Искам да имам това! Тук, сега, веднага! Непреодолимо силно.
Възкликваме несъзнавано, напълно автоматично, гледайки небрежно или свръх фокусирано повтарящите се реклами. И преди да сме се усетили вече сме купили НЕЩОТО.
Напрегнати в ежедневието и стресирани, нахълтваме в някакъв магазин и като в транс накупуваме някакви неща, тук, сега, веднага, просто за да купуваме. А като се приберем и изсипем торбите с покупки се хващаме за главата, какво сме направили ПАК!?
ВСИЧКИ около нас говорят за най-новия модел на НЕЩО и се сгърчваме, че само ние го нямаме, акциите ни автоматично падат и настъпва онзи позорен момент, в който се чувстваме най-жалките, бедни, дребни, нищожни смотаняци на света! И искаме да имаме НЕЩОТО веднага.
Тъжни, самотни и ядосани, необичани, скучаещи или пристрастени, време е да освободим бремето на тази сляпа страст, автоматизъм и временна утеха и постигнем задоволяване на същинската ни нужда, дълбоко скритата болка на пренебрегнатото дете в нас или каквато друга личностна драма диша в тъмното на подсъзнанието и командва действията ни.
Искам да имам! Тук, сега, веднага! – е само признак, за проблем, симптом, който да забележим и обърнем внимание на себе си, от какво е породен.
Непреодолимо силното желание – ей така, както изглежда похвално и задвижващо велики дела, всъщност е спънка, като всяка друга фиксация. Пренавиване, смучещо огромни количества градивна енергия. Обичайно последвано от разочарования, защото не ни е останала нужната сила за вземане на адекватни решения, събрани действия, фокус и търсен резултат.
– Дали е наш проблем, или го разпознаваме при някой друг?
– Дали сме склонни да се увличаме в покупките?
– Дали сме пристрастени шопинг маниаци и у нас се включва автоматично програмата: „Искам да имам! Тук, сега, веднага!“?
Това видео е тозно за тези ситуации, особено преди празници с пазаруване на много и всякакви подаръци, за друг или за вас самите.
Този път за страха, притеснението, тревогата да останем без пари!
Че няма да ни стигнат!
Че няма да ги имаме за онова, което много силно искаме!
Дали за образование.
Дали за лечение.
Дали за храна.
Дали за зимата.
Дали след пенсиониране.
Дали стартирайки бизнес.
Дали при смяна на работа.
Дали страх по наследство.
Страхът да нямаме пари, разгледан в този видео-скрипт „Аз и парите“ – 5, е проблем достоен за внимание, работа и потупване.
Ако и вие имате тези страхове, потупайте с мен в „Аз и парите“ –5 и да видим, дали в края на видео-скрипта ми, тези страхове са толкова силни или вече са намалели? А може и съвсем да са се стопили!?
Коментирайте, какъв ефект има при вас, кое най-силно ви докосна, как се чувствате след потупването?
„Аз и парите” – 4 е поредният ценен видео-скрипт разработен с ТЕС, който може би вече чакате с нетърпение и се чудите – какво ли още може да се потупва за парите? Ами много неща – колкото хора, поне толкова варианта! Но точно днес обръщам много повече внимание на страха да имаме пари и някои други емоции свързани с имането на пари. Така че се пригответе за здраво потупване!
Пак искам да подчертая, че колкото и идеи да ми хрумват, няма как да обхвана всичко. Все пак днес отделям много повече време и внимание, за това си отделете и вие. За да успеете!
Засягам аспектите:
– страх от ограбване
– страх от измама
– страх от завист
– стах от проклятие
– страх от раздяла с приятели заради пари
– страх да управлявам пари
и други често срещани страхове да имаме пари. Предполагам ще се разпознаете в поне един от вариантите и ще извлечете полза от потупването предсавено във видео-скрипта „Аз и парите” – 4.
Следващия видео-скрипт потупваме по още една полезна тема. Очаквайте! Междувременно печелете с радост.
„Аз и парите“ 3 разглежда поредния аспект от взаимоотношенията ни с парите. А ако искам да съм съвсем точна, нашето взаимоотношение с нас самите, разглеждано през призмата „пари“. За това днес темата за парите всъщност е темата за цената ми!
Има различни начини да се свържем или разделим със себе си, но някой ще го направят през темата здраве, други през темата семейство, трети през темата за професията… Пътища най-различни, за да прогледнем за собствената ни роля в нашия си живот. Неравностите в пътя, наречетн живот, са за да ни накарат да обърнем внимание и се справим с нещо в асинхрон с дълбоко вроденото ни усещане за лична значимост, свързаност и ред. А темата с парите е често срещана спънка. Наблюдавам го сега, ползвам го за отправна точка и се надявам да стигте до повече от вас, които могат да минат точно през тази врата и се върнат към силното си и обичащо се Аз.
За мен тази тема е някак минало вече. Забравила съм специфичните си спънки и дори ми се губят личните постановки. Но и аз съм минала през своите вълнения и да, бяха ограничаващи, силно възпрепятстващи развитието ми, мечтите ми, общуването ми, удоволствието ми в работата и свободата в живота. Вероято други тепърва стигат до това и се радвам, че мога да съдействам и ви насърча да се отърсите от вашата лична парична спънка и полетите свободни към изява на истинското си предназначение. В спокойствие, изобилие и свобода.
„Аз и парите“ – 2 вече е мини сериал от видео-скриптове по различни аспекти свързани с отношението ни към парите, които са проблем за нас. Работим с ТЕС – техники за емоционална свобода. Правя го по изявени реални проблеми на клиенти и хора, които срещам в живота си. Темите се повтарят и ми подсказват, че мнозина ги имат.
Днес разглеждам друг аспект на темата с парите – харченето, пилеенето!
Да видим на колко от вас това е проблем!?
А може би проблемът е в недостатъчното печелене?
Дали и умението да пестим не е развито достатъчно?
Каквото и да е, надявам се с този видео-скрипт „Аз и парите“ – 2, да съм полезна достатъчно, за да се справине докато потупвате заедно с това мое видео. Дано извадите на яве спомена, довел ви до този резултат – парите да изтичат през пръстите ви неусетно! Дано успеете да излекувате този навик и се сдобиете с ново отношение към парите и харченето!
Успех и споделете, какво почувствахте докато потупвахте? Какво осъзнахте? В каква степен се справихте? Аз продължавам да ви подкрепям по темата.
Ако искате и ваш специфичен проблем да стане тема за заснемане на видео за парите, не се колебайте да напишете в коментар под тази публикация.
