семейство” чрез алгоритъм наречен Невродърво. Още не докрай навлязла в процеса, клиентката ми рисува по-скоро естетично, отколкото дълбоко преживявано, но всяка следваща линия я потапя в собствения ѝ свят и с това започва да проявява спотаените мисли, скритата информация, притихналите емоции, живеещи в подсъзнанието ѝ. Водя я там, където проявява съпротива да надникне, защото, както в Енергийната психология, така и в Неврографиката, всяка съпротива е и ключ към решението. Не е приятно, но носи големите награди, придвижване напред към решения и успехи. Всяка линия е мисъл, фрагмент от системата от убеждения изградили мрежата на живота ни. Криволичейки в пътя си, всяка линия-мисъл търси начин да се заяви и бъде забелязана, разбрана, оценена от автора ѝ. Така е в Неврографиката. Заради това клиентката ми разбира спомените, които тези линии събуждат в нея и какво това означават сега, в този момент. Съответно, вече забелязани, тя има свободата да избере дали да ги запази и утвърди или да ги промени. Това също става чрез рисуване и повярвайте ми, ако още не сте го изпитали, носи забележими реакции! Може да са на физическо ниво, обикновено и на емоционално. Може да са по-категорично преживени, може и по-деликатно. Зависи от много фактори и си е индивидуално за човека и момента.
Та клиентката ми минава през
Нужда от контрол и напрежение в гърдите.
Разбира го чрез спомен възкръснал в мислите ѝ за отношения с нейни роднини, докато рисува своите мисли-линии градящи Невродървото ѝ на „Желание за семейство”.
Допускам и друг вариант за мъж, много съм добре, разтуптява ми се сърцето!
След известно време задълбочено потапяне в рисуването, кагато ми се налага да я извадя за малко, за да разбера, какво се случва в съзнанието и подсъзнанието ѝ тя съобщава:
Отпуснах се, много ми е добре емоционално! Дървото ми заприличва на дъб. Усещам физическа мощ, психическа мощ.
Започва да ми разказва, какво значи за нея дъбът:
Стари дървета, които устояват на всичко. Така искам да е и с моето семейство!
А това за нея е особено важно сега. Водя я да изгради здрава основа на това мечтано и вече планирано семейство, коeто да може да понесе изпитанията на живота и да продължи да се развива и процъфтява с времето. Пак се пораждат някои съпротиви, но пък преодоляването им влива още енергия и устрем в развитието на мисълта ѝ в градивна посока. Това си проличава и на листа, в движенията ѝ, размаха, и още много мънички и различни признаци.
Сърцето ми се разхлопа! Виждам много готин светъл мъж, колега, и колко ми е забавно с него!
Разсмива се на себе си тя. Разбира се, това не значи, че точно с този човек ще стане нещо. Това е само сигнал за падане оковите на досегашната ѝ нагласа и свобода да гледа и намира решения, варианти, възможности и в друга посока, по нов за нея начин.
Продължаваме процеса и по едно време ѝ излиза усещане за:
Конфликт в бъдещето и физическо усещане за неприятно в гърдите.
В Неврографиката не ползваме гума, не трием онези линии, форми, участъци, които ни носят неприятна информация и чувства, не! Ние преработваме с още рисуване! Така и сега. Усещането иска още линии, по нов начин, по различен начин, до усещане за промяна и удовлетворение на рисуващия. Това е една от важните особености на подхода. Така че клиентката ми преработва и преработва, докато не стига заветното облекчение и отпускане. Даже, както често се случва, добавяме още листи хартия към рисунката, за да може енергията, която се разгръща, да бъде изявена чрез рисуване на повече пространство, да получи завършен и цялостен вид и смисъл.
С изливането на първичните страсти с размах и със задълбочаването, и едновременно с това освобождаването на скритите напрежения, рисунката на клиентката ми на Невродървото на „Желание за семейство” става по-нежна, по-деликатна, по-мека и с окръглени, хармонични линии.
Добре съм!
Казва ми, потопена отново дълбоко в себе си и рисуването. Маркерите ѝ се изчерпват, продължава да рисува с моливи.
Чудя се как ще го довърша това нещо?
