Искам да имам това! Тук, сега, веднага! Непреодолимо силно.
Възкликваме несъзнавано, напълно автоматично, гледайки небрежно или свръх фокусирано повтарящите се реклами. И преди да сме се усетили вече сме купили НЕЩОТО.
Напрегнати в ежедневието и стресирани, нахълтваме в някакъв магазин и като в транс накупуваме някакви неща, тук, сега, веднага, просто за да купуваме. А като се приберем и изсипем торбите с покупки се хващаме за главата, какво сме направили ПАК!?
ВСИЧКИ около нас говорят за най-новия модел на НЕЩО и се сгърчваме, че само ние го нямаме, акциите ни автоматично падат и настъпва онзи позорен момент, в който се чувстваме най-жалките, бедни, дребни, нищожни смотаняци на света! И искаме да имаме НЕЩОТО веднага.
Тъжни, самотни и ядосани, необичани, скучаещи или пристрастени, време е да освободим бремето на тази сляпа страст, автоматизъм и временна утеха и постигнем задоволяване на същинската ни нужда, дълбоко скритата болка на пренебрегнатото дете в нас или каквато друга личностна драма диша в тъмното на подсъзнанието и командва действията ни.
Искам да имам! Тук, сега, веднага! – е само признак, за проблем, симптом, който да забележим и обърнем внимание на себе си, от какво е породен.
Непреодолимо силното желание – ей така, както изглежда похвално и задвижващо велики дела, всъщност е спънка, като всяка друга фиксация. Пренавиване, смучещо огромни количества градивна енергия. Обичайно последвано от разочарования, защото не ни е останала нужната сила за вземане на адекватни решения, събрани действия, фокус и търсен резултат.
– Дали е наш проблем, или го разпознаваме при някой друг?
– Дали сме склонни да се увличаме в покупките?
– Дали сме пристрастени шопинг маниаци и у нас се включва автоматично програмата: „Искам да имам! Тук, сега, веднага!“?
Това видео е тозно за тези ситуации, особено преди празници с пазаруване на много и всякакви подаръци, за друг или за вас самите.
Този път за страха, притеснението, тревогата да останем без пари!
Че няма да ни стигнат!
Че няма да ги имаме за онова, което много силно искаме!
Дали за образование.
Дали за лечение.
Дали за храна.
Дали за зимата.
Дали след пенсиониране.
Дали стартирайки бизнес.
Дали при смяна на работа.
Дали страх по наследство.
Страхът да нямаме пари, разгледан в този видео-скрипт „Аз и парите“ – 5, е проблем достоен за внимание, работа и потупване.
Ако и вие имате тези страхове, потупайте с мен в „Аз и парите“ –5 и да видим, дали в края на видео-скрипта ми, тези страхове са толкова силни или вече са намалели? А може и съвсем да са се стопили!?
Коментирайте, какъв ефект има при вас, кое най-силно ви докосна, как се чувствате след потупването?
„Аз и парите” – 4 е поредният ценен видео-скрипт разработен с ТЕС, който може би вече чакате с нетърпение и се чудите – какво ли още може да се потупва за парите? Ами много неща – колкото хора, поне толкова варианта! Но точно днес обръщам много повече внимание на страха да имаме пари и някои други емоции свързани с имането на пари. Така че се пригответе за здраво потупване!
Пак искам да подчертая, че колкото и идеи да ми хрумват, няма как да обхвана всичко. Все пак днес отделям много повече време и внимание, за това си отделете и вие. За да успеете!
Засягам аспектите:
– страх от ограбване
– страх от измама
– страх от завист
– стах от проклятие
– страх от раздяла с приятели заради пари
– страх да управлявам пари
и други често срещани страхове да имаме пари. Предполагам ще се разпознаете в поне един от вариантите и ще извлечете полза от потупването предсавено във видео-скрипта „Аз и парите” – 4.
Следващия видео-скрипт потупваме по още една полезна тема. Очаквайте! Междувременно печелете с радост.
„Аз и парите“ 3 разглежда поредния аспект от взаимоотношенията ни с парите. А ако искам да съм съвсем точна, нашето взаимоотношение с нас самите, разглеждано през призмата „пари“. За това днес темата за парите всъщност е темата за цената ми!
Има различни начини да се свържем или разделим със себе си, но някой ще го направят през темата здраве, други през темата семейство, трети през темата за професията… Пътища най-различни, за да прогледнем за собствената ни роля в нашия си живот. Неравностите в пътя, наречетн живот, са за да ни накарат да обърнем внимание и се справим с нещо в асинхрон с дълбоко вроденото ни усещане за лична значимост, свързаност и ред. А темата с парите е често срещана спънка. Наблюдавам го сега, ползвам го за отправна точка и се надявам да стигте до повече от вас, които могат да минат точно през тази врата и се върнат към силното си и обичащо се Аз.