„Аз и парите“ – 1 е болезнена тема за някой хора. Работата и срещите ми с хора, ми даде конкретен повод и с Техника за емоционална свобода – ТЕС, разработих примерно потупване, наречено скрипт, в този случай видео-скрипт. Разработен за прилагане, когато сме убедени, че е трудно, до счупване от работа, да спечелим парите си.
Вие как усещате, наистина ли трябва да е тягостно, мъчно, тежко, изнурително изкарването на пари?
Наистина ли трябва да ги заслужим с извънредно много усилия?
Наистина ли не знаем цената на парите и колко струва да ги имаме!?
А достойни ли сме за пари?
Ако нещо ви докосва и потрепвате отвътре, докато четете тези редове, май има нещо за поправяне, права ли съм? Хайде тогава да потупаме заедно и с помощта на ТЕС с „Аз и парите“ – 1, за да освободим излишното напрежение и намерим онзи силен и здрав смисъл, който да ни помогне отсега нататък да работим и пеем, да печелим и харчим с радост, и усещането, че е повече от заслужено! То е добре, нормално, естествено, радостно и свързващо с другите хора и обмена на добро.
Ако имате предложение за видео-скрипт по ваш проблем свързан с парите, коментирайте под публикацията.
Запор, ограничение или лишение, нещо такова е онова, което касае финансовия ми проблеми, но има и други проблеми.
Още от самото начало ясно е дефиниран проблемът на клиентката ми, изказан с голямо притеснение и деликатност, защото работата ми на консултант все пак е платена услуга, а тя се страхува да не превиши лимита си, но все пак да получи съдействие. (Тук е моментът да посоча, че тогава, когато тази сесия се проведе, услугите ми се таксуваха на час. Сега условията са различни и може да видите в края на статията.)
Другото е угнетяването, като проблем в живота ми.
Неодобрението. На хора в моето обкръжение, към мен.
Клеветата, като явление в живота ми.
Невъзможността да постигна цели, които са хубави.
Конфликт със съпруга ми, който периодично, както е от самото начало, ескалира и после затихва.
Липса на реализация. Липса на кариера. И то при положение, че можех да имам такава.
Проблеми във взаимоотношенията с хората. В комуникацията дори и с най-близки.
И нещо, което сама диагностицирам за себе си, че с течение на времето ставам по-малко разговорлива, по-самовглъбена, не весела, да кажа. Губя хубавата си дикция, също така дар словото, което имах, ми се губи. Един вид, усещам упадък, който се стреми да ме обхване незабележимо.
И все пак, според мен, нещата трябва да се върнат. Най-малкото в изходна позиция.
Имах дарба, която сега изчезна. Писането. Иска ми се да рисувам. Не казвам, че имам дарба, но желание.
Има още, но това са най-важните неща.
Силно начало, а разполагам с лимитирано време. Предизвикателство е, както и да го погледна! Може би, ако сте били мои клиенти или поне сте чели тези «Разказани консултации», сте подразбрали, че на повърхността се вижда само малка част от всичко онова, което клокочи под нея и то е непредвидимо, като посока, количество и давност. А аз не обичам да оставям недовършена консултация, само защото времето е изтекло. Не съм способна да оставя клиент в разгара на преживяване, защото хронометърът е отчел «край!», да си тръгне с «отворена рана». Но да видим, дали и как успяхме да се справим с клиентката и този път!
Сега да се върнем към целта на работата ни, а тя, за клиентката ми е:
Мисля, че е авторитетността. В очите на хората, това е нещо друго, но съм избрала най-доброто за мен.
Гласът и е мелодичен, изказът толкова деликатен и премерен, а все едно стъпва по въглени, когато говори. Сякаш се пази през цялото време, но явно се е подготвила и много премислила заявките си за работа с мен. Впечатлява ме силно с присъствието си и всъщност ме респектира, дори да не го осъзнава, вглъбена в болезнената интерпретация на себе си и живота си.
Аз се чувствам авторитет, но има констраст във възприемането ми от хората.
Уточняваме пак, какво лично за себе си иска да постигне, като резултат и тогава тя успява да формулира:
Усешна, чудесно, весела, с чувство за хумор, защото и него изгубих.
Оценяваме показателите по нейна субективна преценка, което води и до доуточняване на проблемите, фокусиране на вниманието ѝ, избистряне на същественото.
Сякаш от предишен живот съм в този конфликт с мъжа ми, като изключим само първите два месеца, естествено.
Реализацията ми. Нямам кариера. Вътрешно аз се чувствам реализирана, но хората… Конфликт е самата реалност! Че не мога да направя реалност вътрешното си усещане за стойност, можене, успяване, качества, дарби. Не мога да го докажа.
Аз приемам дарбата си за факт. Мисля си, че може, като подобрена версия, да се върне дарбата ми. Аз пиша всеки ден по много, но това, което пиша няма формата да бъде издадено. А онези неща, които преди ми идваха на ум, най-вероятно като диктовка, защото не съм толкова умна да ги измисля, сега не се появяват, просто нямам сюжети. Искам да си върна това. И сега си живея добре, но мечтата ми е да напиша книга, която да е мъдра и да имам своите читатели и почитатели. Ще се чувствам отлично. Знам как ще се казва.
Потупването започва, полека и отдалече, деликатно, като клиентката ми. Попадаме в плетеницата от герои и животи, дали отпечатъка си върху нея и ограничили вътрешната ѝ свобода.
Много е хубаво!
Просълзява се тя още с първото постигане на облекчение. Всеки път с все по-голяма лекота и доверие следва насоките ми и вътрешните си картини. Това много бързо води и добрите резултати, без излишни неприятни емоции.
Чудесно е! Любящо.
Обичана съм.
Отлично се чувствам! Няма го усещането за запор.
Но, има клетви над мен, изречени от хора, които са най-близки и в обкръжението ми.
Потупваме по това преживяване и резултатът е, клиентката ми да изпита:
Уважение и любов.
Вече няма угнетеност или усещане за финансов запор, лишение, ограничение…
Ами да, всичко се разпръсва, трансформира се, няма го!
Толкова естествено ѝ идва да го каже, като че ли вълшебствата са ѝ ежедневие. Става ми още по-мило и приятно да я наблюдавам в този ѝ процес на излизане от пашкулчето на собствените ѝ ограничения.
Не мога лесно да се отърва от това!
Става дума за мнението на неодобрение от околните, което я пресира. Затова насочваме внимание вече и към тази тема.
Чудесно!
Е първият сигнал за подобрение. Вторият е:
Ммм, много добре, отлично!
А третият:
Чудесно! Обичана с въздигаща любов.
Ето, справихме се и с това! Продължаваме с клеветата, която витае около и в душата на клиентката ми:
Като един голям плакат се развява!
Но и това бива пратено в миналото, а клиентката ми се чувства отново:
Чудесно.
