Нещо като проклятие
Нещо като проклятие, това боязливо се промъква в живота и разговора ни с клиентката. Да видим защо и как се е стигнало до това и така ли е.
С. започва с конкретното оплакване, което обаче, води до любовни разочарования:
Няма я истинската любов.
Загубих най-любимия ми мъж.
Това отвежда към разочарование от първия ѝ мъж, а оттам и до спомени на тормоз и разочарование от свекървата. Също и до изпитване на мъка от това, че е разочаровала баща си.
След поетапно изчистване заряда на емоциите от тези случки с помощта на техники от енергийната психология, С. изведнъж споменава, че изпитва опасение, че усеща цял живот „нещо като магия, проклятие” (даже я е страх да го изрече и го прави с множество уговорки и колебание, сякаш самото изричане предизвиква лошото). Много я е страх, че това влияе на родителите ѝ за това те са изпитвали много мъка в живота си; влияе на нея, за това няма истинска любов; влияе на децата ѝ и за това я е страх, че:
И те нямат и няма да имат любов и добро бъдеще.
След сваляне на заряда на всички страхове в тази идея, С. вижда в съзнанието си като картина на бъдещето – малки дечица, светлина и любов – и за двете ни, като знак за изчистен проблем.
Последвалият страх е, че няма да се сбъдне резултата от промяната. След освобождаване и от този страх, идва убеждението ѝ:
Ако не е едно, ще е друго.
Последва изчистване на заряда и на това убеждение и хармоничното усещане за любов и светлина.
В края на сесията С. вече няма усещане за спънки оттук нататък в бъдещето. Чувства се усмихната, облекчена от тежкия си емоционален товар и заредена с надежди, ентусиазъм и нови разбирания.
Години след сесията ни, С. Вече има внуци от щастливо задомените си деца. Показва ги в мрежата с гордост и радост.
А вие оставяте ли се на страховете си и заблудите си?
Още интересни разкази от сесии с клиенти