by Дарина Гаврилова | 08/04/2015 |
Финансов проблем
Жена на 39 г. А. става жертва на финансова измама, преди години, която оставя у нея тежкото усещане за „лъжа“, разочарование и все още не се е справила с този проблем, а има нуждата да си върне сумата, която ѝ е отнета, не само заради стойността, но и заради самоуважението ѝ и жаждата от възстановяване на справедливостта.
При работа с техники от енергийната психология и преминаване през различни емоционални и физически преживявания провокирани от „лъжа“, тя стига до заявлението „почти всички лъжат“ и проявяването на спомен първи: от преди няколко години, когато идва при нея, човек на когото е дала заем и трябва вече да ѝ го връща, но вместо това, той ѝ предлага една нищожно малка част, което я кара да се чувства излъгана, измамена, отвратена, възмутена, бясна до такава степен, че се усеща изпаднала в шок и не успяваща да реагира. Това допълнително я довежда до изживяване на безсилие. След сваляне заряда на всички тези блокирани емоции, А. заявява:
Животът е борба и трябва да се бия със зъби и нокти за своите права!
Мисловен модел проявен многократно в живота ѝ, изплувал от миналото ѝ и свързан с убеждението „живота не е справедлив/ честен“.
Това я води в спомен втори: как я държат на страна от информация за дядо ѝ. В работа с този спомен излиза необходимата ѝ информация, но и тя не е достатъчна, защото:
Почти всички лъжат, няма честни хора.
Това я води в спомен трети: когато е бебе в болница и там чува как сестрите заявяват, че няма да оживее. Бебето А. е бясно, че сестрите лъжат, защото, в следствие от сесията се разбира, че е посиняла от такова силно стягане с повой на краката и усилие да се освободи, което сестрите не са разбрали и са помислили и заявили, че умира. След освобождаване на този „бяс“ като емоция, А. вижда как нейното бебешко аз се освобождава от стегнатия повой, вече не е синя, невежите сестрите разбират, че са сбъркали, т.е. истината излиза наяве и А. е удовлетворена. Тя вече знае, че има честни хора и това е тя, тя е честен човек. Има истина. Но остава убеждението, че „трябва да се боря, за да оцелея“.
Това я води в спомен четвърти: към момента ѝ на раждане, където жените грижещи се за раждането ѝ са безхаберни, не ѝ обръщат внимание, не я обгрижват, дори не я поглеждат. А. се чувствана напълно лишена от внимание и че трябва да се бори за оцеляване.
Това води бебето А. още по-назад във времето, в спомен пет: докато е в 3-4 месец от бременността на майка си, когато баба ѝ се кара и тормози майка ѝ, говори ѝ лоши и ядни думи. След работа с много любов и разбиране с фигурата на бабата и нейните емоции, бабата разбира поведението си, иска прошка от снаха си за тежките си думи. Майката вече се чувства добре, съответно и бебето в корема ѝ вече е спокойно, чувства се обгрижено. В следствие и бебето от сцената на раждане – спомен четири, вече е обградено с грижи и внимание. Отпаднало е убеждението „трябва да се боря, със зъби и нокти за да оцелея“, вече всички обръщат внимание на новороденото и А. получава необходимата ѝ грижа и топлота.
При връщане назад към спомен втори, защото спомен три вече е отпаднал като проблем, тя получава всички необходими и отговори, т.е. вече няма лъжа, има хора, които са честни и ѝ казват каквото я интересува.
При връщане в спомен първи сега А. има убеждението, че:
Тази лъжа е за да скрие по-голяма скрита лъжа.
На А. ѝ се иска „да обясня така че да бъда разбрана“, за това „за да ме разбере трябва да съм като него и с неговите методи да го науча“. Общо убеждение „не мога да му обясня, невъзможно е да му се обясни“.
Отваря се втора линия от спомени свързани с този аспект на проблема „лъжа“.
Първи спомен: А. е на 20-и-няколко години когато също ѝ взимат, макар и дребен заем и А. се чувства използвана, предадена.
