by Дарина Гаврилова | 06/07/2022 |
Кожен проблем, екзема
Имам кожен проблем на крака. Стана нещо като екзема. Получи се в следствие на падане с колело в началото на есента. Похлупих се с колелото върху един камък и се нарани подбедрицата ми. Там имах рана, която беше доста уплътнена. Възпали се. Пих антибиотици. Мина ми, обаче отгоре започнах да го чеша. Това някак се разрасна и стана като екзема. Доста е голямо и доста сериозно. Вече е по-скоро кожен проблем, с уплътняване на мястото, със сърбеж. Не ме сърби постоянно, обаче като го почеша… Няма нужда да ти обяснявам какво значи, сърбеж!
Пробвах да го лекувам по различни начини. Не се повлиява. Антибиотик. Хомеопатия. С Тета хилинг правих сесия. Но продължава да си седи и всъщност, като пих хомеопатията леко се сви и тръгна да се смалява, но се премести напред и нагоре и всъщност пак започна да се активира и аз спрях да я пия. В момента, като че ли пак, доста се активирало.
Искам да се излекува тази… екзема или, как да го нарека!?
Тук ще вмъкна, както правя с всички клиенти, вероятно и с вас като дойдете за консултация, че с каквато и тема за справяне да дойдете при мен, има две важни неща, които трябва да уточним още в началото на работата ни. Едното е целта, а другото, че при работа с енергийна психология, тя може да е формулирана и само като търсено емоционално състояние!!! Да, може да дойдете с привидно единствено физически проблем, както е в този случай. Може да дойдете с идеята да се справите с осъзнат начин на мислене на ситуация. Може да дойдете и с чисто емоционален проблем за справяне. Но какъвто и да е поводът да се срещнем, той обичайно съдържа и трите компонента, дори да не го съзнавате изцяло. Съответно се работи за промяна на нашето отношение/ трактовка/ реакция спрямо ситуацията, описвана с тези три начина на преживяването ѝ – физически симптоми, начин на мисловна интерпретация и емоционален отклик, като се търси най-вече как ще се чувствате емоционално, когато проблемът е напълно изчезнал, няма го. (От 2024 г. и въвеждане в работата ми на МЛИ, начинът по който се задава цел на сесията става по-различен. – бел. Д.Г.)
Защо е така?
Защото емоциите са първото и последното, което показва липса или наличие на добър баланс между ум, душа и тяло. Когато се погрижим за емоционалния аспект, настъпва промяна в начина на мислене, а успоредно с това или по-нататък във времето, настъпва и физическия ефект (защо е така е друга тема).
Та уточняваме целта ни с клиентката – как иска да се чувства емоционално, когато проблемът ѝ е решен?
Свободна, ми идва да кажа. Да, да! Вече искам да се махне и най-вече, че пробвам различни начини и нищо не работи. Не се подобрява, не се маха, седи си и ме дразни.
Тук вече я подхващам с преценка на всичко съобщено и показателните детайли, важни за разплитане на нейната ситуация. Детайли, които се показват, като стръковете на едни от многото цветя в градина, но са плевели с дълбоки корени и задушаващи прегръдки. Тя прилежно отговаря, и с всеки отговор започва сама да осъзнава още по-добре положението си.
Много… „нелепо“ е думата! Защото беше едно тясно място. Трябваше да направя завойче с колелото и знам, че ще падна, няма как да го взема, да се провра между тия камъни там и просто гледам, как падам и се захлупвам и колелото върху мен, седя и не мога да се измъкна… Добре, че детето беше с мен, че го вдигна! И някакво такова… цялото беше супер нелепо! Да знам, че ще падна, да не спра и да гледам как падам!
Тя ми е отдавнашна клиентка, жизнена и стабилна жена, навлязла в дебрите на алтернативните подходи. Работили сме неведнъж по различни теми. Позволявам си да се пошегувам със ситуацията ѝ и сериозната заявка, че не може да се справи. Разсмива се, вече подразбираща къде е уловката в т.н. проблем. След тази весела минутка директно я увличам в процеса на работа. Още с първата стъпка тя се озовава в предишен живот на конник с щит, после на орел. Там настъпва развръзката и добрия ефект от това.
Чувство на топлота и някаква любов, такава…но не мога да се свържа напълно с чувството.
Продължаваме. Сега се явяват други картини в съзнанието ѝ, други герои и техните емоции. Тук даровете за нея са:
Добре!
Весела.
Мъдра.
Междувременно споменът ѝ започва да се изменя към по-добро. Това явление е доста интересно и много хора не могат да го разберат преди да го преживеят лично. Не е задължително да се случи при всички, защото сме различни, но когато се случи, го осъзнаваме много ясно заедно с добрия предшестващ и последващ ефект. Хората сме така устроени, че да помним предимно негативното, за да можем да се предпазим в живота и оцелеем, поколение след поколение. Заради това пазим белезите на лошото преживяване, да ни подсещат. Когато в енергийната психология работим с тези белези и те изгубят негативния си пълнеж и стойност, съвсем естествено отпада необходимостта да ги помним. Това променя съдържанието на случката или наличието ѝ изцяло, в нашата памет.
