Лято е, почивка е, разхождате се по уличките и зървате онези грейнали на слънцето бурканчета с малини, смокини и мед, красиво подредени от някоя жена, преглъщате зареяли поглед нанякъде, вдъхвате ароматите на лятото, наслаждавате се на безвремието… Вероятно много ви се приисква да запазите прекрасните си усещанията по-дълго, за да им се радвате още и още. После се размечтавате за още почивка, лятна топлина и веселие или спокойствие и тишина, за нежния звук на вълнички и ветрец в листата и още много много неща… Това ме подтикна да подходя с шега към себе си и моите желания, сезона и гледките и да си консервирам преживяванията по типично българския начин – в буркан, но по-модерно, чрез Неврографика!
Сетила съм се да си взема моливите с мен и един скицник, примъквам ги на плажа и започвам. Наричам си няколко ценни за мен неща и ги изобразявам. Разработвам енергията чрез средствата на Неврографиката и усещам, как лекотата, веселостта и радостта ми нарастват. Откривам още ценни детайли в преживяванията си, които не съм осъзнавала и това ме зарежда още повече. Толкова е хубаво в пълнота да преживявам настоящето, сякаш се сливам още повече с всичкото и живея него, не само себе си. Губя представа за времето, леко изгарям, но това няма значение, душата ми е пълна, грея и ми е толкова пълноценно, вълшебно и необятно…
С тази тревога идва да русува с мен и „НАРИСУВАЙ МИ…“ моя редовна клиентка. Когато ми се обади за първи път, бе в навечерието на операция с тежка диагноза. След нея работихме и тя постигна желаната от нея промяна. Заживя с усмивка, отворено сърце за живота и радостта със семейството си. И ето:
Мина една година, чувствам се добре, но добре ли съм!? Мисля го тези дни, имам сънища, пак предстоят прегледи… Натоварващо е. Чакам да чуя: „Добре си, ще живееш”.
Развиваме според правилата на Неврографиката, темата, като лекуваме страхове и стари рани, изграждаме нови здрави устои за живота и накрая берем плодовете на усилието. Работи тихо, отдадено, с удоволствие. Времето неусетно минава, докато тя се спъва в забравени вълнения, неосъзнати досега програми, направляващи поведението ѝ и изправя с нова сила, разбиране и решения. Благодарен процес. Както обичайно се случва – дълбок, пречистващ и подреждащ.
НАРИСУВАЙ МИ… Приятелката ми дава много на другите, без да мисли за себе си
Две скъпи една на друга приятелки, заедно рисуват с мен, Дарина Гаврилова по метода Неврографика и НАРИСУВАЙ МИ…, за да се справят, всяка с нейното виждане за проблем на другата.
Днес ви представям неврографиката на втората приятелка, както обещах.
Ако сравните двете видеа, веднага ще ви направи впечатление сходството на проблема, който всяка посочва за другата. На пръв поглед забавна подробност. Това, което се случва, всъщност потвърждава едно съществено правило – в другия зябелязваме онова, което носим в себе си. Заради това съвместното им рисуване бе така ценно за тях, защото успяха вместо да се поучават една друга, всяка да седне и преработи вътрешните невропътечки на собствения си модел на мислене. После, гледната им точка и на двете се обърна към самите тях и собствената им ценност се намести и хармонизира. Резултатът и за двете бе, че вече не виждаха проблем в другата, а нещо свое и добро. Изпитаха вътрешна хармония и това доведе до укрепване и хармонизиране на приятелството им още повече.
А на мен ми остава отново да ви призова, доволна от поредния красив резултат от работа по метода Неврографика:
НАРИСУВАЙ МИ… Приятелката ми продължава да се съобразява с хората
Две скъпи една на друга приятелки, заедно рисуват с мен, Дарина Гаврилова по метода Неврографика и НАРИСУВАЙ МИ… , за да се справят, всяка с нейното виждане за проблем на другата. Това видео показва гледната точка на едната ми клиентка (очаквайте и на другата) и как тя се развива с помощта на Неврографиката до освобождаване и промяна към нещо съвсем различно и най-вече собствено. Незабравимо изживяване и трансформация. Леко, красиво, неочаквано и увлекателно, но във всички случаи с добър резултат.
Рисувам заедно с клиентите ми и тяхната тема. Така не само мога по-добре да ги водя в техния процес, но и да погледна, това има ли и каква връзка с мен. Дори да не мисля за моето, то винаги изплува, като яснота в края на всеки процес с клиента ми, независимо, че моето показване може да прилича и на обикновена скица, понякога.
Това е един от примерите, когато рисувайки с клиен и той и аз имаме чудесните си неврографики и ясни резултати. Винаги си заслужава да:
Рисувам с НАРИСУВАЙ МИ… за своята и твоя добра цел!
Отношенията с детето и мама този път са на фокус в разказа ми, който следва естествения поток на развитие на процеса на работа с клиентката ми и болните ѝ взаимоотношения, довелия при мен. Работата ни навлиза в още по-голяма дълбочина и съответно носи още по-добри резултати. Какви? Имате възможност да прочетете точно сега!
Отношенията ни стават все по-добри, вече и околните го забелязват. Става по-общителна, по-весела, вече може и в присъствието на други хора да се чувства добре, но …
Това е малка част от течащата промяна, но има още какво да се желае затова продължаваме упорито да работим с клиентката ми и нейните все по-добри отношения с детето ѝ.
…но ми е като бариера, като препъни камък, товар. Пречи на свободата ми. Непрекъснато се натрупва напрежение… Между мен и мама е същото… С нея не можем да общуваме нормално.
И ето тази фраза веднага прави ясна цялата картина, но за мен. Клиентката ми има тепърва да разбере и не само това, но и да трансформира в дълбочина предисторията на настоящите си отношения с детето и мама. Решавам да изобразим здравата връзка между поколенията и добрата комуникация между тях. Това е предизвикателство и за мен, като водеща консултацията по метода Неврографика, защото процесът ще е по-дълъг и многопластов освен заради темата и заради алгоритъма, който подбирам да ползваме. Затова се приготвяме, поемаме дълбоко въздух и се гмурваме в дълбокото на душата и мисловните плетеници, които се крият в несъзнаваното на клиентката ми.
