Психическият глад е явление, което се получава когато нямаме инструменти да се справим със срес, който ни е повече от възможното да преработим и започваме да ядем, за да се утешим, за да потиснем неосъзнатите си емоции и най-вече страховете си.
Обстоятелствата в моента са такива (карантина заради вирус COVID-19), че на всеки му се налага да промени режима си на работа, движение, почивка, хранене. Но това е в добавка към вероятно съществуващите ви вече проблеми. Става натрупване, което е нормално да искате да освободите. Обикновено при силен стрес се получава и така, да губим адекватна преценка и сякаш забравяме всичко научено, което би могло да ни е от полза.
Заради това че сте в сайт за услуги с енергийна психология и ме следите като консултант, какво по-естествено би могло да се случи от това да ви насоча към прилагане на ТЕС и за тази ситуация!?
Другото напълно естествено нещо, което всеки от нас би могъл да направи сега, е да се възползва от знанията и опита ми и отдели малко внимание на този факт – психическия глад и докато отива или се връща от поредната си среща с хладилника да потупа по ТЕС точките си заедно с мен!
Готови ли сте? Да започваме!
1. Тупкате по карате точката с:
– Въпреки че така съм се заседяла, че едва мога да се отлепя от дивана, аз напълно и безрезервно се приемам и обичам, такава, каквато съм!
– Въпреки че имам почти непрекъсната нужда нещо да дъвча, аз напълно и безрезервно се приемам и обичам, такава, каквато съм!
– Въпреки че дори не искам да си помисля как дрехите няма да ми стават след още месец такъв начин на живот, аз напълно и безрезервно се приемам и обичам, такава, каквато съм!
2. Тупкате по всички останали точки, като на всяка изговаряте по една фраза:
– Не ми се мърда вече
– толкова натежах
– все по-трудно ми е да стана
– пък и къде ли да отида
– мързи ме все повече
– не искам
– ох, омръзна ми
– едвам дишам дори
––––––––––
3. Карате точката:
Все пак, аз още се обичам и приемам, такава, каквато съм!
4. Тупкате по всички останали точки, като на всяка изговаряте по една фраза:
– Скучно ми е и все по-досадно всичко това, кого да изям!?
– Искам да сдъвча някого, да му отхапя главата!
– Искам да сготвя целия свят и да го погълна веднага!
– Искам да опаса всичко що е зелено и да хрупам дълго и напоително живителни сили от природата!
– Не, искам нещо солено, хрущящо и киселичко, с малко повечко вкусове и сос!
– Хъм и това не ми е достатъчно, искам от онези неща в опаковката!
– Сега пък съм жадна, но не искам вода, искам нещо по-така, различно!
– Оф, омръзна ми вече, пак ми се яде!
––––––––––-
5. Карате точката:
Независимо от всичко това, аз бих могла да се приемам и обичам такава, каквато съм, заедно с всичките ми недоволства и проблеми!
6. Тупкате по всички останали точки, като на всяка изговаряте по една фраза:
– Как ли ще изглеждам след още месец така?
– Ще има ли какво да облека?
– Направо ми се плаче с глас, но не мога да се спра!
– Ох, как да стана сега, къде да ида!? Не мога!
– Не, не ми се прави гимнастика, скучно ми е сама!
– Не, не искам нищо от никого, писна ми от всичко това!
– То и без друго тази година море няма да има, какво като кача още няколко кила!?
– Ама скоро и анцуга няма да ми става, каква беда!
–––––––––––––
7. Само по карате точката:
– Боже какво ми става?
– Как ще се справя с всичко това?
– Мога ли да се спра със седенето, яденето, апатията и самосъжалението и да променя всичко това?
– Мога ли да се раздвижа по-активно, макар и у дома и да направя нещо по-умно за себе си и телесата си?
– Каквото и да реша точно сега, аз избирам да си простя и направя онова добро за себе си, за което съм готова именно сега!
– Каквото и да си отговоря, аз избирам да приемам и обичам себе си, заедно с всичките си кила!
– Каквото и да ми мрънка Дарина сега, аз избирам да чуя собствения си здрав глас и да го послушам още сега!
За моето телесно и духовно благо, за моята красота, здраве и обич към себе си, благодаря!
–––––––––––
Вдишайте и издишайте дълбоко и бавно няколко пъти.
Проверете си ищаха за храна и движение сега!
Колко е силен психическият глад сега?
Ако трябва поскачайте на място и приложете пак алгоритъма!
–––––––––––-
N.B.