Това е моментът в който тя да проумее разликата между желано и възможно за себе си. Дали ресурсите, с които разполага могат да поемат размера на желанията ѝ. Може ли да развие тези ресурси или може да оптимизира желанията спрямо тях?
Явно не съм достатъчно подготвена с маркерите… Ама това се отнася и за живота ми!!!
Прави връзката тя.
Ох, огладнях много!
Да, това е глад както за живот, така и емоционален глад породен от липси, така и глад за зареждане с обичайната енергия, защото процесът ни на работа иска своето, като сила.
Добре ми е, хубаво ми е!
Казва тя, когато поредният етап от работата е завършен.
По-хармонично ми става, не е само дърво моето Невродърво!
Разбира, когато и следващата стъпка е направена.
Започва да се възхищава на работата си, забелязва какво да донаправи, радва се, видимо се оживява.
Вече към края на процеса и множеството трансформации казва:
Все едно си слагам медал. Добре ми е, радостно!
Човек трябва да внимава дали ще му стигнат ресурсите! Като започвам нещо, да не се изхвърлям. Нека има и изненади, но хубави.
Прави си тя поредните изводи, когато съотнасяме рисунката към желанието ѝ за създаване на семейство.
Осъзнавам, че съм си освободила ума от изкушения, като излишни закачки с несвободни мъже. Сега вече ми е интересно да имам отношения само с конкретен свободен да се посвети само на мен човек и с идеята да създадем заедно желаното семейство. Осъзнавам вече и времето, като рамка, с която имам да се съобразя. Нямам нужда от мъж, който да ме легитимира пред обществото, за да се осъществя.
Това последното е още едно ценно осъзнаване, което се оказва често срещано, като скрит мотив за връзка, при много жени, с които съм работила. Унаследен от майки, баби и пра-баби модел на мислене на брака. Жените, за да бъдат по-напред в обществото, по-лични, по-знатни, се търсело да бъдат задомени за мъже „от сой”, в родове „с потекло”, за мъже „с престижна професия или занаят”, което е поставяло съпругите също по-напред в социалната йерархия и самочувствието им. Защото за жените не е имало много други начини в миналото да изпъкнат и напреднат социално, а и материално.
Какво си мислите, разпознавате ли нещо от това, като свое? Нейното докосва ли и вас? Намирате ли нов смисъл за себе си в тези нейни думи? Сещали ли сте се изобщо, какви са вашите мотиви да искате даден мъж и какво значи да имате желание за семейство за вас? Лично за вас! Не по принцип и „като другите хора”? Такива действия „като другите хора” обикновено носят разтърсващи във времето последствия и доста болка, когато се окаже, че при вас не се получава по същия начин, така лесно и просто, както обикновено изглежда отстрани. Да, това е нормално, защото хората, колкото сме еднакви, толкова сме и различни. Желанията ни може да съвпадат „нали всички това искат, едно и също”! Но първо, че може да не е така, когато познавате добре себе си и го разберете. Второ, че има различни варианти да се получи желаното! Вероятността да сте по-удовлетворени е по голяма, когато сте по-добре свързани със собственото си светоусещане, желания и създавате собствени модели. Никой не знае това трудно ли е или лесно. Няма гаранции, има възможности! Тогава може да се окаже, че вие сте модел за някой друг. Може да се окаже, че моделите съвпадат с нечий друг. Може да разберете, че житейският ви път е съвсем различен и да го изминете по собствен неповторим начин и постигнете качествено нови форми на реализация и удовлетворение, които да изненадат не само другите, но и вас самите. И какво от това!? Нима не е най-важно вие да сте удовлетворени от собствените си дела и същевременно да сте в мир със себе си и света!?
Все пак, ако твърдо сте решили и имате желание за семейство, то хайде да прегледате, какво означава това за вас и имате ли ресурсите за това или нещичко има нужда от поправяне и освежаване, както се получи в тази сесия с клиентката ми. Улеснете пътя си, като ме поканите да създадем заедно оптималните условия желанието ви да се реализира по най-добър начин!
Имам „Желание за семейство”! – добре, но желайте и постигнете със собствен стил!