Проверявам пак, как след свършеното, клиентката ми разчита фактите в живота си, а тя съвсем непосредствено и чистосърдечно възкликва:
Трябва сега да са се променили нещата трупани от двайсет години за тези двайсет минути ли!? Как!?
Призовявам я да погледне в душата си, защото умът е по-бавен и кара по навик, обслуждайки собствените си истории преповтаряни отново и отново и изградил вкостенели модели. Това внася още няколко стъпки работа и в резултат много:
Любов и пак любов. Уважение и разбирателство. Чудесно е!
С това отпада невъзможността ѝ да проумее толкова бърза промяна в себе си и то на всички нива. Отпаднало е междувременно и усещането ѝ, да е в конфликт с мъжа си „още от минал живот“. Това ме радва, нея също, и с нова сила преминаваме към следващата точка от нейните проблеми за разрешаване по нашия си начин, с Енергийна психология.
Всъщност работя нещо, което не е моя професия.
От това започваме да работим с моите методи с клиентката ми и усещането ѝ, че не може да се докаже. За пореден път и с нея в този процес, и с другите ми клиенти, излизат заплитания в рода в няколко поколения назад. Хубавото е, че винаги се получава развръзка и тя е красива, стопляща, широко усмихваща. Така и този път, жената пред мен макар и скромно, звънко се засмива от радостта на градивната емоция, която я обзема.
Ами чудесно е!
Все пак има нещо малко за довършване още и го правим заедно. Пак са клетви. Този път те се обръщат в благословии за участниците в историите на душата ѝ. Появяват се думи, като уважение и обич, които отново карат клиентката ми да се почувства «чудесно». Какво да се прави!? Повтарящ се резултат, повтарящи се думички! Нарича усещанията си точно такива, каквито са. А аз просто ги приемам и отбелязвам с радост. Съгласни ли сте, че това е много по-добре от «угнетена», «в запор» или «лишение»? Аз и тя, да! При това, усещането за невъзможност за доказване полекичка се превръща в точно обратното преодолявайки идеи за уроки, лоши очи, непреодоляна загуба заради смърт, сатаната…
Ама, как може така лекичко, да става тази промяна!?
Пита все още учудена тя, макар сама да усеща промяната си.
Свобода, чудесно е!
А за доказване на дарбите:
В един момент, когато е необходимо, имам ги и ще се докажат.
Но това куражлийско иказване става, след като сме почистили още малко «боклуци» скътани във вътрешния свят на клиентката ми. Другото положителна промяна, която усеща да се случва още докато работим е и прочистването на гласа ѝ, дикцията ѝ, възвръщането на дар словото ѝ. Желанието ѝ за рисуване също възкръсва. Чувството ѝ за хумор иска още малко внимание, за да го извадим и отупаме от праха, но накрая тя изпитва:
Отлично, добре в максимална степен!
Добре съм, добре съм.
Казва в края на работата ни. Вече усеща как може да седне и напише книгата си. Позволява си да ми каже заглавието, отдавна намислено, но неспоменавано до този момент. Голямо доверие и откритост, не мислите ли!?
После сама коментира:
Със скорост се доближавам до успеха.
За разкош и още по-голямо приближаване към желаната от нея цел, я поставям в ситуация сама да види бъдещето си. Какво вижда там ли?
Ами, щастие. Светлини.
Отговаря простичко и кротко тя. После добавя:
Благодаря!
Сега да очаквам промени в настроението ли?
Разяснявам, какво би могло да стане в близко време в отговор на чуденето ѝ, и очаквам сама да ми каже след няколко дни, какво е станало след консултацията ни. Тя спази уговорката и разбрах следното:
Физически и психически нищо съществено не се промени, само ми е по-леко и с по-добро настроение съм. Имах и сън, който ми се стори показателен, на какво да обърна внимание.
Мисълта ми е по-концентрирана, по-добре си оформям разсъжденията и то в хубава посока. В смисъл, помагам си. Имах възможността по-ясно да си насоча мисълта и да работя сама, но в други аспекти. Това правих през всички дни, включително и днес. Става ми още по-приятно. Още по-… В смисъл, разбирам, че е правилния път и ми помага.
Това, което направихме много ми помогна. Имам някакво желание да посетя курс, в който да се запозная с тези практики, защото добре ми повлияват и съм любопитна относно тях.
Тук ѝ посочих колко информация може да намери в сайта ми – книги, филми, видеа и сайтове, свързани с новите ѝ интереси към Енергийната психология, вследствие нашата работа.
В моя случай, отключващия фактор е на лице. Оттук нататък следва прогресивно да се развиват нещата. Ще се постарая.
Благодаря, Дарина, много благодаря! Пак ще се бадя, но с повече информация!
Толкова е хубаво да чуя това, макар сама да не разбира, колко е променен тонът ѝ, енергията с която говори, противоречието в думите ѝ, което всъщност показва всякаква промяна към по-добро, дори тя да не се усеща.
Надявам се „чудесно“-то от тази консултация да зарази и вас. И вие да откриете смелост да го заживеете. Да продължите да го увеличавате грижливо и ежедневно, докато ви стане добър навик и начин на живот.
Такава бе обобщаващата заявка на три жени, роднини, дошли заедно да решат този свой проблем. Води ги моя редовна клиентка, която вече има опита си от работа с мен чрез Енергийна психология и знае колко полезно и резултатно се отразява това и на живота ѝ не само на емоционалната ѝ кондиция.
Още в началото на срещата ни става ясно, че са се подготвили, мислили са, говорили са, избистрили са темата си. Все пак още със сядането една през друга започват да изливат натрупалата се тревога, умора и обърканост от ситуацията, в която се намират заедно и всяка по отделно. Но полека и внимателно вземам ролята си на водеща, за да запиша всяка една от тях, какво отношение има, каква е гледната ѝ точка и към какво се стреми. Не че нямаше отново преплитания на гласове и мнения, но това е напълно естествено, щом са се слели в проблема си. За мен остана предизвикателната задача да са слети и в решението му и все пак, всяка да получи своя личен резултат и връщане на идентичност, спокойствие и присъствие на духа.
Темата ни е за парите. Да тръгнат нещата защото са стопирани. Все на зле, на зле, на зле, отиват нещата.
Нашият роднина Х е причината!
Една черна дупка е! Да излезем от тая черна дупка най-накрая!
А. започва своя разказ.
