Да завидиш за смъртта

Да завидиш за смъртта

Да завидиш за смъртта

 

Да, звучи стряскащо, вероятно непонятно. Но! Само ако не си го преживял.

Потъвайки в ежедневието след смъртта на ярка личност след години и години отношения на всякакво ниво, от всякакъв тип и характер, потъваш и в скритото усещане на нещо. Но какво нещо?

Оказва се не едно, а купища неща. Все емоционално заредени. Някой по-значими с въздействието си, други по-леки, а някой стряскащо драматични.

За пореден път водач в откриването им е болката. Физическата болка. Ако не чуем и нея, значи сме много глухи и слепи за себе си… вече почти мъртви!? Но ако поне този влак хванем, има голяма вероятност да стигнем на спирка „Здраве“, минавайки през спирка „Разбиране“, после през спирка „Приемане“, разбира се спирки „Лекота“ и „Радост“ защото през тях се стига до отклонението по линия „Живот“, която отвежда към „Здраве“.

Какво научих

Че е възможно да завидиш на чуждата смърт. И че е възможно това да те поведе право към сравнително бърз начин за умиране.

Защо ли?

Защото несъзнателно си завидял и също толкова несъзнателно си поискал същото.

Та как може, това е смърт? Една от най-плашещите теми в живота!?

Прозаичният повод е, за да „свърши този скапан живот“, което много хора в потока от оплакване на положението си изричат с лека ръка, несъзнавайки силата за сбъдване и самозаклинание, което си причиняват, а може би… напротив!?

Или тежко болните, самотните, нещастните и отчаяните, които изричат: „Да умра, че по-бързо да се отърва от тези мъки“.

Има и един такъв вариант – да бъде събудено съжаление и внимание за привличане на съпричастност, компания, разговор, грижа, желание да получат уважение и признание, зачитане и самозадоволяване на нуждата от повишаване на усещането за лична значимост – „Да умра, че да ви отърва от себе си“! И всички се втурват да спасяват.

И още подобни по-обичайни ситуации за флиртуване с темата смърт.

Но ето че се натъкнах и на неподозиран вариант – да има стремеж към смърт, заради завист, как някой е починал! А начинът е погледнат през призмата на личното изкривяване, разбира се! Когато виждайки лустрото, изпускаме подтекста, контекста, а в случая той е смърт.

Как конкретно изглежда ситуацията станала повод за превратното и саморазрушително желание

Ето как.

Човекът с ярко присъствие и проявление е на смъртния си одър. Прииждат почитатели, приятели, боязливо, но с видимо проявено уважение, висока оценка, стремеж за още малко докосване до душата и духа на умиращия. Наоколо пърхат роднини и медицински персонал, обгрижващи ежеминутно, денонощно, с месеци, умиращия. По всякакъв начин, саможертвено. Всички дават всичко от себе си с цената на много лични сили, време, здраве, средства, душевни сили, лишаване на собствените семейства от себе си и тази енергия… Е ето на, пожелаването става факт, някъде там в невидимите дълбини на несъзнаваното. Но то дава зелена светлина и влакът тръгва… Задвижва колелата все по-бързо, все по-силно и мощно… Сякаш няма спиране… Тялото започва да дава сигнали, умът отказва да забележи, душата продължава тайно да страда и зарежда с енергия влака, но същевременно да предусеща че движението се е отклонило по грешната линия… Свирката свири все по-оглушително.

Добре, че умът най-накрая, макар и сънливо, започва да допуска идеята, че вероятно е добре да забележи всичко това. Дори да предприеме действия. Започва да търси спирачката и да натиска. Търси да овладее набраната инерцията и в движение да смени посоката. Търси и приема помощ. А междувременно се е добавил още стрес от самия процес на овладяване. Но надеждата умира последна, нали така!? Особено когато желанието за живот на съзнавано, а и на несъзнавано ниво, се синхронизират.

 

Дарина Гаврилова, вашият консултант Енергийна психология и специалист Неврографика

jivnali.net


Leave a Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.