Урок по публична изява
Урок по публична изява, пореден за мен и дошъл в момен, който да ме изненада. Малко банален, но май така е с повечето уроци, а именно:
Ако от първия, втория, третия път не разбереш и не се справиш с някое предизвикателство, ще дойде еН-тия път, ще те заклещи и ще ти се наложи да се справиш!
Кое беше това предизвикателство и урок за мен ли?
Ооо, нещо в което се справях на порции през времето – урокът по публична изява.
В студентско време губех „ума и дума” до пълно мозъчно затъмнение от вълнение пред ученици на които трябваше да преподавам. Добре че само за секунди!
Когато заформихме БАРЕП с Мая Сидерова и Ирена Рельовска, ми се наложи да се изявя пред публика, вас, и да демонстрирам ТЕС и водя сесии на живо със случайни представители от публиката. Боже, как ми бумтеше сърцето и смръзваше кръвта във вените! Но никой не разбрал какво ми е отвътре… Брей, много добре!
Но дойде един ден, в който да участвам в ТВ предаване и по случайност не успели да се свържат с мен. Само от тази мисъл щях да умра бавно и мъчително от идеята мен да ме снимат с онези големите камери в ярко осветено студио и всички вперили поглед в мен. НЕ, в никакъв случай, не не и не! Нелогичен, безкраен и тих до бездихание ужас.
Разбира се доста работих със себе си при всеки повод по тази тема. Стигнах дотам, че с удоволствие да съм пред жива публика, да водя едновременно четирима случайни участници от публиката в техните ТЕС сесии, без грам притеснение или несигурност. Бях като риба в собствени води. Чудно усещане. Даже направих специална публична среща за демонстрация и практика на ТЕС по темата публична изява със заснети с камера, отново четирима случайни участници от дошлите с реални техни казуси и моментални резултати. Постигнахме, те тяхното, аз моето, преодоляване на поредния праг от притеснения.
После дойдоха покани за участия в национални радиостанции и ми бе много комфортно пред микрофона, сякаш цял живот мога да правя това.
Мина време и позабравих темата „изява пред публика”. Но съдбата почука на вратата ми, под формата на изненадващо телефонно позвъняване с покана за участие в телевизионно предаване където фокусът дълго ще е върху мен, ще имам да говоря, че и да изказвам собствени и професионални мнения, пак от национален ефир.
Помните ли – ярко осветено студио, вперени в мен камери, че и зрителски погледи и мнения.
Хъм, сетих се насред думнкането на сърцето в гърлото ми, да поискам отсрочка от няколко часа, за отговор. Не за друго, а за да си прибера сърцето на мястото му и спокойно и уверено да дам съгласието си. Знаех че предаването и телевизията са качествени и има смисъл.
Ооо, ето ти възможност веднъж завинаги да се справиш с това, мислех си, явно е време!
И стиснах зъби и се срещнах с безименния си УЖАС! Пък то, какво излезе от подсъзнанието!? Пак някакви „детски истории”! Детски детски, но страхът си е страх колкото и ирационален да е, колкото и опитен „врял и кипял” консултант да съм вече. Добре че сега много бързо се справих и почти веднага стигнах до необходимия емоционален обрат. Светна ми пред очите и ведро и напето казах бодро ДА на второто обаждане.
Пак имаше леки отклонения от обичайното ми поведение поради вълнение, когато вече поджождах към снимките, но любопитството и усещането за ново приключение,определено надделяха. Сега дори имам смелостта да ви поканя да видите резултата от този мой урок по пубична изява. Но моля, не ме съдете строго – хиля се неовладяно в началото, което също е признак на прекомерно вълнение, но после май нещата се получиха.
Да видим дали ще има още предизвикателства и след това, дали напълно съм се справила с това да се изявавам пред публика по най-различен начин!
NB! А-про-по, много ценно издание на предаването, особено с мнението на двамата младежи с увреждания по рождение, от гледна точка на енергийната психология. Каня ви да си сверите часовника на собствената ви ценностна система с тяхната.
До нови срещи където и да е това – в студиото ми „Живот За На Пред На Ли!?“, на улицата или в ефир!