by Дарина Гаврилова | 20/05/2018 |
„Не искам да ходя на почивка сама!“
Работили сме. Това е поразместило скрити и потиснати емоции и сега идва с назрели за решаване травматични спомени.
Ето какво заявява в предварителния ни разговор Х.
Странно. Емоции които си мислех че съм приключила с тях, се появиха и ме … незнам. Може би трябва да поработим с тях.
Приключих с една връзка. Силно казано е приключих. По-скоро връзката приключи. Много наранена излязох оттам. Уж си простихме с човека, но точно след това започнаха едни емоции да врат! И вчера пак, по същия начин.
Трябва да го освободя това нещо!
Във връзка с всички емоции които се надигнаха в мен, общото е че се чувствам недооценена. Чувствам липса на доверие. Чувствам липса на взаимност. Излязоха много спомени. Всъщност поредица от събития.
Започнаха началото на миналото лято. С приятеля ми бяхме планирали малка почивка заедно. Живеехме далече един от друг. Често отивах при него въпреки всичко, пренебрегвайки работата си, а тя е много натоварена. И когато дойде моментът, той каза: „Съжалявам, но сега имам други ангажименти, иди да почиваш някъде сама.”
Това е моментът който изключително много ме нарани!
Поканвам я да си спомни този момент в който това се случва, макар да е било преди време.
О, аз даже си спомням много ясно къде бях! В колата на булевард „България”, прибирах се към вкъщи и говорех с него по телефона.
Това е много характерно за емоционално заредените спомени, били те един миг или развити в течение на няколко години – да си спомняме извънредно ясно подробности и детайли. За това ги използвам, когато работим с техниките от енергийната психология, за да може по-целенасочено и ефективно да се справим с травмите на клиентите ми.
Не искам да ходя на почивка сама! Това много ме травмира!
Това избухва от спомена на Х.
Аз съм ходила много време на почивка сама, защото не е имало с кого! Много съм разстроена, обидена съм! Аз толкова много дадох за тази връзка, а накрая получавам едно абсолютно безразличие! Чувствам се излъгана. В началото той тръгна с много големи обещания. Шокирана съм! Не го очаквах. Сама съм в цялото това преживяване. Чувствам се предадена.
Прилагаме техниките от енергийната психология и емоциите постепенно започват да стихват, да се наместват.
Тогава споменът ѝ ни отвежда в по-стара случка. В нея също се чувства предадена.
Х. вижда себе си вкъщи, седнала и:
Шокирана съм! Пак съм недооценена, предадена, по същия начин!?
Това ни отвежда още по-назад във времето, където Х. е на 31-2 г. Вкъщи е. Пак е в шок.
Търсим още по-стара случка и да! – отиваме 10 години по-назад където Х. е с първото си гадже.
Бях изгубила майка си тогава.
Отиваме още по-назад когато Х. е на 17 г. във флирт и пак е в шок.
После се озоваваме още назад във времето, някъде в детството ѝ:
Усещам ситуации, в които винаги изпадам в шок. Някъде към първи клас съм. Вкъщи съм. На двора сме. С майка. Бяхме ходили с деца на разходка с градския автобус, през деня. И съм шокирана, защото ми дават много строго наказание, защото „не е трябвало да го правя”.
Тогава за първи път Х. се е почувствала шокирана, за това спираме и работим точно с тази случка. Когато шокът отпадна като водещо състояние, Х. споделя:
Пак съм обидена, наранена, защото родителите на другите деца не са постъпили така с тях. Сърдита съм. Предадена. Не съм искала нищо лошо да направя. Винаги съм била внимателна.
Знам че родителите ми са били притеснени, но аз не бях сама, а с още много деца.
Но след спонтанния детски протест, съхранен така живо в Х. и излят на един дъх след дългогодишното му потискане в душата ѝ, сега отново от позицията на малка, Х. осъзнава, че:
Може би наистина е имало опасност за всички нас (децата) и сега сякаш се извинявам на майка си, осъзнала ситуацията по-добре. После се прегръщаме с мама и двете плачем. Казваме си колко се обичаме.
Сега наистина разбирам защо мама е била толкова строга с мен. А тя просто много ме е обичала и е била привързана към мен, а аз все съм я съдила за това. Сега разбирам, колко неразумно и дори опасно е постъпила малката Х.
С това отпадат огорчението от наказанието и всички други негативни емоции и изводи, като предадена или наранена.