Чувствам се благодарна.
Споделя клиентката ми потопена в новото си усещане.
Вече не съм на тясно, карам по-бързо, вятъра усещам. Щастлива съм. Свободна.
Да видиш ти! Вече се чувства свободна. Смеем се.
Да, винаги, като карам колело се чувствам свободна!
Отпаднало е усещането за нараняване, рана. Останало е все още усещане за парене на мястото на крака и за много лек сърбеж.
Това ни отвежда в други скрити картини-символи запазени от миналото и съхраняващи тогавашни непреживени вълнения. Справяме се.
Добре се чувствам. Сякаш няма парене.
Но проверяваме това „сякаш” и то се оказва свързано с лош опит с „пареща тенджера”. Кой ли не е имал такъв, но не всеки го пресъздава в по-късни години и точно по този начин. Справя се.
Защитена се чувствам сега.
Свободна и щастлива.
Нямам усещането за парене, уплътняване, сърбеж или дразнене. Неповлияване на проблема…
Имам едно странно усещане за тежест, мъка ето тук в гърдите…
Обръщаме му необходимото внимание. Оказва се свързано с баба и дядо. Освобождаваме го в няколко стъпки. Клиентката ми осъзнава, че се идентифицира с баба и нейните дори неприятни преживявания, поради чувство на принадлежност. Променяме нездравото в ситуацията. Клиентката ми вече се сдобива с усещане за:
Олекна ми! Но остава нещо, което покрива сърцето ми. Обгръща го като капсула, за да го предпази.
Явно имаше следа от страх, да не изпита отново онази мъка и тежест, които баба е изпитвала, а тя от нейно име.
Добре е.
Прозява се, отпуснала напрежението от дълго пазено напрежение на защита. Нали знаете за този ефект при работа с енергийната психология!?
Пак проверяваме какво се случва сега във вътрешен план. Тя открива и:
Леко стягане, като болка отново в сърцето, като бодил.
Облекчаваме го.
Добре съм.
Уморих се!
Усмихва се леко виновно. Но за мен това е белег за съпротива да излезе още нещо излишно потиснато в душата ѝ. Оказвам се права. Справяме се и тя изпитва:
Свобода и спокойствие. Но…
Излизат други случки. Това води до още почистване на миналото и още свобода за нея. Още дълбоки прозевки на отпускане. Нови добри усещания.
Подкрепена, спокойна, обичана.
Ох, изтощена съм!
Не всеки усеща това в работата ни, но се случва. Обикновено обръщам внимание на това, защото и то е част от процеса и може да е съпротива да бъде изчистен скрит проблем. Да, така се оказва за пореден път, но когато тя пуска скритото ефектът е доста добър.
Енергия получавам, като тръпки. Топлина. Приятно ми е. Направо мога да заспя!
След това приятно отвличане я каня да обърне внимание отново на крака си.
Като че ли е здрав. Странно. Хем ми харесва, хем…
Това колебание не е приемливо за мен, като резултат. Затова продължаваме работата. Все пак търсим стабилен резултат, нали така!? Не след дълго тя вече се усеща
Здрава съм. Кракът е добре, здрав. Свиква с новото.
Даваме възможност на крака да запамети новото, но чистим и пречките това да се случи, защото има такива. Това тя отбелязва с:
Добре се чувства кракът. Супер е, много е хубаво. Движи се.
Радостно е.
И изведнъж става интересно, когато я питам, дали и колко свободна се чувства сега, след всичко свършено и освободено. Тя възкликва:
Мога ли да се справя с цялата тази свобода!?
Интересно, нали! Работим и за това, за да стигнем до:
О, знам кога и какво да я правя, супер е!
Усмихва се благо, спокойно и с весело облекчение. Вече няма усещане в себе си за кожен проблем и екзема. Напротив – здрава, гладка кожа, спокойствие и жизненост.
Това последното ме кара да ви попитам – знаете ли вие какво да правите със свободата си? Въздържате ли да се чувствате истински и напълно свободни от какво да е, защото някъде във вас е скрита заплаха?
А с клиентката ми се договаряме да се чуем след няколко дни, за да видим и във физически план, какво е произтекло от сесията ни. Предполагам и вие сте любопитни да разберете.
Във физически план:
Днес съм добре. Кракът е спокоен.
В началото, когато бе станала раната, имаше нещо твърдо, като набито, което се опитвах да разнасям и тъканта се бе възпалила от моето чесане. Вчера тръгна пак така да изглежда топло мястото и възпалено. Започнах да го мажа с билкова тинктура и още вчера и днес е много по-спокойно, няма го това затопляне, което издава възпаление. Доста по-спокойно е мястото. Ще продължа да го мажа.