Първо си подготвяме почвата, като си осигуряваме източник на сила. Силата на щастието и радостта, които да ѝ помогнат да се справи. Намира я в:
Спомням си детето, като новородено. Усмихва се. Тогава беше така отзивчива! Винаги, искаше да ме види да се усмихвам, за да се усмихне и тя. Особено, като се събуди, да ме види радостна и да се зарадва и тя. Тогава така мечтаех за нашето щастливо съвместно бъдеще и на мен ми бе така пърхащо!
И клиентката ми потъва в тези прекрасни свои спомени. В случая това е добре за нея и процеса, който вече ни е повел по пътечките си.
Чувствам радостно вълнение в тялото си. Кръвта ми тече по-бързо и искам да се движа.
Тя започва вече да се върти в креслото си подета от моментното силно преживяване.
Колко многолико е щастието! Многоцветно и милостиво. Усещам го силно и режещо. Започва да изглежда като чаша, която трябва да изпия, но ме е страх!
Оказва се, че има скрита заплаха в цвета, който е използвала, заради несъзнаваните връзки, които съществуват у нея. Преработва го и тогава:
Весело е. Получава се като сладолед, който с удоволствие мога да изям.
При тази първоначална добре завършила фаза, тя е готова и за първата по-сериозна крачка на промяна.
Клиентката ми избира първо да надникнем към отношенията с детето ѝ, а по-късно и с мама. Рисува широко, с размах и радост.
Чувствам спокойствие.
Казва тя.
Имам и усещане за пълнота, радост. Удоволствие и завършеност в душата.
Дотук добре.
Следващото, което избира за изобрази е себе си.
Аз съм напрегната, че нямам време, а трябва да работя бързо и със себе си. Не трябва да се разсейвам, защото щастието идва и трябва да свърша някакви неща (работа със себе си – консултациите с мен и самостоятелните ѝ занимания). Имам някакво неприятно усещане в тялото и свиване в стомаха.
Работим за това напрежение проявено и на листа, и в тялото ѝ, докато то стане чист източник на енергия. Тогава клиентката ми стига и до съответното ново разбиране на ситуацията.
Щастието не се нуждае от време. То е тук и сега. Аз имам нужда да си дам време, за да го видя, почувствам и преживея. То винаги е било тук, просто аз не съм му обръщала внимание и не съм си давала време да го усетя.
Сега се усещам лека и въздушна, като че летя. Няма земя, няма тегло, няма нищо, което да ме ограничава, притегля и вързва. Даже земно притегляне няма!
Всичко, което ми се случва в главата може да бъде променено, поправено. Нищо не може да ме спре!
И така оптимистично тя завършва и този етап от изграждането на неврографиката си.
Минаваме на следващия – изобразяването на мама. Тук веднага се натъкваме на спънка, но благодарение на опита ми на консултант и дълга практика с какви ли не случаи, за мен не е проблем да ѝ предложа варианти за справяне, така че процесът да продължи. Неочаквано и за клиентката ми, това не просто ѝ помага да продължи, но и влива огромно количество енергия у нея и още към източника ѝ на щастие.
Сега имам желание да гледам към бъдещето и да увелича щастието си!
Казва сияеща, но и спокойна.
Дойде ми енергия, но и една странна мисъл.
Споделя ставащото с нея, докато продължава да рисува.
Мама е предател. Тя предаде мен, татко и приятелките си. Тя е нещо от което трябва да се пазя. Тя е необходимото зло, което трябва да държа далече от себе си защото може да разруши цялото щастие…
Клиентката ме погледна право в очите и много изненадана и леко застинала каза:
Досега не съм си давала сметка, че тая такава мисъл в себе си.
Да, такива изненади се случват по време на работа и точно това е ценното, че можем да ги достигнем и извадим на светло. Това прави възможно освобождаването ни от тях и тяхното подмолно влияние.
Продължавам да я водя в рисуването ѝ и вникване още по-дълбоко в ставащото осъзнаване, защото тук има явен проблем.
Мама няма право да е щастлива. Така ми дойде в ума. «На майките не им е дадено да са щастливи. Същото е за баба и леля. Те трябва да са в услуга на всички останали. Дядо Господ не е дал щастие за майките, когато ги е създавал.» Боли ме от тази мисъл, направо ме реже сърцето!
Простенва клиентката ми. Заради това я насърчавам да продължава да рисува, докато не изчисти всяка болка и не постигне желания баланс. Тя го прави с търпение и отдаденост, заради което постига и наградата си.
Сега ми е хубаво. В сърцето си усещам лекота и радост. Искам и други цветове!
Клиентката ми се въодушеви и разгърна рисуването си.
Вече съм готова да действам!
И скочи от мястото си, преди да се усети.
Разсмяхме се и двете на тази спонтанност, толкова красноречива реакция беше на постигнатото отпушване на енергията и движещата ѝ сила към бъдещето. Но за мен това бе просто добро движение, не и овладян поток, който да продължи да движи и дава резултати не просто сега, но и в бъдеще, като постоянна сила за живот и отношенията с детето и мама, които желае.
Клиентката ми сама избра, на какво иска да обърне специално внимание, в постигнатото дотук.
Разбрах, какво е най-важно!
Обяви тържествуващо тя.
И аз, и детето едновременно, да сме щастливи!
Сега си мисля, че да си мама е преди всичко щастие и съм щастлива, че си имам детенце. Преди беше, като тегло. Сега имам желание да се свържа с детето си и да сме заедно, да общуваме! Преди беше «трябва» сега е «искам» и ми е толкова хубаво от това! А и много се радвам, че ще видя мама! Приповдигнато ми е, непринудено, пеперудено, весело, топло, пълно, сито.
Всичко е точно както трябва да е.
Разделяме се с прегръдка и всяка от нас е доволна от постигнатото. Удовлетворението е силно изразено, плътно и спокойно.
P..S. Почти веднага след работата ни клиентката ми написа:
Дари отпуши се!!! Любовта и енергията между мен и мама!
След една-две седмици по-късно, клиентката ми разказа следното за отношенията си с детето и мама:
Детето ми започна да общува по-меко, престана да нагрубява, да се дърпа, но изисква и капризничи едновременно с това, както правеше преди. Започна да ме търси и да споделя детските си преживявания. Казва ми, че ме обича и иска да сме заедно. Има още какво да се направи, но разликата е голяма.
