by Дарина Гаврилова | 26/07/2022 |
Изтръпване на пръстите и много страхове
Имам изтръпване на пръстите на ръцете. Предполагах, че правя спазми на кръвоносните съдове, обаче ходих на едно изследване и ми казаха, че имам някакъв „синдром на карпален канал”. Не знам това нещо какво е!?
За първи път се чуваме. От бързане да има сесия, дори не е обърнала внимание на предварителните условия, които са важни и посочени в сайта ми.
Втурва се в темата си, развълнувана, но…
И за вас ще поясня, както го направих и за нея тогава – не съм с медицинско образование. Не работя с диагнози. Но виж, със симптоми да! Симптом е онова нещо, чрез което тялото иска да привлече вниманието ви към вас самите и подава различни сигнали, които вие може да регистрирате чрез петте си сетива, да им дадете име с помощта на колекцията от понятия запазена в ума ви и доукрасите с епитети и сравнения породени от емоциите, които симптомите предизвикват във вас. Това е чудесен суров материал за работа с Енергийна психология. Той може, като влакче от приказка, да ни заведе къде ли не във времето и пространството на съзнавано и несъзнавано, ваше или прието за ваше, но чуждо преживяване, да ни стовари там, на първата спирка, да изсвири остро и подскаже – ето от тук тръгна, когато… помниш ли!? А на нас не ни остава друго, освен този път добре да прегледаме раницата с факти и изхвърлим ненужната интерпретация полепнала по тях и която е довела до настоящите ви тегоби.
Да, добре! Имам изтръпване на пръстите и отвътре все едно имам огън. Нещо ми гори и ме подува. Схващат се. Искам да се освободя от болката, която това ми причинява. Искам да съм здрава, щастлива, изпълнена с енергия, освободена от страховете!
Ето как още с осмисляне на симптомите идва и осмисляне на целите, а те се оказва, че всъщност за свързани с емоции, не просто с физическо състояние. Подчертавам го, в случай, че се чудите, защо се твърди, че с Техники за емоционална свобода може да се работи и постига успех и на физическо ниво. Ами защото в дънцето са емоциите или поне винаги присъстват, дори да не отчитаме този факт, и допринасят за създаването и съществуването на проблемите, но слава на Гари Крейг (автор на ТЕС), и на решението и обленчението.
Нямам други притеснения на физическо ниво.
А на другите нива? – улавям в движение подробностите, които клиентката ми започва все повече да подава.
Ами имам много страхове. Страх от това, че някой от близките ми ще умре. Страх постоянно. За някои си мисля, че нещо може да му се случи, като катастрофа, смърт, болест. После страх и от чуждо влияние. Имам страх от кучета. Всичките ми страхове са много силни! Страх от вируси, от настинки.
В дясната ръка е по-силно.
Започва процес и излизат нейната досада, яд, дразнене и мъка, че изобщо ѝ се случват тези симптоми.
Сякаш имам черна спирала в гърлото си. Виждам мама, която идва.
Тя се разплаква. После вижда и татко си, който взима спиралата сякаш е негова и е спечелил купата от някое първенство.
Той си целува и двете ръце. Върти се щастливо в кръг и сякаш много се радва. Подава цвете на мама, а тя го прегръща и се сгушва в гърдите му. Мама ме вика, аз съм мъничка към 3-4-5 годишна и също се сгушвам в нея. Тя ми подава цветето клекнала до мен, но аз съм свила ръцете и не го взимам. Сърдя се. После отварям пръсти и го взимам. Сякаш е карамфил, червен и свети. Мама ме прегръща и вървим към вкъщи. Малкото ми Аз сяда на леглото и разтваря ръце, като царица е. Мама и татко я подкрепят. Много ѝ е хубаво!
Но на малката, ѝ е нужна от още много обич от татко.
Той я взема на ръце, подхвърля я и ѝ казва: «Имай търпение». Малката се съгласява, сложила главичка на рамото му, а той я дундурка. И двамата са щастливи.
И аз се чувствам щастлива и спокойна сега.
Започва да се прозява, обзета от спокойно отпускане.
Все още проплаква обзета отначало от болка, а сега от умиление и радост.
Раздразнението ѝ се увеличава, когато проверявам развитието на проблема.
Виждам нещо правоъгълно и черно в стомаха. На сестра ми е, а тя се прави, че не е нейно. Изхвърля го, като нещо ужасно. Мама тича да го вземе и го прегръща, като да е нейно. После идва и ме гушка. Аз пак съм малка. Отдавна чакам да ме гушне така. Мама ми дава едно зайче играчка и се чувствам спокойна вече.
Хубаво ми е. Сякаш едно голямо кълбо светлина обикаля из тялото ми и все едно клетките в тялото ми пляскат с ръце и казват: «Браво, браво!».
Тя пак започва широко да се прозява, пуснала поредния товар от душата си. После се усмихва на себе си и онова, което сега преживява.
