С дълга въздишка тя присяда срещу мен:

Аааах, от къде да започна!? При мен нещата са жива трагедия…

В момента имам хем панически атаки (ПА), или нещо което ужасно много прилича на такива, плюс, когато успявам да ги намаля, тогава пък ме връхлита депресията. Безнадеждност много зверска. Само че тези неща не са отсега, а от много време.

ПА ги свързвам винаги с 2008, защото тогава се случиха едни случки и тогава го забелязах. Но като се върна преди това и тогава съм имала – блъсна ме кола и пак съм имала ПА. После като се преместих в София пак съм имала ПА.

Депресията… не знам! Спомням си, че исках да се самоубивам още когато бях на 17-18 години, а сега съм на 42.

Имам две автоимунни. Едното е Хашимото, другото е синдром на Сьогрен. Фибромиалгия.

Пълен провал съм във всичко. Без самочувствие, отвсякъде тотален пълен провал. Работя работа, която не харесвам обаче ми дава някакви финанси.

С мъжа си съм пак така – с много коментари, не е това, което искам. Същевременно само той поне ме е обичал. С нашите – въобще не ме обичат, предпочитат брат ми.

Какво още остана? Абе, навсякъде във всичко…

Аз не мога да се справя – това като някаква такава тема  – просто не се справям в живота. Въобще! Живея като на автоматик. Трябва ми някой силен до мен иначе въобще на мога да се справя. То няма край! Ако не беше Х аз щях да се самоубия милион пъти досега. Това удря и в главата ми – аз не мога да си събера мислите от много време насам!

Предсказаха на мъжа ми, че ще умре. Предсказаха му го три гледачки. И тогава получих всъщност първите ПА.

Съсипвам детето, това казах ли го? Директно го съсипвам, там е много силна вината. Ужас!

Аз си мисля за дълго време, че ще имаме работа, но идеята е поне да …

Оценяваме стойностите по субективна преценка на Н. и от 0 до 10 работим със 100-тици, а някъде  надхвърляме и 1000.

Като дете бях страшно много критикувана.

Започваме с потупването.

Н. се връща в 4 годишната си възраст, когато брат ѝ се е появил:

Не го очаквах, не бях подготвена за това. Уплашена съм. Мама не ме обича.

Това е преживяла малката Н. тогава.

Освен това се разбира, че я е страх от мама. Това ни отвежда към момент в който Н. е на  3-4  г. Стресната е и плаче, защото:

Мама е на мивката и ми крещи.

Тъжна съм.

Този спомен я отвежда още по-назад в миналото ѝ, когато е била дете на  2-3 годинки, оставено на село при баба. И докато са я пратили уж да погледне нещо на двора, родителите ѝ са си тръгнали.

Н. се чувства предадена и от родителите си и от баба:

Мразя ги всичките, никой не ме обича! Всички ме изоставиха, баба ме излъга, а мама и татко ме предадоха, изоставиха ме. Аз съм ужасна, затова!

Н. преживява шока от онзи момент сякаш се случва сега. Тупкаме непрекъснато и напрежението спада, емоциите се освобождават.

Искам да ме обичат!

Връщаме се в момент когато е бебе на няколко месеца, когато мама я гушка, но и там бебето усеща напрежение. Това на мама.  Бебето се тревожи, че това е заради него. Тогава работим за мама, за да освободим нейното напрежение от факта, че има бебе, за което да е отговорна. Оказва се, че мама се безпокои дали е перфектен родител. Тревога породена заради нейната майка, а тя я е взела на свой ред от нейната майка… която е починала рано и я е „изоставила”.

Това е често срещано като явление – предаване на модели на мислене и поведение от поколение на поколение, което, както виждате, води до нелеки последици. И точно тук техниките от енергийната психология са много ценни като инструмент да се справим с натрупаната емоционална обремененост!

Н. разбира колко е била уплашена баба ѝ, когато нейната майка почива. Но когато цялата тази информация излиза наяве, когато емоциите биват изявени, осъзнати, това довежда и до тяхното освобождаване. Заедно с това идва и ново отношение към ситуацията смърт и тя вече не е „изоставена”. Възобновява се връзката на любов между майка и дъщеря, и това е новата енергия и емоция, която потича през поколенията насам.

Следващото изцеление по веригата на събитията е това на майката на Н. от перфекционизма ѝ. Тук обаче се отваря още една линия на подхранване на нейния перфекционизъм – тази, която се е развила и по бащина страна. Това ни отвежда към дядото, живял и се борил за оцеляване в тежки времена. Освобождаваме и това. Което на свой ред освобождава майката на бебето Н. от напрежението да е идеалния родител. Сега вече, майката може да погледне с много нежност и спокойствие бебето си, нещо, което бебето чудесно усеща и, което попълва онази празнота, която допреди малко чувстваше. Бебето изпада в блаженство.

Това разбира се веднага дава своите резултати и по-нататък.

Връщаме се във възрастта 2-3 години на Н.,когато е на село. Историята изглежда съвсем различно – всички са там, спокойни са, около вратата на къщата  стягат багажа. Взимат детето със себе си. Изпращат се с бабата.

После се връщаме и в случката, когато Н. е на 3-4 години. Мама е спокойна, говорят си, гушкат се, мама обяснява каквото има да каже и двете преливат от нежност и топли чувства.

Става още по-приятно, когато се връщаме и в сцената, когато мама обяснява на 4 г. Н. как ще си има бебе-братче, как те ще си играят двамата, как:

Това не значи, че няма да те обичам, а че любовта ще стане по-голяма.