В емоционален план:
Като цяло съм добре. Няма го онова стягане в гърдите, което имах и не можех изцяло да си поема въздух. Добре е, че вървят към подобрение нещата!
Но тук се явява темата със спънатите ѝ отношения с партньора.
То там е всъщност целият проблем, защото конфликта вътре в мен продължава и едно си мисля в мен, друго правя отвънка, в реалността и… за това мисля, че не ми се оправя и кракът. По някакъв начин е свързано явно!
От това, че тръгвам нещо да правя, но не го правя и се спирам като…
Осъзнава тя в процеса на разговор.
… като някаква защитна плака, като пластина някаква. Сякаш е там от нещо да ме защитава.
Подканвам я да продължи самостоятелната си работа в тази посока. Давам и да забележи ключовите фрази в изказа си.
Ето виж, ти как ги виждаш нещата и ги чуваш, а аз нямам това възприятие за… не ми прави впечатление. То ми седи пред очите, а аз не го виждам!?
Засмива се откривателски тя.
Разбираме се пак да ми каже какво се случва в самостоятелната ѝ работа, след оказаното съдействие и новите инструкции. Уви, времето често размива подобни ангажименти, но виждайки се по друг повод, разбирам че е поела пътя си, връщайки си увереността да се развива професионално, независима от предишни условности включващи и партньора ѝ. Изглежда превъзходно и това допълва картината на добра промяна, което още повече ме радва.
„Живот За На Пред На Ли!?“
by Дарина Гаврилова | 13/09/2017 |
Благодаря на диабета
Абсурдно ли ви звучи „Благодаря на диабета“?
А знаете ли през какво мина Н., майката на дете с диабет, нуждаеща се от съдействието ми, за да се справи с този неочакван за нея и семейството проблем, докато успее да го заяви, съвсем спонтанно, с олекнало сърце и просветлен ум?
Но да проследим по реда на историята.
Първият ни повод за среща беше дарителска акция, където майка води 10 годишната си дъщеря да получи терапия. Детето е с диабет, на инсулин. Слабичко и симпатично момиченце, което заяви:
Ами аз просто съм стресирана, трябва да уча много по български и история. Иначе съм добре.
Мина време и майката ме потърси за консултация с методите на енергийната психология.
Оказа се, че родителите наблягат на ученето, допълнителните уроци и подготовка докато детето не се разболява от диабет. Това става повод да осъзнаят грешката си и сега да наблягат на спорта и правилното хранене. Осъзнават нуждата от баланс. На майката ѝ трябваше време да осмисли ситуацията, но… диабетът вече бе факт. За наша обща радост, бе достатъчна една консултация, за да може тя да си стъпи на краката и продължи тежката и отговорна задача да се справи и заедно с цялото семейство да промени развоя на събитията в по-добрата посока. Тази на здравето, спокойствието, взаимното разбиране и подкрепа. Надявам се този пример да предотврати други такива случаи или да ви покаже, ако те вече са факт, че не е късно да се справите и подобрите много фактори водещи до оздравяване и по-качествен живот.
Слушайте децата, продължавайте да ги обичате, дайте им пространство за детство! Нека растат здрави и щастливи!
Ето как започва Н., майката, когато сяда срещу мен:
Вълнува ме здравето на моето дете, което така или иначе се промени в момента, в посока диабет. За мен това е доминантата в момента. Съзнанието ми е насочено към овладяване на това засега, защото това е, което се случва и това е нещото, което трябва да се направи – да се контролира това състояние. По принцип, самият диабет на деца, се състои в това, че каквото се е случило със панкреатитните клетки, то вече се е случило. Т.е. те вече са изчезнали. И оттук нататък науката не е в състояние да даде нещо, с което те да се изградят наново. Няма такава възможност! Затова, този инсулин, който се вкарва инжекционно, това не е само за мен, това е принципен въпрос, той трябва да бъде вкаран отвън. И оттук нататък започва това – ние трябва да заместим, все едно, действието на един орган. Но го заместваме с едно количество инсулин, което, за да го определим колко е… (Организмът го прави автоматично, в момента в който изяде един бонбон той знае. Мозъкът реагира – изпраща разни сигнали и…Той е един много дълъг процес, аз го проучих и в крайна сметка се отделя това количество инсулин, което трябва.) Когато това го няма се прави отвън. Но за да определиш колко трябва да бъде това количество, това е емпирично. Тя яде бонбон, аз слагам, мерим. Казвам ѝ: „хвръкнало е много високо“. После слагам, то пък взело, че паднало. И то не е само за бонбона. Тук се намесва физическата активност, здравословното състояние…
Как се чувстваш от всичко това?
Много напрегната. Значи всичко това за мен беше един много голям шок, защото всичкото това стана в рамките на (констатирането, влизането в болница, завършването, слагането на инсулин) 2-3 дена. И за мен всичко това беше много стресиращо. Като всеки човек, който не е свикнал да съблюдава какво точно яде, колко калории поглъща, изобщо за какво става въпрос… Голям шок. Огромен! Очевидно, че е имало симптоми, като отслабването на детето, пишкането, общото му състояние, но аз не съм ги забелязала.