„Искам да си намеря мъж до края на годината“ – така заяви моя редовна клиентка, с която заедно сме минали през доста от перипетиите в интимния ѝ живот, за да лекуваме рани и отваряме врати към желания живот.
Този път процесът е по-необичаен, защото се случва през метода Неврографика, който вече практикувам, като специалист по Неврографика с услугата „НАРИСУВАЙ МИ…“.
Нека видим този начин на работа къде ни отведе и какво открихме там, с което да сме полезни и на вас!
Да започнем с това, че клиентката ми приключи, след години агония, връзката си с човек, на когото много държеше, но отношенията не бяха адекватни. Изтрезняла и готова за следващи крачки към успешна връзка, започнахме работа, която вероятно ще изисква време и задълбочаване в темата ѝ, но знам, а и тя, че е готова за това, щом е дошла и е потърсила подкрепа.
Искам да си намеря мъж до края на годината! Имам желание за семейство, но се изморих след 23 години неуспешни връзки и 2 години, от тях, конкретни осъзнати опити.
Подготвям я за предстоящия процес и се потапяме в рисуването. Той предизвиква у нея най-различни преживявания на всички нива на съществуване – и физически, и емоционални, и рационални, и ирационални, но много реални!
Заявяват се няколко причини, на този етап, довели я да настоящия момент в живота ѝ и имащи пряка връзка с него. По-необичайното в този метод на работа е, че можем да рисуваме нещо по интуиция и после да разберем смисъла му. Едно от тях е именно такова. Клиентката ми го изобразява на листа си и чак тогава разбира:
Това е момент преди раждането, в самото начало (след зачеването), сякаш имам договор с мама да бъда „спасител”
Рисува и споделя с мен какво осъзнава чрез линиите, които оставя да изтекат спонтанно от нея на листа.
Това е обречената любов, която спасявах. Гневна съм, че ме мота толкова дълго. Имам усещането за камък върху сърцето си.
Това съм аз. Не си харесвам тялото, дебела и тежка съм, но това ми носи усещането, че съм солидна.
Това са всички незнайни причини да съм в това състояние.
Това е рожденото ми семейство, защото още се чувствам отговорна за него и ми тежи да е така. Оууу, става ми студено, като си мисля за това!
Изреждайки всичко по-горе, в един момент тя споделя съкровеното си притеснение:
Знаеш ли, чувствам страх, как ще се случи всичко това, да си намеря мъж, как ще се доверя на някого, как ще го преценя!? Иначе толкова много искам да си намеря мъж, но…
Но скоро след това, тя започва да се сеща за онези ценни и здрави качества и ресурси, които притежава или би могла да развие, които да подпомогнат осъществяването на желанието ѝ. Рисуването по метода Неврографика много добре помага в това отношение, не и без моето активно съдействие в процеса, разбира се!
Знам, че има много неща, които аз мога да направя. Но искам и търпение и мъдрост да се справя с рожденото семейство и всички унаследени оттам проблеми. Освен това имам нужда окончателно да се справя с Х и смятам още да поработя с това!
Тук идва един много интересен момент в работата с метода Неврографика – можем да залагаме на още неосъзнати но чувствани и желани съкровища, които да заявим чрез рисуването и така включим да работят за нашето благо, затова клиентката ми просто ги рисува и определя:
Това е за развитие на някакви ценни за мен неща!
А аз ѝ предлагам и още един ресурс, който всякога ни е нужен и носи много заряд – Щастието. Тя веднага се съгласява и с ентусиазъм го добавя към рисунката си, за да подхрани по още един начин успеха на делото си.
Процесът тече и носи амплитудни усещания – несигурност и спокойствие, разгорещяване и студенина, тежест и лекота. Във всичко това започват и осъзнаванията и развръзките:
Трябва ми човек стъпил на земята, за да се справи правилно със семейството, което искам. Стига толкова идеализъм! Какво, като толкова харесвах последния мъж, оказва се, че все не ми е стигало времето да му доказвам, че го обичам! Това е ограничение, което много ми тежи, тревожи, носи разочарование.