За мен тази тема е някак минало вече. Забравила съм специфичните си спънки и дори ми се губят личните постановки. Но и аз съм минала през своите вълнения и да, бяха ограничаващи, силно възпрепятстващи развитието ми, мечтите ми, общуването ми, удоволствието ми в работата и свободата в живота. Вероято други тепърва стигат до това и се радвам, че мога да съдействам и ви насърча да се отърсите от вашата лична парична спънка и полетите свободни към изява на истинското си предназначение. В спокойствие, изобилие и свобода.
„Аз и парите“ – 2 вече е мини сериал от видео-скриптове по различни аспекти свързани с отношението ни към парите, които са проблем за нас. Работим с ТЕС – техники за емоционална свобода. Правя го по изявени реални проблеми на клиенти и хора, които срещам в живота си. Темите се повтарят и ми подсказват, че мнозина ги имат.
Днес разглеждам друг аспект на темата с парите – харченето, пилеенето!
Да видим на колко от вас това е проблем!?
А може би проблемът е в недостатъчното печелене?
Дали и умението да пестим не е развито достатъчно?
Каквото и да е, надявам се с този видео-скрипт „Аз и парите“ – 2, да съм полезна достатъчно, за да се справине докато потупвате заедно с това мое видео. Дано извадите на яве спомена, довел ви до този резултат – парите да изтичат през пръстите ви неусетно! Дано успеете да излекувате този навик и се сдобиете с ново отношение към парите и харченето!
Успех и споделете, какво почувствахте докато потупвахте? Какво осъзнахте? В каква степен се справихте? Аз продължавам да ви подкрепям по темата.
Ако искате и ваш специфичен проблем да стане тема за заснемане на видео за парите, не се колебайте да напишете в коментар под тази публикация.
„Аз и парите“ – 1 е болезнена тема за някой хора. Работата и срещите ми с хора, ми даде конкретен повод и с Техника за емоционална свобода – ТЕС, разработих примерно потупване, наречено скрипт, в този случай видео-скрипт. Разработен за прилагане, когато сме убедени, че е трудно, до счупване от работа, да спечелим парите си.
Вие как усещате, наистина ли трябва да е тягостно, мъчно, тежко, изнурително изкарването на пари?
Наистина ли трябва да ги заслужим с извънредно много усилия?
Наистина ли не знаем цената на парите и колко струва да ги имаме!?
А достойни ли сме за пари?
Ако нещо ви докосва и потрепвате отвътре, докато четете тези редове, май има нещо за поправяне, права ли съм? Хайде тогава да потупаме заедно и с помощта на ТЕС с „Аз и парите“ – 1, за да освободим излишното напрежение и намерим онзи силен и здрав смисъл, който да ни помогне отсега нататък да работим и пеем, да печелим и харчим с радост, и усещането, че е повече от заслужено! То е добре, нормално, естествено, радостно и свързващо с другите хора и обмена на добро.
Ако имате предложение за видео-скрипт по ваш проблем свързан с парите, коментирайте под публикацията.
Запор, ограничение или лишение, нещо такова е онова, което касае финансовия ми проблеми, но има и други проблеми.
Още от самото начало ясно е дефиниран проблемът на клиентката ми, изказан с голямо притеснение и деликатност, защото работата ми на консултант все пак е платена услуга, а тя се страхува да не превиши лимита си, но все пак да получи съдействие. (Тук е моментът да посоча, че тогава, когато тази сесия се проведе, услугите ми се таксуваха на час. Сега условията са различни и може да видите в края на статията.)
Другото е угнетяването, като проблем в живота ми.
Неодобрението. На хора в моето обкръжение, към мен.
Клеветата, като явление в живота ми.
Невъзможността да постигна цели, които са хубави.
Конфликт със съпруга ми, който периодично, както е от самото начало, ескалира и после затихва.
Липса на реализация. Липса на кариера. И то при положение, че можех да имам такава.
Проблеми във взаимоотношенията с хората. В комуникацията дори и с най-близки.
И нещо, което сама диагностицирам за себе си, че с течение на времето ставам по-малко разговорлива, по-самовглъбена, не весела, да кажа. Губя хубавата си дикция, също така дар словото, което имах, ми се губи. Един вид, усещам упадък, който се стреми да ме обхване незабележимо.
И все пак, според мен, нещата трябва да се върнат. Най-малкото в изходна позиция.
Имах дарба, която сега изчезна. Писането. Иска ми се да рисувам. Не казвам, че имам дарба, но желание.
Има още, но това са най-важните неща.
Силно начало, а разполагам с лимитирано време. Предизвикателство е, както и да го погледна! Може би, ако сте били мои клиенти или поне сте чели тези «Разказани консултации», сте подразбрали, че на повърхността се вижда само малка част от всичко онова, което клокочи под нея и то е непредвидимо, като посока, количество и давност. А аз не обичам да оставям недовършена консултация, само защото времето е изтекло. Не съм способна да оставя клиент в разгара на преживяване, защото хронометърът е отчел «край!», да си тръгне с «отворена рана». Но да видим, дали и как успяхме да се справим с клиентката и този път!
Сега да се върнем към целта на работата ни, а тя, за клиентката ми е:
Мисля, че е авторитетността. В очите на хората, това е нещо друго, но съм избрала най-доброто за мен.