Н. сияе от щастие, защото ще е каката.

Той нали ще ме слуша?

После виждаме как бебето-братче се е родило и Н. отива да помага на мама. Чувства се важна, ангажирана, много значима. Вече е кака.

О, харесва ми, определено!

О, и тати се прибира и поглежда през вратата и казва:””Еее, къде без мен?”

Н. се разлива в топла усмивка, видимо изпълнена с любовта, задружието и красотата на момента. Това е напълно ново за нея преживяване и то е точно такова, от каквото е имала дълги години вопиюща нужда.

Н. отваря очи, смее се звънко, опомня се и осъзнава, че:

 „Жива трагедия” някак не ми се връзва!

ПА съществува слабо, като идея. Също и за депресията.

Хашимото вече сякаш не съществува, а синдромът на Сьогрен едва-едва.

Безнадеждност много слабо присъства.

Умора няма.

Пълен провал– не!

Съсипвам си детето – не!

Н. отваря сърцето си и душата си за промяната, изживява я пред очите ми. Такава трансформация!

Работата?

Има какво още да се доизкусури, но нещата вече са  по-различни. Не изглежда това да е проблем.

Мъжа?

Мога да му дам шанс. Защото искам прекалено много от него! Много го притискам. А той няма нужда да го притискам.

„Не се справям с живота”?

Не. Има дете, нагушкани сме, имам мъж, работа, решени проблеми…Твърде категорично ми звучи „не се справям“! Да, имам потенциала да се справя!

Тези осъзнавания вливат още енергия в Н.

„Живея на автомат”?

Било е вярно в голяма степен, но сега не толкова. Даже никак!

Има една лека тревожност „дали ефектът ще се запази, дали ще продължи, какво ще стане?”, с която работим.

Проверявам и безпомощността.

Не, не съм безпомощна!

„Не мога да си събера мислите”?

Не, в момента съм супер релаксирана и си мисля с главата.

Касаят ли те още предсказанията за смърт на мъжа ти?

Малко. Не искам да ровичкам там! Сякаш да не тревожа…

Тогава бързо изцеляваме и този момент на зараждане на точно тази тревога. Резултатът е

Мъжа ми ме успокоява, гушва ме и ѝ казва колко ме обича с думите „Я ела, виж че съм тук!”

а тя се приютява в него и се чувства щастлива. Страхът напълно изчезва.

Брат ти проблем ли е или родителите ти да го предпочитат?

Хич не ми пука в момента за това.

Справяш ли се в живота? Страшно ли е бъдещето? Дали това, което постигнахме ще се задържи?

Не. Вместо това Н. се чувства:

Щастлива, умиротворена, хубаво ми е.

С лекота  изля последните капки страх, които помрачаваха постигнатия резултат. Вече всичко си е на мястото:

Доминират любовта, разбирателството, приемането. Лекота и спокойствие.

Изведнъж се сеща:

Знаеш ли, тя нашата история е такава. Имахме едни разправии с нашите. Тогава трябваше да прекъсна, защото получих нервен срив, ПА. Била съм в 2-3 курс студентка. И се прибрах в къщи. Отношенията се обтегнаха и се стигна до физическо малтретиране. Тръгнах на танци тогава, там се срещнахме, но той не ме привлече. Изглеждаше готин, но аз не харесвам такива типажи. Аз харесвам мълчаливи, лоши, антисоциални типове….(смее се на себе си), а той е романтичния типаж. И като се случиха боищата той ми помогна. Всъщност отидох да живея у тях. И ни събра Съдбата! Но винаги съм имала това усещане, тя и майка ми го е казвала, буквално:„Тази плюнка не е за теб! Той не е за теб! Той нестава за теб!”  Дали заради нея, дали от това, че аз съм усещала, че е натрапен, че ако не беше станало това нещо (побоя) или… първоначално (ние сме дълги години заедно)  все го има това – ти не си такъв, ти не си такъв…И сега, ти като ми каза това последното – „Пусни го!” и ми олекна.

Той се е доказал! Сега съм близо до това, че „душата ми го е избрала” и това (поводът за събирането) ми изглежда маловажно.

След разказаното проверяваме и настоящата реакция на майка ѝ в съзнанието на Н. Там тя изглежда по-приемаща зетя.

Прилагам още някой хитрости от енергийната психология, което още повече подобрява усещането за реакцията на мама и съответно нагласата на Н.

Хубаво е, защото аз съм се опитвала сама, но за мен това бяха неразрешими неща. Неща с които принципно не мога да се справя. А сега  – да, за много от тях ДА!

С тази консултация „отместихме камъка” и сега, когато Н. вече чувства, че може да се справя би следвало още по-лесно да продължи в самостоятелната си работа с техниките от енергийната психология.

Да мисля, че е така! Виждам, че ми се получава, не е със .. като преди едно такова „трябва, трябва, трябва!”. Да видим!

Така надзърна сама в бъдещето си Н.

Да ще видим!

Аз всъщност вече го видях. Н. стана смела, открита, по-жизнерадостна. Бях на нейно публично представяне. Разликата беше много голяма!

Ако искате и вие да осъществите реална промяна в живота си, заповядайте да го направим заедно. Знам че преживяването си заслужава.

Дарина Гаврилова консултант енергийна психология

––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Предстоящи събития в които може да се включите.

Други услуги от които да предпочетете своята.

Още разкази от реални консултации които съм провела.