На почивка съм. Блажено съм се отпуснала по гръб във водата, за да отморя след плуването с усилие, и постепенно се сливам с лекото поклащане на вълничките. Ставаме едно и е само това, нищо повече и е толкова мирно, тихо и поглъщащо естествено. Не мисля, просто чувствам и съм. Безвремие.
Изведнъж ме блъска шум, после силно разклащане и докато реагирам вече и лицето ми е залято. Подскачам и джапам, за да остана на повърхността, чистя уста, очи, уши, за да разбера какво се случва.
Всъщност нищо особено и непознато, когато си сред други хора – деца скачат и правят: „Бомбааа!” с цел да бухнат по-впечатляващо във водата.
Все пак, това развълнува и мислите ми, не само сетивата ми и душата ми. Казах си – ето на, пак илюстрация на онази връзка вън-вътре, аз-цялото, човек-човек и как няма начин ако някой прави нещо, то да е само за себе си, да касае само и единствено него. Не, не, изобщо не е така и никога не е било! Всички сме свързани всякак, на толкова много нива, по толкова много видими и невидими начини! Няма как рано или късно вълната от нечий скок да не стигне до теб. Разбира се ако си наблизо усещаш труса по-силно и бързо, а ако си по-далече по-бавно и по-слабо. Дори ума ти не го отчита, но те застига и предава своята енергийна информация. Тогава на някакво фино ниво я улавяш и ѝ реагираш без да го осъзнаваш. Все пак, това повлиява съществото ти и проявлението ти. Също като топенето на леда на хиляди километра дава отражение на температурата на твоето небе.
Отнесено към Енергийната психология всичко това е същото. Пра-баба ти е била насила омъжена, също като съпруга си, за напълно непознат човек, заради съображения на родовете. Той е груб, суров, бие, пие, затрива се в неволята си. Тя страда, крие, мълчи, губи душа, дете, младост и хубост. Един ден се събуждаш и не можеш да дишаш от собствената си семейна неволя и се чудиш за пореден път, с какво си заслужила този пияница или защо нямаш дете, или защо преждевременно кожата ти повяхва или побеляваш…
Заради вълните! Тези вълни, които някой някога е създал, друг не е преодолял и са те достигнали, и те заливат, и се давиш в ехото им… Защото болката, омразата, яда или чувството да си предаден от най-близките си е толкова силно, че още има заряда да отрови и твоя живот. На вълни, на вълни…
Все пак естествените закони сочат, че има и момент в който настъпва мир, тишина и свързаност в благодат. Когато всичко е наред, ти си в силата си, на собственото си място и хубавото се случва сякаш винаги така е било и ще бъде – с лекота и естественост.
Остава само да го постигнеш. Възможно е! И колкото повече пъти го постигаш, толкова повече вълни на благодат ще излъчваш за себе си и за свързаните с теб, с всичкото, а и За На Пред, На Ли!?
Клетките в стомаха (чревен епител) са напълно обновени на всеки 2 до 9 дни.
Клетките на епидермиса са напълно обновени на всеки 2 до 4 седмици.
Червените кръвни телца са напълно обновени на всеки 4 месеца.
Клетките на костите са напълно обновени на всеки 10 години.
Клетките на мускулите са напълно обновени на всеки 15 години.
Мастните клетки са напълно обновени на всеки 25 години. Междувременно те само се свиват или разширяват.
Само клетките на сърцето се обновяват за половината време от живота ви.
Окото си остава едно и също от създаването му до края…
Е, на каква възраст е в действителност тялото ви?
Това накратко е посланието на филмчето.
Хареса ли ви? На мен да. И сега питам:
Ако една клетка е жива само в посочените срокове, защо болестта продължава да съществува? Замисляли ли сте се?
Ще ви кажа не само моята версия на отговор!
Защото нашите мисли са, че сме болни от нещо. Тези мисли сформират информационно поле, което поддържа т.н. матрица, а тя влияе на всяка една клетка как да функционира! Д-р Брус Липтън, клетъчен биолог, твърди и го е доказал, че клетките ни се повлияват от това информационно поле и го пресъздават, с което поддържат в крайна сметка болестта. Това е така, докато не се промени информацията, а с това и матрицата. Ако мисленето от: болен съм, боря се с болест, умирам от болест се промени в: тялото ми има капацитет да е здраво и аз го обичам заради това; организмът ми е умен и знае как да се балансира, за да е здрав и аз го подкрепям в това; аз вярвам на тялото си и му помагам с мислите си; то тази матрица ще даде такъв старт на клетките ни, че в крайна сметка тялото да функционира в посока здраво, балансирано, тонизирано.