Още нещо – детето започна да учи по-фокусирано с по-малко загуба на време.
Мама започна да разговаря по-открито с мен и няколко пъти бяхме заедно на разходка и си говорихме много хубаво. Даже ми дойде на гости, можеш ли да повярваш!? Това е за първи път от много години!
А получих и още едно неочаквано признание за общата ни работа:
Дари все забравям да ти кажа.. Ние нали работим върху темата майка ми-аз-дъщеря ми и като цяло женската ми рода по майчина линия, някъде от есента (Да уточня, че това включва Енергийна психология, а сега и Неврографика – бел. Д. Г.). Чепкаме я по различни поводи. И се оказа, че псориазисът на майка ми, който тя има в много остра форма от 10-15 г. изчезнал от есента насам.
Нейния коментар беше „Тези билки дето ги пия от 3 г. най-накрая подействаха“, но аз знам, че е от нашата работа. Ти да видиш странични действия! Без да сме го работили директно.
Да, често така търсеният ефект „друг да се оправи” всъщност винаги е резултат преди всичко от работата ни със самите нас. А когато не сме търсили „да оправим другите”, но въпреки това те също имат подобрения е като чудесен подарък в повече към резултатите от работата ни с нашите си тревоги и търсене на решения.
Така завършвам този цикъл разкази „Отношенията с детето” илюстриращ, как може да изглежда консултация по метода Неврографика с мен и какви резултати може да донесе това.
Сега ви желая повече и всякакви добри подаръци в резултат грижата ви за себе си телом, духом и интелектуална! Ако искате да е по-ефективно, организирано и за по-кратко време, знаете къде да ме намерите.
Отношенията с детето ми се развиват много добре. Забелязвам, че започва да е по-общителна, тя да ме търси.
Заявява с блеснали очи майката, която ме потърси за съдействие.
Този път искам да работим за това, какви подходи за възпитание ще са най-ефективни за моето дете.
С клиентката ми обсъждаме досегашните ѝ затруднения в това отношение, учители, училища, методики, спънки, как това повлиява на детето ѝ и неговите реакции. Това ми помага да избера алгоритъма по който да работим днес, чрез метода за трансформация и моделиране на реалността чрез рисуване, наречен Неврографика.
Нагласяме листи, моливи и маркери, слагаме си вода и кърпички, както винаги, и започваме.
Клиентката ми си избира няколко важни точки, на които иска да заложи в работата си по привличане на енергия и внимание в полза на детето си и неговото развитие.
Спокойствие, подходящ учител, подходящ партньор в живота ми и съответно за нея, оптимален дневен режим, любов, смелост и разбира се нейният висш Аз.
Като пояснява:
Много е важно, детето да иска и да е в хармония с всичко това, да няма стрес и насилие, които да я карат да върви против нейното си, защото искам да е щастлива.
Само по себе си, обмислянето вече е активирало добрите майчински сили на клиентката ми в полза на детето ѝ и доброто развитие на отношенията им, но когато това е изобразено на белия лист и е внесла достатъчно невролинии, форми и емоции, енергията още повече се концентрира и увеличава. А това за мен е добър сигнал за потапяне в процеса и предполага добри резултати в реалността.
Ох, толкова се вълнувам, че чак започва да ме приболява главата! А линиите ми са такива къдрави?! Много ми харесва!
А след още малко рисуване казва:
Чувствам се някак пробудена, хармонична и смела!
Харесва ми да чуя това, значи има много сила и енергия за вливане в доброто, което сега изгражда и призовава за живота на детето си, а и нейния.
Чувствам се в безтегловност.
Е коментарът ѝ, когато се е справила с конфликтните положения в работата си и продължава с лекота да рисува по следващата стъпка в изграждането на рисунката си-решение.
Понякога си мисля, че съм спънка за детето си.
Продължават да изплуват мислите ѝ на повърхността на водите, в които бяха затънали отношенията с детето ѝ. Като пяна, която да излезе и отшуми, а водата да остане бистра и напояваща.
В мен става светло и хубавичко.
След това пак идва вълна от пенещи се вълнения.
Дъщеря ми иска извънредно много внимание и за себе си и то непрекъснато. Иска възхищение, при това незабавно. Ако не го получи започва да тропа с крака. Не търпи критика, бележка или нещо такова. Много се сърди на това. Като енергиен вампир е. Досадна е.
Търпи компания само на едно дете, защото така ще има цялото му внимание за себе си. Ако децата са повече те делят внимание помежду си и отвличат вниманието си от нея. Та започва да се чувства отхвърлена, а децата за виновни.
Понесена тя продължава да изрежда онези детайли, които са се набили в ежедневието ѝ на майка и които явно я притесняват много и с които иска да се справи.
Вече е на 9, а още иска да е с допълнителни колелца на колелото. Ако се съглася тя губи интерес защото сякаш не ѝ обръщам внимание, като не спорим и не се мъча да я убеждавам.
Точно тогава клиентката ми се сеща и за следното:
Детето ми беше в кувьоз 35 дни, когато се роди. Беше лишена от майчиното ми присъствие и от всякакво човешко присъствие. Сама.
И това сякаш от само себе си подрежда нещата, веднъж осъзнато. Рисувайки линиите-мисли, те се заплитат и разплитат, като с това изваждат на показ скритите връзки, причини и следствия, проблем и решение. Това става толкова деликатно и неусетно, сякаш по чудо. Същевременно много естествено и подчинено на някаква тайна логика, която изведнъж става толкова видима, ясна, чак дразнещо проста и пряка. Човек започва да се чуди, как може да не го е разбрал до момента в който не чуе себе си и очевидната връзка. Но не сме научени сякаш. Чудим се, страдаме, питаме другите, но сякаш си говорим ей така, не стигаме до очевидното, не си спомняме скритото. Все пак, добре, че понякога питаме правилните хора в правилния момент, както настоящата консултация, за да стигнем до отговорите и освобождаване от тежестта на тревогите.
Детето ми е чисто, прямо и открито по душа.
Усмихва се клиентката ми, вгледана в образа на детето си, вътре в нея.