Когато поглеждаме отново случката, трансформирана в съзнанието на Х., ситуацията вече изглежда по много различен начин:
Сега всички сме на това пътуване, заедно с родителите и сестра ми. Това беше някаква крайна спирка на автобуса и беше много красиво наоколо. И съм много щастлива, весело е, усмихваме се. Чудесно е! С цялото си семейство съм, с близките и съм много щастлива.
След тази прекрасна трансформация проверяваме как това се е отразило на предната случка, тази с флирта – в нея Х. е по-спокойна, по-сигурна, като една нормална случка от ежедневието.
Проверяваме и по-предишната случка. В нея 21 г. Х. е много по-уверена в себе си, казва каквото мисли и не се наранява, не се обижда от поведението на момчето. Мисли си:
Я си гледай работата – и махва с ръка с пренебрежение.
А Х. от случката когато е на 31-2 г. Смело заявява:
А ти знаеш ли какво причиняваш на себе си, като се държиш по този начин? – и си тръгва. Мисля си, че мъжете наистина не знаят какво са притежавали в мое лице и какво губят.
Връщаме се и на първоначалната случка. Да видим какво се е променило в нея!?
Обвиненията, които тогава бяха отправени към Х., тя приема философски:
Човекът наистина има някакви проблеми и се опитва да защити себе си.
Сега тя усеща състрадание вместо гняв и упреци. Чувства се:
В готовност да помогна, помъдряла, по-зряла. Чувствам се добре и спокойна. Напрежението, което имаше във връзката вече го няма.
А случката в колата? – питам аз.
Някак по-спокойно провеждам разговора и го приемам като нормален факт, че няма да можем, и мисля какви други варианти мога да намеря, в крайна сметка това да се случи. Да има ваканция. Винаги би могло да се намери вариант. Чувствам се нормално и спокойно. Като не може сега по друго време ще го направя. Ще реша какво да направя тези дни и като дойде моментът ще го направим заедно.
В крайна сметка, Х., седнала срещу мен се чувстваше помъдряла, уверена, без следа от чувство за недоверие, с усещане за взаимност и доверие.
Виждам всичко, като страничен наблюдател, сякаш някаква сила имам. Това е недоразумение по-скоро, не проблем.
Всъщност вече има един приятен спомен за човека, за взаимоотношенията, за приключването на отношенията. Няма никаква натоварваща емоция.
Приканвам Х. сама да погледне в бъдещето си.
Тази картина съм я виждала и друг път. В нея участва точно този мъж. Красиво е. С много хубави взаимоотношения. Прегръщаме се и всичко има в тази прегръдка, прошка, доверие… много е красиво! Чувствам се точно такава, каквато бих искала да бъда – спокойна жена, която изпитва сигурност и подкрепа до нея, без да се налага да се бори за каквото и да било.
Защо „бих искала”? – забелязвам тънкия нюанс.
Защото все още правя много мъжки неща, а не бих искала да се занимавам с тях – ремонта на колата, смяна на лампата…
Обръщам внимание и на този аспект, като проблем в живота ѝ, и познайте – явява се татко в съзнанието ѝ, който ѝ дава подкрепата, която някога не ѝ е дал, с което Х. се чувства още по-подкрепена, като жена:
Сега съм жената изпълнена със спокойствие и сигурност.
А след кратко смълчаване и осъзнаването:
… Хъм, излезе ми една фраза – трябва да се науча да получавам!
Но оставяме това осъзнаване за следваща консултация, защото е дълбока тема искаща отделно внимание и сили.
В края на настояшата консултацията Х. е приятно отпусната, ободрена от зареждащите емоции и нова гледна точка, с блеснал поглед и специална усмивка, още по-женствени нотки в тембъра на гласа.
Това ме кара да се чувствам удовлетворена от работата си и щастлива за нея. Нямам търпение да посрещна следващия случай, готов да бъде разрешен към по-добро.
А вие отлагате ли да се погрижите и за собственото си добро?
„Живот За На Пред На Ли!?“
by Дарина Гаврилова | 27/08/2015 |
Връзката тяло – Енергийна психология
Все по-често се пише и говори за връзката тяло, части на тялото и психическото ни състояние. Понякога усещаме дискомфорта в тялото си, но не и емоциите си – езика на душата. Как тогава да се справим чрез техники за самопомощ за работа с емоционалното ни състояние?
