Чета стари записки. Не са мои. Оживява свят хем познат, хем напълно нов. Светът на нечие преживяване, украсен от емоциите на момента. Моята картина за този или онзи момент се дообогатява. Придобивам повече яснота. Нещо в мен се подрежда. Хем по-богато, хем по-облекчено ми става. И много стоплящо. Настъпва някакъв мир. Сякаш мир в душата на писалия и мир в мен четящата. Мир в който сме усмихнато и разбиращо едно. В този мир няма време. Той е пространство на единение в което съм пристъпила или допуснала в себе си… няма значение. Сега сме едно. Точно сега. Това сега е вечно. Безгранично. То носи още мир. Вероятно онзи мир, към който всеки от нас се стреми инстинктивно. Мир донесен през времената и пространствата, въпреки заучения ни стремеж да ги разграфим, подредим, наименуваме и подчиним на земната ни логика.
Всяка сесия с клиент също е това – среща на времената, с присъщите им мисли, чувства, герои. Придобиване на вътрешна, нелогична по земному яснота, но толкова отчетливо преживяна, че ни поставя в същото усещане за извечен мир. Почивка за душата и генератор за други решения, отношения, емоции, думи. Безвремие за промяна. Среща със себе си във всички времена. Поглед отвъд видимото и логичното. Фокус. Знание.
Дали е време да се срещнете с вашите времена и си отдъхнете в този мир?
Аз съм тук. Държа ключа назован Енергийна психология, готова да прескочим границите заедно и отключим усещането за мир.
На почивка съм. Блажено съм се отпуснала по гръб във водата, за да отморя след плуването с усилие, и постепенно се сливам с лекото поклащане на вълничките. Ставаме едно и е само това, нищо повече и е толкова мирно, тихо и поглъщащо естествено. Не мисля, просто чувствам и съм. Безвремие.
Изведнъж ме блъска шум, после силно разклащане и докато реагирам вече и лицето ми е залято. Подскачам и джапам, за да остана на повърхността, чистя уста, очи, уши, за да разбера какво се случва.
Всъщност нищо особено и непознато, когато си сред други хора – деца скачат и правят: „Бомбааа!” с цел да бухнат по-впечатляващо във водата.
Все пак, това развълнува и мислите ми, не само сетивата ми и душата ми. Казах си – ето на, пак илюстрация на онази връзка вън-вътре, аз-цялото, човек-човек и как няма начин ако някой прави нещо, то да е само за себе си, да касае само и единствено него. Не, не, изобщо не е така и никога не е било! Всички сме свързани всякак, на толкова много нива, по толкова много видими и невидими начини! Няма как рано или късно вълната от нечий скок да не стигне до теб. Разбира се ако си наблизо усещаш труса по-силно и бързо, а ако си по-далече по-бавно и по-слабо. Дори ума ти не го отчита, но те застига и предава своята енергийна информация. Тогава на някакво фино ниво я улавяш и ѝ реагираш без да го осъзнаваш. Все пак, това повлиява съществото ти и проявлението ти. Също като топенето на леда на хиляди километра дава отражение на температурата на твоето небе.
Отнесено към Енергийната психология всичко това е същото. Пра-баба ти е била насила омъжена, също като съпруга си, за напълно непознат човек, заради съображения на родовете. Той е груб, суров, бие, пие, затрива се в неволята си. Тя страда, крие, мълчи, губи душа, дете, младост и хубост. Един ден се събуждаш и не можеш да дишаш от собствената си семейна неволя и се чудиш за пореден път, с какво си заслужила този пияница или защо нямаш дете, или защо преждевременно кожата ти повяхва или побеляваш…
Заради вълните! Тези вълни, които някой някога е създал, друг не е преодолял и са те достигнали, и те заливат, и се давиш в ехото им… Защото болката, омразата, яда или чувството да си предаден от най-близките си е толкова силно, че още има заряда да отрови и твоя живот. На вълни, на вълни…
Все пак естествените закони сочат, че има и момент в който настъпва мир, тишина и свързаност в благодат. Когато всичко е наред, ти си в силата си, на собственото си място и хубавото се случва сякаш винаги така е било и ще бъде – с лекота и естественост.
Остава само да го постигнеш. Възможно е! И колкото повече пъти го постигаш, толкова повече вълни на благодат ще излъчваш за себе си и за свързаните с теб, с всичкото, а и За На Пред, На Ли!?
Прошка е станало нещо като медал, нарицателно за духовна извисеност в днешно време. Даването на прошка е новата база за сравняване, съответно явен или скрит упрек, която циркулира от известно време насам. Това поражда свръх напрежение у хората, които са така завладени от силните си емоции, че не успяват насила да дадат или приемат прошка, но в някакъв момент решават, че са го направили, само защото са го заявили публично. Емоциите обаче продължават да ги изгарят докато биват потискани в душата. Нерядко това отключва физически проявления налагащи медицинска помощ. Удивително явление!
Другата неудача на новия модел прошка е и позицията на породена надменност – видите ли аз простих, а ти не. О-ле-ле!
Всъщност традицията е, роднините да се помирят, защото хлябът е по-висок и за да го има, семейството и близките трябва да са задружни в намеренията и действията си. За да оцеляват. Нещо като договор за мир/ примирие… помирение… Сега можем да го наречем възстановяване на фамилния реди или зануляване, но…
За себе си съм разбрала, че всъщност търсеното е приемане на нещата такива, каквито са. Тогава не възникват ситуации на конфликт, обиди, пренебрежение, размяна на роли… Когато приемаме другите такива каквито са, това е форма на уважение. Уважаваме ли другите и тяхното, кога и как ще се отвори място за конфликт!? Ще се налага ли размяна на прошка!?
Ако вече сме влезли в конфликт, то според мен пак е добре да разберем себе си, а после и другия. Ако успеем да го направим неизбежно се стига до вътрешно състояние на мир и… приемане. Приемане на фактите. Нещата са такива, каквито са. Станалото станало, както казват възрастните хора. Минало! Вече няма осъждане, емоции. Само чисто приемане. А когато сме приели, за каква прошка може да става дума!?
Заради всичко това, създадох скрипта „Прошка“. Прависе на базата на Техника за емоционална свобода – ТЕС. Дори да не знаете как се прави ТЕС, гледайте и повтаряйте движенията и думите с видеото. Нека е в помощ на всички вас, които не успявате да приемете фактите, породили конфликт у вас, множество силни и неприятни емоции, вътрешния бунт, обидата, болката, неразбирането или изненадата от случилото се. Надявам се да постигнете вътрешния мир, който заслужаваме всички ние. Тогава ви моля, погледнете в себе си и вижте – още ли говорим за вземане и даване на прошка?