Всичко е толкова красиво, интуитивно и леко! Сещам се как детето получи името си. Свързано е с баба ѝ, с нещо велико и мъничко аристократично дори и, както искаше баща ѝ, име за дама!
Тази мисъл усмихва още повече майката пред мен, консултанта, и ми става хубаво и на мен, човека, да я видя такава. Радвам се и споделям топлотата в гласа ѝ.
Хубаво ми е. Морско. Като на повърхността на морската вода, когато лежиш отпуснат. Това пък ми напомня за Мъртво море. Там няма живот и, като свише ми дойде, че това море има достъп към нещо, към енергия, която не е длъжна да ме достигне. И това трябва да бъде съхранено така.
Оставам с впечатлението за дълбоко прозрение в душата и съзнанието на клиентката ми, почти оформено, но засега предимно почувствано, което тепърва ще покаже силата си и смисъла си за нея. Харесва ми и ѝ подарявам възможността сама да узрее за момента това да се разгърне с цялата си мощ и благодат за нея.
На финала на тази работна среща тя синтезира целия смисъл и резултат за себе си и свършената работа, така:
Да! – е първото, което ми идва сега. Тук има много енергия, събития, всичко е събрано в един кръг, движение, спирала, красива феерия, добро, красота, лекота… Аз съм удивена, радостна и възхитена. Какво нещо е живота!? Събира всичко отвсякъде и създава!
И така с разширена душа, усмихната и пречистена се разделяме до следващата ни среща. Междувременно ѝ поставям домашно да доработване на тази Неврографика за онези неща, които забелязах, че има възможност да бъдат доразвити и донесат още по-качествен резултат за отношенията с детето ѝ, както желае.
Ето какво излезе от това, така, както тя самата го описа:
Докато преработвах рисунката си, изпитах жал към себе си. Ожалих се сама, че такъв тежък товар мъкна, пряко силите си, а никой даже и не забелязва. Спомних си случка – на около 10г съм и баба ми се обажда, че са донесли череши от село да отида да взема. Майка ми ме праща пеша и на връщане мъкна 2 кофи с череши около 30 мин. Ръцете ме болят, корема също, гърба, едвам ги удържам тези кофи. А и толкова искам да ям череши (много обичам череши), а не мога защото са ми заети ръцете. Срещат ме двойка мъж и жена. Смеят се, изглеждат щастливи. Мъжа ме спира и иска да вземе череши за приятелката му, която била бременна. Давам им, но усещам, че ме лъже. Тя се смее нервно. Усещам в устата си горчилка. Едвам стигам до вкъщи. Майка ми просто казва „остави кофите ей там“. Никой не забелязва, колко съм изтощена и не ме пита как съм или да ми благодари.
Още преработвам по рисунката, повтарям си линийки и си мисля “ Я пак да я видя тази сцена“!
Всичко е същото до момента, в който се прибирам. Оставям кофите и пред майка ми, баща ми и брат ми заявявам „Тате защо не отиде ти да ги вземеш с колата, ами аз да се мъча толкова? Ръцете ме болят и корема, и гърба! А ти с колата за 5 мин. щеше да ги докараш!“ Гледат ме опулено, нищо не ми казват.
Пак преработвам.
Вече се връщам от баба ми с една чанта с череши, която не ми тежи и с едната ръка ям череши по целия път и ми е толкова вкусно. Виждам двойката и си мисля: „Добре, че тези нахалници и използвачи не виждат какво нося. Искат да се възползват от сладкото наготово, като хич не ги е грижа за положения от друг труд.“ Гледам ги с презрение. Сега не ми изглеждат щастливи, а напрегнати, изнервени, истерични. Отминават ме. Прибирам се. Никой нищо не ми казва,
Пак преработвам рисунката.
Връщам се от баба ми с чанта пълна с череши, леко ми е, приятно. Ям череши, толкова ми е сладко и слушам реката покрай която вървя. Мирише на лято. Дърветата са още ярко зелени. Никого не срещам. Прибирам се у дома. Мием останалите череши в една купа и цялото семейство ядем с голямо удоволствие. Татко казва, че утре след работа ще мине с колата и ще донесе още.
Щастлива съм!
Е, скъпи читатели, готови ли сте да вложите енергия и време, необходимата упоритост и желание, да постигнете собственото си щастие и това в отношенията с детето ви? Готови ли сте да погледнете отвъд видимото и осъзнаете и невидимото. Готови ли сте да рискувате и живеете удовлетворени на сто процента?
Бяха първите думи на клиентката ми, когато се видяхме пак, за да продължим с работата ни.
Вече няма такова напрежение между нас, като преди, но и все още няма желание за близост.
С клиентката ми започваме да работим все така по метода Неврографика, но този път по друг алгоритъм, по-подходящ за ситуацията ѝ сега и както ще прочетете по-надолу изключително подходящ от терапевтична гледна точка. Алгоритъмът Невродърво (Нейродрево в оригинал на руски език). Тя рисува и се умълчава, но не задълго.
Някак усукано ми се получава.
Цупи устни и твърди, че нищо не изпитва. И все пак ми разказва, колко добре са ѝ се подредили нещата съвсем случайно и тъкмо според планетите и как моментът бил много подходящ, защото съответствали на зодиите на нея и детето ѝ. Синхроничност! Радвам ѝ се, защото с всеки неин напредък в съвместната ни работа, тя е все по-синхронизирана с потока на живота и все по-добре успява да долови работещите за нея моменти и да ги използва за доброто си. Сигурно всеки от вас, който е преживявал това, разбира удоволствието да се чувстваш в потока и колко по-леко и пълноценно се случват нещата, каквито и да са те.
В един момент въздъхва много тежко:
Оле, колко ми е трудно да рисувам отдолу нагоре! Сякаш всичко върви наопаки и чак свят ми се завива. Заболява ме главата и още повече започва да ми се вие свят.
Това е много интересна забележка, защото алгоритъмът изисква определена посока на развиване на рисуването и то е в синхрон с естествения жизнен поток на енергията. Това веднага ми подсказва, че тук сме се натъкнали на проблем.
Даже ми идва да се разплача, когато съм в долната част на рисунката, в корените.