Гласът и е мелодичен, изказът толкова деликатен и премерен, а все едно стъпва по въглени, когато говори. Сякаш се пази през цялото време, но явно се е подготвила и много премислила заявките си за работа с мен. Впечатлява ме силно с присъствието си и всъщност ме респектира, дори да не го осъзнава, вглъбена в болезнената интерпретация на себе си и живота си.
Аз се чувствам авторитет, но има констраст във възприемането ми от хората.
Уточняваме пак, какво лично за себе си иска да постигне, като резултат и тогава тя успява да формулира:
Усешна, чудесно, весела, с чувство за хумор, защото и него изгубих.
Оценяваме показателите по нейна субективна преценка, което води и до доуточняване на проблемите, фокусиране на вниманието ѝ, избистряне на същественото.
Сякаш от предишен живот съм в този конфликт с мъжа ми, като изключим само първите два месеца, естествено.
Реализацията ми. Нямам кариера. Вътрешно аз се чувствам реализирана, но хората… Конфликт е самата реалност! Че не мога да направя реалност вътрешното си усещане за стойност, можене, успяване, качества, дарби. Не мога да го докажа.
Аз приемам дарбата си за факт. Мисля си, че може, като подобрена версия, да се върне дарбата ми. Аз пиша всеки ден по много, но това, което пиша няма формата да бъде издадено. А онези неща, които преди ми идваха на ум, най-вероятно като диктовка, защото не съм толкова умна да ги измисля, сега не се появяват, просто нямам сюжети. Искам да си върна това. И сега си живея добре, но мечтата ми е да напиша книга, която да е мъдра и да имам своите читатели и почитатели. Ще се чувствам отлично. Знам как ще се казва.
Потупването започва, полека и отдалече, деликатно, като клиентката ми. Попадаме в плетеницата от герои и животи, дали отпечатъка си върху нея и ограничили вътрешната ѝ свобода.
Много е хубаво!
Просълзява се тя още с първото постигане на облекчение. Всеки път с все по-голяма лекота и доверие следва насоките ми и вътрешните си картини. Това много бързо води и добрите резултати, без излишни неприятни емоции.
Чудесно е! Любящо.
Обичана съм.
Отлично се чувствам! Няма го усещането за запор.
Но, има клетви над мен, изречени от хора, които са най-близки и в обкръжението ми.
Потупваме по това преживяване и резултатът е, клиентката ми да изпита:
Уважение и любов.
Вече няма угнетеност или усещане за финансов запор, лишение, ограничение…
Ами да, всичко се разпръсва, трансформира се, няма го!
Толкова естествено ѝ идва да го каже, като че ли вълшебствата са ѝ ежедневие. Става ми още по-мило и приятно да я наблюдавам в този ѝ процес на излизане от пашкулчето на собствените ѝ ограничения.
Не мога лесно да се отърва от това!
Става дума за мнението на неодобрение от околните, което я пресира. Затова насочваме внимание вече и към тази тема.
Чудесно!
Е първият сигнал за подобрение. Вторият е:
Ммм, много добре, отлично!
А третият:
Чудесно! Обичана с въздигаща любов.
Ето, справихме се и с това! Продължаваме с клеветата, която витае около и в душата на клиентката ми:
Като един голям плакат се развява!
Но и това бива пратено в миналото, а клиентката ми се чувства отново:
Чудесно.
Проверявам пак, как след свършеното, клиентката ми разчита фактите в живота си, а тя съвсем непосредствено и чистосърдечно възкликва:
Трябва сега да са се променили нещата трупани от двайсет години за тези двайсет минути ли!? Как!?
Призовявам я да погледне в душата си, защото умът е по-бавен и кара по навик, обслуждайки собствените си истории преповтаряни отново и отново и изградил вкостенели модели. Това внася още няколко стъпки работа и в резултат много:
Любов и пак любов. Уважение и разбирателство. Чудесно е!
С това отпада невъзможността ѝ да проумее толкова бърза промяна в себе си и то на всички нива. Отпаднало е междувременно и усещането ѝ, да е в конфликт с мъжа си „още от минал живот“. Това ме радва, нея също, и с нова сила преминаваме към следващата точка от нейните проблеми за разрешаване по нашия си начин, с Енергийна психология.
Всъщност работя нещо, което не е моя професия.
От това започваме да работим с моите методи с клиентката ми и усещането ѝ, че не може да се докаже. За пореден път и с нея в този процес, и с другите ми клиенти, излизат заплитания в рода в няколко поколения назад. Хубавото е, че винаги се получава развръзка и тя е красива, стопляща, широко усмихваща. Така и този път, жената пред мен макар и скромно, звънко се засмива от радостта на градивната емоция, която я обзема.
Ами чудесно е!