Практикувайте на всяка крачка в посока към скривалището на храна (злия хладилник)!
Практикувайте, когато гърбом подминавате огледалото (онова, дето ви прави по-дебели отколкото сте всъщност)!
Практикувайте и когато погледа ви небрежно пробяга над хоризонта на кантара (онзи, дето показва неточно, винаги с няколко грама повече)!
–––––––––––
Виждали сме се. Говорили сме. Останало е едно приятно и вълнуващо чувство на разбиране и сродство.
Оттогава мина доста време и ето, че ме търси за среща и консултация. Много се радвам да я приема и разбера с какво да ѝ помогна.
Първо ми дава малко техническа информация – преди години си е купила книгата за ТЕС на Иван Петърнишки, прочела я е, практикувала е, почувствала се е добре, но ѝ е останало чувството за объркване за формулировките и „мъгла”. Това я е довело до усещането на т.н. вътрешни съпротиви и допълнително объркване, и постепенно спиране на процеса на самопомощ.
Бих казала, че това е често срещан вариант на случване на нещата при доста хора!
Все пак е имала и добрата идея да потърси специалист, в случая мен, за да:
Намеря по-точния и правилен подход към съпротивите.
Веднага я насочвам чисто технически каква е процедурата.
Следващото което ми разказва е:
Доста неща направих в полза на себепознанието с цел вътрешна свобода, по-леко приемане на нещата. Докато в един момент стигнах, че може би трябва да започна от най-явните неща, които ме тормозят. Това е едното, че искам да спра цигарите, но явно не го искам, защото не мога да ги спра. А почват да ми пречат доста, защото имам астматични проблеми, дихателни, полипи в носа.
Следващото нещо е емоционалното хранене, което е от време на време без да съм гладна и после не се понасям.
И не на последно място, последните седем-осем месеца, в мен изригна от едни дълбини голям гняв! Много силно раздразнение. До такава степен, че ми прилошава. Просто виждам как мен ме опустошава.
Нещата, които съм си мислела, че искам да контролирам – кой какво прави, как го прави.
Отделно последните дни, нали имам голяма травма, определено от отхвърлянето, защото нали така са ми се случили нещата от детството… Не за пръв път съм я видяла тази травма в себе си, въпросът е, че не мога да се справя.
Не мога да се справя на ниво интелект с всичко това. Повечето неща ги знам, обаче това знаене не винаги ми помага в реална ситуация, в момента да реагирам по начина по който после виждам, че е било много по-добре да се реагира. Първо скачам и после мисля.
Всъщност огромно напрежение ме е натиснало. Някакво много голямо напрежение!
Какво друго – много тежък предменструален синдром почнах да имам, с най-различни вариации, но все по-сериозни за мен. Особено в емоционален план. Изключително силно раздразнение и всъщност неприемане на другите такива каквото са. Все ме дразнят как какво са казали, как са го правили. Не за всички, но с тези с които повече имам някакво вземане-даване. Другите много добре ги знам нещата, приемам ги, всичко е ОК! Всъщност когато аз започна да взаимодействам с някого, все съм в готовност да скачам. В смисъл на една постоянна вътрешна нагласа на защита съм. Все едно, че някой нещо ще ми направи. Някой малко нещо да ми каже – че няма да стане, или някакъв надменен тон да ми вкара, или нещо ей такова и аз вече не мога да се спра.
Това е голяма мъка, защото си развалям отношенията с хората. Всъщност на мен не ми е хубаво. По принцип не обичам така. Вярвам, че много неща са потиснати от премълчаване и не знам как да ги изкажа така, че хем да защитя себе си, своята позиция, хем да не нарушавам на другия…, да не го обидя. Всъщност мен от това ме е страх, да не изкажа собствената си позиция открито, за да не би да не ме приемат или да изляза лоша.
Голяма въртележка! Загубвам се някой път там. Постоянно даже. Става много тежко в един момент – виждам ги нещата и не мога нищо да направя.
Ясно е, че Е. доста е поработила със себе си. Че е разбрала кое е онова с което е добре да се справи.
Аз съм стигнала дотук, защото аз това съм искала – да изчистя от себе си нещата, които ме спират, без да знам кои са те.
Стигаме до момент на който аз лично много държа, когато работя с клиентите си – определяне на цел, като конкретен резултат.
Искам вътрешно спокойствие. Искам да знам, в момента когато имам стрес, в каквато и да е форма, да не реагирам като заслепена психарка…
Тук я прекъсвам с обичайната към клиентите ми забележка:
Кажи не какво да НЕ е, а какво ДА е!