Не знам дали сте чували за ®Германска нова медицина, но тя дава неоспорими дори в съда факти за връзката между биологични и психични травми и последващите симптоми и диагнози. Може по таблицата дадена в оригинален сайт или българската му версия да прочетете – когато нещо ви боли, от малка частица до голяма област в тялото, какъв може да е коренът на емоционално ниво. А това да улесни по-целенасочено, ефективно и бързо да се справите с проблема използвайки техниките от енергийната психология.
Например за всеизвестните болки в гръбнака:
- Шиен отдел (C1 – C7): Свързва се с „интелектуално самообезценяване“. Конфликти от типа: „Не бях достатъчно умен в тази ситуация“, „Сбърках логически“, „Понижиха ме несправедливо“. Свързва се с болки във врата и главоболие.
- Горен гръден отдел (T1 – T5): Самообезценяване, свързано с отношение към семейството, партньора или децата (усещане за провал като родител или партньор).
- Долен гръден отдел (T6 – T12): Конфликти, свързани с „пречупване“ – усещане, че сте били принудени да се подчините, преклоните пред някого или че не можете да „удържите“ товара.
- Поясен отдел (L1 – L5): Свързва се с централното усещане за личността – конфликт на обезценяване в работата, финансите или фундаментални житейски ситуации. Типични фрази: „Не се справих финансово“, „Не струвам нищо на работното си място“. Проявява се като лумбаго и дискови хернии в лечебната фаза.
- Сакрум и Опашка: Свързани изцяло със сексуално самообезценяване или усещане за провал в интимната сфера.
Давам за пример гръбнака, защото той е опорния стълб в тялото ни.
Дори нормалната логика от обща култура може да подскаже каква е последователността на проявление на процесите при проблеми с гръбнака.
При нарушен баланс в позицията на скелета, да речем изкривяване още на училищното бюро, настъпва разместване и позицията на прешлените, а заради това и на органите в тялото. Това води до дисбаланс във функциите им, оттам дисбаланс в жизнените процеси и проявяване на т.н. заболяване. Когато сме болни какво става? Нисък тонус, лошо настроение и негативни мисли. В най-лошия случай това идва неусетно и се разраства и задълбочава в един порочен кръг на всички тези проявления, до трайни физически проблеми, психически нагласи и житейска философия. Така до момента в който не се сепнем от много силно проявени симптоми (поставена диагноза), силно изявен психически проблем (например депресия), крайности в мисленето (разрушителни и саморазрушителни мисли), не се уплашим ние или близките ни и не се задействаме. А трябва ли да се стига до това?
Как би изглеждал един болен човек отстрани!? Ами може и да не му личи много, но повечето хора около нас, включително и ние, сме в тази графа. Крайностите са ясно различими, здравните ни заведения са пълни с тях, но избройте болежките си и вижте колко са. Как се почувствахте? И с това настроение как общувате с другите?
А какъм може да е позитивният вариант? вероятно сте виждали поне един човек в живота си – сияен, жизнерадостен, пъргав, весел, изправен, общителен, с широк мироглед, инициативен, преливащ от енергия проявена физически, творчески и интелектуално, уравновесен, на мястото си, със самочувствие! Дай Боже всекиму! Но аз първо се сещам за малките деца, те са такива.
Та по-често срещан е негативният вариант, май, но трябва ли да стигаме до крайности!?
Ако един човек е поне малко внимателен към себе си, би следвало да обърне навреме внимание на леките сигнали на тялото на повтарящите се негативни мисли и емоции (без да го лови хипохондрията), за да върне баланса и добрата си и жизнеутвърждаваща форма, не мислите ли!?
Надявам се с материалите в този сайт да сте още по-информирани за връзките и възможностите с които разполагаме в днешно време! Остава само да си помогнете прилагайки техниките от енергийната психология и да живеете по-здрави, по-спокойни и по-жизнерадостни!
Да ви подсетя и нещо любопитно!
По физическите проявления лесно можем да разберем с кого си имаме работа. За това не е случайна появата на четенето по дланите, стъпалата, лицето, ушите, фалангите, тялото, цялостния външния вид и други, по размера, формата, пропорциите, цвета, температурата, мириса, вкуса, подвижността – кои сме и даже каква ни е съдбата! Вековечен опит… Ама това е, първо – така установяваме контакт и приемаме или отхвърляме някого инстинктивно, заради дълбоко закодираното познаване и разчитане на физическите кодове!