Все пак има нещо малко за довършване още и го правим заедно. Пак са клетви. Този път те се обръщат в благословии за участниците в историите на душата ѝ. Появяват се думи, като уважение и обич, които отново карат клиентката ми да се почувства «чудесно». Какво да се прави!? Повтарящ се резултат, повтарящи се думички! Нарича усещанията си точно такива, каквито са. А аз просто ги приемам и отбелязвам с радост. Съгласни ли сте, че това е много по-добре от «угнетена», «в запор» или «лишение»? Аз и тя, да! При това, усещането за невъзможност за доказване полекичка се превръща в точно обратното преодолявайки идеи за уроки, лоши очи, непреодоляна загуба заради смърт, сатаната…
Ама, как може така лекичко, да става тази промяна!?
Пита все още учудена тя, макар сама да усеща промяната си.
Свобода, чудесно е!
А за доказване на дарбите:
В един момент, когато е необходимо, имам ги и ще се докажат.
Но това куражлийско иказване става, след като сме почистили още малко «боклуци» скътани във вътрешния свят на клиентката ми. Другото положителна промяна, която усеща да се случва още докато работим е и прочистването на гласа ѝ, дикцията ѝ, възвръщането на дар словото ѝ. Желанието ѝ за рисуване също възкръсва. Чувството ѝ за хумор иска още малко внимание, за да го извадим и отупаме от праха, но накрая тя изпитва:
Отлично, добре в максимална степен!
Добре съм, добре съм.
Казва в края на работата ни. Вече усеща как може да седне и напише книгата си. Позволява си да ми каже заглавието, отдавна намислено, но неспоменавано до този момент. Голямо доверие и откритост, не мислите ли!?
После сама коментира:
Със скорост се доближавам до успеха.
За разкош и още по-голямо приближаване към желаната от нея цел, я поставям в ситуация сама да види бъдещето си. Какво вижда там ли?
Ами, щастие. Светлини.
Отговаря простичко и кротко тя. После добавя:
Благодаря!
Сега да очаквам промени в настроението ли?
Разяснявам, какво би могло да стане в близко време в отговор на чуденето ѝ, и очаквам сама да ми каже след няколко дни, какво е станало след консултацията ни. Тя спази уговорката и разбрах следното:
Физически и психически нищо съществено не се промени, само ми е по-леко и с по-добро настроение съм. Имах и сън, който ми се стори показателен, на какво да обърна внимание.
Мисълта ми е по-концентрирана, по-добре си оформям разсъжденията и то в хубава посока. В смисъл, помагам си. Имах възможността по-ясно да си насоча мисълта и да работя сама, но в други аспекти. Това правих през всички дни, включително и днес. Става ми още по-приятно. Още по-… В смисъл, разбирам, че е правилния път и ми помага.
Това, което направихме много ми помогна. Имам някакво желание да посетя курс, в който да се запозная с тези практики, защото добре ми повлияват и съм любопитна относно тях.
Тук ѝ посочих колко информация може да намери в сайта ми – книги, филми, видеа и сайтове, свързани с новите ѝ интереси към Енергийната психология, вследствие нашата работа.
В моя случай, отключващия фактор е на лице. Оттук нататък следва прогресивно да се развиват нещата. Ще се постарая.
Благодаря, Дарина, много благодаря! Пак ще се бадя, но с повече информация!
Толкова е хубаво да чуя това, макар сама да не разбира, колко е променен тонът ѝ, енергията с която говори, противоречието в думите ѝ, което всъщност показва всякаква промяна към по-добро, дори тя да не се усеща.
Надявам се „чудесно“-то от тази консултация да зарази и вас. И вие да откриете смелост да го заживеете. Да продължите да го увеличавате грижливо и ежедневно, докато ви стане добър навик и начин на живот.
Такава бе обобщаващата заявка на три жени, роднини, дошли заедно да решат този свой проблем. Води ги моя редовна клиентка, която вече има опита си от работа с мен чрез Енергийна психология и знае колко полезно и резултатно се отразява това и на живота ѝ не само на емоционалната ѝ кондиция.
Още в началото на срещата ни става ясно, че са се подготвили, мислили са, говорили са, избистрили са темата си. Все пак още със сядането една през друга започват да изливат натрупалата се тревога, умора и обърканост от ситуацията, в която се намират заедно и всяка по отделно. Но полека и внимателно вземам ролята си на водеща, за да запиша всяка една от тях, какво отношение има, каква е гледната ѝ точка и към какво се стреми. Не че нямаше отново преплитания на гласове и мнения, но това е напълно естествено, щом са се слели в проблема си. За мен остана предизвикателната задача да са слети и в решението му и все пак, всяка да получи своя личен резултат и връщане на идентичност, спокойствие и присъствие на духа.
Темата ни е за парите. Да тръгнат нещата защото са стопирани. Все на зле, на зле, на зле, отиват нещата.
Нашият роднина Х е причината!
Една черна дупка е! Да излезем от тая черна дупка най-накрая!
А. започва своя разказ.
Аз бях приета с конкурс на една работа. Реших да я сменя за по-спокойна работа, за да не съм лошия контролен орган. Да мога да взимам пари, да си върша работата и да е по-спокойно. Обаче ме съкратиха. През това време майка ми беше болна, аз имах заеми, а черната дупка си вървеше и ескалира във времето. И се почна – нито работа мога да намеря, нито нищо! И сестра ми я пенсионираха, зет ми почина… всички тези неща се навързаха и… Естествено майка я гледахме днеска и нощеска, едно непрекъснато тичане между работа и болници. На татко по-малко внимание му обърнахме и той… И се стигна до това, че сега съм и без работа, със задължения…
В. се вмъкна
Искам да кажа и за апартамента, който…
А.
