by Дарина Гаврилова | 17/02/2021 |
Министерство на щастието или на самотата
Министерство на щастието или министерство на самотата – веднага ме връхлетя този въпрос, щом чух, че в Япония вече е създаден такъв профил, като ангажимент на министъра на регионалното им развитие.
Преди години се възхищавахме с моя приятелка, че в Бутан си имат министерство на щастието и фантазирахме как това би могло да изглежда в България. Толкова вдъхновяваща идея! И ето че има хора които я живеят в същата тази реалност в която сме и ние. Или по-скоро успоредно с нашата и всяка друга реалност на същата наша планета.
А днес в Япония има прясно-прясно организирана отговорност на ниво министерство за самотните хора. Самоубийствата рязко скочили, раждаемостта намаляла, възрастните са все повече… Явно и технологиите които подменят личния човешки контакт, а сега и допълнително наложеното дистанциране (К*), дават своите пагубни резултати все по-очевидно.
Това поражда у мен въпроса, ако ние българите имаме да избираме между тези две министерства, на кое ли ще заложим като по-уместно за нас и искрено ще подкрепим? Много е вероятно да измислим, чисто шегаджийски, какви ли не други министерства, това го умеем и също е вариант за министерско ниво на организация, но… Хайде да помислим – кое е онова, което предпочитаме да ни тласка към по-добър живот? Стимулът на доброто или спасяване от лошото?
- Ами ако слезем на ниво личност – вас кое ви подбутва по-ефективно към вашето щастие – позитивния или негативния стимул?
- Кое е ваша реалност и кое става само в ума ви?
- Какво правите, за да промените нещата в посока градивна/позитивна реалност?
- Имате ли нужда от „министър”, който да ви води, насърчава, организира, утешава или дава пример?
- А чувствате ли се самотни в стремежа си към щастие или имате съмишленици и споделяте общи виждания и действия?
Да пофантазираме, да поразсъждаваме, за потупаме и променим онова което ще ни отведе към министерство на щастието от министерство на самотата!
„Живот За На Пред На Ли!?“
by Дарина Гаврилова | 10/02/2021 |
Болката, творец на добро
Болката, като творец на добро, е нещото което развълнува мислите ми…
Преди дни открих за себе си един невероятен творец. Отначало замръзнах. Дори не знаех защо. Явно е толкова различен, че мозъкът ми се спече в „пресмятане на вероятностите”. Иначе казано, трябваше му време да направи обичайното – да съотнесе видяното към всичко познато, анализира и отсъди. През това време обаче, душата ми потръпна и прие. Какво прие, направо погълна
чудовищния талант, излъчван дори когато имаше несигурност или преекспониране в изявата. Толкова е лесно да ги простя и подмина, когато виждам една душа разголена до последния болезнено трептящ
неврон и търсеща да разкрие неповторимостта си по всякакъв начин, дори само дишане да е.
Втори ден живея с това преживяване и търся още и още, за да го опозная максимално и се наслаждавам отново и отново, откривайки богатството, за което съм готова самата аз правейки аналогии и съждения които да затвърдят или променят моите граници. Слушам и пиша потопена в екстаза на душата ми, опознаваща друга душа щедро открита за света извън себе си.
Трептя и си мисля – каква болезненост излъчва докато извайва чудния си свят!? Като родилната болка, като нежното кокиче пробиващо гнилата шума, кал и коричката лед, като слънчев лъч през черната страховитост на гора.
А после си помислих – нима не е така и за всеки един от нас, макар и не така ярко за околните? Нима собствената ни красота, съчувствие, доброта, разбиране или дишане не са такива заради болките, страданията, глада на душата ни, станали торта която да ги подхрани и им даде сила да се проявят?
Помислете си, кое е вашето чудовище направило ви така чувствителни, нежни, добродетелни или артистични? Коя е болката, която ви прави съчувстващи и споделящи? Кой е гладът, който ви прави щедри и разбиращи?
Благодарете им, прегърнете ги, обикнете ги, защото те са вашето богатство, вашето скрито съкровище, кръвта във вените ви, въздухът в дробовете ви, струната в душата ви, вашата лична история, настояще, а може би и щастливо бъдеще!
„Живот За На Пред На Ли!?“
by Дарина Гаврилова | 03/02/2021 |
Колата ви, с какво е пълна?
Тези дни отново си доставих удоволствието да си почина далече от шума на ежедневието, на чист въздух и ново място.
Разхождайки се по новите за мен улици обаче, погледът ми нямаше как да не се спре на една антика, активно набиваща се на очи с цвета и несъзвучността си към днешните времена. Да, интересно е, забавно е, сякаш се връщаш с някаква машина на времето … цели 42 години назад, както разбрах от собственика, който се изстреля от неизмазаната си къща, защото наблюдавал с камери безценното си антично съкровище, напълнено със знаците на престижа на едни далечни за мен времена и още хранещи неговата гордост.
Това ме подтикна да се позамисля. Бедна къща – неизмазана от поне 70 години; стар модел кола, закрита с парцал, НО колата се държи в движение и се охранява с камери, което сигурно иска доста грижи и средства. Някак нелогично изглежда. Сигурна съм обаче, че човекът е щастлив от това което прави, видимо беше горд и трептеше над съкровището си денонощно.
Сега да се обърнем към себе си и видим
– Кое може да е онова нещо, което вероятно вече е в дисонанс с времето в което сега сме, но наливаме безкрайно много ресурси да крепим живо, докато по-голямото и по-важното страда? Нима и ние не правим същото, но понеже касае начина ни на мислене, чувствата ни и е невидимо, не успяваме да се впечатлим и спънем в алогизма му, както може да стане с една кола на улицата?
– Ако тази кола е ваша житейска случка, а съкровищата прилежно експонирани на задното стъкло, а и в купето, са емоциите ви и мислите ви, то коя е вашата кола и с какво е пълна? Кое ви кара да си я пазите толкова дълго? С какво тези емоции-сувенири са ви толкова скъпи? Ако не беше тази кола-случка, какво щяхте да обгрижвате с такъв трепет? С какво щяхте да се гордеете на вашата житейска улица пред всички съседи и случайни туристи?
„Живот За На Пред На Ли!?“
