Моето коте
Интересни истории от трите дни в ШАТРА 41 – нашата щастлива шатра за енергийна психология
История трета
Моето коте
Както си работим в ШАТРА 41 – нашата шатра за енергийна психология на „Фестивал на здравето и спорта 2017”, към нас се присъединява млада жена. Сяда в най-отдалечената част спрямо моето място, усмихва се, потупва, разплаква се…
Така я запомних от първото ѝ включване в нашата групова практика с ТЕС.
Дойде и следващите дни и работи активно. Даже ми стана модел за демонстрация на техниката Пренареждане на матрицата с ТЕС, но това е друга история.
Пак имаше много сълзи, но вече знаех мъката ѝ, доколкото я сподели с нас. На последното си идване, понеже беше пропуснала заради семейните си ангажименти да дойда в часа за ТЕС за деца, се включи в ТЕС за домашните любимци. Все пак тя жадуваше да е полезна на детето си – едно хубаво здраво момче, но с леки различия в интелектуалното развитие. Кръстихме момченцето ѝ „моето коте” и така маскирани, работихме за него.
Като всяка майка, обичаща детето си, каквото и да е то, тя много се притесняваше за „моето коте” и неговата социализация. Смяташе, че не умее да контактува с другите, че ги дразни или им пречи, че във всички случаи е в някакъв вид тежест, вероятно страда и се чувства разделен… А коя майка би искала детето ѝ да търпи неудобства, лишения или грубо отношение по някакъв начин?
Може би ви се вижда странно да включваме едно дете към групата на домашните любимци, но познайте! Принципът на работа в ТЕС и работата с енергийната психология, както написах и в история втора, е все един и същ „Спаси първо себе си, за да можеш да спасиш и детето си!”. Технологията на работа е същата, само обектът е различен. За това не се притеснявайте, още повече, че щом майката го иска, това е най-важното.
Та работим си ние за домашните любимци, а майката на „моето коте” пак се натъжава. Но тъгата е и радост, защото с всеки кръг от потупвания тя започва да разбира… себе си. Осъзнава, че тя се е чувствала така, че има лична история свързана с неприемане, че само тя си мисли, че хората си мислят… Докато накрая започна да вижда реалността –
Всъщност той е много общителен. Непосредствен е и хората го приемат такъв какъвто е. Даже го харесват. Май само аз се притеснявам, пък на него си му е напълно добре!
Нали се сещате какъв е краят!? Прегръдки, усмивки, радостни сълзи от падналия емоционален товар и изчистения от заблудата на стари истории замъглен поглед. И сега не само „моето коте” е щастливо, такова, каквото е, но и мама е още по-щастлива с него и себе си. С един товар по-малко, устремена да учи и помага на много други като „моето коте”.
Да ѝ пожелаем успех и много радост, както на нея, така и на другите родители, като нея и техните „котета”!
Ако и вие искате да освободите какво да е бреме от плещите си и да избистрите поглед за реалността, вашата и на близките ви, заповядайте както на индивидуална сесия, така и на ТЕС-разходка или някое от другите ни групови занимания. За целта абонирайте се за получаване на известия от сайта ни jivnali.net , включете се в групата ни във Fb ТЕС-разходка или следете страницата, пак във Fb, Живот За На Пред На Ли!?
До нови срещи!
Дарина Гаврилова консултант енергийна психология
Всеки е „моето коте” за някой, нека му помогнем, като го освободим от нашите интерпретации за него!