Той е следствие. Ако тука се отпушат нещата, апартамента е следващият етап, който когато тръгнат те и не е черна дупка, чисто житейски ще дойде ред да се решат и за това нещата. За да може ние да живеем нашия живот. Защото в момента разумът ми казва, че аз не живея своя живот. Предполагам и сестра ми ще го каже. Искаме всеки да си живее своя живот, ние не искаме нищо друго! На практика не живеем нашия живот. Последните години. Но защо се случи, какво се случи!?
Въпреки че аз водя дела и първото дело го спечелих и тъкмо се зарадвах, че съм го спечелила и се оказа, че ми направиха един комплот и ме съкратиха без да са ме информирали и с чисто административни хватки.
Бях брокер в голяма фирма. Взеха ми 2-3 обекта, с които бях стигнала да се продадат и моята брокерка не се пребори за мен, за да може да бъда назначена на договор (аз бях седем месеца вече). Всъщност управителката със собственика го направиха и ми казаха, че едва ли не съм работила за друга тяхна дъщерна фирма…
Ей такива неща се натрупват и в един момент започваш да се питаш, айде първия да, втория, ама все така да се случва!? Всеки ти вика – то вината е в тебе, ама аз не съм направила нещо извън правилата. Може би прекалено правилно съм го правила!???
Искам да разбера причината за това непрекъснато стопиране, каквото и да правиш, както и да го правиш… А сама се борех там, нямах и подкрепата! От агенцията от която ме съкратиха, по същия начин – нямам подкрепа. Напротив – дават ми най-сложната работа, лично аз бях съкратена. Първия път бях огорчена, защото…
Има едно натрупване, ескалират нещата и има една повтаряемост – без вина виновен. Не че аз, нямам някаква вина – имам бенка на носа, нали, така казах на директорката си, защото това за мен беше обида, като ме съкратиха, когато тя каза: „Защото не съм ти давала работа”. Мисля, че съм средно интелигентен човек и трябваше някакъв по-интелигентен отговор да ми дадат.
Не можахме да помогнем на татко в тази мизерия.
Тук тя вече се разплаква от тежката си мъка и натрупано напрежение.
Не можахме да му помогнем! То е ясно че си отива, но мизерията го унищожи! Ако работех или имах някакви други възможности, може би малко по-облекчено щеше да е.
Б. се намесва по-твърдо този път:
Ама нищо не можехме да направим, нищо! Дори да имахме милион лева!
А.
Щяхме да платим на докторите, по-добра болница щеше да е…
В.
То да бяха по-добри докторите или..
А.
Да усети някакво отношение. Пък то…
Б.
Виж че тичахме напред-назад и направихме каквото може!
Налага се да започна работя с едната от клиентките в групичката, А., защото е силно разстроена, а това е чудесен момент да уловим мига и овладеем енергията, която властва над нея да ни заведе към корена на проблема ѝ. Процесът се случва и всички участват заедно в него. Съпреживяват всяка по нейния си начин.
Сваляме нивото на емоциите малко по малко.
Освободена се чувствам.
Споделя А.
Но още ми е тежко и празно.
Продължаваме да изследваме преживяването ѝ докато всички заедно потупваме. Появяват се лица и емоции, необясними картини, но всички уместни със своята логика и ред. Това носи яснота, спокойствие, усещане за благородство, приятелство.
А.
Чувствам надежда и увереност. Сигурност.
Отпаднало е усещането ѝ за тежест и мъка по загубата на бащата. Продължаваме с темата за несправедливостта в работите ѝ.
С безпардонността.
Уточнява А. Тупкаме за преживяваното от нея и стигаме до желаното облекчение и трансформация.
Удовлетворение. Хубаво ми е. Спокойна съм.
Продължавам да проверявам съобщените негативни емоции дали още са така силни, като в началото. Една по една те отпадат след обърнатото внимание и грижа към тях, осъзнаване и освобождаване. Дори завладяващото усещане за черна дупка почти е изчезнало, но нали искаме да е напълно освободено тупкаме още малко. Разкриваме още една причина да го има и я освобождаваме от силата ѝ.
Отново се чувствам удовлетворена.
Тя се усмихва широко, като да е сменила лицето си е – спокойно отпусната, значително по-ведра и енергична. Спаднали са чувствата ѝ да е огорчена от комплот срещу нея, зле заради майка ѝ, убеждението ѝ „сама трябва да се боря” и някои други. В тяхната основа лежат други причини, които една по една излизат на бял свят. Това води А. към освобождаване и от въпросите „какво се случи”, „защо на мен” и подобни.