Отново проверяваме, как реагира на симптомите.
Нещо ми е гневно.
Този път непознат е човекът, от когото е приела гнева. Възрастен, дядо. Дядото трансформира собствения си гняв в китка горски цветя. Това носи нежно, сърдечно преживяване в клиентката ми.
Хубаво ми е, даже усещам мирис на кокичета! Сякаш чувам «Бъди щастлива, бъди много щастлива!».
Пак се прозява, още по-спокойна.
Чувствам лекота. Лявата ми ръка е доста по-добре. Дясната също.
Огън няма. Усещането за подуване е много слабо. Усещането за схващането почти е изчезнало.
Изтръпването леко се откроява на фона на другите симптоми.
Продължаваме с пътешествието на подсъзнателните ѝ преживявания, като ги правим съзнателни по нашия си начин.
Причина за нейното усещане за изтръпване, клиентката ми осъзнава като:
Конци, които се провлачват и не могат да излязат. От всичките ми пръсти се влачат, ама не им се иска напълно да излязат.
Тя се потупва и това подпомага силно процеса ѝ.
Все едно стана облак от извадените конци, издигна се над мен и Вселената ги завъртя и смачка на кълбо. Изчезна.
В ръката ми сега има спокойствие.
Няма изтръпване в ръцете. По-скоро е мравучкане.
А то бързо изчезва, защото Вселената отново се намесва по-най добрия начин.
Няма изтръпвания. Сърцето ми свети. Щастливо подскачам от щастие, въртя се, благодарна съм!
Ха-ха-ха, виждам цял сериал!
Ръцете ми са добре, някак лекички.
Чувам: «Това е твоят лек, имай търпение и бъди благодарна!»
Все пак продължаваме с остатъците от усещания.
Едно лекичко напрежение има, но и нещо като въздух, което ме обзема и ми става все по-леко наръцете.
Отпаднали са силните страхове от болести и смърт на близките. Все още има остатъци от страх от чуждо влияние.
Нещо огромно е, не знам какво. Една черна, не човешка ръка се протяга, взима си го… Ох, изтръпнах цялата!
Настъпва странна тишина. Питам я какво се случва.
Мисля…
Но в енергийната психология не търсим такова мислене, а чувстване.
Ами странно е – олекна ми!?
Сякаш получавам една сочна и сладка ябълка, хапвам я и сладостта се разлива в мен.
Отнася се в удоволствието на трансформацията клиентката ми.
Вече няма страх от чуждо влияние.
Идва ред на страха от кучета. Работим с този страх.
Вървя си спокойно. Някак си си подсвирквам (аз не мога, как става това!?), подскачам си и вървя по пътеката към работа. Кучето и то си върви по пътя. Доближавам се до него, до муцуната. Гледам го в очите, съзерцавам го. То се разсмива с глас. И аз се разсмивам.
Ама то е куче, аз съм човек! Как така!?
Потупва за тази разлика, която я дистанцира от добрия резултат и отговаря на модела ѝ на възприемане на съществата.
Виждам как съм го прегърнала и вървим заедно. Много е странно! Все едно отивам на работа, досега посоката ни беше противоположна, сега сме в една посока. Вървим си спокойно и двамата. Хубаво ни е заедно. Аз съм благодарна, а то закрилящо.
Вече няма страх от кучета.
Приключихме чудесната сесия и тя се просълзява от промяната, която усеща в себе си. Обленчението ѝ е огромно.
Много ти благодаря! Добре съм.
Разделяме се, а след време тя идва отново, доволна от резултатите, този път с ясната заявка да чисти страхове.
„Живот За На Пред На Ли!?“
by Дарина Гаврилова | 30/08/2017 |
За пореден път
За пореден път попадам на диалог, в група за хора със сериозни диагнози, но и не само там, във Фб, от типа на: „Това помага ли?” – „Разпни го!” – „Долу!” – „Мошеници, шарлатани, обирджии…” и т.н.
За пореден път, силно огорчени и скършени в безизходицата си хора, нямащи сили, време, средства, а явно и работещи варианти, опитали какво ли не, за да се „преборят” със състоянието си или това на близките им. Но влезе ли се в такъв „диалог” успяват ревностно и с все последни сили да защитят идеята – ”Те такова животно нема!!!”, колчем някой каже – „Успях”, „Може”, „Помогна ми”, „Може и без пари”.
Аз също не съм безкритична или сляпо вярваща и приемаща всичко. Даже може би прекалявам с подозрителността си и то не само по здравни въпроси (за това стигнах до методите „помогни си сам”), но не си позволявам никога да кажа на някого, който се е справил по начин противоречащ на моите разбирания, знания и опитност, че методите които ползва са „тъпи”, „шарлатански”, „сляпа вяра”, „чиста манипулация”, „източване на пари” и какво ли още не.
