С тази тревога идва да русува с мен и „НАРИСУВАЙ МИ…“ моя редовна клиентка. Когато ми се обади за първи път, бе в навечерието на операция с тежка диагноза. След нея работихме и тя постигна желаната от нея промяна. Заживя с усмивка, отворено сърце за живота и радостта със семейството си. И ето:
Мина една година, чувствам се добре, но добре ли съм!? Мисля го тези дни, имам сънища, пак предстоят прегледи… Натоварващо е. Чакам да чуя: „Добре си, ще живееш”.
Развиваме според правилата на Неврографиката, темата, като лекуваме страхове и стари рани, изграждаме нови здрави устои за живота и накрая берем плодовете на усилието. Работи тихо, отдадено, с удоволствие. Времето неусетно минава, докато тя се спъва в забравени вълнения, неосъзнати досега програми, направляващи поведението ѝ и изправя с нова сила, разбиране и решения. Благодарен процес. Както обичайно се случва – дълбок, пречистващ и подреждащ.