Работим и с усещането ѝ за мизерия, свързано с баща ѝ, което дълбоко е проникнало в душата ѝ и я вкарва в конфликта да иска, но да не може да му съдейства толкова, колкото тя иска. Така стигаме до момента да осъзнае ролята и на баща си в неговия собствен живот и смъртта, като част от него. Да изпита облекчението да не страда от негово име и вместо него. Със сълзи на лекота, казва проумяла факта:
За него беше добре. Добре ми е. Аз го мислех още тогава, но…
Но явно, едва сега конфликтът ѝ е решен и тя намери нужното ѝ вътрешно спокойствие. Затова продължаваме с темата за дълговете ѝ, която явно силно я стресира. Тук отново се явява Х, като често срещан фактор в преживяванията ѝ. Този път клиентката ми дава възможност във въображението си на Х да се справи със своите проблеми, което кара клиентката ми А. да се почувства
Спокойна!
Това автоматично сваля от нея напрежението свързано със заемите и дълговете ѝ.
Добре е така. По-спокойна съм. Отпушено ми е. Черната дупка изтича и се появява надежда. Вече е възможно всеки да живее собствения си живот и това ми носи някаква радост.
Оставяме я да отдъхне след този интензивен рунд, да доосъзнае себе си променената и обръщам внимание на другите участнички в този групов процес. Време е да разбера на тях как се отрази това потупване за емоциите и убежденията на А.
В.
Ами добре!
И добавя своите желания и намерения за днешната работа.
Нашият основен проблем е Х и неговите вечни заеми, нямания, лъженето.
Б. добавя:
Агресията на Х, много е силна!
В.
Няма измъкване! Много ми е мъчно за Х, сам е, но…
Б.
Не само ми е мъчно, ами за мен е провал във възпитание, в изграждане. Като родител не съм се справила, от една страна, от друга безпомощност да направя каквото и да е за Х сега. Нещо, което да помогне.
Оценяваме силата на тяхното преживяване, всяка в нейната роля, спрямо Х. Вече е ясно как протича процеса и е време да го задействаме отново, този път в полза предимно на Б. Навлизаме в детайлите. Те учудват клиентката ми, но аз не споря с информация излязла от подсъзнанието на когото и да е от клиентите ми. Приемам техния вътрешен език на комуникация със себе си кодиран в образи и други сетивни преживявания и само боравим с него. В. се вълнува също и се опитва да подпомогне процеса, като по-опитна от спътничките си, но я спирам, защото е много важно всеки да действа с неговото темпо и ресурси. Това позволява на Б. все повече да се довери на себе си и своя вътрешен поглед, за ставащото в нея. Това ѝ помага да се почувства:
Добре!
С всяко нейно „добре”, тя става по-смела в самия процес на работа, по-категорична в отговорите си, по-конкретна в назоваването на картини и чувства. Разбира се, това ускорява и подобрява работата ни и нейния напредък. Вината ѝ и мъката ѝ постепенно спадат докато в един момент напълно изчезват. Това предизвиква силна реакция на недоверие при нея:
Как така, толкова години го преживявам, а сега да го няма това усещане!?
Ах! – все още ми се случва във всяка сесия да се натъквам на това учудване в клиентите си. Някои го приемат остро, други със смях, но все присъства под някаква форма. А аз винаги работя и за него, за да не спъне по-нататъшното развитие на подобрението от работата ни. Така правя и сега. Това отпушва процеса и доверието на клиентката ми в ставащата с нея вътрешна промяна на нагласите. Олеква ѝ много повече. Същевременно неудобството да се справи с вината си на родител упорито стои, сякаш се самонаказва за нещо. Продължаваме с разнищването на деликатната ситуация. Необходимо е търпение, внимание в повече и време. Давам ѝ ги, заедно с другите участнички, които бършат съчувствено сълзите си през това време. Близки са си и съпричастни, не случайно са избрали заедно да работят с мен и моята помощ. Накрая стигаме до усещане в Б. за
Лекота.
Отпаднало е усещането за родителски и човешки провал, безпомощността е намаляла чувствително но не достатъчно, така че се фокусираме върху нея този път. Тук разбира се, се разплитат други взаимоотношения и следствия. Това носи облекчение и по темите за проблем със заеми, лъжи, агресия на Х. в този момент се натъквам на също често срещан конфликт в съзнанието на клиентите ми, когато има промяна в усещането за наличие на проблем и факта да знаят, че има проблема. Това много ги обърква и е повод да сдобрим ума с душата. Така обикновено излизат още подводни течения и препъни камъчета. Добрият резулта се оформя с потупванията. Реакцията обаче е много забавна този път и всички се смеем, когато клиентката ми Б. констатира, че се чувства:
Зла и ми харесва да е така!
Леко е объркващо и за вас, вероятно, но когато едно такова усещане се чете като сила за отстояване, отхвърляне на чужда отговорност и свобода, мисля ще разберете ситуацията и всеобщата ни радост. Най-накрая болката е родила доброта, самоуважение за собствената ценност и разграничаване на личност от прояви на личността, своя или чужда. Променя се още отношението на клиентката ми Б. към заявените първоначално чувства и отношение към фактите.
Междувременно се е променило и усещането на В. към Х и съпътстващите го явления.
Тежък е случаят!