Аз бях приета с конкурс на една работа. Реших да я сменя за по-спокойна работа, за да не съм лошия контролен орган. Да мога да взимам пари, да си върша работата и да е по-спокойно. Обаче ме съкратиха. През това време майка ми беше болна, аз имах заеми, а черната дупка си вървеше и ескалира във времето. И се почна – нито работа мога да намеря, нито нищо! И сестра ми я пенсионираха, зет ми почина… всички тези неща се навързаха и… Естествено майка я гледахме днеска и нощеска, едно непрекъснато тичане между работа и болници. На татко по-малко внимание му обърнахме и той… И се стигна до това, че сега съм и без работа, със задължения…
В. се вмъкна
Искам да кажа и за апартамента, който…
А.
Той е следствие. Ако тука се отпушат нещата, апартамента е следващият етап, който когато тръгнат те и не е черна дупка, чисто житейски ще дойде ред да се решат и за това нещата. За да може ние да живеем нашия живот. Защото в момента разумът ми казва, че аз не живея своя живот. Предполагам и сестра ми ще го каже. Искаме всеки да си живее своя живот, ние не искаме нищо друго! На практика не живеем нашия живот. Последните години. Но защо се случи, какво се случи!?
Въпреки че аз водя дела и първото дело го спечелих и тъкмо се зарадвах, че съм го спечелила и се оказа, че ми направиха един комплот и ме съкратиха без да са ме информирали и с чисто административни хватки.
Бях брокер в голяма фирма. Взеха ми 2-3 обекта, с които бях стигнала да се продадат и моята брокерка не се пребори за мен, за да може да бъда назначена на договор (аз бях седем месеца вече). Всъщност управителката със собственика го направиха и ми казаха, че едва ли не съм работила за друга тяхна дъщерна фирма…
Ей такива неща се натрупват и в един момент започваш да се питаш, айде първия да, втория, ама все така да се случва!? Всеки ти вика – то вината е в тебе, ама аз не съм направила нещо извън правилата. Може би прекалено правилно съм го правила!???
Искам да разбера причината за това непрекъснато стопиране, каквото и да правиш, както и да го правиш… А сама се борех там, нямах и подкрепата! От агенцията от която ме съкратиха, по същия начин – нямам подкрепа. Напротив – дават ми най-сложната работа, лично аз бях съкратена. Първия път бях огорчена, защото…
Има едно натрупване, ескалират нещата и има една повтаряемост – без вина виновен. Не че аз, нямам някаква вина – имам бенка на носа, нали, така казах на директорката си, защото това за мен беше обида, като ме съкратиха, когато тя каза: „Защото не съм ти давала работа”. Мисля, че съм средно интелигентен човек и трябваше някакъв по-интелигентен отговор да ми дадат.
Не можахме да помогнем на татко в тази мизерия.
Тук тя вече се разплаква от тежката си мъка и натрупано напрежение.
Не можахме да му помогнем! То е ясно че си отива, но мизерията го унищожи! Ако работех или имах някакви други възможности, може би малко по-облекчено щеше да е.
Б. се намесва по-твърдо този път:
Ама нищо не можехме да направим, нищо! Дори да имахме милион лева!
А.
Щяхме да платим на докторите, по-добра болница щеше да е…
В.
То да бяха по-добри докторите или..
А.
Да усети някакво отношение. Пък то…
Б.
Виж че тичахме напред-назад и направихме каквото може!
Налага се да започна работя с едната от клиентките в групичката, А., защото е силно разстроена, а това е чудесен момент да уловим мига и овладеем енергията, която властва над нея да ни заведе към корена на проблема ѝ. Процесът се случва и всички участват заедно в него. Съпреживяват всяка по нейния си начин.
Сваляме нивото на емоциите малко по малко.
Освободена се чувствам.
Споделя А.
Но още ми е тежко и празно.
Продължаваме да изследваме преживяването ѝ докато всички заедно потупваме. Появяват се лица и емоции, необясними картини, но всички уместни със своята логика и ред. Това носи яснота, спокойствие, усещане за благородство, приятелство.
А.
Чувствам надежда и увереност. Сигурност.
Отпаднало е усещането ѝ за тежест и мъка по загубата на бащата. Продължаваме с темата за несправедливостта в работите ѝ.
С безпардонността.
Уточнява А. Тупкаме за преживяваното от нея и стигаме до желаното облекчение и трансформация.
Удовлетворение. Хубаво ми е. Спокойна съм.
Продължавам да проверявам съобщените негативни емоции дали още са така силни, като в началото. Една по една те отпадат след обърнатото внимание и грижа към тях, осъзнаване и освобождаване. Дори завладяващото усещане за черна дупка почти е изчезнало, но нали искаме да е напълно освободено тупкаме още малко. Разкриваме още една причина да го има и я освобождаваме от силата ѝ.
Отново се чувствам удовлетворена.
Тя се усмихва широко, като да е сменила лицето си е – спокойно отпусната, значително по-ведра и енергична. Спаднали са чувствата ѝ да е огорчена от комплот срещу нея, зле заради майка ѝ, убеждението ѝ „сама трябва да се боря” и някои други. В тяхната основа лежат други причини, които една по една излизат на бял свят. Това води А. към освобождаване и от въпросите „какво се случи”, „защо на мен” и подобни.
Работим и с усещането ѝ за мизерия, свързано с баща ѝ, което дълбоко е проникнало в душата ѝ и я вкарва в конфликта да иска, но да не може да му съдейства толкова, колкото тя иска. Така стигаме до момента да осъзнае ролята и на баща си в неговия собствен живот и смъртта, като част от него. Да изпита облекчението да не страда от негово име и вместо него. Със сълзи на лекота, казва проумяла факта:
За него беше добре. Добре ми е. Аз го мислех още тогава, но…
Но явно, едва сега конфликтът ѝ е решен и тя намери нужното ѝ вътрешно спокойствие. Затова продължаваме с темата за дълговете ѝ, която явно силно я стресира. Тук отново се явява Х, като често срещан фактор в преживяванията ѝ. Този път клиентката ми дава възможност във въображението си на Х да се справи със своите проблеми, което кара клиентката ми А. да се почувства
Спокойна!
Това автоматично сваля от нея напрежението свързано със заемите и дълговете ѝ.
Добре е така. По-спокойна съм. Отпушено ми е. Черната дупка изтича и се появява надежда. Вече е възможно всеки да живее собствения си живот и това ми носи някаква радост.
Оставяме я да отдъхне след този интензивен рунд, да доосъзнае себе си променената и обръщам внимание на другите участнички в този групов процес. Време е да разбера на тях как се отрази това потупване за емоциите и убежденията на А.
В.
Ами добре!
И добавя своите желания и намерения за днешната работа.
Нашият основен проблем е Х и неговите вечни заеми, нямания, лъженето.
Б. добавя:
Агресията на Х, много е силна!
В.
Няма измъкване! Много ми е мъчно за Х, сам е, но…
Б.