Как се чувстваш от това, че не си ги забелязала?
Зле. Много! От 0 до 10 e 20!
Започваме работа по класическия начин за прилагане на ТЕС. Тупкаме и Н. завладяна от емоциите дори не успява да говори. Правя го аз, повтаряйки нейните думи. Тя плаче тихо и тупка. Когато отново може да говори, започва да разказва:
Бях на работа. Седнала съм… Сутринта бяхме да даде кръв, защото детето наистина беше много отслабнало вече и помолихме ДжиПи-то да направим тези изследвания. Тя направи изследванията и трябваше да се чуем след обед да ми каже резултатите. Аз звъннах, като преди това отворих интернет да прочета, защото тя, като пусна изследванията (лекарката), каза: „Със съмнения за диабет”. Веднага отворих… До този момент нямах никаква представа. Да разбира се! Чувала съм, нали… и аз, такива подробности, както всеки човек… и още като прочетох тези първите три симптома, те са стандартни, не ми се искаше да вярвам! И си казах: „Да, тези симптоми се покриват“, но не винаги симптомите за нещо… Но тя като ми се обади по телефона, каза: „Работата никак не е добре, кръвната му захар е 16 при норма (това беше на гладно) 5-6… Трябва да се отиде при ендокринолог”.
Аз веднага отидох, без детето, без изследвания, без нищо и ме приеха още щом като чуха каква е кръвната захар и казаха: „Веднага трябва да влезе в болница!”
В кой момент усещането за шок е най-голямо? – пак питам аз. Н. вижда този момент и прилагаме Пренареждане на матрицата за състоянието на шок в онзи момент. Но тогавашната Н. не допуска никой да ѝ помогне и заявява:
Само Господ може да ми помогне.
Н. тупка вглъбена в тогавашната ситуация. Вижда как тогавашното и аз, започва да излиза от шока и да преминава към надеждата, нещата да се променят. Заявява силното си желание за това.
Кои неща?
Поради факта, че има много хора в това положение, се правят, поне така пишат, че медицината прави всякакви опити, да се намери лечение за това заболяване, защото то е с много лоши последствия. Само по себе си не е толкова страшно, но последствията му са много лоши. За очите, за сърцето, за белите дробове. И съм уплашена, защото моето дете е на 10 години и тази система започва да се износва, когато циркулира такова голямо количество захар. И просто тези хора, се амортизират по-бързо.
Много съм уплашена за бъдещето на детето.
Продължаваме да работим.
Н. от миналото вече допуска помощ. Мисли си, че за всичко си има причина, но все пак се чувства безпомощна и примирена вече. Цялата тази безпомощност тя чувства събрана в сърцето си, като голяма, дълбока, черна дупка.
Тупкаме. Н. казва:
Усещам някаква сила, с която искам да издухам тази дупка. Сега сякаш не е толкова страшна. Тя намалява. Става все по-малка и по-малка… Чувствам се добре. Но много ме заболя. Такава дупка се отвори в сърцето ми, все едно убих детето си, и това ми разби сърцето. Сърцето ми на майка. Как да не страдам от това? Та аз съм майка и много го обичам! Не бих могла да го преживея така.
Н. вижда в съзнанието си, как дупката става сива и като белег. Белег в душата и сърцето, причинен от живота, съдбата…
Може би така трябва да стане, за да науча някакъв урок!?
Тупкаме и Н. става все по-спокойна. Вижда как белегът първо става като стар белег, който няма да изчезне, но се появява мисълта, че не може да си прости станалото, за това белегът трябва да стои там.
Никога няма да си го простя! Сякаш аз му го причиних. Защото ако си го простя, може пак да сбъркам. Такъв пропуск, огромен пропуск! Никога няма да си го простя! А толкова много го обичам! Ако си простя можа да пострада второто ми дете. Излиза че не съм толкова добра майка, а една майка трябва да е съвършена…
Но ако не си простя, няма да мога да продължа!
Ами ако не съм единствената отговорна за тази ситуация?
Ако си простя, как ще му помогна с това? То ще е само за мен.
Какво значение има, дали аз ще простя на себе си?
Защо аз трябва да се поставям в комфортна ситуация за себе си? Не виждам смисъл да мисля за себе си.
Всъщност няма значение. Аз трябва да се справя със себе си по някакъв начин, какъвто и да е той, но как да се справя с нейната ситуация с овладяването, с всичко това, с наблюдението?
След още малко тупкане Н. усеща, че шансът да е по-полезна на детето си е по-голям, ако тя самата се чувства по-добре. Но още няма готовност да го направи. Би си простила, „едва когато видя, че се справям със ситуацията, че детето ми се чувства добре“. А критерий са изследванията, които се правят.