Гледам зачервените им бузи, правим кратка почивка с разговор, когато излизат още нива на съпротиви към промяна и напредък, към справяне с проблемите, под формата на убеждението на Б.:
Аз съм Тома Неверни, аз съм атеист, аз съм земен човек! Искам да видя резултат, за да приема и повярвам!
Под формата на шега отиграваме тази съпротива и всяка една от клиентките ми се смее и тупка не само по ТЕС точките си, но и с крака по пода, от смях. Това помага в случая и съпротивата полееекичка се стопява. Ефектът е, че Б. вече вижда себе си освободена от вината, безсилието, твърдото убеждение какъв е Х и на какво е способен. Проумява и личната си роля Х да е такъв, какъвто е, като добър принос, но и свободната воля на Х да прави живота си чрез своите избори. Вътрешната ѝ освободеност да борави със собствените си кодове става все по-голяма и тя неусетно си позволява да ги използва в процеса си. Това ѝ помага по своя неповторим начин и подрежда диалога ѝ с нея самата, ценностите ѝ, убежденията и емоциите ѝ. Това донася своите добри следствия.
Има ли усещане за заеми, като проблем, за нямане, за лъжене?
Почти не.
Че е сам?
Не.
Има ли мъка по Х?
Да, все още силна.
Това ме кара да я попитам за самото начало на поява на Х на този свят и се оказва, че е било трудно, както ми подсказа интуицията на консултант. Опитваме се в ускорено темпо да се справим и с това, преди да тръгнат след усилената работа. Но времето не стига, силите също. Оставяме си и за друг път работа.
Уморени, опуснати, вече им се доспива от спокойствие. Започнали са да виждат светлата страна на медала, доброто и здравото в ситуациите в живота си. Излизат и добри спомени, които съвсем естествено изместват отишлите си лоши. Излиза нова информация, още по-съществена, но всички се съгласяват, че без разчистването на първия слой затлачвания, няма как да излезе този.
А. е доволна от честността в извършената работа. Аз също. Това е много важно, за да се случи справяне с кой да е проблем, иначе как да открием кои сме ние и да заживеем нашия живот!
Б. и В. вече коментират оживено помежду си току-що станалото. Аз ги наблюдавам за секунди и се радвам като майка на порастващите си чеда и ми е драго да ги изпратя усмихнати и оживени, развълнувани от промяната постигната чрез необичайните консултации с Енергийна психология.
Жена на 39 г. А. става жертва на финансова измама, преди години, която оставя у нея тежкото усещане за „лъжа“, разочарование и все още не се е справила с този проблем, а има нуждата да си върне сумата, която ѝ е отнета, не само заради стойността, но и заради самоуважението ѝ и жаждата от възстановяване на справедливостта.
При работа с техники от енергийната психология и преминаване през различни емоционални и физически преживявания провокирани от „лъжа“, тя стига до заявлението „почти всички лъжат“ и проявяването на спомен първи: от преди няколко години, когато идва при нея, човек на когото е дала заем и трябва вече да ѝ го връща, но вместо това, той ѝ предлага една нищожно малка част, което я кара да се чувства излъгана, измамена, отвратена, възмутена, бясна до такава степен, че се усеща изпаднала в шок и не успяваща да реагира. Това допълнително я довежда до изживяване на безсилие. След сваляне заряда на всички тези блокирани емоции, А. заявява:
Животът е борба и трябва да се бия със зъби и нокти за своите права!
Мисловен модел проявен многократно в живота ѝ, изплувал от миналото ѝ и свързан с убеждението „живота не е справедлив/ честен“.
Това я води в спомен втори: как я държат на страна от информация за дядо ѝ. В работа с този спомен излиза необходимата ѝ информация, но и тя не е достатъчна, защото:
Почти всички лъжат, няма честни хора.
Това я води в спомен трети: когато е бебе в болница и там чува как сестрите заявяват, че няма да оживее. Бебето А. е бясно, че сестрите лъжат, защото, в следствие от сесията се разбира, че е посиняла от такова силно стягане с повой на краката и усилие да се освободи, което сестрите не са разбрали и са помислили и заявили, че умира. След освобождаване на този „бяс“ като емоция, А. вижда как нейното бебешко аз се освобождава от стегнатия повой, вече не е синя, невежите сестрите разбират, че са сбъркали, т.е. истината излиза наяве и А. е удовлетворена. Тя вече знае, че има честни хора и това е тя, тя е честен човек. Има истина. Но остава убеждението, че „трябва да се боря, за да оцелея“.
Това я води в спомен четвърти: към момента ѝ на раждане, където жените грижещи се за раждането ѝ са безхаберни, не ѝ обръщат внимание, не я обгрижват, дори не я поглеждат. А. се чувствана напълно лишена от внимание и че трябва да се бори за оцеляване.