Е. се разсмива и заявява с малко моя помощ:
Да съумея да премисля и да избера реакцията си!
Колко е трудно, защото наистина сме свикнали много да мислим в негативен план! Да работим с НЕ-то, отколкото с …Аз дори не знам как да го формулирам всъщност!? И седиш затапен в това нещо и… Аз не мога да издържам вече в това!
С повечето хора е така. Така сме научени. Това е култура. Възпитание. Ето затова са дошли тези техники, като ТЕС, за да можем най-накрая да преобърнем тази действителност. И това е един от главните проблеми които поставя ТЕС – не да реагираме, а да избираме. Затова знам и как да подпомогна формулировката ѝ, защото и аз съм минала през този процес на преобръщане на гледната точка и нагласата, защото съм го работила с клиентите си и защото е масово. И това е най-хубавото което може да се постигне, като реален резултат. Разбира се има още много все хубави резултати които постигаме, но главната цел на ТЕС е емоционалната независимост, нали така? За да сме адекватни в преценките си. Свободни в изявата ни.
Да! Освен това искам сила, увереност. Това ти дава въобще реална преценка на нещата, ясна визия, твоята позиция каква е, защото като се заслепя, не стига че не знам какво искам, но ми става лошо и после съм като … ей-така, нямам сили. Този гняв, това нещо, много е силно!
Аз се сещам и от тези будистките неща, за гнева, че успееш ли да го трансформираш, той е най-голямата опустошителна сила, така да се каже… Аз дори не мога да си представя, да можеш ти да го овладееш, да боравиш с него, за какво става въпрос!? Това е такъв заряд от енергия!
Пристъпваме към работа по обичайния начин с оценка на стойностите на заявените проблеми. Стойностите чупят границите на обичайната скала и отиваме в другата до 100 и 1000 даже! Това води до доизясняване на проблемите и излизане на още детайли и подробности, което е вече стъпка в справянето с проблемните теми.
Работим интензивно, понякога през смях, понякога през сълзи. Е. потъва дълбоко в процеса. Когато изплува казва, след дълбока въздишка:
Ох, много яко! Направо все едно това съм чакала! Имах чувството, че съм знаела, че точно това ще стане. Не по този сценарии разбира се, нямах представа как ще стане, но това е … начинът, по който може да се случат нещата. Свързване, чувстване към общото цяло, а не отделяне от него. Тоест тази гордост на наранения, обидения, почва да отпада. Всъщност аз се почувствах призната и от това смирена, и да, зачетена! Искам да давам на хората от това.
Продължаваме. И стигаме до следващата база:
Има приемане. Без страхуване че ще изчезна и, че нещо ще се случи и няма да съм аз повече. Отвореност. Доверие. Сигурност. Опора. Радост. Защитеност. Почит. Значимост. Летене. Свобода. Непоколебимост.
Проверявам какъв е прогресът по зададените теми. Мъглата и объркването са изчезнали. Съпротивите също. Спирането на цигарите вече не е проблем, нито като процес, нито като вещество. Няма и усещане за астма. Полипите се в процес на оправяне и ще се оправят! Спираме и доработваме полипите.
Имам чувството за „наред“. Дори и да има нещо, някак си няма нищо. Предполагам физически, научно може и да има, обаче аз мога да се справя с тях. Всичко е ОК! Дори ми се изправи стойката.
Велико. Много красиво-красиво! Виж как излезе красиво и фино (проблемът от момента на зараждането му). Такава лекота! Без драми. Иначе колко зор.
Аз съм като котва в момента. Все едно цял живот така седя. А това е толкова трудно като се опитва съзнателно.
И пак питам – има ли полипи в носа?
Не.
Имаш ли емоционално хранене сега?
Не.
А „не се понасям”?
Не.
Има ли гняв сега?
Не. Няма.
Силно раздразнение?
Няма.
Опустошение от гняв?
Не.
Необходимост от „контрол кой, какво и как прави”?
Не.
Травма от отхвърляне в детството?
Не.
Има ли „разбирам, на ниво интелект, но не мога да се справя”?
Не.
Има ли „знам, но това не ми помага в реални ситуации”?
Не.
Има ли „първо казвам после мисля”?
Не. Има като – няма значение какво ще кажат. То просто си е естествено и от сърце.
Има ли усещане за голямо напрежение?
Не.
Усещането да те е натиснало нещо?
