Неудовлетворена
Неудовлетворена.
„Неудовлетворена“ е главната заявка на клиентката ми. Но да започнем от самото начало…
Ми то е много комплексно. Аз много пъти съм ходила при най-различни видове, ъъъъ, съм пробвала хороскопи, врачки, терапии, психолози… защото проблемът не е от вчера. От поне 2-3-4 години е. Така че нещо не се чувствам съвсем ОК със себе си!
Това, което ми казаха от хороскопа фактически ми затвърди това, което сама си усещам, което всички хора ми казват независимо дали са психолози, дали са врачки и т.н. И за това смятам, че по някакъв начин е по-добре това да се разреши, защото…
Проблемът е такъв, че от доста време не се чувствам по никакъв начин… Правя различни неща, но нищо не ме удовлетворява. Не се чувствам щастлива. Чувствам се постоянно самотна. Постоянно се оплаквам. Не мога да … Чувствам се, като цяло неудовлетворена. В смисъл не мога да намеря нещо, което да ме прави щастлива, въпреки, че има такива неща. Но аз се чувствам супер живееща в някакво, като депресия, което не е нормално за моята възраст. Аз си давам сметка. На 24 съм. Аз за това смятам, че е по-добре от по-рано да се започне, отколкото човек като стане на 40г. да се сети че е нещастен. Нали!? Защото аз ако не се занимавам усещам, че това нещо ще се задълбочава.
И това, което ми казаха от хороскопа е, и аз си го усещам е, че някак си в мен няма никаква, един вид, като женска енергия. По някакъв начин аз, с поведението си, с нещата които… начина по който се държа, подсъзнателно, има някакъв… Аз хем искам да имам някаква стабилност, връзка, в личен план, но по някакъв начин отблъсквам хората. Когато някой, например, е по-близък с мен, аз го обсебвам. Хората това ги плаши. Те се раздалечават от мен. Това още повече, по някакъв начин, ме наранява. Все повече ме кара да се затварям в себе си. Просто не мога да намеря нещото, което, и мястото. Дори място, където да живея, където да се чувствам добре! Защото каквото и да правя, където и да ходя, аз си го нося с мен и се чувствам навсякъде по един и същ начин. Последните пет години съм живяла на три континента в пет държави, но не мога да кажа, че… в смисъл каквото и да правя, с каквито и хора да се запознавам, където и да ходя, аз се чувствам вътрешно едно такова… постоянно състояние на самотност, на депресия… нещо такова. Дори и да има хора, дори и да имам приятели, в един момент, не знам, по някакъв начин отблъсквам някакви хора, които са ми близки и от това ми става още по-зле. Това е един такъв кръг, в който се въртя от страшно много време и това нещо се задълбочава. По начина по който реагирам и ситуациите, които ми се случват в личен план в последните една-две години, осъзнах, че това нещо не е ОК.
Това е за настоящето, как се чувствам.
Не мога да си намеря приятел. Искам връзка, но нямам.
Имам и мотив на изоставяне, тъй като съм била изоставена от родителите ми. Биологичната ми майка ме е изоставила, осиновена съм в последствие. Веднага. На единия ден са ме изоставили на другия са ме осиновили. Нямах никакъв контакт с биологичната ми майка. Не я знаех коя е, но я намерих тази година във Фейсбук, но… Тя повторно пожела, в смисъл… Има си тя нейни проблеми, които… просто не иска да има контакт с мен. По принцип това го приемам с безразличие, но все пак ми е някак си странно. А пък жената, която ме осинови е сама жена, без съпруг. Тя също почина преди 10 години. Ей такива неща много са ми се случили, заради които хората ми казват, че имам страшно голям късмет, нали, дори и когато жената, която ме осинови, демек майка ми, когато почина, аз директно отидох да живея при нейни много добри приятели, които и те имат деца. Аз имам за някой неща страшно голям късмет, за това което ми се е дало, като възможност – да уча в чужбина, да пътувам толкова много, да ми се случват такива неща. Малко хора, нали, давам си сметка, малко хора биха имали тази възможност да учат в чужбина, да пътуват толкова много, да правят толкова различни неща. И аз осъзнах, нали, че съм постигнала твърде много за себе си, но това не означава, че се чувствам щастлива!
Баща под каквато и да е форма няма.
Искам да разбера къде искам да живея! Къде се чувствам добре? Да си намеря работа, защото аз постоянно сменям държави, континенти, работа, какво ли не и искам да си намеря някакво място, на което да се чувствам добре. Независимо къде. Най-нормални неща – място на което да живея, да работя, да имам връзка. Най-нормални неща, които хората обикновено имат.