Не само ми е мъчно, ами за мен е провал във възпитание, в изграждане. Като родител не съм се справила, от една страна, от друга безпомощност да направя каквото и да е за Х сега. Нещо, което да помогне.
Оценяваме силата на тяхното преживяване, всяка в нейната роля, спрямо Х. Вече е ясно как протича процеса и е време да го задействаме отново, този път в полза предимно на Б. Навлизаме в детайлите. Те учудват клиентката ми, но аз не споря с информация излязла от подсъзнанието на когото и да е от клиентите ми. Приемам техния вътрешен език на комуникация със себе си кодиран в образи и други сетивни преживявания и само боравим с него. В. се вълнува също и се опитва да подпомогне процеса, като по-опитна от спътничките си, но я спирам, защото е много важно всеки да действа с неговото темпо и ресурси. Това позволява на Б. все повече да се довери на себе си и своя вътрешен поглед, за ставащото в нея. Това ѝ помага да се почувства:
Добре!
С всяко нейно „добре”, тя става по-смела в самия процес на работа, по-категорична в отговорите си, по-конкретна в назоваването на картини и чувства. Разбира се, това ускорява и подобрява работата ни и нейния напредък. Вината ѝ и мъката ѝ постепенно спадат докато в един момент напълно изчезват. Това предизвиква силна реакция на недоверие при нея:
Как така, толкова години го преживявам, а сега да го няма това усещане!?
Ах! – все още ми се случва във всяка сесия да се натъквам на това учудване в клиентите си. Някои го приемат остро, други със смях, но все присъства под някаква форма. А аз винаги работя и за него, за да не спъне по-нататъшното развитие на подобрението от работата ни. Така правя и сега. Това отпушва процеса и доверието на клиентката ми в ставащата с нея вътрешна промяна на нагласите. Олеква ѝ много повече. Същевременно неудобството да се справи с вината си на родител упорито стои, сякаш се самонаказва за нещо. Продължаваме с разнищването на деликатната ситуация. Необходимо е търпение, внимание в повече и време. Давам ѝ ги, заедно с другите участнички, които бършат съчувствено сълзите си през това време. Близки са си и съпричастни, не случайно са избрали заедно да работят с мен и моята помощ. Накрая стигаме до усещане в Б. за
Лекота.
Отпаднало е усещането за родителски и човешки провал, безпомощността е намаляла чувствително но не достатъчно, така че се фокусираме върху нея този път. Тук разбира се, се разплитат други взаимоотношения и следствия. Това носи облекчение и по темите за проблем със заеми, лъжи, агресия на Х. в този момент се натъквам на също често срещан конфликт в съзнанието на клиентите ми, когато има промяна в усещането за наличие на проблем и факта да знаят, че има проблема. Това много ги обърква и е повод да сдобрим ума с душата. Така обикновено излизат още подводни течения и препъни камъчета. Добрият резулта се оформя с потупванията. Реакцията обаче е много забавна този път и всички се смеем, когато клиентката ми Б. констатира, че се чувства:
Зла и ми харесва да е така!
Леко е объркващо и за вас, вероятно, но когато едно такова усещане се чете като сила за отстояване, отхвърляне на чужда отговорност и свобода, мисля ще разберете ситуацията и всеобщата ни радост. Най-накрая болката е родила доброта, самоуважение за собствената ценност и разграничаване на личност от прояви на личността, своя или чужда. Променя се още отношението на клиентката ми Б. към заявените първоначално чувства и отношение към фактите.
Междувременно се е променило и усещането на В. към Х и съпътстващите го явления.
Тежък е случаят!
Гледам зачервените им бузи, правим кратка почивка с разговор, когато излизат още нива на съпротиви към промяна и напредък, към справяне с проблемите, под формата на убеждението на Б.:
Аз съм Тома Неверни, аз съм атеист, аз съм земен човек! Искам да видя резултат, за да приема и повярвам!
Под формата на шега отиграваме тази съпротива и всяка една от клиентките ми се смее и тупка не само по ТЕС точките си, но и с крака по пода, от смях. Това помага в случая и съпротивата полееекичка се стопява. Ефектът е, че Б. вече вижда себе си освободена от вината, безсилието, твърдото убеждение какъв е Х и на какво е способен. Проумява и личната си роля Х да е такъв, какъвто е, като добър принос, но и свободната воля на Х да прави живота си чрез своите избори. Вътрешната ѝ освободеност да борави със собствените си кодове става все по-голяма и тя неусетно си позволява да ги използва в процеса си. Това ѝ помага по своя неповторим начин и подрежда диалога ѝ с нея самата, ценностите ѝ, убежденията и емоциите ѝ. Това донася своите добри следствия.
Има ли усещане за заеми, като проблем, за нямане, за лъжене?
Почти не.
Че е сам?
Не.
Има ли мъка по Х?
Да, все още силна.
Това ме кара да я попитам за самото начало на поява на Х на този свят и се оказва, че е било трудно, както ми подсказа интуицията на консултант. Опитваме се в ускорено темпо да се справим и с това, преди да тръгнат след усилената работа. Но времето не стига, силите също. Оставяме си и за друг път работа.
Уморени, опуснати, вече им се доспива от спокойствие. Започнали са да виждат светлата страна на медала, доброто и здравото в ситуациите в живота си. Излизат и добри спомени, които съвсем естествено изместват отишлите си лоши. Излиза нова информация, още по-съществена, но всички се съгласяват, че без разчистването на първия слой затлачвания, няма как да излезе този.
А. е доволна от честността в извършената работа. Аз също. Това е много важно, за да се случи справяне с кой да е проблем, иначе как да открием кои сме ние и да заживеем нашия живот!
Б. и В. вече коментират оживено помежду си току-що станалото. Аз ги наблюдавам за секунди и се радвам като майка на порастващите си чеда и ми е драго да ги изпратя усмихнати и оживени, развълнувани от промяната постигната чрез необичайните консултации с Енергийна психология.
Трудно ми е да поискам и да получавам пари за извършена работа. Под „пари” имам предвид над някакво равнище, което на мен ми е в главата като праг. Във времето установих, че имам притеснение, спирачка. Склонна съм да правя неща, първо без пари, когато на мое място други хора биха поискали пари за това и второ, установих, че не мога да си представя как аз получавам някакви много големи суми. Т.е. винаги се вкарвам в това което винаги досега съм правила. Например досега съм получавала ХХХХ на месец за заплата и за мен е било някакъв таван. На последното място на което работих реших да експериментирам и да кажа „Аз искам повече”, защото не ми пукаше тогава дали ще приемат това или не. Този експеримент донякъде счупи нещо в мен. Само че след това установих две неща. Първо че хората, които са били преди и след мен на това място са вземали доста повече от тия пари, които аз си поисках и се почувствах прецакана. От друга страна установих, че явно аз не се оценявам достатъчно високо и това, което за мен е „високо” всъщност е „нормално”, т.е. установих, че се подценявам.