Ако тези тримесечни изследвания показват, че то има добри нива на кръвната захар, това ще означава, че и аз и то се справяме. Това е взаимен процес, не може да бъде отделно! Аз съм контролиращия орган! Като родител, трябва да го контролирам непрекъснато, защото то няма друг начин де! И в последствие, след години, да го науча и то само да го прави, защото то трябва да го прави само.
Предлагам на Н. да погледне някъде в бъдещето и да види, какви са изследванията на детето ѝ, там и тогава. Какво пише в тях?
Че е добре!
Н. се разплаква.
Чувствам се много щастлива. Детето ме прегръща и ми казва, че е добре. Смятам че няма диабет. Щастлива съм.
Сега готова ли си да си простиш? – питам я.
Да!
Потупваме още, защото Н. продължава да плаче от многото емоции бушуващи в душата ѝ на майка.
Проверяваме отново първия спомен на Н., когато говори по телефона от работното си място с лекарката. Сега тя вижда себе си спокойна.
Другото важно нещо, което правим в тази сесия е, да видим гледната точка на детето, без то да присъства. Чрез майката. Това е възможно с техниките от енергийната психология, както ще проследите в разказа по-нататък, а и дава много добри резултати.
Поканвам Н. във въображаем диалог с детето ѝ. Там тя разбира, че детето е уплашено, защото го болят пръстите от убожданията на иглата, с която се въвежда инсулинът. Чува нейното „Ох, да свърши по-бързо!” в главата си.
Тупкаме за това „Ох”.
Следващото, което разбира е, че детето го боли всеки път и то много, от инжекциите. И ръчичките, и крачетата, и дупето… Че „не го иска, че не ѝ трябва, че иска да избяга, да свърши всичко това, да престане!”
Продължаваме да тупкаме, за болките и страха на детето, преживявани и от майката в този момент на дълбоко потапяне в света на детето.
Сега излиза и: „ Искам това да свърши и да се храня спокойно, да си ям шоколада, палачинките със сладко, чая със захар! Без да меря кръвната захар.”
Н. започва да се чувства по-спокойна, но в себе си усеща една свиваща я в корема мъка за детето. Защото трябва да мисли непрекъснато, денонощно, за всичките измервания и грижи около тази ситуация с „едно 10 годишно дете. Голяма отговорност, голяма!“ Сякаш единствено нейна, като на майка. Да и таткото участва, но тя като майка приема всичко върху себе си много лично, сякаш тя причинява всичко това на детето си.
Добре, че тупкаме! Притеснението отшумява и идва мисълта, че:
Всичко това е нещо, през което трябва да се мине, може би за него. За да се научи да спортува, да се научи да се храни. Защото то се хранеше не много добре. Може би организмът е реагирал на това, което ще се случи… То нямаше апетит. Сега яде много по-добре. По-добре започна да се развива. Вероятно е имало нещо, което е давало тези сигнали, за това, че е имало някакъв проблем. Сега то се храни много по-добре. Много повече спортува, защото веднага започнахме да…Започна и самата то да се променя – да се успокоява, да става по-стабилно.
Ако го нямаше диабета, щеше да продължи да се храни зле. Щяхме да продължим да наблягаме на уроци, такива – математика, български,… по-малко на спорта. Докато сега виждам каква необходимост има то от спорта. Колко е издръжливо физически, колко бързо навлиза в спорта.
Сега мога да благодаря на диабета. Заради диабета и то, и аз научихме всичко това! Труден урок, но много ценен. Не знаех, че така трябва да се науча, но е ценен урок!
Н. вижда как до две години диабетът вече няма да го има. Как повече няма да допуска такива грешки. Вече знае, че човек трябва повече да се движи. Да се грижи не само за знанията, но и за тялото, а вече и за душата, за да има баланс!
Майката вижда как и детето пуска диабета да си отиде, защото се е научило как да се храни, как да се движи и грижи за себе си. Чувства се много щастлива да вижда в съзнанието си, как детето пораства. Щастието ѝ расте толкова, че чак чува музика от Вселената. Вижда как двете ѝ деца я прегръщат с голяма обич…
Правя проверка.
Шокът от новината е минало. Н. вече се чувства добре. Казва:
Виждам как панкреатитните клетки се спукват и се създават нови – цък, цък, цък.
Няма нужда от инжекции, организмът на детето се справя отлично.
Дори детето ѝ ги усеща.
Всъщност съм една чудесна майка, но трябваше да мина през това, за да го разбера. Болезнено е, но се справих.
Вижда всеки член на семейството, колко е щастлив и за награда отиват всички заедно на море, за да го отпразнуват.
Н. се чувства много силна и много здрава.
Странното е, че в момента в който разбрах за проблема на детето и всичко ми мина, боляха ме коленете други неща…
Но това здраве сега, ще се запази, защото всички заедно започнахме да спортуваме.
Пак проверявам.
Този път Н. вижда, как изследванията на детето са добри.
Добри са! Трябват само няколко месеца, докато се възстанови всичко. Лекарката го забелязва.
Пак проверявам твърдението, защото непрекъснато се тупкаме.