Това е бързо изречения образ на живота на Ж. към момента.
Пристъпваме към работа, заявяваме най-остро проявените преживявания на Ж. и емоционалната им наситеност.
Самотна съм. Чувствам го в сърцето.
Тупкаме. Справя се.
Добре ми е.
Има борба в мен, в цялото тяло.
Пак тупкаме.
Сега чувствам сигурност.
Има още малко самотност, като болка, тежест.
Тупкаме още.
Добре е. Имам любов в сърцето. Някак си е хубаво. Аз съм си аз. Тук и сега се чувствам по-добре. Няма обсебване.
Продължаваме така и за работата ѝ.
Получавам нещо ново, което ми е приятно да работя, добре ми е. Но ми липсва достатъчен стимул, че не знам какво да правя, а това води, да не се чувствам обичана.
После Ж. потъва във вътрешния си свят и работим там докато не заявява:
Чувствам се по-успяла! Удовлетворена! Чувствам се добре навсякъде по света, но трябва да има някой с мен!
Продължаваме да работим с това, че не може сама.
Сега имам спокойствие, принадлежност, чувствам се по-обичана, но има тъга.
Работим и за тъгата прокраднала се в душата ѝ докато и тя се стапя. После работим с напрежението, усещането за затруднение. Тогава Ж. се чувства:
Достатъчно обичана. Достатъчно обичаща.
Освен това:
Няма депресивни състояния, няма усещане за зацикляне.
Вече има усещане за принадлежност. Добре е навсякъде по света. Щастлива. Остава да поработим за нуждата от връзка. За това тупкаме още. Първоначално нуждата се трансформира в желание, а после в освобождаване. Стопило се е и усещането за зацикляне.
Имам усещане за пропускане на настоящето. Не мога да го контролирам!
Работим и с тази тема. Наградата е, че Ж. се чувства:
Прегърната.
Объркана съм! Толкова неща се променят сега. Като някакъв студ в мен е.
Ж. потупва, за да се освободи и от това объркване от промяната. Справя се отлично, макар процесът да е странен за нея. Всъщност доста от клиентите ми ми казват, че не са подозирали „колко дълбоко може да се работи с ТЕС, че „изглежда странно” и не разбират как, ама „някак си работи”, което често ги хвърля в недоумение, удивление и възхита едновременно. И ако това не спъва процеса, просто се подхилвам „под мустак” или съвсем открито се смеем заедно. Но ако е повод процесът да забуксува, справяме се по абсолютно същия начин – с още една порция ТЕС.
Време е да поработим и с усещането за „не съм щастлива”, което се оказва че има дълбоки корени поколения назад. Резултатът е усещане за:
Свеж въздух. Любов. Радост. Добре ми е! Не ми трябва повече. Удовлетворена съм.
Какво става със „самотна съм”? Ами същото! Тупкаме, освобождаваме:
Затихва, изчезва, няма го.
Ж. отговаря все по-отпусната и спокойна. Интонацията на превъзбуденост и препускащото говорене са станали едно тихичко и бавно говорене. Междувременно са изчезнали и усещането, че се оплаква, че няма какво да я направи щастлива, че има задълбочаващ се проблем. Вместо това има усещане за:
Дом.
Стопило се е и „нямам женска енергия”, „търся стабилност”. Сега е с усещане за:
Стабилна. Имам връзка. Свобода, вместо обсебващо поведение.
Това води до усещането, че става по-близка с хората, подкрепена, в доверие.
Това ме приспива супер много!?
Справяме се и с този резултат от дълбоката ѝ трансформация с едно две потупвания.
Сега имам тонус. Жизнена съм!
Вече се смее звънко, усетила и забавната страна на процеса –
Като фокус!
Да, понякога е като фокус, но преди това, виждате, свършихме доста работа. Пренаписахме убеждения, които само пречат и дойдоха такива, които са в синхрон с настоящето ѝ, вместо с миналото. Освободихме емоции, които тежат и отворихме място за нови, които да я подпомагат в живота ѝ от тук нататък.
Променена, Ж. отиде да стяга куфарите за поредното пътуване. Както се бяхме уговорили, ми се обади след няколко дни, за да ми каже, колко ѝ е леко, че всичко с нея е ОК и, че животът ѝ на двадесет и четири годишна продължава с пълен напред.
Това ме радва и помага да продължавам и аз с нелеката задача да ви съпровождам и подпомагам в личната ви трансформация, не само с минимум болка, но дори и през смях, когато е уместно!
Дарина Гаврилова вашият консултант Енергийна психология и специалист Неврографика