Излиза втори спомен: съдържащ пак чувствата – използвана и предадена. Когато А. е на 19 години. Чувства че се е предоверила и че я обвиняват, че лъже, а тя всъщност казва истината. От там убеждението че „всички мъже и жени лъжат“.
Това води към спомен трети: Когато леля ѝ подвежда доверието ѝ заплитайки интриги. А. е убедена, че „не ме обичат“. Това отвежда и към чувството на липса на обичта и присъствието на брат ѝ, защото преди никога не са се разделяли. Изпълнена е с мъка, тъга, самота. С освобождаване от тези емоции, остава само чувството за предателство от лелята. След освобождаване и от тази емоция изпъква усещане за ограничение. Освобождава и него и вече се чувства самоуверена, силна, около нея има все добри и честни хора, които ѝ вярват, обичат и подкрепят.
При връщане в спомен втори и първи, А. вече знае, че няма да допусне да я подведат защото е самоуверена, силна и знаеща.
При връщане в основната случка, А. вече не е ядосана, но е убедена, че трябва да се помага на нуждаещите се, да се дава. Но има и усещането за подвеждане „правя добро, давам назаем, но забравят да върнат“.
Това отваря трета линия от спомени, свързани с детството ѝ, когато баща ѝ все дава заеми на хората, те си уреждат живота, построяват къщи, пък после забравят да върнат парите. Вижда баща си угрижен, в нужда от помощ, но няма кой да му върне заемите, а той не смее да си ги поиска, защото „е срамно да си поиска своето, не е достойно“. Срамът на баща ѝ е толкова силен, че А. е много учудена „как така да дадеш, а после да те е срам да си ги вземеш!?“.
Спомен първи: майката на А. иска от баща ѝ да отиде да си потърси парите дадени в заем, а той отказва категорично. Мотивът е „срамно е, не мога“, „ще умра, но няма да поискам пари“. Изпълнен е с умора, огорчение, крайно безсилие. След сваляне на заряда на емоциите с работа с фигурата на бащата, излиза спомен втори – от детството му, когато е само на 10 години. На тази възраст е умрял неговият баща, във войната в концентрационен лагер и остават само майка му и още няколко по-малки братя и сестри, без никакви средства за живот. Тогава майка му го праща да отиде да иска полагаща им се помощ от държавата. Момчето се чувства претоварено от отговорността да стане глава на семейство, уплашено е. Майката е с малките, слаба и съсипана и няма сили да отиде да търси въпросната пенсия. Момчето отива при чиновниците, те му искат документ доказващ смъртта на баща му, но момчето е неграмотно и не успява да се справи с това. Усещането за унижение и безсилие е толкова голямо, че се е опитал да се справи, а не е успял…“никога повече няма да търся пари“ е неговата мисъл запечатана като модел, предаден и на дъщеря му А.
С разтоварване и на тези тежки, негативни емоции у бащата-момче, настъпва промяна в историята и тя вижда как момчето се освобождава от обременяващата мисъл за „глава на семейство“, връща силите и вярата в себе си, спокоен е и когато отива да потърси пари от чиновниците, вече вижда как в този момент идва известие при тях за смъртта на баща му. Те му отпускат дължимата сума и момчето е толкова радостно, че чак не може да повярва. У дома и майка му е много доволна. Новата му нагласа по темата “ искане на пари“ вече е: „мога да искам пари и ги получавам, те са мои“.
При връщане в първи спомен, възрастния баща вече се съгласява с майката, поисква си парите от хората на които е заел и си ги получава. Учи дъщеря си: „търси своето право и ще го получиш“.
При връщане в основната случка повод за тази сесия, А. вижда как отива при мъжа, на когото е заела пари, а той се организира по-бързо да събере парите и ѝ и ѝ ги връща.
А. чувства, че вече няма от какво да се страхува по темата „лъжа“. Тя е спокойна, ведра и уверена.
„Живот За На Пред На Ли!?“