Когато разработва идеята за външния си вид се усмихва все по-широко и казва:
Харесвам се такава, каквато съм и много малко ми трябва, за да се харесвам напълно! Трябва да положа усилия, за да постигна това, което искам. Бях с Х, защото той ме прие физически, но сега разбирам, че психически не ме прие и все искаше да ме промени…
Тогава провижда място в рисунката си, подчертава го дебело и въздиша:
Имам физическа идея за мъж, направо го виждам – висок, светъл човек е.
Очите ѝ заблестяват закачливо и възхитено на образа в съзнанието ѝ. Рисуването ѝ става доста експресивно и клиентката се отприщва:
Искам да вървя в неподозирана и за мен посока, там където не съм я виждала досега!
Това обаче се заявява и на физическо ниво:
Имам болка в мускулите, сякаш дълго не съм се движила и искам вече да се раздвижа. Мисля си, как тази техника ми дава възможност да си позволя на себе си някакви неща, които явно досега не съм си позволявала. Дори не съм се сещала или разбрала, че ми трябват! Мисля си, колко много време съм си загубила в доказване и спасяване на човек, който сам не иска да се спаси. Това е като травма.
Задъхва се и обяснява сякаш повече на себе си, отколкото на мен.
Тогава става нещо интересно и много ценно – тя стига до отвъдния бряг, този на градивните спомени, даващи тласък в новата и желана посока, но това обикновено може да се случи, когато е махнато тежкото перде на негативните спомени и преживявания. Явно това, което досега е преработила чрез рисуването в процеса си, е свършило добра работа.
Сетих се за мой преподавател, мъж. Идва ми особена топлота към този човек, по странен начин го усещам, сякаш взаимно си даваме подкрепа, разбиране… От него се научих на доверие към мъжете, че няма да ме излъжат, няма да ме измамят! Сега го осъзнавам!
И се разсмива с цяло гърло на откритието си и свежия заряд, който я е подел на вълната си.
Изпитвам радост, осъзнаване, хубаво ми е.
Преди малко исках Х да се нарани, а сега изпитвам решимост за продължаване напред, този цвят ми носи мъдрост!
Осъзнава тя избора си на цветове в рисунката и техния смисъл за самата нея, сега.
Заземена съм, здраво стъпила на земята вече. Не съм вярвала, че Х, който се оказа лош опит, може да се окаже и нещо положително за мен!?
Възкликва още по-учудено на себе си и лекотата на постигането му.
Напредвайки в процеса и наблягайки на развитието на ценното у нея тя възкликва:
Изпитвам радост, като дете което знае, че отваря кутия с бонбони и вътре ще има много интересни бонбони!
Чувствам се свободна!
В края на тази среща имаме да обобщим станалото и резултата. Тогава клиентката ми казва:
Въодушевена съм, че съм свободна да направя вече всичко, което искам. Трябва просто да съм нестандартна, за да се разчупят нещата. Там където съм търсила няма да намеря. Всъщност мога да се разширя, обединя, погледна отстрани и това ще ми помогне. Чувствам се толкова отпусната, че мога веднага да заспя!
Разбира се, колкото и да са удобни креслата при мен, не в тях е причината, а в свалената тежест на скритото напрежение и многото енергия, която отключихме в работата ѝ. Това само по себе си е енергоемко – та тя мина през дълбок процес на промяна на мислите си, а това все пак изморява! Освен това отпушената енергия, потискана до този момент от досегашния ѝ начин на мислене, също иска сила, за да се приобщи хармонично и насочи в новата посока на мислене и действие на клиентката. Оттам и това желание за сън, не само от дълбокото успокоение.
Аз приветствам това усещане и обикновено насърчавам клиентите ми, ако имат възможност, наистина да полегнат и поспят. Това позволява завършеност на процеса на трансформация, както на физическо, така и на психическо ниво, и затвърждаване на рационално ниво. Ако още не знаете защо, прочетете от линка по-долу всички подробности що е то Неврографиката, като метод за моделиране на вашата реалност.
А нашата работа с клиентката за нейното: „Искам да си намеря мъж”, не приключва сега. Предстоят ни още срещи. Какво става на тях, ще четете в следващите разкази, които подготвям да споделя с вас.
През това време може да поразмислите, какво става във вашата връзка или желание за връзка. Каква е/ не е и какво искате/ можете да направите. После да съберете смелост за промяна и ме потърсите да я осъществим по-безболезнено и целенасочено.