След половин година всичко ще е наред. Толкова време е необходимо на организма. Така казват лекарите.
Тупкаме още. Този път вниквайки в живота на една клетка от тялото на детето.
Който по-задълбочено е работил с енергийна психология, или поне е експериментирал, знае че това е възможно и много резултатно.
Клетката казва:
Преуморих се от себе си, бях слаба. Не ми стигнаха силите. Боря се с имунната система, защото тя ме напада. Тя е като звяр, който ме унищожава.
Работим и за звера – имунна система, за да разберем защо яде клетките.
Страх ме е от живота, дали тялото ще се справи? Тялото е по-слабо от желанието което има, защото не се е хранило достатъчно.
Тупкайки, Н. вижда как тялото вече се храни добре, укрепва. Имунната система „си прибира зъбите”, като вече се бори само срещу лоши клетки, не срещу своите. При това положение панкреатитните клетки си отдъхват и си мислят, че е време за работа. Започват да се възстановяват и стават едни прекрасни малки топченца, от които започва да излиза инсулин. Всеки си е на мястото и работи в единство в организма на детето.
Проверяваме пак.
Скоро резултатите ща са щастливи, защото всичко е наред. Детето е здраво и няма нужда от инсулин. Всички са спокойни и си отдъхваме с радост. Лекарката се чуди как е станало това вълшебство и е много хубаво! Станаха нещата!
Сигурна съм, че това ще стане.
Да, това е работата, която свършихме на ниво емоции. Разбира се необходимо е техническо време, за проявяване и на физическо ниво на вътрешната промяна. Предстои още комплексна работа и за тялото, и за емоциите, и за начина на мислене. Но вярвам че така първо освободена от болезнената тревожност, а след това заредена от силата майка ще е още по-полезна на детето си, на семейството.
Това важи за всеки един от нас, който е ангажиран и се тревожи за някой близък. За това при работа с енергийна психология казваме: „Първо спаси себе си! Едва тогава, ако още е необходимо, тръгвай да спасяваш другите.” Защото междувременно другият вече е спасен най-малкото от бремето на нашата тревога. Това се усеща най-силно във връзката родител – дете, особено при деца до 6-7 г. възраст, защото сме като скачени съдове. Емоциите ни преливат от един в друг, сякаш сме едно.
Много благодаря! Много ми беше хубаво. Изключително позитивно. Аз се чувствам много добре!
Разделяме се с прегръдка и много топлина в душите.
А вие искате да обърнете вятъра в платното на вашия живот и да поемете в желаната от вас посока?
„Живот За На Пред На Ли!?“
by Дарина Гаврилова | 16/06/2017 |
Хайде да се съберем и отпразнуваме живота и по този пъстър, весел и много ползотворен начин!
Аз участвам!
Участвайте и вие!
Миналата година по същия повод, организирах и участвах, заедно със съмишленици – доброволци, терапии по методите на „Рене Мей“ и може да се познаваме от там. С други се познаваме покрай работата ми с енергийна психология и освен да сте ми колеги и клиенти, сме и добри приятели. С някой от вас не се познаваме, но ви каня и вас с най-добри чувства – хайде, елате да се забавляваме, учим, разширяваме опита си с работа с методите от енергийната психология, защото тази година ще представя това!
Цели 30 часа – времетраенето на фестивала, ще се наслаждаваме на лекции, демонстрации, групова практика, свободно задаване на въпроси, за всичко, което ни вълнува, свързано най-вече с ТЕС – техниката за емоционална свобода и ПМ с ТЕС – пренареждане на матрицата с ТЕС. Това са техниките, най-много използвани от мен в практиката ми на консултант към този момент. И това съвсем не е случайно – работата ми с тях ви носи най-много радост, резултати, трайна промяна към по-добро. Удовлетворението е голямо и е стимул за още и още всеотдайна работа и стремеж да споделя доброто с все повече хора. Затова си създадох и това предизвикателство, направо маратон – три поредни дни, петък, събота и неделя (30.06 –1 и 2.07), по цял ден преподаване, терапии, консултации с вас, за да мога да откликна на любопитството, стремежа ви към емоционална свобода, физическо здраве, креативно и продуктивно мислене, желанието ви да откриете нещо различно, лесно и полезно, което да ви е под ръка всеки ден и навсякъде. Нещо което е свободно достъпно като знание, защото ни е подарък от автора Гари Крейг (за специалистите не е съвсем така, изкарах доста платени курсове и сертификация), има много информация в интернет, книги, филми. Почти така стоят нещата с Карл Досън, автор на техниката Пренареждане на матрицата с ТЕС. Там се плаща във всички случаи, но за лична употреба може да схванете техниката и от книгите му налични и на българския книжен пазар. А ето сега, имате чудната възможност да научите основното и от мен! Шатра 41, „Фестивала на здравето и спорта Южен парк 2017“
Много от вас искат просто да се запознаем и поговорим, други да почерпят от опита ми, трети, защото входът ще е свободен, четвърти заради друга своя причина (дори и за по бира в края на деня), но каквато и да е вашата причина, всичко това може да се случи именно сега, точно с мен, в тези три дни на лятото и определено си заслужава, нали!?