Спираме за момент, за да може да се справи с вълнението и физическата реакция и когато е готова продължаваме.
Когато се задържа на долната част, при корените, въздуха не ми достига. Линиите ми се чупят към средата на стеблото. Много ми е трудно и не става по-лесно.
Продължавам да я подкрепям и да работим с подходящото за нея темпо.
Стана много тежко и черно в корените. Чувствам миризма на гнило… Знаеш ли, това са много починали дечица! Има бебета и по-големички, има и около 5-6 годишни. Почивали са от удар, от побой. Някой така ги е удрял, че са били много наранени, чак черепите им са счупени. Но това не е извършено само от един човек. Това е било в течение на много поколения и години. Децата са от различни поколения и родители.
Картината в съзнанието ми е толкова тежка, че дори аз се стъписвам, а клиентката ми добавя:
Знаеш ли, аз не съм толкова шокирана, защото усещах тази грубост някъде в мен, когато детето ми бе съвсем мъничко. Случваше се само когато исках да спра шума и мрънкането. Този порив много ме плашеше и полагах големи усилия да не му се поддам. Знам, че в моя род са възпитавали с бой и сила, но тук усещам, че са хвърляни със сила на земята, особено малките. Това е много отдавна и много деца са им умирали, но те са пазили в тайна и никой не е говорел за това.
Замисля се за момент и добавя.
Излиза, че последното умряло дете е сестричката на дядо ми. Дядо я помни, защото е била първото и по-голямо дете в семейството, вече 5-6 годишна, когато дядо се е родил. След смъртта ѝ е роден още един син. Това момиченце се е казвало М…
Излиза, че техният баща я е убил!?
Сега си спомням, че и леля се казваше М., дъщерята на дядо и че жените са имали много тежка съдба в този род. Заради това след време, леля, която имаше дъщеря със същото име М. ѝ смени името с друго и момичето остава живо и здраво досега. Става лекарка.
Сега си спомням и че майката на дядо е била акушерка и не е имала нито едно умряло детенце в акушерството. А синът на леля е бил трудно роден в осми месец, много болнав и са трябвали много усилия, за да оцелее и порасне жив и здрав. Той няма никакъв стремеж към деца, а има жена.
Брат ми има същата физическа агресия към деца, но не им посяга, само крещи, пък и иска още деца, обича ги.
След излизането на този порой от страховита информация и развръзки-следтвия в рода, докато същевременно рисува, клиентката ми доста по-бодро заявява:
Вече не ми мирише на гнило!
А аз забелязвам, че се е появила и една тъничка права линия отстрани на Невродървото ѝ. Самичка, несвързана, което е нетипично за изискванията на метода. На въпроса ми какво е това, тя отначало колебливо, но после все по-разбиращо смисъла ѝ, започва да си изяснява в движение:
Това е нещо чуждо… хора, които са дошли, като семейство, но са само деца, вече големи деца на по 12-15 години. Те са се присъединили към рода. Бягали са от война, от глад, нещо такова. Влезли са в рода по-късно и корените им са плитки. С тях са дошли много хубави неща – лекота, радост, щастие, задружност. Те много са се обичали и грижели едно за друго.
И ето как от подземията на съзнанието изплува и добрата и даваща сила информация, сякаш да заяви голямата сила на баланса във Вселената. Смърт в страшни отношения към деца – живот чрез нови деца с чудесни отношения, при все това в същите тежки години. Това събуди и енергията, която да донесе баланс и в отношенията с детето на клиентката ми.
След тези бурни преживявания, клиентката ми се насочи в рисунката си към клоните на своето Невродърво на „Отношенията с детето”.
Иска ми се да нарисувам птички в клоните и гнездо, за да покажа че дървото е добро, полезно и дава живот.
Но тогава отново се натъкваме на нещо, което първоначално минава като тръпки през ръката и молива към листа и чак тогава бива осъзнато. Явление типично и така полезно в метода Неврографика!
Тук има нещо, не знам какво! Трябва да е в червено. Иска да се излее. Това е нечия кръв…Тук отново някой убива някого. В съзнанието си виждам картина. Бият се. Пред всички и всички го виждат. Това са братя. Добре, че гнездото с птиците е над тях, това е хубаво! Умрелият брат е много лош човек. Тормозел е всички в семейството. С проливането на тази кръв, лошото се отмива от рода. Сега знам, че това червеното в клоните е сърце. Сега от него порастват нови клони. Сърцето вече е здраво, излекувано и може да създаде нещо здраво. Сега гнездото е още по подкрепено и стабилно.
Така ми е много добре красиво ми е. Чувствам стабилност и лекота.
Клиентката ми продължава с радост да развива Неврографиката си на „Отношенията с детето”, като добавя листенца, клони…
Чувствам новото, такава радост е, направо треперя от радост! Хармонично ми е вътре в мен.
С рисуването, което още се развива междувременно, тя става по-разговорлива и жизнерадостна.
Цветно ми е, изпълнена съм със светлина и радост. Имам и усещането за пълнота и доволство. Енергията тече хармонично.
На този етап нещата изглеждаха чудесно и двете бяхме доволни от процеса и резултата. Но беше нужно още малко, за по-стабилен резултат. Разбрах го малко по-късно, когато отново разгледах рисунката ѝ. Тогава отново се събрахме, за да я дорисува.
Процесът Неврографика понякога е много фин, деликатен и неуловим в силата, която може да донесе един уж незначителен детайл. Тогава трябва и известно време, за да се усети нуждата от доразвиване на композицията. Именно така се получи тук.
Да, сега се чувствам по-добре. Аз жадувах развитие в бъдещето. Сега това се получава и енергията ми е така силна! Толкова много плодове ми носи всичко това, невероятно е! Така ми се иска да живея и постигна още повече!
Моята настояща сила и стабилност така се разрасна, че я чувствам като площадка за излитане и кацане винаги, когато имам нужда от това. Весело ми е и неограничено. Има едно усещане за безкрайност и вечност на кръговрата на живота.
С тези толкова мощни финални усещания този процес намери доволния си завършек. Но историята продължава да се развива и следващия път ще прочетете как. А какъв беше реалния резултат в живота ѝ и този в отношенията с детето ѝ също предстои да разберете в следващите ми разкази по този случай. Сега важното беше свършено – освободихме един неимоверно тежък товар от душата не просто на клиентката, но и на рода от който е дошла и това само по себе си бе смело, силно и както ще научите и тепърва силно благодатно.