Правя някаква връзка между оценка, която получавам в пари и стойността ми, с което не съм ок, но ще видим това!!! В главата ми „аз правя нещата доста добре” (работа, отношения и т.н.), а през годините не съм получавала почти никаква положителна оценка от моите ръководители. Т.е. съм работила с хора, които или се правят, че не забелязват, когато съм направила нещо готино, или даже са ми демонстрирали, че все едно аз нищо не съм направила. Това е супер гадно и аз си негодувам от това откакто съм започнала да работя.
Дълго време търсех човек, с когото да работя, който да е тотална противоположност на този тип хора. Човек, който да ме оценява, да ме подкрепя, да ме поощрява. В един момент реших, че трябва или аз да съм си шеф, за да получа това от себе си или просто няма как да го получавам от другите хора.
Генерално, никога не ми е липсвало нещо. Т.е. аз не съм имала периоди, или поне не съм забелязала да имам периоди, в които да нямам. Майка ми ми е разказвала, че в началото, когато и двамата с баща ми са работили, е имало периоди, в които са нямали… Говорейки за тях, това ме разстройва. Не ми е приятно да си мисля, че на тях им е било трудно по някакъв начин!
Тук клиентката ми се пропуква и разплаква горчиво, провокирана от натежалите в нея потискани емоции. Посочва ми челюстите си, като място на усещане на тези емоции. Явно толкова силно е стискала зъбите си в усилието! Едва изрича думите от съпреживяване и болка за тях. Досеща се, че за първи път се е усетила как стиска зъби, когато е била на 13 години.
В училище съм, на двора, стоя си, има някакви деца отстрани, но аз съм си сама. Стискам зъби. Няма с кого да си играя, толкова ми е тъжно!
Тупкаме, според правилата на една от техниките от енергийната психология, за тъжното ѝ и самотно преживяване, докато с лека усмивка ми съобщава:
Някак ми е нереално и даже смешно вече, сякаш нещо се изпарява. Дори образът се изпарява.
Спокойно ми е.
Бърше сълзите си, отпива вода и забелязва, че вече не съпреживява усещането „трудно” за майка си и баща си. Сега се присеща, че е разбрала за трудностите на родителите си, когато е търсила подкрепа от майка си за своите трудности, но не я е получила по търсения начин.
Към 26 годишна съм. Седим с мама в кухнята и аз ѝ разказвам. Разочарована съм. Пари ми в стомаха, като при гастрит. Ядосана съм, защото имам нужда от подкрепа и да чуя нещо друго, не това което мама ми предлага.
С потупването се успокоява и разбира, че:
Аз сама си правя тези разочарования. Иска ми се да ги изхвърля на едно голямо бунище!
Потупваме още. Точно толкова, че да се почувства:
Свободна и щастлива.
Хванати сме с мама за ръце, разказвам ѝ надълго, а тя ми отговаря: „Много интересно, но това е само в твоята глава. На средностатистическите хора им е нормално да правят такива неща”. Това отново ме разгневява, обидена съм, неразбрана съм, различна.
Продължаваме в тази посока нашата работа.
Аз имам нужда от подкрепа!
Успява да заяви клиентката ми, докато подсмърча от вълнението да се престраши да го изрече открито. В представите си забелязва
Стандартната реакция на мама е, да се разплаче и някой друг да я утешава нея.
Продължаваме с потупването, а през това време клиентката ми продължава да забелязва нездравите закономерности в отношенията в семейството си, чиито последствия плаща с проблемите в собствения си живот.
Все още не мога да си представя, да оставя майка си, да се справи с нейните си проблеми.
Умислено споделя клиентката ми, но продължаваме процеса. Подкрепям я в усилието ѝ да преодолее нездравословните си навици да е родител и потърпевша заради проблемите на майка си. И на двамата си родители.
Не успявам да приема идеята, че аз съм детето, а не те.
Спъва се в себе си клиентката ми. Толкова е свикнала и приела ролята на силната и отговорната.
Чувствам се донякъде виновна, защото не обичам на хората да им се случват някакви гадни неща. Чувствам се виновна за нейните проблеми.
Отново горко се разплаква. Борбата в нея е много силна. Все пак стигаме до момент, в който се поуспокоява и вижда майка си в мислите си, как става по-силна. После как и баба ѝ поема своята отговорност, а после спонтанно вижда и други предци, като всеки взима своя дял отговорност.
Почвам да навързвам някакви истории, обяснявам си откъде идва. Отказвам се да очаквам от майка ми да се държи по някакъв различен начин. Това е Ок! Тя си е такава, аз съм си такава… Отказвам се да ѝ внушавам как тя да се държи по различен начин към мен.
Междувременно излиза на яве и че баба не е дала нужната любов на дъщеря си, майка на клиентката ми. Работим за това докато не става промяната в душата ѝ. Това предизвиква разплакване този път от:
Толкова любов получавам от тях, на приливи, на вълни. Това да го видя, няма да го повярвам, а го чувствам! Като тийнейджърка се чувствам, по-щастлива отпреди!
Виждам майка си по-отворена и отговорна към мен, по-топла.
Сега се чувствам по-сигурна, по-обичана, по-подкрепена.
Мисля, че трябва да погледнем и с татко какво се случва.
Пожелава тя, усетила важността и на неговата роля в проблема си.
Виждам го по-млад и как се хващаме за ръце. Като приятели сме по-скоро, а искам той да ме учи на разни неща, да ми е родител.
Имам нужда той да проявява емоциите си. Но разбирам, че не знае как да го направи.
Объркана открива тя. Продължаваме работа със същото темпо и откриваме още от миналото на татко ѝ и как той не е получил нужната подкрепа и урок от неговия баща, как да се прояви и изрази себе си, като мъж и баща.
Виждам татко, тепърва започва да усеща как се чувства и с любопитство започва да изследва себе си.
Смутено и с леко задоволство споделя клиентката ми.
Замаян е от подкрепата на неговата майка и от тръпката на всичко хубаво, което му се случва.
Смее се развълнувана и преживяваща тази щастлива промяна в усещанията си за него.
Имам едно топло и приятно усещане за подкрепа от негова страна. Мога да се обърна и тръгна по пътя си.
Сега имам усещането за родителите си и мен, че сме равностойни възрастни. Ако имам нужда от подкрепа, то е по-скоро като фонова подкрепа.
Толкова ѝ харесва това, че ми казва:
Бих искала да усетя този поток на подкрепа и любов още по-силно.
Правим го заедно, за да може да преживее още по-плътно постигнатото здраво свързване с родители и предци и извлече силата, която ѝ е липсвала.