Тук остава въпросът:
Как да променя мисленето си, а с това и матрицата?
Ще ви отговоря и на този въпрос. Аз, заедно с хората по целия свят, които сме проявили любопитството да научим нещо наречено ТЕС – техника за емоционална свобода, Пренареждане на матрицата с ТЕС, подобни подходи, го правим именно с тези подходи. Те са лесно усвояеми, безплатно разпростанени и високо ефективни. Ако не чудеса, с тях може да постигнете подобрение, облекчение, някакво спокойствие, а това неизбежно ще повлияе на подобрението ви, като болни и спътници на болните ви близки.
Какво ви пречи да полюбопитствате и да си спестите множество излишна болка, мъка, гняв, разправии, безпомощност, безнадеждност!? Те в никакъв случай не допринасят за онази матрица, от която клетките ви да почерпят здрава информация и да са здрави, нали!?
Не бързайте да ме оспорвате, моля! Първо прочетете за д-р Брус Липтън, после и за ТЕС.
С най-сърдечни пожелания да се справите с отношението си към състоянието ви и това на близките ви, по-безболезнено, както за тялото, така и за душата!
Може ли спомените да се предават от поколение на поколение чрез гените ни
Може ли нашето ДНК да съхранява духовни и мистични спомени предавани в гените от опита на нашите предци? Има ли нещо като духовна еволюция дремещо в пътя на генетичната последователност и пренасяно в следващите поколения? Сега имаме научна рамка за отговорите на тези въпроси.
Спомените може да се предават от поколение на поколение в гените ни?
Ново изследване от Еймъри (Emory) университет по медицина, в Атланта, е показало, че е възможно част от информацията да бъде наследявана биологично, чрез химически промени, които настъпват в ДНК. По време на тестовете е установено, че от мишки може да се предаде информация за травматични или стресиращи преживявания – в този случай страх от мириса на цъфналите вишни – на следващите поколения.
Според Телеграф (Telegraph), д-р Брайън Г. Диас, от катедрата по психиатрия в Emory University: „В дългосрочно проследяване, нашите резултати ни дават възможност да оценим как опита на родител, още преди да зачене потомство, значително повлиява както структурата, така и функцията на нервната система на следващите поколения.”
Такова явление може да допринесе за етиологията и потенциала на предаване на риска за нервно-психически разстройства като фобии, тревожност и пост-травматично стресово разстройство между поколенията.
Това предполага, че преживяванията някак се прехвърлят от мозъка в генома, което им позволява да се предават на следващите поколения.
Учените сега се надяват да извършат допълнителна работа, за да се разбере на първо място, как информацията идва да се съхрани в ДНК.
Вижте повече на: в статията където професор Маркус Пимбърли, педиатричен генетик в University College London, защитава работното условие за „убедителни доказателства“ за биологичното предаване на паметта. Той добавя:
Насочено е към базисния страх и е от съществено значение за фобиите, тревожността и пост травматичните стресови разстройства, плюс доказвания предмет на предаване на опита от предците на „паметта“ от поколение на поколение.
Крайно време е изследователите на общественото здраве да вземат на сериозно отговорите за човешката наследственост.
Подозирам, че ние няма да разберем покачването броя на нервно-психическите разстройства или затлъстяването, диабета и метаболитните смущения като цяло, без да вземем мулти поколенческия подход.
Професор Волф Рейк, ръководител на епигенетиката в Института Бабрахам (Babraham) в Кеймбридж, каза, обаче, че е необходима допълнителна работа, преди тези резултати да могат да се прилагат при хора. Той казва:
Тези видове резултати са обнадеждаващи, тъй като те предполагат, че съществува транс-поколенческо наследство и се осъществява от епигенетиката, но е необходимо по-внимателно проучване на механистично животински модели преди екстраполиране тези находки при хора.
Както оригиналната статия публикувано в престижното списание Природа/ Естество (Nature) заключава: „Нашите открития осигуряват рамка за справяне с това, как екологичната информация може да бъде наследена транс-поколенчески, при поведенчески, невроанатомични и епигенетични нива.“
Може ли нашето ДНК да съхранява духовни и мистични спомени предавани в гените от опита на нашите предци? Има ли нещо като духовна еволюция дремещо в пътя на генетичната последователност и пренасяно в следващите поколения? Сега имаме научна рамка за отговорите на тези въпроси.