Не.
Тежък предменструален синдром?
Не.
Все по-сериозно става за мен?
Не. Напротив, все по-леко става.
Има ли усещането за отделяне некомуникация с другите?
Не.
А за дразнене от тях?
Не! Това е пълна лудост! Не мога да повярвам!
Постоянна вътрешна нагласа за защита, сякаш нещо или някой ще ми направи?
Не! Не! Не!
Много потиснати неща от неизказване?
Не, дори и да има те не са потиснати, лоши неща. Не!
Има ли страх да изкажеш собствена позиция и с това да обидиш?
Не, не.
Страх от това да не те приемат?
Не.
Има въздух. Има спокойствие в максимална степен. Има усещането, че:
Сама избирам емоциите си и реакциите си. За сила, увереност, яснота и позиция.… всичко в максимална степен. Плюс по-ясно разбиране как да усещам – тук (посочва сърцето си) а не тук ( посочва главата си).
Чувствам се много добре, защото това тук (сърцето) е по-важното. Това тук (главата) може да съществува, но то е тленно и се отмива като надпис с боички върху които си излял кофа с вода, разнася се като облачетата в небето. То е преходното. Дори и да го има то не е най-значимото нещо.
Уау!
И така спокойно отпусната след освободения емоционален товар и рушащи изводи Е., притихнала и озарена, ме прегръща и прекрачва прага към новия си начин на живот, мислене, чувства. Остават последните и осъзнавания:
Имала съм подобни преживявания в сърцето, но те са си отивали. Постепенно забравям и губя тази връзка със себе си. Много вярвам, че с ТЕС мога да стабилизирам тази връзка. Имам чувството, че направихме голяма стъпка. Така го преживявам. Дори нямам нужда да го мисля това. Просто знам!
Пак красив финал на една силна среща със себе си! Сега като си я припомням, докато пиша за нея и аз се чувствам мъдро притихнала и благодарна, че мога да допринеса за такава силна трансформация на възприятията и начинът на мислене, отношението и емоционалното състояние.
Една седмица преди Великден е, а гледката в супермаркетите е впечатляваща – препълнени колички с храна. Щандове с шоколадови зайци, козунаци, кексове, бутилки с всякакви течности, но не вода, в които да не може да не се спънеш, бръкнеш и вземеш. Разбира се окуражен от подчертано специалната цена!
Настъпило е обичайното предпразнично суетене и вече хем предвкусваме онези типични храни за конкретния празник, хем успоредно с това идва и споменът за чутовно преяждане, а заедно с него и усещането за вина, пристягане тук-там, я в душата, я в тялото, даже киселините в стомаха усещаме, допълнително подсилени от навременните рекламите за съответните таблетки…
О, я стига! И аз обичам да ям! И аз обичам да пия неща различни от вода! И да не мислите, че само трева паса!?
Само че, имам желязна мярка. И ако някой ме чуе да се оплаквам, че съм преяла, то е по-скоро от кокетство, отколкото наистина да съм го направила, защото усетът ми, кога и какво да спра да ям и пия, е много силен, навременнен и никога не ме е подвеждал до сега.
И ако тази мярка аз си я имам „по рождение“, то мнозина явно си нямат такава, но имат нужда и желание да си я изработят. За това, вдъхновена от един разговор във фейсбук групата ми „ТЕС-разходка“, от гледката в магазина, от подмятанията за приготовления и от уговорките кой-какво ще хапва по празниците, а после ще пъшка, седнах и създадох ето този скрипт сложен под текста.
Тупкайте се, повтаряйте казаното и написаното или използвайте собствени думи, но го направете!
Забавлявайте се и едновременно с това разтоварвайте вредните навици свързани с преяждане, препиване, неумението да отказвате храна и напитки, безсилието да се справите с изкусителните аромати, цветове, форми, вкусове, температури на печенкото, пърженкото, охладенкото, подреденкото, залятичкото, овкусенкото, маринованкото, наръсенкото, напръсканкото, омесенкото, намазанкото… Е-хе, спрете се де!
Пускайте видеото и тупкате, тупкайте, тупкайте! Не три, двайсет пъти ако трябва, но се справете. Бъдете по-здрави, по-жизнени, по-гъвкави, по-щастливи, ей-така, както сте сити, напоени, разнообразени с прекрасна храна. Изработете си собствена мярка на щастлив чревоугодник, така че хем да сте на чисто със съвестта си, хем да се чувствате красиви, хем да сте си хапнали вкусно!
