Убежденията
Убежденията за които да умрем.
Убежденията за които да воюваме.
…
А кои са убежденията които бихме искали да вземем със себе си и отвъд?
Убеждения които раждат?
Убеждения които надграждат?
На гробища съм. Строят нова църква. Има множество пресни гробове, специален раздел, отделно от другите. „Ковид“ гробището са го кръстили, макар да не е.
Старите са занемарени, забравени, изкривени, обезличени в опит за улесняване поддръжката.
”Къде е погребението?” – питат – „Ех, изтървахме!”… Шоуто е приключило, поне раздаването ще хванат.
А аз снимам останките от смирена почит и нежно пресъздаване на земни и небесни оношения в отминали времена и мислено се прощавам с поредната доскоро нормална човешка ценност, приседнала… където е останало нещичко от добро-стореното от пра-предците ми.
Поне гугутки още има да се чуват сред грубата и заваляна реч на безхлебните. Багери продължават да рият и изнасят… Беззъб пяно нахилен представител на преобладаващото население, агресивно любезничи отказвайки демонстративно скромен приход, а после чака още отгоре. Животът продължава, но… някъде другаде. От щастливките съм, които пазят красиви спомени от детството и от онова, което още носи спомен от още по-красиви времена. Винаги ще има убеждения и ценности, които да сменят стойност и смисъл, дори мода продиктувана от политически, икономически, етнически, религиозни, културни и други фактори. Важното е да боравим с онези които да искаме съзнателно да имаме и дори отнесем със себе си след този живот, като златен фонд и извечна стойност способна да подхрани нови светове и живот.
Поне така си мисля сега.
Как е при вас? Кои са убежденията, които да имат извечен смисъл според вас и биха дали почва на поколения напред без да ги ограничават, а напротив, да ги окриляват?