Очаквах, че ще изпитам по-голямо въодушевление, но сякаш стигнах до максимума който може да се зареди.
Сега ми е жълто-розово – радостно усещане без очаквания. Генерално се чувствам подкрепена, в частност няма особено значение. Вече нямам нужда да споделям работни теми, те е добре да си останат там където са, в работата. Нямам нужда да ги дискутирам с нея и да натоварвам обстановката. Сега си говорим за любовни неща.
След като насочвам вниманието на клиентката си отново към работата ѝ, тя ми казва настоящите си усещания:
Сега имам чувството, че мога да се справя с всичко, но точно с това не ми се занимава. Не виждам смисъл. Т.е. не виждам как. Конфликтът е прекалено дълбоко в ценностите, моите и на другите хора.
Подканвам я да продължим работата ни в тази посока, звучи прекалено категорично и дори безнадеждно едно такова изказване.
М, има някакво освобождаване, някаква лекота. Интуитивно ми е много ясно. Хората пак са същите, правят нещата по същия начин, само че аз не принадлежа там. Има някакво спокойствие. Нормално е някак.
Има ли обида, разочарование, липса на подкрепа, ядосване? – проверявам състоянието на клиентката ми.
В момента, не. Но има усещане за некоректност. Специално в единия колега. Празна обвивка е.
Тупкаме и тя осъзнава, че :
Той е един тъжен човек.
Продължаваме и тя подсмърча, вживяна в ставащото в съзнанието ѝ.
Обвивка пълна с въздух, кожа и въздух!
Тя започва да се смее на това свое виждане и заявка.
Защо въобще си хабя времето да се занимавам с него!? Та ние сме от различни светове и нямаме нищо общо един с друг! Защо въобще стоим още на тази тема!?
Безразличието ѝ стана толкова бързо, като обрат в отношението ѝ, като скок! Емоциите ѝ към него изчезнаха. Това направихме и спрямо другия ѝ колега:
Малко смешно човече. Нито ме радва, нито ме натъжава.
Тупкаме това ѝ отношение.
Не чувствам нищо в себе си, празно ми е. Изненадана съм, че нямам емоции към тях. Хубаво ми е от това.
Връщам клиентката си в училищния двор.
Радостно ми е, не мога да кажа щастлива, но има очакване за нещо хубаво, което предстои. Някои деца са в час, други си говорят отвън. По-интересно ми е бъдещето, сякаш съм надраснала това около мен. По-добре ми е. Ок е да имам фонова подкрепа малко повече.
Работим за това. Появява се болка в главата ѝ:
Типична за мен.
Това е ясен сигнал за мен, като консултант, особено когато усеща и странно присъствие. Тук излиза липсата на някого, комуто служи с живота си. Не е ясно, но е отчетливо физически и с потупването ѝ олеква, вътрешното ѝ състояние се донамества и болката си отива. Делово и вече ведро заявява:
Благодаря!
Някаква обвивка, все едно, е паднала. Беше хубаво като усещане. Почти само положителни емоции, въпреки някои… Аз обичам да си плача, така че .. не че обичам, но това ме освобождава.
Усещам, че ми е достатъчно фоновата подкрепа и единственото, което остава е да правя някакви неща. Работни неща, които биха ме направили по-успешна…
Пф, малко странно би било сега да кажа, че вече си вярвам на 100% , но да, мога да кажа, че вече вървя в посоката да стана по-уверена в себе си!
Тук излиза нейният страх да приема бързо настъпилата промяна в самооценката ѝ поради току що случилата се съвместна работа. Разпитвам я отново по първоначално дадената заявка за проблем. Ето как ми отговори:
Преди време установих, че ми е много трудно да отговарям на прости въпроси.
Все пак настоявам да намери отговорите си.
Не, не ми е трудно.
Вече не ми пука от онези хора.
Имам някаква защита, макар да не съм съвсем имунизирана. Все още ми е малко гадно.
Парите нямат връзка вече с моята реална стойност.
Има усещане за още нещо за доизчистване, някаква бариера.
Склонна съм да пробвам да получавам заслуженото възнаграждение.
Искам направеното да улегне в мен с времето и да се реализира.
Потупваме за тази нейна несигурност, доизчистваме остатъчните негативи, бариерата. Тя леко се разтреперва, защото нещо е заседнало в гърлото ѝ, емоция, неизказаност…
Изчезна!
Наблюдава себе си и ставащото с нея с интерес. Притихва.
Спокойно ми е. Чисто ми е.
В момента се чувствам като светещ таралеж, който е свалил килограми.
Смеем се, а тя наистина свети с поглед и усмивка.
След свалени двеста килограма, вече няма какво да ми тежи. Виждам се като гуру върху лотос. В мир със себе си съм. С много последователи съм, което е най-важното за мен.
Разказва ми виц за психолози и се смеем заедно. Сменила е настроението си.
Връщам я към нашата задача.
Мисля, че ми трябва време. Още не мога да повярвам, че това което направихме може токова бързо да заличи някакъв период в миналото, в който са се наслагвали някакви неща, за да стигна дотук.
Каня я да повтори това, но докато се потупва. Предизвиквам я и излизат предубежденията ѝ:
Поне аз сам убедена, сигурна съм, няма как да бъдат заличени и заменени с други модели. Аз мисля, че друг начин няма. Това е начинът. За мен е така. Знаейки това, което знам и за да сработи това при мен, трябва да мине време. Не очаквам бомбастични промени.
Да, потупваме тази умствена съпротива, а тя е силна! Не че тя не познава себе си, но досега не е опитвала този тип работа и наистина бързата промяна е изненадваща, дори шокираща мнозина.
Накрая ме гледа с очакване и задава въпроси, какво предстои, кога, как, какви са знаците, как те се разпознават. Спокойна, любопитна.
Да имам още да работя по това, че нещата трябва да са мисловни и сложни!
После се заговаряме, като колеги, защото тя вече проектира подобно бъдеще с творческа насоченост и най-хубавото е, че в този разговор, тя започна без да се усети, да говори за своите достойнства и ценни качества, съвсем естествено и как те са толкова ценни и полезни в новата ѝ професионална изява…
Като отметнахме по-тежките моменти с клиентката ми в предишните сесии дойде време да подготвим почвата за бъдещето ѝ по-целенасочено. На езика на Неврографиката това е „да посеем семената”. Подхванахме прекрасен алгоритъм за работа! Поразговорихме се с клиентката ми кои са ценностите за нея, на които държи. Какво според нея сега е смислено и на което може да заложи за семейството така, както тя си го представя. Стремежът е да има реалистична картина, за да получи и реални резултати. Тя беше готова за това.