Надявам се историята ви е харесала, макар да бе доста тежка, но в много родове има тежки истории, които хвърлят мрачните си сенки сега и без да знаем защо, само живеем неприятните последствия. Радвам се, че имам възможност да споделя пътя ви и допринеса в облекчаването му. Радвам се, че мога да разкажа опита си и така да ви съдействам да потърсите решения и за своите неблагополучия. Както виждате, решения има. Остава да изберете подходящия за вас момент, точно като клиентката ми и да ме потърсите за съдействие.
Отношенията с детето ми, това ми е болката, за която искам да работим!
Искам да сме по-близки, да ми споделя. Между нас има някаква бариера, разединение – емоционално, ментално и физическо. В същото време то изисква от мен 200% внимание, мрънка, плаче. Аз се старая, но това ми изсмуква цялата сила и ме дразни.
Клиентката ми е дошла да работим за разрешаване на проблема в отношенията с детето ѝ чрез метода Неврографика. Това е интересно предизвикателство за мен, но и голямо удоволствие! Обичам рисуването, обичам и Неврографиката, ценя много тази моя клиентка, защото отдавна работим заедно и знам, колко всеотдайна е във всяка среща, само и само да се справи и постигне желания резултат. Не шикалкави, изправя се смело срещу страхове и съпротиви. Винаги резултатите ѝ са бързи, категорично добри и меко казано впечатляващи. Разликата е, че досега сме работили с методите на Енергийната психология, а сега ще изпитаме работа с Неврографиката. Тя е нетърпелива да се справи с проблема си, аз това да стане чрез рисуване по метода Неврографика. Предстои ни да ви срещна с този случай няколко пъти и да проследите заедно с нас етапите на невероятния процес, през който минахме заедно с нея, в няколко разказа. Потресаващата информация до която стигнахме. Развоя на терапевтичния момент, който тя героично премина. Щастливите резултати, на които започна да се диви и наслаждава веднага с края на всяка наша работна среща. Надграждането всеки път с всяка невролиния. Така и до днес, когато продължава да рисува самостоятелно с видеата ми.
Клиентката ми е много напрегната заради проблемните отношения с детето ѝ, за които току що ми разказа. Въвеждам я веднага в работа и тя с голям замах изхвърля емоциите на листа си. Чак се зачерви.
Ето на!
Извика, сякаш е сложила всички карти на масата.
Толкова съм напрегната заради отношенията с детето ми, че дори окръгленията, които имам да правя, са остри. Чак ръката ми се схваща от зор!
Но когато ѝ давам вариант да свали по-бързо напрежението рисуването ѝ става по-спокойно и меко.
Сега ми е по-леко. Даже ми е приятно да правя тази рисунка. Може дори рисунката да ми хареса в някой момент.
Удивява се тя на промяната си. Продължава да следва импулсите си и същевременно да ги подчинява на алгоритъма, който ѝ подавам, за да достигнем до онази дълбочина, където е решението. Това стъпка по стъпка я разхожда из пътечките на мислите ѝ и сложния танц, в който те се заплитат и разплитат, следвайки своята неведома хореография.
Сега си мисля, колко хубаво се получи празнуването на Рождения ден на детето ми. Колко хубаво стана, че съвпадна с Карантината! Че за първи път празнуваме без други хора, само близките, и стана много хубаво. Тя беше сякаш по-щастлива, по-открита, повече се шегуваше. Обикновено, като е с други деца, става по-превъзбудена, разсеяна, прави фасони, че не е все в центъра на внимание, дразни се и изпада в истерични изблици.
Докато тя продължава да рисува и потъва в разсъжденията си, рисунката и напредва и се оформя, също като потока ѝ от преживявания.
Мисля си, че сякаш детето само си поръча Рождения ден да стане така. Без да трябва да се съобразяваме с други неща и хора.
Става ми още по-леко да рисувам, все повече ми харесва, какво се получава.
Тя навлиза още по-навътре в себе си напълно доверена и отдадена на процеса, който водя по метода Неврографика.
Пред очите ми е детето като мъничко. На пода е, пълзи и сякаш още от тогава се опитва да ми каже нещо за баща си, недоволна е, а аз сякаш не искам да я слушам. Като че ли спорим и аз си мисля, че нещо трябва да е така, а тя мисли по различен начин. Аз сякаш я заставям, защото съм се примирила, че „така трябва” и толкова! Приела съм, че ще тегля някаква тежест свързана с баща ѝ и това е.
Подканвам клиентката ми да установи къде точно в рисунката е скрита тази информация и да я преработи. Споменът който излиза не е случаен и явно иска да излезе наяве и да бъде разгадан.
Ох, преряза ме стомаха, при слънчевия сплит!
Давам ѝ още указания за рисуването в този момент и тя се сеща за различни други детайли от живота си, уж нямащи общо с конкретната ни работа. Когато успява да постигне нужното, казва:
Така гладко се получава!? Усещам аромат на рози! Така обичам аромата на всякакви цветя! Толкова обичам и аромата на вратлето на детето ми, топъл, неин си… Мисля си, че обонянието ми е свързано само с хубави спомени и преживявания. Когато си помисля за нещо хубаво и усещам аромат на море, да речем.
Изведнъж мисълта ѝ отново я отвежда към бившия ѝ мъж.
Интересно, нямам спомен за мириса на мъжа ми, бащата на детето! Това е нереално, сякаш никога не се е случвало, като някаква измислица.
Но това подпомага вече нейното справяне, защото тя не спира да изобразява преживяванията си линии, които градят и преизграждат Неврографиката ѝ.
О, болката отмина, отпусна ме слънчевия сплит!
Продължава да рисува по алгоритъма на метода и изпитва злост, после и това я отпуска.
А моите нервни линии и остри ъгли станаха по-спокойни и ми носят лекота сега.
Интересно, но изведнъж тя сменя курса на поведение.
Ох, изморих се! Може ли утре да продължим?
Това е проява на типична съпротива, която доста клиенти проявяват по време на работа. Естествена защитна реакция, която автоматично се задейства, когато бъде засегната някоя скрита болка.