Е, време е да ви представя програмата на тези три мои дни участие на фестивала! И запомнете – шатра 41! Това е нашата шатрата за енергийна психология – Живот За На Пред На Ли!?! Обозначена е на картата на фестивала, за да я откриете веднага и не губите време и посока в стремежа си към самоусъвършенстване.
Очаквам ви с нетърпение, огромен ентусиазъм и куп интересни теми за работа, за малки и големи, дори за домашните ви питомници – кучета, котета, морски свинчета или паяци.
Може да участвате във всички или само някой от събитията в програмата ми. Няма ограничения, освен размера на шатрата и броя на седящите места. Но ако предварително знаете какво искате, предполагам, ще сте първи там!
Хайде, идвате, нали!?
„Живот За На Пред На Ли!?“
шатра 41
16:00 –17:00 ч.
Какво е енергийна психология, за кого и какво е полезна – лекция
17:30 – 19:00 ч.
Да се справим със стреса – групова практика с методи от енергийната психология
събота 01.07.2017
10:00 – 11:30 ч.
Да научим как сами да правим ТЕС – лекция и демонстрация на техниката с участник от публиката
12:00 – 13:00 ч.
Да се справим с вредните навици (като отлагане, закъсняване, мързел, обездвижване, преяждане) – групова практика с ТЕС
13:30 – 15:00 ч.
Да подредим Матрицата с ТЕС – лекция и демонстрация на техниката с участник от публиката
16:00 – 17:00 ч.
Да се справим с най-големия си страх – групова практика с методи от енергийната психология
17:30 – 19:00 ч.
Как се прави ТЕС за деца – лекция и демонстрация на техниката с участник от публиката
неделя 02.07.2017
10:00 – 11:30 ч.
Да научим как сами да правим ТЕС – лекция и демонстрация на техниката с участник от публиката
12:00 – 13:00 ч.
Изобилието е и за мен (когато не достигат средства, идеи, любов, енергия и др.) – Групова практика с ТЕС
13:30 – 15:00 ч.
Да подредим Матрицата с ТЕС – лекция и демонстрация на техниката с участник от публиката
16:00 – 17:00 ч.
Без болки и алергии – Групова практика с методи от енергийната психология
17:30 – 19:00 ч.
Как се прави ТЕС за животни – лекция и демонстрация на техниката с участник от публиката
N.B.! През цялото време ще тече свободно обсъждане с участниците в събитията и кратки лични консултации. Д. Гаврилова си запазва правото на корекции в програмата, видимо и своевременно оповестени, а и време за кратки почивки. Ако вече имате въпроси или предложения, пишете!
by Дарина Гаврилова | 08/04/2015 |
Панически атаки след раждане
Лична история за Панически атаки след раждане, отключени 20 дни по-късно след кръвоизлив,
Страхувам се от сърцето си, много ме плаши като реакция. Непрекъсната го наблюдавам, лягам и трябва да чуя ритъма на сърцето си, тренирам и се вслушвам в сърцето си, стяга ме, защо? – или защо не ме стяга? Искам, ако се затичам, да не мисля: „аджеба сега какво ще стане?“. Аз трябва да знам, че е спокойно, че е с моя ритъм. А сега пет от седем дни в тази седмица аз го мисля! Не искам да премеря кръвното си, защото само като видя апарата и се изпотявам. Не искам да го мисля, не искам да го виждам!
Трябва да знам, аз съм силно контролираща, където и да тръгна мисля три дена напред.
Като отида в затворени места, ако нещо ми се случи и ако не мога да избягам!?… Например съм в магазин и трябва да знам къде е изхода и като видя опашката и много хора и като видя, че трябва да чакам и не мога да изляза и… А и съм с децата, аз не мога да припадам! Така и в къщи, какво ще се случи ако …. Факта че стоя и нещо може да ми се случи и не мога да избягам, това е нещо ужасно, не знам защо съм се вкарала, но е ужасно! Аз трябва винаги да знам, каквото и да правя, че има изход. Ако влизам в друг квартал, в град, непознато място трябва да знам има ли болница и къде е. Сърцето ми почва да бие силно, изпотявам се, не мога да мисля логично… И не мога да споделя това нещо, защото ще ме помислят за луда, дори с мъжа ми! Но така работи моя мозък, това ме дразни.
Така изригва вълненията си С. – млада енергична жена на около 28 – 29 г., майка на две дечица. Преживяла страшен епизод на кръвозагуба на 20-я ден след раждането на второто ѝ дете, при кръвоизлив, когато за малко да…. но само по едно чудо оцелява! До край стегната в контрол над ситуацията и амбиция да оживее, отключила проявяването на симптоми на панически атаки.
