by Дарина Гаврилова | 29/09/2021 |
Среща на времената
Чета стари записки. Не са мои. Оживява свят хем познат, хем напълно нов. Светът на нечие преживяване, украсен от емоциите на момента. Моята картина за този или онзи момент се дообогатява. Придобивам повече яснота. Нещо в мен се подрежда. Хем по-богато, хем по-облекчено ми става. И много стоплящо. Настъпва някакъв мир. Сякаш мир в душата на писалия и мир в мен четящата. Мир в който сме усмихнато и разбиращо едно. В този мир няма време. Той е пространство на единение в което съм пристъпила или допуснала в себе си… няма значение. Сега сме едно. Точно сега. Това сега е вечно. Безгранично. То носи още мир. Вероятно онзи мир, към който всеки от нас се стреми инстинктивно. Мир донесен през времената и пространствата, въпреки заучения ни стремеж да ги разграфим, подредим, наименуваме и подчиним на земната ни логика.
Всяка сесия с клиент също е това – среща на времената, с присъщите им мисли, чувства, герои. Придобиване на вътрешна, нелогична по земному яснота, но толкова отчетливо преживяна, че ни поставя в същото усещане за извечен мир. Почивка за душата и генератор за други решения, отношения, емоции, думи. Безвремие за промяна. Среща със себе си във всички времена. Поглед отвъд видимото и логичното. Фокус. Знание.
Дали е време да се срещнете с вашите времена и си отдъхнете в този мир?
Аз съм тук. Държа ключа назован Енергийна психология, готова да прескочим границите заедно и отключим усещането за мир.
Смирено.
„Живот За На Пред На Ли!?“
by Дарина Гаврилова | 21/09/2021 |
Убежденията
Убежденията за които да умрем.
Убежденията за които да воюваме.
…
А кои са убежденията които бихме искали да вземем със себе си и отвъд?
Убеждения които раждат?
Убеждения които надграждат?
На гробища съм. Строят нова църква. Има множество пресни гробове, специален раздел, отделно от другите. „Ковид“ гробището са го кръстили, макар да не е.
Старите са занемарени, забравени, изкривени, обезличени в опит за улесняване поддръжката.
”Къде е погребението?” – питат – „Ех, изтървахме!”… Шоуто е приключило, поне раздаването ще хванат.
А аз снимам останките от смирена почит и нежно пресъздаване на земни и небесни оношения в отминали времена и мислено се прощавам с поредната доскоро нормална човешка ценност, приседнала… където е останало нещичко от добро-стореното от пра-предците ми.
Поне гугутки още има да се чуват сред грубата и заваляна реч на безхлебните. Багери продължават да рият и изнасят… Беззъб пяно нахилен представител на преобладаващото население, агресивно любезничи отказвайки демонстративно скромен приход, а после чака още отгоре. Животът продължава, но… някъде другаде. От щастливките съм, които пазят красиви спомени от детството и от онова, което още носи спомен от още по-красиви времена. Винаги ще има убеждения и ценности, които да сменят стойност и смисъл, дори мода продиктувана от политически, икономически, етнически, религиозни, културни и други фактори. Важното е да боравим с онези които да искаме съзнателно да имаме и дори отнесем със себе си след този живот, като златен фонд и извечна стойност способна да подхрани нови светове и живот.
Поне така си мисля сега.
Как е при вас? Кои са убежденията, които да имат извечен смисъл според вас и биха дали почва на поколения напред без да ги ограничават, а напротив, да ги окриляват?
„Живот За На Пред На Ли!?“
by Дарина Гаврилова | 14/09/2021 |
Смелост и граници
Смелостта е интересно нещо. Свикнали сме да я свързваме с големи героични постъпки, най-често в сражения, на някакъв вид бойно поле. Времето на „трудовия героизъм” свързван с „петилетката за четири години” също попремина, като проява на самоотвержено себераздаване и надскачане на някакви граници. Сега живеем в сравнително кротко време и понеже тук сме в сферата на Енергийната психология, идеята ми е за битките които се пренасят все повече в полето на собствените ни преживявания на света.
Във всяко време е имало личности и моменти с поглед към вътрешните конфликти/ противоречия/ битки, но днес има тенденция това да е по-мащабно, по-всекидневно, даже превантивно. Дошло е време вероятно да се взрем в себе си като източник на „вражески” идеи (надявам се поумнели да не водим физически битки с външни врагове) вече по-практично, не само чрез средствата на изкуството. Границите са горе-долу физически наместени, пък и има закони или договори даващи регулацията им. Но какво става с границите във вътрешния ни свят? Има ли място за такива? Те как се уреждат? Етичните норми отговарят ли на вътрешното ни усещане за справедливост, чест, принадлежност? Къде, за кого и как да ги поставим? А как се отстояват? Дали може веднъж налични да ги преместим? Това как ни се отразява на нас? Колко ни коства и какво? Ами на онези, с които общуваме? За чии граници става дума – на нашите или за чуждите? Как разпознаваме има ли някаква граница някъде и ние къде сме спрямо нея? Имаме ли смелостта да опознаем тези граници и ако трябва да ги прекрачим, в името на собственото ни, не просто психическо и емоционално оцеляване, а достойно съществуване?