Урок по публична изява, пореден за мен и дошъл в момен, който да ме изненада. Малко банален, но май така е с повечето уроци, а именно:
Ако от първия, втория, третия път не разбереш и не се справиш с някое предизвикателство, ще дойде еН-тия път, ще те заклещи и ще ти се наложи да се справиш!
Кое беше това предизвикателство и урок за мен ли?
Ооо, нещо в което се справях на порции през времето – урокът по публична изява.
В студентско време губех „ума и дума” до пълно мозъчно затъмнение от вълнение пред ученици на които трябваше да преподавам. Добре че само за секунди!
Когато заформихме БАРЕП с Мая Сидерова и Ирена Рельовска, ми се наложи да се изявя пред публика, вас, и да демонстрирам ТЕС и водя сесии на живо със случайни представители от публиката. Боже, как ми бумтеше сърцето и смръзваше кръвта във вените! Но никой не разбрал какво ми е отвътре… Брей, много добре!
Но дойде един ден, в който да участвам в ТВ предаване и по случайност не успели да се свържат с мен. Само от тази мисъл щях да умра бавно и мъчително от идеята мен да ме снимат с онези големите камери в ярко осветено студио и всички вперили поглед в мен. НЕ, в никакъв случай, не не и не! Нелогичен, безкраен и тих до бездихание ужас.
Разбира се доста работих със себе си при всеки повод по тази тема. Стигнах дотам, че с удоволствие да съм пред жива публика, да водя едновременно четирима случайни участници от публиката в техните ТЕС сесии, без грам притеснение или несигурност. Бях като риба в собствени води. Чудно усещане. Даже направих специална публична среща за демонстрация и практика на ТЕС по темата публична изява със заснети с камера, отново четирима случайни участници от дошлите с реални техни казуси и моментални резултати. Постигнахме, те тяхното, аз моето, преодоляване на поредния праг от притеснения.
После дойдоха покани за участия в национални радиостанции и ми бе много комфортно пред микрофона, сякаш цял живот мога да правя това.
Мина време и позабравих темата „изява пред публика”. Но съдбата почука на вратата ми, под формата на изненадващо телефонно позвъняване с покана за участие в телевизионно предаване където фокусът дълго ще е върху мен, ще имам да говоря, че и да изказвам собствени и професионални мнения, пак от национален ефир.
Помните ли – ярко осветено студио, вперени в мен камери, че и зрителски погледи и мнения.
Хъм, сетих се насред думнкането на сърцето в гърлото ми, да поискам отсрочка от няколко часа, за отговор. Не за друго, а за да си прибера сърцето на мястото му и спокойно и уверено да дам съгласието си. Знаех че предаването и телевизията са качествени и има смисъл.
Ооо, ето ти възможност веднъж завинаги да се справиш с това, мислех си, явно е време!
И стиснах зъби и се срещнах с безименния си УЖАС! Пък то, какво излезе от подсъзнанието!? Пак някакви „детски истории”! Детски детски, но страхът си е страх колкото и ирационален да е, колкото и опитен „врял и кипял” консултант да съм вече. Добре че сега много бързо се справих и почти веднага стигнах до необходимия емоционален обрат. Светна ми пред очите и ведро и напето казах бодро ДА на второто обаждане.
Пак имаше леки отклонения от обичайното ми поведение поради вълнение, когато вече поджождах към снимките, но любопитството и усещането за ново приключение,определено надделяха. Сега дори имам смелостта да ви поканя да видите резултата от този мой урок по пубична изява. Но моля, не ме съдете строго – хиля се неовладяно в началото, което също е признак на прекомерно вълнение, но после май нещата се получиха.
Да видим дали ще има още предизвикателства и след това, дали напълно съм се справила с това да се изявавам пред публика по най-различен начин!
NB! А-про-по, много ценно издание на предаването, особено с мнението на двамата младежи с увреждания по рождение, от гледна точка на енергийната психология. Каня ви да си сверите часовника на собствената ви ценностна система с тяхната.
До нови срещи където и да е това – в студиото ми „Живот За На Пред На Ли!?“, на улицата или в ефир!