Сякаш се отказвам.
Когато нещо е в повече, се изморявам. Не че ми е трудно, но е много! Много-то ме убива… О, знаеш ли, за първи път успявам така ясно да формулирам този проблем за себе си!? Сякаш започвам да говоря и се разбирам по-ясно със самата себе си!
Клиентката ми започва да се усмихва в своето удивление на ставащото. Ето че едно от многото ѝ осъзнавания се прояви осезаемо за нея. Това разбира се ме радва, защото доказва както вглъбеността ѝ в процеса, така и ефективността на работата ни чрез метода Неврографика.
Почнах да си мисля тези дни, колко добре ми се отразява Карантината. Няма хора, няма шум, дразнители и енергии, които да ме изцеждат. Всъщност се чувствам много добре сама, въпреки че сега общувам повече от преди. Но няма хора непосредствено около мен. Отпуснато ми е, спокойно и леко.
На мен това много ми напомня за ситуацията с Рождения ден на детето ѝ – по-малко хора по-спокойно и весело. А на вас? Но това е момент, който тя още не забелязва. Важното е, че аз го забелязвам и намирам приликите, явно повторени като модел от дъщеря ѝ. И забележете, както винаги по-лесно е да се впечатлим нещо, когато го видим извън себе си, при другите, но колко от вас са готови да потърсят причините у себе си и разберат, че там е разковничето? Разбира се това важи за всичко, не само за незначителни прилики, не само за неприятни, но и за хубавите. За това ви каня – започнете да забелязвате какво ви впечатлява у другите и го потърсете в себе си. Така ще имате възможност да се справите с не дотам приятните неща, но и да развиете силните си страни! А ако не успявате сами в това дело, знаете как да ме откриете, нали!?
А сега да погледнем, какво стана по-нататък!
Рисувайки по темата за отношенията с детето, мисълта на клиентката ми скача на друго:
Знаеш ли, имам проблем с варикозни вени и ми хрумна, че тези кръвни линии са като черните линии на рисунката ми. Мисля си, че не искам връзка с хората, защото те отвличат вниманието ми от главното, от същественото.
Ето, че пак се повтаря мотива с нежеланието за близък контакт с хора. Явно още нещо има да бъде изяснено и освободено от дълбините на несъзнаваното.
Тя продължава да рисува увлечена и преработва и това ниво на проблема.
Стана като градина изпълнена с радост, има пътечка от камъчета, изглежда като черупката на костенурка. Все неща, които много обичам. Живота ми се изпълни с радост. Чувствам лекота, размах.
Изведнъж спира, защото забелязва тема, която явно отдавна я вълнува и която именно сега отново излиза на повърхността на вълненията ѝ.
Защо се страхувам нещо да е много!?
И продължавайки да неврографира отговорът най-накрая сам излиза за нея.
Защото родителите ми винаги ми казваха, че съм много бавна и се страхувам, че отново ще ми викат. Затова така бягам от много-то. Разбрах го тъкмо когато си помислих, че остана още малко да довърша рисунката си.
Толкова съм доволна от себе си!
И ето така, една стара житейска тежест бе отхвърлена завинаги само с помощта на рисуването по метода Неврографика. Разкри проблем, даде решение и много радост.
Толкова ми е интересно да рисувам! Заприлича на извивките на раковина, когато е разполовена. Леко ми е и забавно по детски.
Тогава физически проявената ѝ болка отново напомня за себе си.
Отново ме приболя мястото на варикозните вени. Така беше и при мама и баба. Един ден ей така ме заболя, от нищото. На същото място, както при тях.
Това за мен, като консултант еднозначно означава модел, унаследен и предаван вече поне 3 поколения. То носи своя скрит засега смисъл за тези жени, но когато му дойде времето, т.е. когато клиентката ми е готова да осъзнае тази информация, не се съмнявам, че това ще стане и ще донесе своите лечебни ползи. А това за което вече бе готова се случи. Поредното.
Знаеш ли, започнах да усещам миризмата на бившия си мъж! Това стана, когато се разведохме. Сега си спомних! Странно, аз приех в живота си този човек едва след като се разделихме, когато вече беше в друга роля. Като че ли нямах живот, когато бях с него, а след раздялата имам.
Толкова ми е хубаво в момента! Това е огромно облекчение!
Ето така, леко и почти незабележимо заради начина ни на работа, се подреди още нещо в света на клиентката ми, явно довело до досегашните ѝ отношения с детето.
Чувствам някакво откриване, насищане, съединяване. Сега съм по-заземена.
А в заключение на тази консултация та заяви:
Пълно ми е, хармонично и спокойно. Осъзнах дъщеря си като характер, личност. Случи се нещо като сприятеляване на идентичности – моята и нейната.
За мен, като водеща процеса ѝ, това бе чудесно постижение и първа крачка в посока на съвместната ни работа по подобряване на отношенията ѝ с детето ѝ. Какво стана след това, ще прочетете в следващия разказ.
А сега да ви напомня – огледайте се в себе си и около себе си. Забележете, какво искате да освободите и какво да затвърдите, като преживяване на себе си. След това се погрижете да го направите. Аз съм насреща за компетентно съдействие.
Като отметнахме по-тежките моменти с клиентката ми в предишните сесии дойде време да подготвим почвата за бъдещето ѝ по-целенасочено. На езика на Неврографиката това е „да посеем семената”. Подхванахме прекрасен алгоритъм за работа! Поразговорихме се с клиентката ми кои са ценностите за нея, на които държи. Какво според нея сега е смислено и на което може да заложи за семейството така, както тя си го представя. Стремежът е да има реалистична картина, за да получи и реални резултати. Тя беше готова за това.
Любов, Доверие, Стабилност, Партньорство, Нежност, Домакински умения, Хумор,Съпричастност, Добра комуникация, Финансова независимост, Приключенски дух, Отговорност, Жизнерадост, Добрият опит на успешните семейства в рода…
Заизброява своя пъстър, но и балансиран избор, вероятно универсален в същността си. Добавихме и някой тайни съставки, които може да имате удоволствието да използвате, бидейки мои клиенти. Процесът бе изпълнен с радост и погълна вниманието ѝ много леко и благодарно.