Пиша и се сещам за малките деца. Както винаги те ни дават много отговори на нас големите. Лесно е, особено ако подготвим окото си, да забележим, как на практика малките постъпват в реалния живот, учейки се да го живеят и опознавайки го сред връстници. Ако не сте забелязали техните опити за наместване на границите, идете на някоя бебешка площадка и наблюдавайте. Ще ви просветне по много от въпросите и за вашите граници. Кога и как да отстъпите или настоявате, кога и как да се откажете или да се съгласите, кога и как да дадете или поискате, кога и как да питате или отговорите, дали само физически или вербално да се включите, а може би енергийно!?
(Това последното може да ви смути малко, но доколкото в сесиите с клиенти все стигаме да моменти от вътреутробния период или най-ранното детство в бебешка възраст, когато информацията се чете и записва все по енергиен път и това дава отражение на целия живот на клиентите ми, смело мога да говоря и за подобен път на общуване на всяка човешка възраст.)
След това или едновременно с това, включете методите на Енергийната психология и проверете себе си – имате ли вътрешната свобода и смелост да пресъздадете живота си, като тези невръстни опознавачи на границите при взаимодействие с външния свят, така че вътрешния им свят да е доволно запазил достойнство и самоуважение. Потупвайки се, пренесете впечатленията от видяното към себе си и реалните случки от вашия живот и взаимоотношения с роднини, колеги или приятели. Най-вече към вътрешните диалози и напрежения, които не ви дават мира дори нощем!
С кого и за какво воювате в душата си? Идея, човек, ситуация? Имате ли смелостта да си признаете или признаете на опонента, къде е границата на приемливото/неприемливото? Наистина ли е толкова страшно да заявите или отстоите себе си, идеята си, мнението си, желанието си, личността си, действията си, а така и границите си?
Вероятно е време да поставите себе си на полагащото ви се по рождение място на почит в собствената ви самооценка. Вероятно има аспекти на вашето проявление, в които са чувствате удовлетворени, но има и такива в които не. Съберете смелост най-накрая да им обърнете внимание и да се насладите на повече вътрешен покой и мир, сила и благо общуване в себе си и всичко друго. Но ако толкова много ви е страх, че се чувствате блокирани дори от идеята да започнете, то подгответе се с поне една сесия за това да пристъпите към темата. Вярвам, че ще ви се отрази градивно. Имайте смелостта да сте смели! Имайте смелостта да опознаете и евентуално преместите или надскочите границите, свои или чужди, унаследени! Имайте смелостта да живеете удовлетворени от и в себе си!
„Живот За На Пред На Ли!?“
Разкази от сесии с клиенти, които са погледнали към своите граници
by Дарина Гаврилова | 08/09/2021 |
Сънуване, сънища и ТЕС
Сънуването и сънищата са явление, което винаги буди любопитство. От къде се вземат, какво значат, защо сънуваме толкова много, често, или рядко, защо някои са цветни, а други не, защо някои ни плашат или разплакват, а други ни оставят в радост или блаженство, защо някои сънища се повтарят? И всякакви подобни въпроси, които възникват в нас, след събуждане, след впечатляващ сън или при разговор с приятел. Сравняваме, коментираме, търсим, четем. Но дали готовите отговори, чуждото мнение, съновниците и цялата налична вече информация е онова, което осветлява, задоволява и успокоява, ума и душата ни?
Нека днес е денят, в който да разгледаме сънуването и сънищата с ТЕС! Няма да е поредната теория, нека е практика!
Вие сещали ли сте се да подложите сънищата си на ТЕС?
В личния ми опит се случи, когато още съвсем в началото на практиката ми с ТЕС, при силно вълнуващ сън, в самия сън си помислих „ТЕС” и сънят ми моментално смени посоката и нивото на вълнение. После пък, се вълнувах от това явление, но… това е друга тема! Друг път, събуждайки се рязко от сънуваното, моментално започвах да прилагам ТЕС за онова, което е останало в мен, като емоции, впечатление от образи и действия, въпроси, звуци, думи, които тресяха мислите и сърцето ми и на яве. Трети път, прилагах ТЕС, за да си доизясня някаква неясна идея или емоция, която ме е оставила в недоумение, откъде се е взела и какво значи? Винаги, прилагайки ТЕС за какво да е свързано със сънищата ми, получавах яснота, лекота и енергия. Правила съм и ТЕС, за това, че сънувам твърде много или че изобщо не сънувам, за да стигна до желаното – дълбок сън или запомняне на сън.
Сега помагам и на клиентите си, като опита ми се е разширил и обогатил и с техните въпроси и получени през ТЕС отговори, при съвместната ни работа за техните вълнуващи сънища.
А резултатите са много интересни всякога. Нали с ТЕС успяваме да стигнем до неподозирани източници на опит и памет, съхранени в информационното ни поле!?
Е, развълнувахте ли се от идеята да приложите ТЕС за сънищата си? Разбрахте ли какво и как да направите? Вече имате ли собствен ТЕС отговор на въпросите си, който напълно да ви удовлетворява и носи качествен сън?
Споделете опит и вълнения, задайте въпросите си! Нека спим сладко и отморяващо, доиде ли време за сън!
А сега хубав и енергичен ден!
„Живот За На Пред На Ли!?“