Любов, Доверие, Стабилност, Партньорство, Нежност, Домакински умения, Хумор,Съпричастност, Добра комуникация, Финансова независимост, Приключенски дух, Отговорност, Жизнерадост, Добрият опит на успешните семейства в рода…
Заизброява своя пъстър, но и балансиран избор, вероятно универсален в същността си. Добавихме и някой тайни съставки, които може да имате удоволствието да използвате, бидейки мои клиенти. Процесът бе изпълнен с радост и погълна вниманието ѝ много леко и благодарно.
Става ми много игриво, весело.
Споделя в промеждутъците радостен унес тя. Срещат се и леки съпротиви и затруднения, но резултатът от преодоляването им е отново благодатен.
Много ми беше насищащо да излея всичко това. Сега вече се чувствам удовлетворена.
С развитието на процеса-рисунка клиентката ми стига до своите междинни или по-значими осъзнавания, но всяко едно е важно и е стъпка към общото ѝ справяне и развитие.
Чувствам се отговорно да посея семената, има умора сякаш вкарвам енергия навсякъде и усилия. Леко ме мори, но е приятно.
Ето така звучи една от нейните констатации. А след малко, повлияна от кръстосващите се в душата ѝ вълнения, обяснява разнопосочните си преживявания:
Имам нужда от кафе, енергия.
Мързел се появява.
Уморих се с годините все аз да давам, а сега трябва, за да покълнат семената ми и…
Тя се раздвижва на стола, протяга се.
Отказвам се от кафето!
…и продължава да рисува.
Всъщност не е нужно аз да правя каквото и да било, а да изчакам, наблюдавам, избирам. Това всъщност пак е активна позиция, но не аз да бутам нещата да се случват. Така се получава, че съм в женската си роля вече!?
Чувствам подем, устрем.
И сякаш за първи път тя осъзна, не просто прочете и разбра с ума си, че има и друг начин да се прояви като жена и въпреки всичко да постигне своето. Без това да ѝ коства онези усилия на волята, на количества енергията, разход на време, които са ѝ отнели вместо додали към нейното женско проявление и взаимодействие в двойката.
Хубаво е всеки от партньорите да има възможността да изпитва истинска връзка със своята естествена природа, нагласа, качества и сила, за да е способен да допринесе по-най-подходящия и удовлетворяващ начин своя дял в едни взаимоотношения. Също така да може и да се наслади на приноса на партньора си. Да го има онзи пълноценен и взаимно радващ обмен щастлив и за двете страни. Защото няма значение какво мисля аз или друг, отношенията в коя да е партньорска връзка е от значение най-вече да хората в тази връзка, каквито и да са те. В това чужди правила и мерки нямат място, ако не са желани и съвместими с техните. И вижте до какво води това!
Това ми дава някаква завършеност. Разбрах, че не е нужно да правя грандиозни усилия. Сега има място и за друг човек/партньор, за да се появи.
Жената е човекът, който дава топлотата, хармонията, съзиждащата енергия.
Продължава да намества разбиранията си клиентката ми избистрила ги чрез рисуването линия по линия, мисъл по мисъл.
Сякаш вдъхвам живот в семената си.
Все по-сетивно преживява тя процеса, а това е много хубав знак, че не маркира, а истински го преживява. Така предпоставките ѝ за успех е много по-голяма. Едва ли имам клиент, който да не е забелязал и оценил едно такова качествено потапяне в процеса и моята упорита подкрепа да го стори. Толкова пъти съм минавала през това, че с клиентите ми знаем, как такава задълбочена работа ни се отблагодарява с най-различни постижения.
Все по-унесено-замечтано клиентката ми продължава да рисува и едно, и второ, и трето, и когато листа не ѝ стига да изрази онзи вътрешен подем и той да го побере, тя разперва ръце и крака като звезда, диша дълбоко и се ухилва с цялото си същество замечтано за семейство.
Това е съзиждащата енергия, топлината, любовта.
Обяснява ми детайлите в неврографиката си.
Имам усещане за възможности, за постижения, растеж, показване над скритото, „на светло”, какво нося в себе си.
Рисува със стръв, заряд, енергия, напрежение.
Прекрасно!
Възторжено извиква пак, омаяна от собствените си преживявания на листа и в съзнанието си едновременно.
Пускам живота да нахрани света. Мисля, че е прекрасно! Чувствам се прекрасно! Искам да внеса още живот и сила. Искам още, искам много! Ехааа!
Рисува с много сила и ентусиазъм.
Мисля, че е прекрасно! Завършено ми е.
Ето, готово! Това ми носи сила, живот.
Тук стана нещо интересно. В паузата на притихналост и даже замисляне сякаш много дълбоко в себе си, когато вече имаш чувството, че е настъпило някакво безвремие, в което напълно да се подреди новият пъзел на ценности, клиентката ми сподели (заради обстановката в нашата страна, явно):
Мисля си, че ангел пази България, знаеш ли?
Беше внезапно заради излизането от контекста, но толкова логично на базата на дълбоката свързаност, която тя постигна доверявайки се и отдавайки се напълно на работата ни. А работата с подсъзнанието е врата към цяла вселена, през която можеш да докоснеш невероятни полета информация и да съзреш и немислимимото. Това носи много силно усещане за единство с всичкото, покой, мъдрост, съзвучие, красота, безграничност… Изключително обогатяващо и издигащо над дребнотението на света преживяване! В такова преживяване се пречистваш и отсяваш истински значимото, което заслужава да продължиш да го живееш. Благодарен, смирен, изпълнен и окрилен.
Когато отново се върнахме към рисуването по метода Неврографика, което средството спомагащо развитието на клиентката ми и стремежът ѝ да посеем семената на новия семеен живот, тя сподели:
Каква голяма градина си имам! Пъстроцветна, слънчева, богата!
Всеки момент ще започне живота (семейството)! Така го виждам в съзнанието си. Всеки момент ще се случи доброто за мен/за нас (новият партньор)!
А дали е така, очаквам времето да покаже. Ние направихме онова, на каквото бяхме смособни в момента – да посеем семената на семейството, да почистим някой и друг плевел още, да загърнем добре и напоим с красиви емоции, докато не дойде моментът да оставим и въздух, за да може всичко посято да даде плод, когато е готово!
А аз оставам с всички вас, за да помогна и във вашата сеитба на онези семена, на които сте готови да дадете от своята силата, времето си, любовта си и да дочакате плодовете в мир и благодарност.
С това, този цикъл от пет разказа илюстриращи качествата на работа с метода Неврографика, в рамките на пространството ми «Живот За на пред На Ли!?» слага своя доволен финал. А всеки финал е възможност за друго начало. Дали то не е за някой от вас?