Смятам, че щом нещо работи за някого, каквото и да е то, значи е добро за него. Този човек е намерил, улучил, имал късмета или здравия разум, поетата лична отговорност, осъзнато или интуитивно, да се справи. А това е достойно само и единствено за уважение. И мълчание, ако не съгласие.
Да, някой не успяват. Болката им е голяма, ако са живи и все още на себе си, за да осъзнават положението си. Ако са близки на страдащите. Но това повод ли е да мразят, обиждат, ругателстват, нападат, обвиняват, че и клеветят справящите се, вярващите, оздравелите, търсещите, учещите, поемащите реално отговорност за собственото си реализиране (като здрави, самостойни, радостни, вдъхновяващи, споделящи, даряващи…) личности!?
Защо, някои сякаш не допускат, че в нещо привидно лошо, страшно, криво, грозно, болно, формално, религиозно, идеологично, превратно, аморално, просто различно, глупаво или какво да е друго, наричано за кратко „зло”, може да има достатъчния заряд да доведе до точно обратното някой ден или поне да има зрънце „добро” в него още сега? Че това може да е пътят на някого до нещо и то за него да е правилното и в такъв смисъл доброто за него?
Ами ако проблемът е в очите на гледащия!?
Колко от вас са си задали въпроса, гледайки нещо „зло”, то такова ли е или „Аз само това мога да видя в момента”?
Да, „в момента”! Защото аз знам, че бидейки средностатистически определима като нормално човешко същество, има моменти в които „светът ми е черен” и тогава гледам и на доброто с „черни очи” и виждам „черното”. Също така знам, че когато ми е „светло на душата” виждам „потенциала”, „урока”, „възможността” в черните ситуации. И кавичките не са защото мисля обратното на написаното, а защото това са често употребявани напоследък думички в „духовното” писмено и звуково пространства.
Да, когато аз съм си в моето черно или бяло състояние, може да не видя чуждата болка или радост, но съм се научила и продължавам да уча, да си задавам по-скоро въпроса „А дали е така?” и да се опитвам да разбера, евентуално видя и приема и друг вариант, различен от този „в момента”. Моят „момент”.
Знаете ли какво скрито богатство е това!?
Вие учите ли се на „А дали е така?”
Представете си, колкото и утопично, идеалистично или наивно да прозвучи на поне половината позволили си лукса да прочетат толкова много текст за интернет пространството и времето си, какво точно ще произтече в човешките отношения, начин на мислене, действия, резултати от задаването само на този простичък и кратък въпрос???
Стиска ли ви да опитате? Хайде, поспорете със себе си прави ли сте или грешите, когато давате автоматично някъде някаква оценка, за някого или нещо! Но го направете със същата стръв, ожесточеност, безжалостност, праволинейност, ругателство и безкомпромисност!
Как се чувствате насаме със себе си? Драго ли ви е? Оздравяхте ли от този „здрав реализъм”?
Но да обърна палачинката!
Сега поговорете със себе си, попитайте се, потърсете обяснение като от добър приятел, вижте вариантите да се изразите с меки думи, като с болното ви дете, погледнете с желание за разбиране и приемане, дори и да не разбирате и да не приемате, сякаш сте любящия родител!
А сега как се чувствате насаме със себе си? Драго ли ви е? Оздравяхте ли от тази „шарлатанска добронамереност”?
Кое е „измамата”?
Кой е „измамникът”?
Кой е „измаменият”?
Не е ли време да стъпите на душата си, де се вземете в сърце и да приемете, че сте добър в своята същност?
Да трудно е, особено за научените и свикналите да се самооценяват, като продукт на времето, обстоятелствата, външното. Трудно е дори да се прочете написаното, то е толкова чуждо, че погледът се приплъзва и потъва в пустосване… за пореден път.
Все пак, за пореден път, виждам, срещам, общувам с все повече личности, потръпнали от собствена или чужда болка и прескочили прага на инстинктивния страх от промяна на статуквото си и дръзнали да поемат грижата за собствените си мисли, чувства и действия. Да ги почистят от общоприетото, инертното, редното, научно доказаното, боязливото. При това сами, вглеждайки се дълбоко в себе си, чувайки собствения си глас, а не този на учебниците, книгите, писанията и клиповете, пък били те и от велик и общопризнат мислител, езотерик или бутиков IT философ. Постигащи онова състояние на ум, дух и физическо състояние, което да съответства на идеята – здрав, щастлив, с ума си, добронамерен.
Сполай ви за вниманието! За пореден път.
Ще се радвам все повече хорица да се спрем, когато ни боли и да поговорим с болката си много честно и открито, преди да се нагълтаме с готови рецепти за „стопиране” на естествените ни реакции; преди да вземем препоръчителните мерки за потискане на вътрешния крясък за обич, внимание и приемане; преди да изплескаме дежурни и безкритично подемани и припявани тежки и черногледи определения, към нещо или някого, от позицията на всезнаещи и всеразбиращи вся и всьо.
„Живот За На Пред На Ли!?“