Ще поясня още, че е третирала проблема с хомеопатия и психотерапия, и е постигнала спад в проявите на симптоматиката, по нейни сведения.
С. се вижда в тренировъчна зала, запотена, зачервена в „очакване да ме стегне сърцето“. Това „очакване“ усеща в капачките на коленете. Същото се случва и когато се вижда в плувен басейн в „очакване да ме стегне сърцето“, което пак изпитва в краката и капачките на коленете. Не смее и да помисли за сауна или друга натоварваща сърцето глезотия бидейки в спа център на почивка.
С няколко потупвания следва освобождаване на „очакване“ и С. се разплаква, защото се вижда как плува – не изморена, не изтощена, а с удоволствие, спокойно, наслаждаваща се, радваща се и още, и още…
Това е шок за нея – контролиращата и дебнеща за нещо опасно! Но с още малко прилагане на метод от енергийната психология С. приема факта, че може спортуването, свободното движение да е нещо само радващо, носещо щастие просто ей-така без нужда от самонаблюдение и предохраняване, без мисъл! Още не може напълно да приеме как вижда себе си щастлива.
В търсене на отговор за това, на С. изведнъж ѝ изплува спомен за страх от детството. Когато е мъничка на 4-5 годишна на село, през една нощ, в леглото.
Вали дъжд, има гръмотевици – толкова силни, че тя се събужда. Много я е страх! След сваляне на напрежението от силния страх на самичкото дете, то вече не се чувства само и уплашено, даже се оказва, че дъждът е спрял, че вече няма гръмотевици и че е спокойно. Вече си мисли, че винаги ще има някой до нея – тя самата! С. е залята от спокойствие. Всичко е наред!
След този момент С. изведнъж изявява силно желание да опита нещо ново и различно в живота си – парна баня! Представя си как влиза в запарената стаичка… Представя си го.
Всичко е нормално?!!!
Няма търпение след това да се бухне в басейна. Представя си го.
Толкова е приятно?!!!
После си се представа как отива в голям непознат магазин избира каквото ѝ трябва, плаща си и си тръгва.
Няма оглеждане за изход и препятствия към него, няма изпотяване?!!!
При проверка за поведение в тренировъчна зала, С. се вижда силно натоварена физически, как максимално се влага, нахъсана – много е добре, просто запотена…
Няма оглеждане за сърце, дишане, зачервеност или други прояви на аномалия?!!!
Следва работа със спомена за тежка случка на кръвозагуба от 20-ия ден след раждането на второто ѝ дете. Към случката се пристъпва внимателно и много бавно ден по ден, момент по момент. Когато се заявяват първите проявления на неприятни емоции. Образите са ярки, наситени, физическите усещания силно осезаеми, емоциите живи сякаш всичко се случва в момента. С активно прилагане на техника от енергийната психология С. овладява всеки един момент като мисъл, емоция и физическо усещане, започвайки от зараждането им и заявката за максимален заряд (оценен по скалата от 0 до 10) и стигайки до естествената им трансформация и освобождаване толкова неусетно, че дори и тя не го забелязва. Така следвайки действителната линия на развитие на случката, дори не се стига до момента болница-системи-животоспасяване, защото С. успява да се справи със „случката“ още в първите моменти на започването ѝ – невинна разходка в парка, през един слънчев августовски ден…
Но както се казва: „Приказката е добра, щом добър е краят!“. В края на сесията, доскоро злощастната случка вече не съществува в съзнанието на С. Тя вижда целия ден по нов и хубав за нея начин, а вечерта – бебето спящо в креватчето си, тя спокойна и усмихната се отпуска до любимия в леглото, само с обичайната сладка умора на ежедневието на една майка на двадесет дневно бебе… Лек ветрец подухва през отворения прозорец на горещата вечер…
Веднага след сесията С. споделя:
За първи път аз виждам такова нещо /картини в съзнанието си/ много беше любопитно и то не ме притесни!
Защо се разревах, когато се видях доволна в басейна?
Обяснението на консултанта: защото сърцето вече знае, а умът още не може да приеме.
Първото което С. вижда за себе си напред в бъдещето си е как стои в класна стая, чувства се добре, защото иска да се занимава с деца. Няма панически атаки, стягане в капачките на коленете, сърцебиене, желание за тотален контрол. И не само че се чувства добре, но и се вижда да изглежда много добре! Има усещането, че е свършено с паническите атаки.
Седмица по-късно, С. разказва:
Бях на тренировка и много странно, натоварвам, натоварвам и няма нищо. Ослушвам се за сърцето си – нищо, продължавам да натоварвам и не се потя!? По едно време отивам и се гледам в огледалото и съм толкова червена! Как така не съм изпотена!?
На въпроса: защо се вслушваш в сърцето си, защото нещо ти има или за да проследиш ефекта от сесията? С. отговаря: „ами за да видя ефекта!“
И накрая:
Как е възможно – аз луда ли съм, че ми няма нищо?
Вие как мислите? Споделете в коментар.
„Живот За На Пред На Ли!?“