Това води бебето А. още по-назад във времето, в спомен пет: докато е в 3-4 месец от бременността на майка си, когато баба ѝ се кара и тормози майка ѝ, говори ѝ лоши и ядни думи. След работа с много любов и разбиране с фигурата на бабата и нейните емоции, бабата разбира поведението си, иска прошка от снаха си за тежките си думи. Майката вече се чувства добре, съответно и бебето в корема ѝ вече е спокойно, чувства се обгрижено. В следствие и бебето от сцената на раждане – спомен четири, вече е обградено с грижи и внимание. Отпаднало е убеждението „трябва да се боря, със зъби и нокти за да оцелея“, вече всички обръщат внимание на новороденото и А. получава необходимата ѝ грижа и топлота.
При връщане назад към спомен втори, защото спомен три вече е отпаднал като проблем, тя получава всички необходими и отговори, т.е. вече няма лъжа, има хора, които са честни и ѝ казват каквото я интересува.
При връщане в спомен първи сега А. има убеждението, че:
Тази лъжа е за да скрие по-голяма скрита лъжа.
На А. ѝ се иска „да обясня така че да бъда разбрана“, за това „за да ме разбере трябва да съм като него и с неговите методи да го науча“. Общо убеждение „не мога да му обясня, невъзможно е да му се обясни“.
Отваря се втора линия от спомени свързани с този аспект на проблема „лъжа“.
Първи спомен: А. е на 20-и-няколко години когато също ѝ взимат, макар и дребен заем и А. се чувства използвана, предадена.
Излиза втори спомен: съдържащ пак чувствата – използвана и предадена. Когато А. е на 19 години. Чувства че се е предоверила и че я обвиняват, че лъже, а тя всъщност казва истината. От там убеждението че „всички мъже и жени лъжат“.
Това води към спомен трети: Когато леля ѝ подвежда доверието ѝ заплитайки интриги. А. е убедена, че „не ме обичат“. Това отвежда и към чувството на липса на обичта и присъствието на брат ѝ, защото преди никога не са се разделяли. Изпълнена е с мъка, тъга, самота. С освобождаване от тези емоции, остава само чувството за предателство от лелята. След освобождаване и от тази емоция изпъква усещане за ограничение. Освобождава и него и вече се чувства самоуверена, силна, около нея има все добри и честни хора, които ѝ вярват, обичат и подкрепят.
При връщане в спомен втори и първи, А. вече знае, че няма да допусне да я подведат защото е самоуверена, силна и знаеща.
При връщане в основната случка, А. вече не е ядосана, но е убедена, че трябва да се помага на нуждаещите се, да се дава. Но има и усещането за подвеждане „правя добро, давам назаем, но забравят да върнат“.
Това отваря трета линия от спомени, свързани с детството ѝ, когато баща ѝ все дава заеми на хората, те си уреждат живота, построяват къщи, пък после забравят да върнат парите. Вижда баща си угрижен, в нужда от помощ, но няма кой да му върне заемите, а той не смее да си ги поиска, защото „е срамно да си поиска своето, не е достойно“. Срамът на баща ѝ е толкова силен, че А. е много учудена „как така да дадеш, а после да те е срам да си ги вземеш!?“.
Спомен първи: майката на А. иска от баща ѝ да отиде да си потърси парите дадени в заем, а той отказва категорично. Мотивът е „срамно е, не мога“, „ще умра, но няма да поискам пари“. Изпълнен е с умора, огорчение, крайно безсилие. След сваляне на заряда на емоциите с работа с фигурата на бащата, излиза спомен втори – от детството му, когато е само на 10 години. На тази възраст е умрял неговият баща, във войната в концентрационен лагер и остават само майка му и още няколко по-малки братя и сестри, без никакви средства за живот. Тогава майка му го праща да отиде да иска полагаща им се помощ от държавата. Момчето се чувства претоварено от отговорността да стане глава на семейство, уплашено е. Майката е с малките, слаба и съсипана и няма сили да отиде да търси въпросната пенсия. Момчето отива при чиновниците, те му искат документ доказващ смъртта на баща му, но момчето е неграмотно и не успява да се справи с това. Усещането за унижение и безсилие е толкова голямо, че се е опитал да се справи, а не е успял…“никога повече няма да търся пари“ е неговата мисъл запечатана като модел, предаден и на дъщеря му А.
С разтоварване и на тези тежки, негативни емоции у бащата-момче, настъпва промяна в историята и тя вижда как момчето се освобождава от обременяващата мисъл за „глава на семейство“, връща силите и вярата в себе си, спокоен е и когато отива да потърси пари от чиновниците, вече вижда как в този момент идва известие при тях за смъртта на баща му. Те му отпускат дължимата сума и момчето е толкова радостно, че чак не може да повярва. У дома и майка му е много доволна. Новата му нагласа по темата “ искане на пари“ вече е: „мога да искам пари и ги получавам, те са мои“.
При връщане в първи спомен, възрастния баща вече се съгласява с майката, поисква си парите от хората на които е заел и си ги получава. Учи дъщеря си: „търси своето право и ще го получиш“.
При връщане в основната случка повод за тази сесия, А. вижда как отива при мъжа, на когото е заела пари, а той се организира по-бързо да събере парите и ѝ и ѝ ги връща.
А. чувства, че вече няма от какво да се страхува по темата „лъжа“. Тя е спокойна, ведра и уверена.