Защо не се възползваме и от вградения ни инстинкт, но и от съвременните достижения на познанието, за да направим живота си по-качествен?
„Живот За На Пред На Ли!?“
by Дарина Гаврилова | 16/05/2015 |
Искам да имам партньор… и дете!
Искам да имам партньор… и дете! И не просто дете, а партньор от когото да имам дете. Не просто връзка с партньор, а и духовна близост с него и дете, и то не едно.
Това е вътрешният стремеж на жена на 38 г. – Т., която си дава сметка, че ѝ е време да осъществи желаното, но…то не се случва.
Имам усещане, че ако имам дете ще го задуша, както майка ми ме задушава.
Т. чувства това задушаване силно осезаемо в гърдите си. Описва го подробно и живо, а през това време с помощта на техника от енергийната психология то бива трансформирано и освободено.
Тогава в нея изплува спомен, когато е била на 3 годишна възраст, стресната е и плаче уплашена. Детенцето Т. се чувства само, предадено и вярва, че:
Трябва да се оправям сама.
Чувства се безпомощно и че „няма на кого да разчитам“. Всичко това, защото майка ѝ е родила сестричката ѝ. Детето вярва: „мама е враг, тя ме предаде“ и вижда как „мама изглежда страшно“. Това е съпроводено от усещане за слабост и треперене от коленете надолу, стягане в корема и гърдите. С освобождаването им детенцето Т. приема бебенцето, но при мисълта за мама заявява: „аз винаги съм сама“ и чувства силно задушаване в гърдите, яд, безпомощност.
Със сваляне заряда на тези чувства и усещания Т. осъзнава, сякаш тя е родител на родителите си и че иска да предпази майка си и баща си от самотата. Най-вече баща си, защото долавя колко той се чувства сам и безпомощен.
С помощта ми и с техники от енергийната психология, Т. работи с „баща си“ и проблемите, които той е имал в родното му семейство. Излиза информация за унаследена вина от неговия баща, заради непоета отговорност към съпругата му заради няколко починали техни деца. Когато в съзнанието на Т. дядо ѝ осъзнава своята отговорност на съпруг и родител и я приема, баща ѝ с облекчение приема своето място на живо дете, оцеляло сред няколкото починали негови братя и сестри. Празнотата в сърцето му заради тяхната загуба и „вината, че е жив, а те не“, бива изцелена.
От своя страна три годишната Т. бива облекчена от грижата да спасява татко си, поемайки неговата болка.
Остава вида на „страшната мама“, което обърква Т. и тя изпитва страх.
Това отвежда Т. в спомен от двегодишната ѝ възраст. Там тя се вижда стресната, ужасена, объркана, защото „мама вика и гледа страшно“. Детето е толкова ужасено, че е физически вцепенено. След работа с това, то успява да реагира започвайки бързо да върти глава, нахлуват и силни емоции на мъка и отчаяние.
Водена от тези емоции, Т. се усеща в палатка. Нощ е. Разбира, че е индианка и неутешимо и дълбоко скърби за загубата едновременно на детето и мъжа си, покосени от болест, като чума. Чувства се много самотна и изолирана, защото майка ѝ я упреква, а баща ѝ, шаман на племето, я гледа високомерно и даже с насмешка, чувствайки се сякаш божество.
Т. работи с фигурите на покрусената и отчаяна индианка и нейните родители. Успява да намери пътя към приемането на ситуацията – вижда как индианката се прощава с душите на починалите мъж и дете, и това я утешава. Успява да внесе разбиране и прошка в отношенията с родителите ѝ. Накрая, за щастлива нейна изненада, Т. вижда как индианката допуска отново идеята за живот и любов в живота си – създава ново семейство с дечица.
Когато поглежда назад, Т. вече вижда двегодишното си Аз, весело седнало на пода, а мама да изглежда „добре“.
Тригодишното ѝ Аз – как играе с татко.
А голямата Т. също е спокойна, уверена и усмихната.
При поглед напред в бъдещето, Т. първо вижда бяла светлина – знак за нещо хубаво, а после и: „скоро бебе“, тъмнокос и синеок татко до нея…но се прокрадва идеята: „Странно ми е да се чувствам щастлива“. С още малко прилагане на техниките от енергийната психология, щастието вече не е странно преживяване за нея.
„Живот За На Пред На Ли!?“