Става ми много игриво, весело.
Споделя в промеждутъците радостен унес тя. Срещат се и леки съпротиви и затруднения, но резултатът от преодоляването им е отново благодатен.
Много ми беше насищащо да излея всичко това. Сега вече се чувствам удовлетворена.
С развитието на процеса-рисунка клиентката ми стига до своите междинни или по-значими осъзнавания, но всяко едно е важно и е стъпка към общото ѝ справяне и развитие.
Чувствам се отговорно да посея семената, има умора сякаш вкарвам енергия навсякъде и усилия. Леко ме мори, но е приятно.
Ето така звучи една от нейните констатации. А след малко, повлияна от кръстосващите се в душата ѝ вълнения, обяснява разнопосочните си преживявания:
Имам нужда от кафе, енергия.
Мързел се появява.
Уморих се с годините все аз да давам, а сега трябва, за да покълнат семената ми и…
Тя се раздвижва на стола, протяга се.
Отказвам се от кафето!
…и продължава да рисува.
Всъщност не е нужно аз да правя каквото и да било, а да изчакам, наблюдавам, избирам. Това всъщност пак е активна позиция, но не аз да бутам нещата да се случват. Така се получава, че съм в женската си роля вече!?
Чувствам подем, устрем.
И сякаш за първи път тя осъзна, не просто прочете и разбра с ума си, че има и друг начин да се прояви като жена и въпреки всичко да постигне своето. Без това да ѝ коства онези усилия на волята, на количества енергията, разход на време, които са ѝ отнели вместо додали към нейното женско проявление и взаимодействие в двойката.
Хубаво е всеки от партньорите да има възможността да изпитва истинска връзка със своята естествена природа, нагласа, качества и сила, за да е способен да допринесе по-най-подходящия и удовлетворяващ начин своя дял в едни взаимоотношения. Също така да може и да се наслади на приноса на партньора си. Да го има онзи пълноценен и взаимно радващ обмен щастлив и за двете страни. Защото няма значение какво мисля аз или друг, отношенията в коя да е партньорска връзка е от значение най-вече да хората в тази връзка, каквито и да са те. В това чужди правила и мерки нямат място, ако не са желани и съвместими с техните. И вижте до какво води това!
Това ми дава някаква завършеност. Разбрах, че не е нужно да правя грандиозни усилия. Сега има място и за друг човек/партньор, за да се появи.
Жената е човекът, който дава топлотата, хармонията, съзиждащата енергия.
Продължава да намества разбиранията си клиентката ми избистрила ги чрез рисуването линия по линия, мисъл по мисъл.
Сякаш вдъхвам живот в семената си.
Все по-сетивно преживява тя процеса, а това е много хубав знак, че не маркира, а истински го преживява. Така предпоставките ѝ за успех е много по-голяма. Едва ли имам клиент, който да не е забелязал и оценил едно такова качествено потапяне в процеса и моята упорита подкрепа да го стори. Толкова пъти съм минавала през това, че с клиентите ми знаем, как такава задълбочена работа ни се отблагодарява с най-различни постижения.
Все по-унесено-замечтано клиентката ми продължава да рисува и едно, и второ, и трето, и когато листа не ѝ стига да изрази онзи вътрешен подем и той да го побере, тя разперва ръце и крака като звезда, диша дълбоко и се ухилва с цялото си същество замечтано за семейство.
Това е съзиждащата енергия, топлината, любовта.
Обяснява ми детайлите в неврографиката си.
Имам усещане за възможности, за постижения, растеж, показване над скритото, „на светло”, какво нося в себе си.
Рисува със стръв, заряд, енергия, напрежение.
Прекрасно!
Възторжено извиква пак, омаяна от собствените си преживявания на листа и в съзнанието си едновременно.
Пускам живота да нахрани света. Мисля, че е прекрасно! Чувствам се прекрасно! Искам да внеса още живот и сила. Искам още, искам много! Ехааа!
Рисува с много сила и ентусиазъм.
Мисля, че е прекрасно! Завършено ми е.
Ето, готово! Това ми носи сила, живот.
Тук стана нещо интересно. В паузата на притихналост и даже замисляне сякаш много дълбоко в себе си, когато вече имаш чувството, че е настъпило някакво безвремие, в което напълно да се подреди новият пъзел на ценности, клиентката ми сподели (заради обстановката в нашата страна, явно):
Мисля си, че ангел пази България, знаеш ли?
Беше внезапно заради излизането от контекста, но толкова логично на базата на дълбоката свързаност, която тя постигна доверявайки се и отдавайки се напълно на работата ни. А работата с подсъзнанието е врата към цяла вселена, през която можеш да докоснеш невероятни полета информация и да съзреш и немислимимото. Това носи много силно усещане за единство с всичкото, покой, мъдрост, съзвучие, красота, безграничност… Изключително обогатяващо и издигащо над дребнотението на света преживяване! В такова преживяване се пречистваш и отсяваш истински значимото, което заслужава да продължиш да го живееш. Благодарен, смирен, изпълнен и окрилен.
Когато отново се върнахме към рисуването по метода Неврографика, което средството спомагащо развитието на клиентката ми и стремежът ѝ да посеем семената на новия семеен живот, тя сподели:
Каква голяма градина си имам! Пъстроцветна, слънчева, богата!
Всеки момент ще започне живота (семейството)! Така го виждам в съзнанието си. Всеки момент ще се случи доброто за мен/за нас (новият партньор)!
А дали е така, очаквам времето да покаже. Ние направихме онова, на каквото бяхме смособни в момента – да посеем семената на семейството, да почистим някой и друг плевел още, да загърнем добре и напоим с красиви емоции, докато не дойде моментът да оставим и въздух, за да може всичко посято да даде плод, когато е готово!
А аз оставам с всички вас, за да помогна и във вашата сеитба на онези семена, на които сте готови да дадете от своята силата, времето си, любовта си и да дочакате плодовете в мир и благодарност.
С това, този цикъл от пет разказа илюстриращи качествата на работа с метода Неврографика, в рамките на пространството ми «Живот За на пред На Ли!?» слага своя доволен финал. А всеки финал е възможност за друго начало. Дали то не е за някой от вас?
